Психично-здравната система и социалната политика в България през погледа на Комитета против изтезанията

от -
953
Комитетът срещу изтезанията публикува съкрушителен доклад относно третирането на лицата в местата за задържане в България

 

                  Хора и сгради, изоставени на произвола на съдбата

От 25 септември 2017 г. до 6 октомври 2017 г. делегация на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (или съкратено – Комитета против изтезанията) беше на посещение в България.

На 4 май 2018 г. беше публикуван доклада от тази визита.

Комитетът е изследвал няколко сфери: местата за предварително задържане и места за лишаване от свобода, психиатрични болници и социални институции.

Фокусът на вниманието ни в тази статия е върху последните две.

 

Ето находките накратко:

В психиатричните болници и по-специално в посетените:

Липсата на места за настаняване и адекватни социални услуги води до лишаване от свобода на хора с увреждания в психиатрични болници;

Липсата на подготвен персонал води до насилие над пациентите;

Лечението е предимно медикаментозно. За повечето пациенти липсва достъп до  немедикаментозни терапии и рехабилитационни програми, което ги обрича на безцелно лутане по коридорите на отделението. И сякаш това не е достатъчно – пациентите не могат нито да се разхождат навън, нито пък имат достатъчно свеж въздух.

Лечението и терапиите не са индивидуализирани. Не се преглеждат периодично. На пациентите не се предоставя възможност за ре-социализация и възстановяване на уменията им за независим живот в общността.

Физическа и медикаментозна имобилизация се практикува не като последна мярка. Често тези типове ограничаване се практикуват като наказание, за облекчаване на работата на персонала или дори вместо адекватно лечение.

В социалните институции и по-специално в посетените:

Институциите са разкрити в изолирани места, с остаряла материална база.

Върху потребителите се осъществява системно физическо насилие с „дисциплинарна цел“.

Насилието между самите потребители е често срещано явление, като в някои институции хората са видимо стресирани от агресивни актове на други потребители.

Персоналът не е добре подбран, няма супервизии и редовни обучения, няма превенция на професионалното прегаряне.

Установени са притеснителни смъртни случаи, съпроводени с подозрителни обстоятелства. Тези смърти обаче не са били разследвани.

Във всички домове има места, които са толкова занемарени във хигиенно отношение, че са определени като места с „унизителни и нечовешки“ условия.

Ето и някои подробности:

За Държавните психиатрични болници (ДПБ):

Комитетът съсредоточава вниманието си върху две болници: Болницата в Севлиево и в Раднево. И двете са държавни и на подчинението на Министерството на здравеопазването.

Държавната психиатрична болница в Севлиево е създадена през 1941 г. В началото е била предназначена за подслон на деца с епилепсия. През 1943 г. е превърната в психиатрична болница. Към момента на посещението болницата има капацитет от 118 легла. В нея са били настанени 85 пълнолетни пациенти, от които 56 мъже и 26 жени. Седем души са били на задължително лечение. Основната диагноза е шизофрения, в най-различни вариации. Има пациенти и с други психични разстройства, както и пациенти с обучителни затруднения. Средната продължителност на престоя на един пациент е 47 дни.

Условията в болницата в Севлиево са определени като добри на базисно ниво – чистотата е била добра и е било проветрено в деня на посещението. В същото време,

болничните стаи са лишени от всякаква индивидуалност и на пациентите не е дадена абсолютно никаква възможност да съхранят при себе си свои лични вещи.

Държавната психиатрична болница в Раднево, от своя страна, е най-голямата психиатрична болница в България. Тя вече е била посещавана от Комитета през 1995 г. Както тогава, така и сега, болницата е ситуирана в покрайнините на града. Капацитетът на болницата е 510 легла, като към момента на визитата там са настанени 295 пълнолетни пациенти, от които 188 мъже и 107 жени. 47 души са се намирали там по повод постановено задължително лечение.  Диагнозите варират от шизофрения, през различни поведенчески разстройства, зависимости и обучителни затруднения.  Средната продължителност на хоспитализацията е 77 дни.  В ДПБ  Раднево са намерени  хора, някои от които настанени на принудително лечение, които

са там вече повече от 5 години.

Някои хора продължават да живеят в болницата, дефакто в условията на лишаване от свобода, и то не защото имат нужда от активно лечение,

а защото няма адекватни услуги, които да им помогнат да се интегрират обратно в общността или просто защото няма къде да живеят – нямат собствени домове, а общински не се предлагат.

За разлика от ДПБ в Севлиево, в ДПБ – Раднево са постъпили оплаквания и констатирани случаи на насилие спрямо пациенти. То варира от физическо до форми на вербално и емоционално насилие. Открит е дори случай, в който пациент е описан с обидно прозвище в листа за назначаване на лекарства (който е бил видим както за пациента, така и за всички останали). Правителството по-късно е уведомило Комитета, че етикета е отстранен и това е бил изолиран случай. Въпреки това Комитетът изразява становище, че поставянето изобщо на етикети, сочещи на това кой пациент какви лекарства приема, по начин, който е достъпен за всички останали, не е терапевтично.

И в двете болници е констатирано насилие между самите пациенти.

И в двете болници кадровото осигуряване не  е на добро ниво.

Условията в ДПБ Раднево са описани като трагични. Дворът, който по принцип би бил чудесно място за прекарване на време на открито, е намерен в напълно занемарен вид, като само няколко пациенти са намерени да полагат някакви усилия да приведат някаква част от него в приемлив вид. В болницата има сгради, които са напълно изоставени и негодни за употреба. В стаите има от 4 до 10 легла. Едно отделение е било пренаселено, а някои – с недобър постелъчен инвентар. Достъпът на пациентите до баня е бил неадекватен – позволено им е да се къпят само веднъж седмично.

По отношение на терапията,

и в двете болници се набляга на медикаментозното лечение.

Налице е

забележително висока степен на липса на психо-социални терапии и занимания.

И в двете болници е посочено, че са налице занимания като арттерапия и други подобни но се оказва, че те са достъпни за много малък брой пациенти – само за онези, на които е позволено да напускат отделенията. Така пациентите нямат друг избор, освен да се лутат по коридорите на отделението. Достъпът до чист въздух и разходки на открито за тези хора е дефицит. Също така, констатирана е липса на индивидуални лечебни планове и изобщо на индивидуален подход при лечението.

По отношението на физическата имобилизация  и в двете болници е практикува физическо ограничаване на пациентите, чрез завързване за леглата, при това, въпреки наличието на специфично законодателство в тази връзка- в остро противоречие с правилата.

Това променя характера на мярката и я превръща в наказание, в нечовешко и унизително третиране.

Комитетът настоява България да предприеме мерки за превръщане на де-институализацията в реален приоритет, като развие адекватна психично-здравна помощ в общността, осигури адекватни услуги и жилищно настаняване. Комитетът посочва важността на осигуряването на последното, чрез изграждане на жилищни пространства, базирани в градовете, заедно с подходящи услуги, базирани в добра близост.

Комитетът също така настоява да се предприемат мерки за преустановяване на всякакви форми на физическо, вербално и психическо насилие върху пациентите, като напомня, е всички форми на насилие са неприемливи и следва да бъдат наказвани по съответен начин. Комитетът напомня, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България през 2012 г. е време да бъде прилагана на практика. Персоналът в психиатричните болници следва да бъде добре подбран и да му бъде осигурена подходяща супервизия, така че да се постигне хуманно отношение към пациентите.

Препоръчва се драматична промяна на отношението към терапията на пациентите. Не просто индивидуализирането и, а

активно и пълноценно включване на пациента в съставянето на терапевтичната програма.

Комитетът препоръчва всякакви мерки на имобилизация да бъдат практикувани наистина в най-крайни случаи, а за наказание, за облекчаване работата на персонала или вместо адекватно лечение.

Комитетът дава препоръки за подобряване на съдопроизводството по дела, свързани с настаняване на задължително лечение, както във връзка с информираното съгласие, като процес на действително и пълноценно информиране на пациента за диагнозата му, необходимото лечение и възможните алтернативни подходи.

Социалните услуги:

Социалните услуги са под ръководството на Министерството на труд и социалната политик.

Към момента на посещението на делегацията, в страната функционират 27 домове за хора с интелектуални затруднения, с общ капацитет 2065 души и 13 домове за хора с психични разстройства, с общ капацитет 1020 души, като капацитетът е напълно запълнен.   На територията на страната съществуват също така 144 защитени жилища, в които живеят 1265 души с интелектуални затруднения и 96 жилища от семеен тип, в които са настанени общо 1270 души.

Делегацията на Комитета е посетила 2 институции за хора с психични разстройства- в Твърдица и Радовец и 3 за хора с интелектуални затруднения – в Батошево, Качулка и Твърдица.

Домът в Батошево е разположен близо до с. Батошево, на около 20 км. От Севлиево. Преди да бъде превърната в институция, сградата е приютявала бедни  работници. Институция е от 1962 г. В двора на институцията има 2 услуги, които на теория са базирани в общността и носят наименованието „жилища от семеен тип“. Открити са през 2013 г.  Капацитетът на самата институция е 41 души и е запълнен.

Домът в Качулка е разположен също в изолирано място. Близо е до с. Бяла, на около 20 км. От Сливен. Капацитетът на дома е бил 600 души, но е намален на 240.  Само 21 от тях не са поставени под запрещение

В близост до малкия град Твърдица пък има цели 2 дома- един за хора с интелектуални затруднения и един за хора с психични разстройства. Някога сградата е била за работници в ината. През 1960 г. е била трансформирана в социална институция. През 2005 институцията е била разделена на 2 и е започнала да оперира като две институции. Домът за хора с интелектуални затруднения има капацитет 100 души (само едно място не е било заето в деня на визитата)/ Домът за хора с психични разстройства пък има капацитет 120 души. И тук само едно място е незаето.

Повечето потребители са поставени под запрещение.

Домът в Радовец е съвсем близо до турската граница и на около 30 км. От най-близкия рад- Тополовград. Някога това са били военни бараки. През 1980 г. те са трансформирани в дом за хора с психични разстройства. Капацитетът е 75 места и към момента на визитата е бил запълнен.

В институциите са намерени

доказателства за упражнявано сериозно физическо насилие над потребителите.

Преки доказателства, включително палки и други “инструменти“ за нанасяне на побой са открити в Твърдица и Радовец.  Находките за извършвано физическо насилие, оправдавано с дисциплинарни цели, са потвърдени от по-късна визита на Агенцията за социално подпомагане.

Персоналът във всички институции не отговаря на критериите, няма супервизия и не се провеждат обучения.

Комитетът препоръчва, въпреки предизвикателния характер на работата, на хората работещи в този тип институции да се предоставя цялата необходима подкрепа, която започва от внимателния избор, минава през супервизия и обучения и предлага помощ против прегаряне.

Конкретни случаи, пораждащи сериозни опасения, са разкрити в посетените институции.

Така например, в Твърдица е установена смъртта на 30 годишен мъж. Няколко дни преди настъпване на смъртта, той е бил бит от персонала.  Месец преди това той е избягал и е намерен ден по-късно. Малко по-късно,  той е бил настанен на лечение за известен период в психиатрична болница. Диагнозата е – мозъчно сътресение. След приключване на лечението е върнат в дома, но много скоро се  е наложила нова хоспитализация, поради физически увреждания в областта на гърдите.  Два дни след хоспитализацията е починал.  Въпреки особените обстоятелства около смъртта му, аутопсия не е била извършена. Комитетът не споделя виждането, изразено от директора на дома, че такава се налага само когато има молба от семейството и причините за смъртта са свързани с насилие или друга, неестестена причина.  Комитетът е препоръчал на Правителството да предприеме мерки по ефективно разследване на смъртта на този човек.

Висока е степента на насилие и между самите потребители в институциите. Това е пряко следствие от липсата на достатъчно като брой и като квалификация персонал.

В дома в Качулка, делегацията забелязва, че жените с видимо в състояние на стрес, особено жените, като причината за това се оказали атаки на други потребители.

Комитетът напомня на Правителството, че грижата за хората с увреждания в социалните услуги задължително обхваща протекцията им от други, агресивни потребители.

Условията за живот  институциите не са добри.

Така например, в Батошево има стаи с непоносима миризма, макар че други са чисти и добре проветрени. В тази институция има достатъчно мебели, но на потребителите не е позволено д индивидуализират пространството, което обитават.

Липсва и всякаква възможност за уединение.

Дневната стая е нефункционална,  разнебитена, слабо осветена и студена.

В дома в Качулка  някои легла са намерени дори без чаршафи. Дюшеците са били мръсни. В някои стаи вместо стъкла на прозорците са поставени дървени плоскости.  През деня повечето стаи се заключват.

Домовете за хора с интелектуални затруднения и този за психични разстройства да така разположени, че създават илюзията за малко селце.  Там условията за живот на базово ниво могат да се определят като добри. Въпреки това е забелязано, че една от тоалетните например, изобщо няма врата. Блокът, в който са настанени „по-трудните“ потребители  обаче е порутен.   Стаите са неприветливи, лишени от индивидуализация.

В Радовец са забелязани следи от реновиране. И тук, както навсякъде, дори в стаите, които са добре обзаведени, липсва всякакво лично пространство и индивидуализация. В две спални не са били налице необходимите санитарни изисквания. Всъщност

условията там са били такива, че без съмнение са били окачествени като нечовешки и унизителни.

Една от стаите е известна между потребителите като „пикливата“ стая.

Кадрово институциите не са добре осигурени.  Напълно недостатъчни са специалистите ангажирани с рехабилитация и интеграция. Достъпа до психично-здравна помощ и до общо практикуващи лекари също е силно затруднен поради изолирания характер на институциите.

Всъщност, персоналът е буквално забелязан да тича, за да покрие някои нужди от първа необходимост на хората, настанени в институциите.

Като цяло, Комитетът против изтезанията отбелязва в доклада си, че

не може да избяга от горчивия извод, че потребителите на социални услуги в домовете са били изоставени от Държавата.

На тях не им се предлага никакъв човешки контакт, комфорт, грижа и подкрепата, от която се нуждаят.

Същото се отнася и за персонала, изоставен да се бори с обстоятелствата с тотално недостатъчен човешки и материален ресурс.

Комитетът препоръчва на Държавата час по-скоро да увеличи броя на подходящо обучените специалисти, които да могат да заемат позиции в социални услуги.  Необходимо е и работните позиции да бъдат по-атрактивни.

По отношение на терапевтичните подходи, следва да се отбележи, че те не са много разнообразни. Например в Качулка, повечето потребители просто са заключени вън от стаите им.

Те прекарват деня в хаотична среда, някои просто като се клатят или се самоизолират, други пък са превъзбудени и агресивни към останалите.

За разлика от останалите домове, тук положението е най-тежко, поради постоянната липса на достатъчно персонал.

В дома в Качулка се практикува все още изолация на потребителите, независимо от забраната, която правото въвежда. Делегацията дори се натъква на подобна изолация на три потребителки от този дом.  Открит е и случай на човек, който е бил имобилизиран 30 пъти в продължение само на няколко месеца.

Случай на изолация на потребител е разкрит и в Радовец. Изолацията е извършена в малко, затворено пространство под външни стълби, оградено с метална врата. Единствената светлина прониквала през малка дупчица в един разбит ъгъл. В края на ноември миналата година правителството е докладвало, че металната врата е отстранена.

Комитетът коментира множеството възможности за предоставяне на добра грижа за хора дори в много тежко състояние, дори за такива, които са агресивни или автоагреАсивни. За полагането на такава грижа разбира се са необходими достатъчно като брой добре подготвени специалисти, каквито правителството следва да намери начин да осигури.

Комитетът коментира също така последните изменения на Закона за социалното подпомагане, които изискват съгласие и съдебно разглеждане на настаняването в институции на хората, поставени под запрещение. Отбелязва, че волята на лицето следва да има по-голяма тежест от тази на настойника.  Съдът следва да изследва волята на лицето.  Трябва също така да бъде извършвана индивидуализирана оценка на потребностите, следва да бъде изготвян план за подкрепа, като тези документи следва да  се обновяват всяка година, при това с прякото участие на човека.

Комитетът препоръчва също така преразглеждане на равния статус на всички потребители.

Всеки потребител на социална услуга би следвало да бъде подробно информиран за услугата и за условията в нея, както и за правилата и.  Разгледан е и въпросът за конфликта на интереси между поставения под запрещение и неговия настойник и правителството е призовано да търси алтернативи.

Целият текст на доклада е достъпен тук:

https://rm.coe.int/16807c4b74

Сега правителството дължи отговор.

Но освен отговор, се дължи промяна.

Тази промяна очаква случването си вече много дълго.

Има хора, които не я доживяха. Най-вероятно някои от тези, които са се срещнали с делегацията също няма да я дочакат.

Но ние, като общество, което не приема нечовешкото и унизително отнасяне и третиране на хора, нека настояваме тя да се случи.