Проф. Ивайло Търнев: Извънредното положение доказа здравните медиатори като незаменим посредник между ромите, социалните служби и медицината

 

 

Днешният ни гост в рубриката “Първа линия” е проф. Ивайло Търнев, началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ “Александровска” и ръководител на Експертния център по наследствени нервни и метаболитни заболявания. Той е професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет – София,  и Департамента по когнитивна наука и психология в НБУ. Председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания. Специализирал е в Оксфордския университет „Джон Радклиф“, Великобритания и в Института по миология „Антоан Бабински“, Париж. Водещ изследовател е на над 60 изследователски и над 40 социални проекта. За изключително полезната професия на здравните медиатори проф. Търнев казва:”Медиаторът е мост между ромските общности и здравните и социалните служби, между медицината и социалната работа.  Не може една страна да е щастлива, ако в нея има гнезда от мъка, страх, ако ромските общности тънат в мизерия и болести”.

Професор Търнев, Вие сте създател на новата професия “Здравни медиатори”. Бихте ли казали накратко коя е главната цел както за Вас, като „баща“на тази изключително важна институция, така и на самите млади мъже и жени, включени в нея?

Декадата на ромското включване завърши безславно, а проблемите на ромите останаха същите, и дори още повече се задълбочиха. Бедност, нисък образователен ценз, безработица, липса на здравни осигуровки, често липса на жилища, живот под екзистенц  минимума – пред тези проблеми са поставени много роми и днес. Интеграцията е политически процес, случващ се през равноправни политики, политическо представителство и активна подкрепа от страна на държавата. Но ромите отсъстват в общественото и политическото ни пространство.

Представителите на политическата класа у нас трябва да знаят, че ако около 30 % от ромите страдат от бедност, неграмотност и безработица, то много по-висок е процентът на ромите, които понасят индиректна или директна дискриминация във всяка една социална сфера.

Необходимо е използването на различни подходи за различните социални слоеве на ромската общност. Трябва да се разграничат политиките за бедните от политиките за етническите и културните малцинства. Трябва усилено да се работи за гражданската и етнокултурна идентичност на ромите, за съхранението и развитието на техните език и култура.

Необходимо е да се спре езикът на омразата, на противопоставянето, внушенията, че цялата ромска общност представлява социална тежест, и дори опасност за обществото, че ромите са асоциални и не желаят да се интегрират. Това води до затваряне, до увеличаване на социалните дистанции и социалното напрежение между роми и нероми, до маргинализация на цялата ромска общност, без всички роми да са маргинални.

 

Недопустимо е мълчанието на българските национални власти при явни расистки и дискриминационни действия срещу роми и всякакви други малцинства. Те трябва да покажат  непримиримост и остро да осъждат подобни актове. Необходими са решителни действия за промяна на статуквото. То крие сериозни рискове за общото ни бъдеще

За мен това е кауза, кауза за справедливостта и за защитата на човешките ценности.

 

 

Проф. Ивайло Търнев заедно с проф. Мая Грекова, д-р Радосвета Стаменкова, Цвета Петкова, Диляна Дилкова, Огнян Каменов, Дора Петкова, Иванка Абаджиева, Венцислав Кирков развиват здравномедиаторната програма в България

От 2003 години насам с авторитетни учени и медици подготвихме хора от общността да осъществяват здравно-социални дейности в техните общности. Тази програма премина през годините през много сериозни изпитания, сътресения и битки, и тя не само оцеля, но се доказа по безспорен начин и продължава да се развива възходящо. Вече 10 години тя е устойчиво подкрепяна от Министерство на здравеопазването.

През 2010 г в България възникна епидемия от морбили, като над 24 хиляди деца се разболяха, 94 % от тях бяха ромски деца, а 24 от тях починаха. Проведени бяха над 180 000 извънредни имунизации. Причината за слабата ваксинопрофилактика сред ромите са много: незаписване на децата при личен лекар, липса на лекар в населеното място, чести смени на местожителството, ниска здравна култура, поддаване на слухове за вредите от имунизациите. Тогава започнахме кампанията „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика“ сред уязвимите общности в партньорство с Парламентарната комисия по здравеопазване, МЗ, РЗИ, личните лекари, които работят в ромските квартали и представители на социално ориентирани бизнес. Обединените усилия на всички тези институции са ключът към подобряване на здравето на хората от уязвимите общности. Проведохме 13 национални срещи и много регионални срещи, множество обучения с национални консултанти и водещи специалисти. Професията „здравен медиатор“ се утвърди като добра практика и през 2019 г. влезе в Закона за здравето. Нашият модел бе въведен и в други страни, като Македония, Словакия, Сърбия и получи значимо европейско признание – награди от Европейската комисия и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Всичко това го казвам, защото е важно да се знае, че здравните медиатори са обучени хора и хора с дългогодишен опит в здравни и социални дейности. Всяка година в съответствие с договорените с МЗ нови места и заявените такива от различни общини, обучаваме нови здравни медиатори във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София

Здравните медиатори са будители, образователи, носители на духовността в ромските общности. Медиаторът е мост между ромските общности и здравните и социалните служби, между медицината и социалната работа. Тяхното оръжие е словото. А силата на словото е онази сила, която трябва да надмогне невежество, недоверие, да пробие пътеки към ценности, необходими за общото благо на България. Не може една страна да е щастлива, ако в нея има гнезда от мъка, страх, ако ромските общности тънат в мизерия и болести. Направена е сериозна стъпка чрез здравните медиатори – между ромските общности и информацията, между тях и профилактиката, между тях и ценности като здраве и култура.

Здравните медиатори утвърждават ценностите на високия обществен морал. Полагат неимоверни усилия да променят нагласи и да утвърждават нов стил на живот в ромските квартали. Допринасят за позитивна обществена промяна на местно ниво. Всеки ден се срещат с бедността, отчаянието, озлоблението, мъката. Всеки ден лекуват души с разбиране, доброта и съпричастност. Всеки ден преодоляват бариери в общуването. Имат активна и самоотвержена гражданска позиция, както в работата си сред различни уязвими етнически общности, така и с институциите.  Те стопяват ледовете на недоверието и със силата на словото разсейват страхове, решават спорове и потушават конфликти. Щастлив съм, че се срещнах и работя с тези прекрасни хора. Те са искрени, всеотдайни, носещи доброта, мъдрост и позитивна енергия. Те са пример не само за ромското общност, а за цялото ни гражданско общество.

Всички ние сме обединени в Националната мрежа на здравните медиатори, споделяйки ценности като взаимопомощ, съпричастност, отговорност, уважение към другия и различието, лоялност, честност, човечност и представяйки си Свят, в който всеки се чувства ценен, намерил своето място в живота; Социална система, в която всеки има равен достъп до равни по качество образование, здравеопазване и социални услуги;  Държава, в която се спазват законите и се отстояват правата; гражданите и политиците са обединени от общи ценности, които се защитават и се гарантират чрез съществуващото законодателство; държава, в която няма дискриминация; По-справедлива, адаптивна и гъвкава здравна система, съобразена с потребностите на всички граждани на РБ, използвайки най-високи стандарти на медицински грижи; Мрежа на ЗМ, която променя реалността, в която живеем, така че да станем по-приемащи и по-приемани;

Националната мрежа на здравните медиатори – НМЗМ – обединява хора и усилия за промяна на политики, стереотипи и нагласи и работи за равен достъп на уязвими общности до качествено здравеопазване през модела на здравното медиаторство

Нашите цели са да развиваме устойчиво и да усъвършенстваме модела на здравно медиаторство. Да подобряваме здравното и социалното състояние на уязвимите общности и достъпа им до здравни и социални грижи и услуги; да повишава общностния капацитет чрез образование; да формира и променя национални и местни политики в здравната и социалната сфери;да повишава здравната култура, информираност и умения на уязвимите общности; Да променя представите за уязвимите общности в публичното пространство

Аз винаги съм казвал, че здравното медиаторство не е професия, а е мисия, която се изпълнява срещу минималната работна заплата.

Наблюдавам от години работата на тези хора от уязвимите общности от квартали и гета. Самите те са с малцинствена идентичност и съм се увелявала как лесно печелят доверие, важна предпоставка за ефикасността на тяхната работа. Моля, разкажете какво вършат здравните медиатори през тези повече от 20 дни извънредно положение поради пандемията от Ковид-19?

В контекста на напредващата епидемия от коронавирус в България се намираме в  изключително трудна за обществото ни ситуация, а здравните медиатори (ЗМ) са тези, които са на предна линия – информират, насочват, успокояват, убеждават, подпомагат. Благодарение на широката информационна кампания на здравните медиатори, улиците в повечето ромски квартали са безлюдни. Като авторитетни, доказали се, отговорни личности, ЗМ от първия ден на епидемията  от COVID-19 са в постоянен контакт с ромите по места. Здравните медиатори бяха и са особено внимателни, когато в техните населени места се завръщат хора от чужбина, най-вече от страни като Италия, Испания, Германия и др. Много наши съграждани, които работят в страни от Европейския съюз, останаха без работа. Така например в Италия хиляди хора са останали без работа преди повече от месец и е възможно да са потърсили нова работа в други държави.  Преди да се завърнат в България, те са посетили няколко държави и са били изложени на особено голям риск от заразяване поради мобилността си. Особено рискови са тези, които се връщат от чужбина с бусове – поради дълго пътуване в затворено пространство и поради липса на добър контрол и препоръки за карантина при влизането си в България по сухопътна граница. ЗМ убеждават хората да споделят своята история – къде са били, откъде са минали, с кой са общували, за да може да се помогне на максимално голям брой хора, които са контактни и при поява на симптоми на заразяване с COVID-19 да може да се реагира бързо и адекватно.

В момента 200 здравни медиатори работят в уязвими ромски общности – както в големи ромски квартали като кв. Факултета в София, кв. Столипиново в Пловдив, кв. Надежда в Сливен, така и в малки, изолирани общини в селски райони. ЗМ работят с общности, определяни като рискови поради повишената им мобилност, както и със семейства, които не разбират добре ситуацията и е необходима активна и постоянна комуникация с тях. ЗМ са в постоянна връзка и директен контакт както с ромската общност, така и с медицински екипи, общински служби и представители на кризисните щабове по места.

Разработен е инструктаж за тяхната дейност в условия на извънредното положение.

 

 

 

За съжаление в много общини здравните медиатори все още работят без лични предпазни средства и екипировка, което ги излага на риск. Усилията на Националната мрежа на здравните медиатори е в най-кратък срок да им осигури всичко необходимо, което да им гарантира сигурност и безопасност.

Здравните медиатори осъществяват приоритетно тяхната дейност в рискови райони, където е налице концентрирано присъствие на труднообхватни рискови семейства, повишена мобилност или неразбиране и ниска здравна култура за превенция срещу заболяването.

Когато на територията на общината функционира кризисен щаб за борба с коронавирус и здравният медиатор е включен в него, приоритет имат инструкциите, които са дадени от кризисния щаб

По наша информация около 40% от ЗМ работят в добро партньорство с общините и местните кризисни щабове, но има и ЗМ, които въобще не са били потърсени от общините – например ЗМ в Ямбол, където се намира един от най-маргинализираните и бедни ромски квартали, въобще не е потърсен за съдействие. ЗМ в Ямбол работи с ОПЛ, но няма осигурени предпазни консумативи и се грижи сам за своята безопасност. За съжаление Ямбол не единичен случай. В някои общини ЗМ бяха принудени да излязат в принудителен отпуск в първите седмици от обявяване на епидемията, а впоследствие общините се осъзнаха и ги върнаха на работа.

На много места здравните медиатори имат изградено през годините добро сътрудничество с РЗИ, ОПЛ и болници.

Като цяло ромската общност е мобилизирана за борбата с епидемията. В много ромски квартали и махали работят здравни медиатори. В дейността се включиха и образователните медиатори, местни активни групи по Програма РОМАКТ в 46 населени места, а също и други местни неправителствени организации*. Липсват социалните работници и въобще представителите на институции, които биха могли да предоставят социални услуги.

Разбирам, че Националната мрежа на здравните медиатори обхваща над 90 общини, но има ли разлика между здравното и социално ниво на софийския квартал Факултета и тези в сливенската „Надежда“?

Над 200 здравни медиатори в момента работят в над 110 общини на територията на 27 области. Има много общи, но и много различни проблеми в различните общини. Има общини, които екипират здравните медиатори, съдействат и подпомагат тяхната работа. Съществува и обратното. Конкретно за „Факултета“ и „Надежда“ – и двата квартала са големи с компактно ромско население. Хората в кв. Факултета безспорно са по-интегрирани и с по-добър достъп до здравно и социално обслужване. Разбира се и там махали с много маргинализирани семейства, но не е масово. Кв. Надежда е по-гъсто населен на по-малка територия квартал, растящ вертикално, поради това че е ограден от бетонна ограда. В него живее изключително бедно население, което едва оцелява физически. Ако повървите напред по улица „Каракольо“ ще видите покъртителна бедност, липса на елементарни хигиенни условия за живот, кални улици, импровизирани сметища, много болни хора с различни хронични болести.

Но това не е само в „Надежда“, а и на много други места, забравени от държавата. Погледнете какво се случва в гр. Николаево в 21 век – хора- сенки на ръба на оцеляването.

 

 

В някои махали няма дори вода и не се предприемат никакви мерки за осигуряване на вода. Не трябва да забравяме, че всичко това се случва в контекста на липса на елементарни условия за съществуване в много ромски махали и отделни домакинства. В настоящата ситуация на пандемия призивите за спазване на хигиена се сблъскват с невъзможност да бъдат следвани елементарните предпазни мерки: миене на ръце – поради липса на вода, дезинфекция – поради липсата на достъп до осигуряваните от общинската власт дезинфекционни средства за уязвими групи, заради разглеждането на съответните групи/домакинства като обитаващи незаконни и или /извън регулация жилища (Например в община Царево обитателите на 70 бараки нямат достъп до течаща вода. Общината не е бедстваща, тя е част от туристическите дестинации и се предполага, че разполага с финансови възможности да отдели средства – осигуряване на водоноски и дезинфектанти, за най-уязвимите домакинства. В допълнение, община Царево има интерес да не допуска разпространение не само на коронавирус, но и на хепатит А, което има риск да се случи при създалите се условия, в които хората живеят без вода).

Днес е изключително предизвикателство да работиш като здравен медиатор в такива квартали. Освен всичко, което правят по длъжностна характеристика, здравните медиатори дезинфекцират кварталите, обхождат карантинираните, събират средства за закупуване на хранителни продукти и лекарства за най-бедните, самотни възрастни хора, онкоболни и психично болни. На някои места те са подпомагани от евангелски църкви, на други от Българския червен кръст, редица неправителствени организации. И това, което е изключително впечатляващо е, че хората започнаха да се самоорганизират – събират помежду си средства, отделни граждани им помагат,  роднини им изпращат пари от чужбина за закупуване на хранителни продукти. Правят всичко възможно да помогнат на най-нуждаещи се. Проявяват изключителна солидарност и съпричастност в този труден момент. И много хора се уповават на тях.

Безработицата обхваща все повече страната ни. Тя директно поразява бъдещето съществуване на ромските семейства, допълнително ще ги маргинализира. Имате ли препоръки към държавните институции в това отношение?Здравето на хиляди деца от тях допълнително ще се влоши при тази неизбежна изолация…

Налице е ескалация на бедността, защото голяма част от ромските семейства останаха без поминък, затворени в кварталите. Във всеки ромски квартал има много бедни, маргинализирани семейства, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези семейства има деца, които са изложени на студ и глад. И държавата трябва да вземе спешни мерки за да се помогне на тези семейства, защото гладът настъпва.

 

Извън всякакво съмнение е, че най-ощетени са децата от такива квартали и домакинства. Те се оказват в условия, сериозно накърняващи основното човешко право на живот: лишени от елементарна прехрана, от минималната храна, осигурявана в детски градини и училища, в невъзможност да следват каквито и да било хигиенни предписания, ограничаващи разпространението на инфекцията. Едва ли е възможно да си представим дилемата на родителите им, независимо доколко разбират и искат да следват предписанията: храна или защитни средства и спазване на карантина.

Независимо от усилията на здравните медиатори по места да запознават и убеждават жителите на квартали и домакинства в необходимостта да съблюдават базовите изисквания за предотвратяване на разпространението на вируса, очевидно е, че в немалко случаи липсват предпоставките за тяхното спазване.

За особено притеснително намираме изграждането на КПП пред някои от ромските квартали и ограничаването на достъпа на ромите до магазини за хранителни стоки, аптеки, административни служби извън квартала. Това е дискриминационна мярка, която ги поставя под специален режим. В много ромски квартали са предприети специални мерки. В кв. Надежда в гр. Сливен е създаден изолатор за роми. В гр. Вършец кметът е издал заповед да не се допуска излизането извън границите на кв. Изток на гр. Вършец на повече от едно лице от семейство. В Казанлък са затворили всички изходи на обградения с бетонна стена ромски квартал, за да може да се контролира движението само от едно място, където е поставен КПП с полицаи. В някои общини ЗМ са задължени да събират подписи от хората – като доказателство, че са информирани за епидемията – действие, което е безсмислено и ненужно, но се прилага само към ромите (например в община Главиница, област Силистра). Тези специални етнизирани рестриктивни мерки и стигматизацията на ромите са против принципите на общественото здраве и призивите за солидарност и единение на нацията.

 

* Дейности на ЗМ по време на пандемия : Консултират за симптомите и начини за предпазване от COVID-19; Предоставят информация за спазване на хигиенните изисквания и дезинфекция, ограничаващи разпространението на COVID-19;Информират за най-актуалните мерки за безопасност и наложените ограничения;Консултират приоритетно гражданите, които се връщат от чужбина и предоставят обратна връзка на институциите и кризисните щабове по места;Консултират клиенти и сезират институциите за нарушаване на мерките за безопасност;Дават насоки на клиенти при наличие на симптоми и ги насочва към ОПЛ;Дават насоки на контактните лица и поставени под карантина за спазване на ограниченията;Комуникират и работят съвместно с всички партньори на местно ниво, както и с общинския кризисен щаб, включително съдействат за издирване на карантинирани и трудни за откриване лица; Разпространяват здравно информационни материали, свързани с COVID-19; Сътрудничат на училища в население места, в които учениците нямат достъп до онлайн обучение, разпространяват учебни материали и посредничат между училищните екипи и учениците; Водят отчет за дейността си и комуникира с НМЗМ и общинските ръководства за координиране на дейността си. Екипът на НМЗМ – Застъпничество на местно и национално ниво за недопускане на дискриминация и стигматизация, както и застъпване на местно ниво и национално ниво за осигуряване на вода и храна и др.

Бел.ред. Ако желаете да подпомогнете каузата на здравните медиатори, сторете го  тук

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).