Публично използване на думата „извратеняци“ по адрес на ЛГБТИ общността е реч на омразата.

 

 

ЕСПЧ установява липса на ефективни правни средства за защита, поради отказа на държавата да разследва хомофобски коментари в социалните мрежи, отправени както лично към жалбоподателите (гей мъже), така и към ЛГБТИ общността като цяло

Проявите на дискриминация по признак сексуална ориентация са точно толкова укорими, колкото е дискриминацията по признак раса, произход и цвят на кожата.

Само четири държави от Европейския съюз не криминализират речта на омраза спрямо ЛГБТИ общността и това са Австрия, Италия, Малта и България

 

 

 

 Сериозното навлизане на демократичните принципи и нарастващия стремеж към спазване на основните човешки права в България, все по-често води до осветляване на проблемите, свързани с упражняване на свободата на изразяване на мнение и разграниченията между нея и речта на омразата.

Същността на тази свобода, както и нейните ограничения са предмет на подробна и широка правна уредба както в българското национално право (Конституция на Република България), така и в множество наднационални актове (Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за защита правата на човека и в Хартата за основните права на Европейския съюз). Всеобхватността на регламентацията на свободата на изразяване на мнение показва, че това е изключително важно и неотменимо основно човешко право.

От друга страна, последователната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз (СЕС) поставя стандартите за приложението на тази свобода, както и за отграничаването ѝ от прояви, които се класифицират като реч на омразата.

               Същност на свободата на изразяване на мнение

Според правната уредба на това основно човешко право, „всеки има право на свобода на изразяването на мнение. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“ (чл. 10, Европейска конвенция за защита правата на човека). Идентична е уредбата на чл. 39 от Конституцията на Република България, чл. 11 от Хартата за основните права в Европейския съюз, чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права.

Това, че свободата на изразяване на мнение представлява основно и неотменимо човешко право, не означава, че при упражняването й не могат да се установяват ограничения. За да бъдат те допустими, следва да бъдат предвидени от закона, както и да са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Предвид всеобхватността на темата, както и предвид зачестилите случаи на реч на омразата към ЛГБТИ общността с политически и PR цели, настоящият анализ ще се съсредоточи върху ограниченията на правото на изразяване на мнение в контекста на хомофобски изказвания и практиката на наднационалните съдилища по темата.

           Същност на речта на омразата според практиката на ЕСПЧ

Речта на омразата се характеризира с това, че насърчава омразата или насилието към конкретни лица или групи от лица, въз основа на определен техен признак (пол, националност, етническа принадлежност, религия, убеждения, сексуална ориентация и др.). Определянето на границата между реч на омразата и обикновена обида се прави за всяко конкретно изказване, като основният критерий за това разграничение е дали е налице подтикване към нетолерантност или оправдаване на такава въз основа на убеждението, че дадена група от хора, притежаваща конкретно определен признак е различна от друга група, която не се отличава с този признак. Във всички случаи речта на омразата представлява форма на дискриминация.

Практиката на ЕСПЧ по отношение на речта на омразата спрямо хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност е изключително богата.

Едно от последните решения на ЕСПЧ от 2020 г. касае случай на присъда на Исландския върховен съд, с която е наложена глоба в размер на 100 000 исландски крони (~ 800 €) за хомофобско изказване в интернет, направено по повод критична статия срещу реч на омразата, която е била изразена в радиопредаване. Осъденият подава жалба пред ЕСПЧ с твърдение, че наложеното му наказание води до накърняване на правото му на изразяване на мнение. В превод от исландски, изказването, за което жалбоподателят е осъден, е следното:

„Ние, слушателите не се интересуваме от излишни обяснения на тези сексуални отклонения. Това е отвратително да се втълпява на децата идеята какво тези сексуални девианти правят в леглото си. Следователно това може да си остане лично между тези хора, а не да ни се натрапва. Колко гнусно“.

Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като недопустима, основавайки се на практиката си, съгласно която за реч на омразата се приема не само явното проповядване на насилие или други престъпни прояви, но също и нанасянето на обиди и клевети, както и осмиването на определена група от хора, която е обект на предразсъдъци.

В друго решение от 2020 г., този път срещу Литва, ЕСПЧ установява липса на ефективни правни средства за защита, поради отказа на държавата да разследва хомофобски коментари в социалните мрежи, отправени както лично към двамата жалбоподатели (гей мъже), така и към ЛГБТИ общността като цяло. Част от хомофобските коментари, предмет на случая са:

– „Ще повърна – трябва да бъдат кастрирани или изгорени, или да се лекуват, глупаци – просто мое мнение“;

– „Щом сте се родили извратеняци и имате подобни отклонения, тогава отивайте да се криете в мазетата и да правите, каквото искате, п*дали. Но няма да рушите нашето прекрасно общество, което е възпитано от майка и баща; в което мъжете целуват жени […] Искрено се надявам някой ден, докато се разхождате по улицата някой да ви разбие главите […];

– „Изроди! В газовите камери и двамата!“

и др.

Заради провала на Литва да осигури ефективно разследване на подадения сигнал за реч на омраза към ЛГБТИ общността като цяло, както и на хомофобските коментари и заплахи към двамата жалбоподатели, страната е осъдена да им заплати обезщетения в размер на 5000 € поотделно в полза на всеки от тях.

Трето основополагащо решение на ЕСПЧ е постановено по дело, образувано по жалба на няколко лица, осъдени в Швеция за разпространение на брошури, съдържащи реч на омразата срещу ЛГБТИ обществото като цяло. В това свое решение Съдът постановява, че не е налице засягане на свободата им на изразяване на мнение, като обръща внимание, че проявите на дискриминация по признак сексуална ориентация са точно толкова укорими, колкото е дискриминацията по признак раса, произход и цвят на кожата. Жалбата е отхвърлена, поради това, че осъждането на жалбоподателите е необходимо в едно демократично общество за защита на правата и свободите на другите.

 

                             Решението на проблема в другите държави

В повечето европейски държави е налице една или друга форма на криминализиране на изявленията, които публично подбуждат към омраза спрямо определена обществена група, притежаваща конкретни общи защитени признаци, сред които е и сексуалната ориентация.

Наказателният кодекс на Исландия предвижда наказателна отговорност за всяко лице, което публично осмива, клевети, обижда или заплашва друго лице или група от лица въз основа на техни характеристики, вкл. сексуална ориентация и полова идентичност. Наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба.

Същите наказания се налагат и в Швеция за публично изразяване на омраза, както и за отправяне на заплахи срещу етническа група или друга група от хора въз основа на раса, цвят на кожата, произход, религия и вяра, сексуална ориентация или полова идентичност.

Подбуждането на омраза или дискриминация срещу група от хора в Румъния се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до три години или с глоба. Румънският наказателен кодекс предвижда наказателна отговорност за всеки акт, публичен или не, който може да се приеме като подбуждане към омраза или дискриминация, без да изброява защитените признаци. Това означава, че според румънския законодател, тези актове ще съставляват престъпление във всеки един случай без да се прави каквато и да е разлика в конкретния защитен признак, както и без да се ангажира изчерпателно или примерно изброяване на такива признаци.

По данни на Европейския парламент, към 2009 г. изрична наказателноправна уредба, криминализираща речта от омраза спрямо ЛГБТИ общността има и в Белгия, Дания, Германия, Естония, Франция, Испания, Ирландия, Латвия, Нидерландия и Португалия.

Повечето страни – членки на Европейския съюз използват същия подход като този в Румъния, като предвиждат наказателна отговорност за реч на омразата, без изчерпателно да изброяват конкретно определени защитени признаци, обхващайки по този начин цялото разнообразие от различия, които биха могли да съществуват между хората, заради които те могат да станат обект на предразсъдъци.

Само четири държави от Европейския съюз не криминализират речта на омраза спрямо ЛГБТИ общността и това са Австрия, Италия, Малта и България.

 

                                              Проблемът в България

Българският Наказателен кодекс предвижда наказателна отговорност за всеки, който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност. Наказанията са лишаване от свобода от една до четири години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и обществено порицание.

Както се вижда от състава на престъплението, той не отговаря на съвременните международни стандарти, тъй като изброяването на защитените признаци е изчерпателно и наказателна отговорност за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на признаци, различни от раса, народност или етническа принадлежност, не може да се търси. Това обстоятелство се обосновава от факта, че следва да се зачита принципа, съгласно който никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право.

Единствено възможен вариант за защита е чрез приложението на съставите за публично нанесени обида и клевета, които съгласно българското наказателно право са престъпления от частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия до съда. Тази форма на защита, обаче, може да се окаже напълно неефективна, доколкото при изказвания, насочени към дадена група от хора като цяло, доказването на персонално насочена обида и клевета е изключително трудно и дори невъзможно.

Както беше отбелязано по – горе, според международните стандарти, както и в демократичните европейски държави, изявления, с които се нанасят обиди и клевети спрямо група от хора въз основа на защитен признак, в т.ч. сексуална ориентация и полова идентичност, се квалифицират като реч на омразата и подлежат на съответно санкциониране.

Според тези стандарти, публично използване на думи като „извратеняци“ по адрес на ЛГБТИ общността, не попада в обхвата на защитеното право на изразяване на мнение, а съставлява реч на омразата.

Това, че българското законодателство не предвижда санкциониране на подобни прояви не е добра новина, тъй като очевидно липсва ефективно правно средство за защита срещу тях, а подаването на съответни жалби до Европейския съд по правата на човека, би довело до почти сигурно осъждане на страната ни за заплащане на сериозни обезщетения в полза на пострадалите.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика