Психолозите от П.У.Л.С – Подложени сме на антиправова и антихуманна „народна” политика

Алексей Пампоров: През последните няколко дни името П.У.Л.С буквално превзе новините и социалните мрежи. Някои ви обвиняват, други ви защитават. Бихте ли ни разказали малко повече за вашата организация – каква е вашата мисия, какви са проектите ви през последните години?

 Юлия Андонова: Фондация „П.У.Л.С.” – Позитивни Умения на Личността в Социума, е организация, която вече 21 години оказва помощ и подкрепа на хора, пострадали от насилие. Ние денонощно полагаме грижи за най-тежко пострадалите и осигураваме закрила, подслон и професионална подкрепа.

Виждайки ежедневно последиците от насилие, ужаса, който изпитват малки и големи ние полагаме много усиля в програми за предотвратяване на насилето. Нашата най-голяма мечта е един ден да няма нужда от нашата организация. Мечтаем един ден да живеем в свят, който е свободен от насилие. Но за да това се случи е нужно много работи и ето защо имаме богата превантивна програма. Обучителните ни програми са насочени към хора в различни възрасти. Имаме програми за обучение на деца в детски градини, обучение в училища, обучителни програми за родители и бъдещи родители. Вярваме, че заедно със специалистите от различните организации и инстутици е важно да говорим на един език и имаме общо разбиране за проблема насилие и преодоляването му – ето защо системно организираме обучения и супервизии за специлаисти.

Дейността ни е концентрирана основно в Перник, но имаме мобилни кабинети в градовете Кърджали и Брезник. Съсвем наскоро открихме и кризисeн зцентър за деца в град София.

Всички проекти на Фондация „П.У.Л.С.” следват нашата мисия: Да работим за свят, свободен от насилие чрез предоставяне на помощ и подкрепа на хора, преживели насилие и повишаване чувствителността на обществото към проблема с цел елиминиране формите на насилие в човешките отношения.

Благодарение на последните ни проекти организацията ни успя да разработи нови обучителни програми за превенция на насилие с акцент телесно наказание – създадохме серия от обучителни материали за малки и големи. Може би тук е важно да отбележа нашето разбиране за проекти. Ние разработваме проекти, които обогатяват нашите програми и услуги. Всеки наш проект е отражение на мечтите ни за свят без насилие.

Алексей Пампоров: Всъщност именно проектът „Таралежи“ е онзи, заради който се вдигна толкова много шум. Как го измислихте? Защо го правите? Какъв отзвук имаше в децата и семействата, които бяха попаднали в обучителната Ви група?

 

Юлия Андонова:

Юлия Андонова отговаря за комуникациите и международното сътрудничество във Фондация „П.У.Л.С.”

Таралежите ни станаха национално известни J Това всъщност е много хубаво, защото е важно да говорим за рисковете от насилие и начините то да бъде предотвратено. Малко по-рано споменах, че имаме разработгени програми за различни възрасти деца. Програмата „Таралежи“ се появи много естествено в нашата организация, като продължение на програмата ни за най-малките. „Таралежите“ са програма, която е насочена към деца на възраст от 9 до 11 години. Основната цел на програмата е превенция на насилие сред подрастващите с основен акцент върху сексуалното насилие. Защо „Таралежи“? За да отговоря на този въпрос ще ви разкажа една история:

 

Когато е студено за да оцелеят таралежите се скупчват близо един до друг. Както обаче знаем техните бодли могат и да нараняват. Затова е много важно докато израстват малките таралежчета да се учат да бъдат достатъчно близо един до друг за да се топлят, но не прекалено близо за да могат да не се нараняват. Идеята на тази история е да се обърне внимание на децата, че те подобно на таралежчетата общуват със свои приятели и връстници и точно както таралежчетата се пазят едни други да не се наранят, помагаме на децата да развият своята чувствителност и да не щадят себе си и околните.

Ето заради това програмата ни носи името „Таралежи“. Самата програма има своите корени в Италия, а след успешното й прилагане там дълги години се реализира в Англия.

Благодарение на партньорството ни с английската организация Луси Фейтфул П.У.Л.С имаше възможност да получи подробна информация, материали и обучение за програмата и да я адаптира и приложи в български условия. Всичко това се случи през 2019 година.

В партньорство с Областна администрация Перник и РУО-Перник планирахме всички стъпки на реализирането на програмата, знаейки, че само с обединени усилия можем да намалим насилието над деца и повишим чувствителността на обществеността.

Екатерина Велева:

Екатерина Велева – съосновател и председател на Фондация „П.У.Л.С.”
Екатерина е клиничен психолог с над 20 години опит в директната работа с хора, пострадали от насилие

Това обаче ползотворно сътрудничество изградено на базата на 20 години успешен опит беше прекратено от на пръв поглед „нелепа ситуация”, която може да се характеризира катоДай на глупака власт и му гледай сеира”. За съжаление обаче целия панаир сега е за сметка на всички нас и цялото българско общество се оказа потърпевшо и най- много нашите деца.

Юлия Андонова: В рамките на програмата имахме възможност да изберем четири училища от област Перник, едно от Благоевград и едно от Дупница. Тук може би е важно да спомена, че програмата се реализира с финансовата подкрепа на Фондация ОАК, които от години подкерпят усилията ни за намаляване на секусалното насилие над деца и повишаване чувствителността сред обществеността и институциите.

Още със стартирането на програмата, по време на първите срещи получихме широка подкрепа от повечето родители. Те са благодарни и с радост приемат възможността заедно да говорим с децата за техните емоции и преживявания, за промените в телата им и навлизането им в пубертета. Малчуганите, които участват в програмата са изключително щастливи и очакват всяка среща с екипа ни с голямо нетърпение и радост.  Директорите на училищата изразяваха съжаление, че имаме възможност да работим само с два каласа, а не с всички. Ето така беше посрещната програмата „Таралежи“.

Алексей Пампоров: Вие всъщност сте взели информирано съгласие от всички родители и сте провеждали дейностите по проекта изцяло с тяхното съгласие. Как си обяснявате тогава, от къде се появи слуха, че насила карате децата да се целуват и да рисуват полови органи?

Екатерина Велева: Разбира се. Всички родители получиха писмо от нас, в което подробно представяме програмата, както и декларации, с които родителите дават своето съгласие детето им да участва в програмата „Таралежи“.

За съжаление нещата се обърнаха изведнъж на принципа на “голямата лъжа”, който се определя като много ефективен. Същността му е да се предложи на аудиторията толкова голяма и ужасна лъжа, че тя да не може да си представи, че е възможно да се лъже за такова нещо. Добре компилираната лъжа предизвиква в зрителите и читателите дълбока емоционална травма, която след това дълго време ще определя техните възгледи, въпреки всички логически и разумни доводи. Изричайки цитираните по-горе лъжливи твърдения, г-жа Ненчева тенденциозно внушава, че „Пернишка фондация кара насила децата да рисуват полови органи…принуждава децата да рисуват полови органи по време на час по сексуално образование…” и други лъжи, целящи да предизвика възмущение у аудиторията.

Естествено нашият екип е в течение на цялата тази атиправова и антихуманна „народна” политика, която доведе до едно крайно разделение на обществото на образовани, емоционално зрели, мислещи и творчески личности,  и хора, тежко манипулирани с крайно конформистко поведение, които търсят публичност и зрелище.

Затова и резултатът е на лице. Голяма част от здравомислещи хора, представители на институции /правителствени и неправителствени/ притиснати под „диктатурата на малцинството”.

Представяйки по този начин нещата, ние всички се озовахме пред едно емоционално незряло „недорасло бебе” в тантрум (емоционален дистрес, който се характеризира с непрестанен плач, крещене, съпротива срещу опити за умиротворяване), на което трудно разбираме и още по -трудно знаем как да отреагираме .

Цялата тази компилация от човешки, позиционни недоразумения доведе до резултата от една игра която се нарича „Развален телефон”.

Алексей Пампоров: Добре, но как тогава си обяснявате този страх от сексуалното образование сред някои социални групи? Да, една неинформирана жена пусна слух, но защо министърът на образованието реагира толкова неадекватно? Вместо да проучи случая, да се срещне с вас и да се запознае с програмата – той вече заплаши с наказание подчинените му лица в системата – РУО Перник и училищното ръководство.

Екатерина Велева: Доколкото имам информация, позицията на Министъра на образованието вече е променена под натиска на родителското мнение, на тези родители, които са доволни от програмата, и които ясно и категорично заявяват ползите от нея. Ще очакваме официално изявление за да може да продължат заниманията с децата, които на този етап бяха замразени.

А за страха от сексуално образование в нашето общество- той винаги си е съществувал! Това е страх, но и преди всичко срам от това , че ти си полово същество и че с половите органи , които носиш може да се възпроизвеждаш. Срама е дълбоко загнезден в нашето общество и той е един от основните оръжия за манипулация в ръцете  хората, които злоупотребяват , особено тежко е положението при малките деца.

Когато над един човек е упражнено сексуално насилие, той е каран на принципа на „проективната идентификация” / форма на вменени мисли и преживявания/да се срамува от това.  Когато към тези преживявания се вменят  и чувства като страх и вина, системата на емоционалния капан е затворена и жертвата е напълно обезоръжена. Това се случва със всички пострадали от насилие , но най –ярки проявления могат да се видят при пострадалите от сексуално насилие и особено при децата.

Всички ние сме рожби на това общество, независимо от образование и позиция, и колкото и да е необяснимо понякога, емоциите в човека и то несъзнаваните са доминиращи, и ние всички сме под тяхна власт.

Алексей Пампоров: На 20 януари – само преди две седмици –  в София гръмна скандал: ученици – малко по-големи от възрастта, която Вие и „Таралежи“ сте идентифицирали като ключова за превенцията – се гаврят с 8 годишно дете и качват клипа в интенет. Министърът на образованието абсолютно позорно замълча тогава и не обяви никакви мерки. Сега – само при слух реагира абсолютно реакционистки. Искате ли да кажете нещо на министъра и на експертите в МОН за нуждата от политики срещу насилието и секуалните посегателства в училище?

Екатерина Велева: Да, това е най -тъжното! И това отново ни връща към човешкото функциониране.

Фондация „П.У.Л.С.”  излезе с официална позиция пред медиите и обществото, която е публикувана на страницата на организацията, в момента готвим и  официално писмо да Министъра на Образованието с подробно представяне на програмата.

Това, което е важно да се кажем на Министъра  на образованието, пък и да припомним на всички други ръководни правоимащи и правозащитни организации, че още в далечната 2001 год. веднага след създаването на Държавната Агенция се одобри методика за ранна превенция на сексуалното насилие . Учебното помагало и одобрено със Заповед № РД 09-466 ОТ 02.07.2002 от Минстъра на образованието и Науката. Методиката е създадена по научния труда на Лори Фиймън, преведена и одобрена от Агенцията за Закрила на Детето. В съгласуваност с Представителите на Агенцията адаптира методиката, създаде допълнителни обучителни материали и клип и от 2006 год. се работи с нея в детските градини в целия Югозападен регион, като материалите са разпространени на национално и международно ниво. Като естествено продължение през 2018 год. Фондация „П.У.Л.С.“ издаде Наръчник „ Моето лично тяло,- уважение и себеуважение” който включва подробно представени методики за работа по превенция на насилие и техники за работа с най- тежките случаи на сексуално посегателство и всички последствия на ниво ментално и поведенческо отреагиране.

Така, че в тази вече отдавна пробирана и наложила се като успешна методика за работа с деца няма никаква дебнеща заплаха за сегашното подрастващо поколение, а има само ползи , доказани през редица регистрирани резултати от независими оценители на програмата.

Което касае обаче поведението на всички нас в ситуацията на детето, с което беше блудствано. Това е една много дълга и тъжна тема. Сексуално насилие на деца съществува и то не е в никак малки проценти, нито в контролирани размери. Ако тръгнем от опипванията в тоалетните в училището и завършим с бруталните изнасилвания, които не рядко стигат и до убийства, темата прераства в тежка и болезнена. Скоро в един български град, в който супервизирам беше изнасилено 4 годишно момченце от младеж на 17 год. . Институциите не знаеха какво да правят и го бяха настанили в ЦНСТ. В случая на 8 годишното дете от София, институциите отново се оказаха безсилни и 2 седмици по- късно още не се бяха взели никакви мерки , нито за извършителите , нито за пострадалото дете. Както казвате, Министърът на образованието не реагира, но също тека не реагираха и институциите които са пряко включени в защита на детето и неговото право на ненасилие и рехабилитация от нанесените здравни щети.

Наложи се тази тежка обърканост в обществото на ценностни системи, значимост на правата и какво точно значи да имаш право, какво е етика и какво е морал!

Алексей Пампоров: Какви са следащите стъпки на „Таралежите“ от тук нататък. Очевидно е, че не само в Перник и София, но в България има нужда от такава програма. Ето в Сливен в края на миналата година се оказа, че има евангелски пастор-педофил, а хората от общността го защитават и не се притесняват от ласките му спрямо децата им. Не е ли абсурдно сега да ви нападат именно евангелисти и дали това е някакъв компенсаторен механизъм за позора, който преживяха?

Екатерина Велева: Програмата продължава. Тя е доказала своята значимост и ефективност. Тя е важна и тя учи децата на знания и умения :

  • Да не се страхуват да кажат „Не“, на нежелано докосване и „Махай се” на човека опитал се да го упражни.
  • Да не пазят „тайната” на упражнилия насилие.
  • Да разказват на някой възрастен , на когото имат доверие.
  • Да знаят, че никога не е късно да разкажат за нежеланото докосване.
  • Да потърсят помощ.
  • Да се обръщат към значим възрастен или Национална телефонна линия за деца: 116 111, която за съжаление също търпи колапс.

След създалия се скандал /ако мога така да го нарека/ програмата придоби още по-голяма популярност и към нас започнаха да се обръщат родители извън училищната система за включване в такъв род сензитивиращи обучения.

Б.р. Декларации за съгласие на родителите за участие на децата им в програмата се пазят в редакцията

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.