Публикация за Столипиново на немския“Билд“е подложена на обстрел от ромски активисти и правозащитници – 2

от -
513

Със заглавия „Ужасии в Столипиново стъписват германците“. „Български семейства разказват: така живеем от германските детски надбавки“ , „Билд“ в търсене на следи в Пловдив, вторият по големина град в България“, най-тиражният германски всекидневник “Билд” скандализира преди дни българското общество. Репортажът е публикуван и на сайта на изданието придружен с видео – баща с дете на ръце в банята на жилището си – мухъл, олющени стени, от душа тече само студена вода, кофа вместо тоалетна, цитира Club „Z“. Журналистът Шнайдер от “Билд” и фотографът отиват в Столипиново, в отговор на актуалния дебат в Германия да се изплащат ли германски детски надбавки на живеещи на територията на ФРГ чужденци, макар и от държави от ЕС. Не би ли следвало тези надбавки да са в размера, изплащан от страната по произход?

Анкета: Втора част

  1. Какъв е коментарът ви за публикация на немския вестник „ Билд“?
  2. Бихте ли реагирали по същия начин, ако български мейнстрийм вестник публикува подобна статия?
  3. Съгласен ли сте с оценката,че пловдивският квартал „Столипиново“ е социална язва от десетилетия? Кой е отговорен за нечовешкия живот на децата там?
  4. В пловдивското гето има няколко ромски организации, чието мнение за човешката ситуация там не е било потърсено. Защо? Каква е личната ви преценка за тяхната работа ?
  5. Вече цяла година лидерът на НФСБ Валери Симеонов е вицепремиер от „Обединените патриоти“ в правителството на ГЕРБ, отговарящ за малцинствата. Какви са резултатите?

Красимир Кънев, председател на БХК

“Билд“ е най-големият немски булеварден вестник с история на неетична журналистика, нееднократно разобличавана в Германия от писатели като Хайнрих Бьол и Гюнтер Валраф, както и от Германския съвет за печата. В статията е описана една отвратителна ситуация, в каквато част от ромите в пловдивския квартал Столипиново наистина живеят.

Текстът, както и гледките на сайта на „Билд“, са потресаващи. Не са показани и описани обаче по-добрите части от квартала. Материалът е оформен, за да предизвика определено внушение. И то е подчертано със заглавието – „Така живеем с германските пари за деца“. Внушението е, че ромските парии от Столипиново имат една мечта в живота си и тя е да отидат в Дортмунд, за да се възползват от германската система на социални плащания и с тях да поддържат не само себе си там, но и да изпращат пари на близките си в Пловдив. Без да работят и изцяло на гърба на германския данъкоплатец. При това в немалки мащаби, което е внушено от цитираната статистика за живеещите чужденци в дортмундския квартал „Нордщат“ (близо 25 000), без обаче да става ясно колко от неговите обитатели не работят, колко са роми от Столипиново, отишли там за да живеят от германските социални плащания. Цитирани са отделни случаи, но няма цитирана статистика за България, освен някаква цифра за процента на безработните в Столипиново (90%), която няма каква друга да е освен изсмукана от пръстите. Никакви данни за това кои точно роми от Столипиново заминават за Германия; каква част от тези, които заминават, живеят от детски надбавки и колко дълго време; каква част от последните пращат пари на близките си в България и колко приблизително; каква работа работят в Германия и срещу какво заплащане; как това заплащане се сравнява със заплащането на германските работници, които извършват сходна работа. Не е потърсена никаква обективна експертиза. Подобни материали разбира се четем всекидневно и в българските медии.

  1. Ние сме реагирали нееднократно на подобни материали в български медии. Когато към нас са се обръщали засегнати, сме ги подпомагали дори да заведат дела.
  1. Пловдивският квартал Столипиново е беден като цяло, но за никой квартал, в който живеят бедни хора не може да се каже, че е социална язва. Това би било обида за обитателите му, сред които има всякакви хора, включително такива, които с цената на огромни саможертви отглеждат децата си и се грижат за възрастните си родители при изключително трудни условия. В квартала без съмнение има много лоши части – порутени жилища, лоша хигиена, боклуци, липсваща инфраструктура. Но там има и относително добри жилища. Като цяло, както за условията в Столипиново, така и за другите подобни квартали в България отговорност носят органите на местната власт, които често ги разглеждат като места, които трябва да се оградят от останалата част на града и да се изолират, но не и да се развиват и подобряват. Никой обитател на подобен квартал не може да се държи отговорен или да му се вменява вина за това, че иска да направи всичко възможно, за да се изнесе от него – било в други части на същия град, било в Дортмунд. Това правят напълно законно много роми, но и много българи, които също така не харесват условията на живот в населените места и квартали, които обитават.
  1. Аз нямам наблюдение за работата на ромските организации в квартал Столипиново от последно време. Но тяхната гледна точка е следвало да бъде потърсена от авторите на статията в „Билд“. Както изглежда обаче те са дошли с предварителна нагласа какво са искали да напишат и какво да видят. От тази гледна точка е можело изобщо да не ходят в Столипиново. И сякаш давайки си сметка за това, репортерът на вестника се е снимал в разговор с една обитателка на Столипиново и е публикувал снимката – да не би някой да си помисли, че не е бил там.
  1. Назначаването на този човек за председател на Националния съвет по етническите и интеграционни въпроси е един от най-големите скандали в сферата на правата на човека откакто това правителство е на власт. Той е съизмерим с решението на Конституционния съд по делото за Истанбулската конвенция. Откакто това стана, не само че няма никакви резултати в интеграцията на ромите, но ситуацията видимо се влоши – Националният съвет бе напуснат от още няколко изявени ромски организации и това допълнително заглуши гласа на ромското гражданско общество. Положението с принудителните евикции на роми от единствените им жилища се влоши. Анти-ромските предразсъдъци и словото на омраза се „нормализираха“, в това число в медиите. Нека не забравяме, че след като стана заместник министър-председател той бе оправдан от Бургаския окръжен съд за расистките си изказвания от трибуната на Народното събрание с решение от май тази година. Отговорността за тази срамна ситуация носи не само Симеонов и неговата партия, тя е и на техните коалиционни партньори от ГЕРБ.

Огнян Исаев, ромски журналист, психолог

1.Подобни публикации не се появяват за първи път в Западни издания. Преди известно време сътрудничих на колеги журналисти от Белгия, САЩ, Холандия, Германия и др. Една голяма част от журналистите, които идват от Западна Европа правят „зоопарк журналистика“ по отношение на ромите. Когато ги въведеш в някой нормален ромски квартал, не им харесва. Искат да видят мръсотия, бедност, престъпност, шарения. Разбира се, подобни картини съществуват в България. Такива реалности могат да се намерят из цяла Европа. Но когато тази репортажна илюстрация е водеща на фона социални помощи и детски надбавки, консумирани от корпулентни тъмни източноевропейци – субективното пресявана на истината е на лице. Германия официално е признала, че над 85% от българските и румънските граждани се интегрират успешно. А именно: работят, плащат данъци, учат езика и др. Най-вероятно има хора, които злоупотребяват или се облагодетелстват от социалните системи на европейските държави. Но да се лепне такъв етикет на всички български граждани, живеещи в във ФРГ (по-конкретно на ромите и на жителите на Столипиново), не е журналистика, а инсинуация. Да се сетим и за един български министър, който беше уличен в злоупотреба със социалната система на Франция. Последващите антиромски реакции са индикация за целта на репортажа, който се появява по време на най-големия новинарски глад. Борейки се с фалшивите новини, Европейската Комисия трябва да се бори и с целенасочената периодична антициганска пропаганда, която се осъществява от редакциите на водещи европейски медии. Трябва да се сложи край на „зоопарк журналистиката“. Журналистите често се  държат с ромите като в зоопарк – искат да ни снимат, да ни пипнат, да ни помиришат, да  видят къде спим и какво ядем и т.н. А старите членки на ЕС веднъж завинаги трябва да разберат, че не мога да пресяват кой от по-новите страни членки на ЕС да влезе, да остане или да си замине от тяхната страна. Свободният стокообмен върви със свободното движение на хора и идеи в Общността. Ако някой живее с мисълта, че в 21-век ще изгражда анклав от красиви и умни хора, които да бъдат обслужвани от работливи и послушни черни работници, значи той се намира в ерата на Хитлер. Всъщност, има подобни намеци и тази медийна реторика обслужва точно тези тъмни политически интереси. Съвсем нормално е хората да търсят по-добър живот, по-справедлива социална и икономическа системи. Ако щете дори по-добра политическа система.

2. Старая се да реагирам на всички публикации, които са свързани с несправедливостта по един или друг начин, без значение от централния субект на статията. Разбира се, когато е заслужено, отдавам нужното уважение към работата на съответните журналист и медия, защото все по-рядко се срещат дълбоки публикации по отношение на роми. Темата е сложна и затова трябва да се оценява всяко усилие, което не се плъзга по повърхността и предразсъдъците, за да стигне до расизма. Разговарял съм със сериозни западни журналисти, които наистина се опитват да вникнат във същността на въпроса, та дори да търсят решения. Често със съмишленици реагираме чрез съществуващите законови и граждански механизми, когато регистрираме тенденциозност в публикациите на дадена медия или журналист – жалби, отворени писма, право на отговор и др. Никога не съм се притеснявал да заставам с името си срещу когото и да било, за да защитя обективността. Разбира се, през последните години идентични медийни продукти служат за храна на различни крайни и маргинализирани политически актьори и целят да предизвикат нашата реакция, за да има публичен сблъсък, от който тези фалшиви патриоти да дават смисъл на политическото си битие.

3.Вярно е, че големите ромски квартали са оставени на произвола  или на еднолични разпоредители, упълномощени от силните на деня. Но ако погледнем какво се случва в другите населени места, извън големите градове, ще видим, че и те са на път да се превърнат в социални язви, а някой дори вече изглеждат по-зле и от най-страшните гета. Има населени места, където сметоизвозването се осъществява веднъж в месеца, за да се пренасочват средства към други непланирани бюджетни пера. Няма вода по цели месеци, защото водопреносната мрежа е стара, а за пътна инфраструктура да не говорим. В България все по-вече хора водят нечовешки живот. Ниските доходи са една от причините. Но основната е, че хората са обезчестени, без достойнство. Никой не вярва, че нещо зависи от него. В този смисъл отговорността е на всеки един от нас, но основно на институциите, които са по презумпция в една демократична държава трябва да работят за подобряването на живота на всеки човек, а не да го усложняват с процедури.

4.Когато говорим са Столипиново, трябва да имаме предвид, че една голяма част от жителите на квартала не се определят като роми и не говорят ромски. Правя това уточнение, защото е важно да уважаваме правото на хората да се самоопределят. Отсъствието на мнението на хората, които работят в квартала, е пореден показател за това до колко публикацията е обективна и сериозна. Тук прозират жълтите намерения на автора, колкото и да са добри те. Много малко са журналистите и политиците, които искат да чуят мнението на хората, които всеки ден търсят решение на неволите на хората, въпреки че това не е тяхна отговорност. Аз например искам да разбера защо никой не е потърсил и мнението на правителството, защото то би следвало да осъществява политиката за интеграция и подобряване живота на хората, нали? Или тези квартали не са част от България? Къде е мнението на общината? Пловдив като културна столица на Европа през 2019 година е заложил много сериозен компонент за ромите и кв. Столипиново. Нима журналистът от Билд не знае това? В такива репортажи водещо трябва да е мнението на представителите на властта. Организациите само могат да дадат друга гледна точка, защото те нямат ресурса и мандата да решат какъвто и да било проблем от общинско или национално значение. А ромският въпрос е от национално значение, въпреки резистентността на политическите партии.

5.Като всяко българско правителство на прехода, като изключим някои периоди от предприсъединителния етап на България към ЕС, и това правителство не изневери на традицията да изпрати ромите в девета глуха като приоритет и проблем. То отиде и още по-далеч – даде ромския ресор на откровен расист. С този отговорник за малцинствата и ромите, България категорично разтури разказа за прословутата българска толерантност. Очевидно е, че присъствието на този човек не притеснява никого и от Европа. В началото имаше леки брожения, но всичко беше от неудобство сякаш. Тук вина имаме и ние като представители на гражданското общество – успяхме да съберем над 16 хил. подписа срещу назначаването му и накрая всеки зави на някъде. Така се пропиля енергия, която ромският граждански сектор не бе генерирал от дълго време. Ако трябва да говорим за резултати… мога да кажа, че хората преодоляха вътрешните си притеснения и страха от законово преследване и свободно упражняват речта на омразата с претекст, че нещата трябва да се казват с истинските им имена, а не през политически коректни норми и термини. Най-вероятно Валери Симеонов и ОП са доволни от това, че успяха да наложат расизма като гледна точка в медиите и публичното пространство – конференции, обучения и др. А ако говорим за Националната стратегия за интеграция на ромите, бих казал, че ситуацията се влошава. В края на всяка година се събират отчетите на активните граждански организации и се обобщават в правителствен доклад, който се изпраща в Брюксел! Къде са отчетите на общините по ромския въпрос? Къде са отчетите на различните министерства по ромските проблеми? Нали затова имаме Национална стратегия и Общински планове за интеграция? Тук трябва да кажем и няколко добри думи, защото се правят откъслечни опити в различни сфери от различни министерства, но много от тях са солови дейности извън каквато и да било рамка за интеграция. Без значение кой управлява Българя, трябва да е наясно, че ако един ромски квартал не е в регулация, то значи един квартал на България е извън закона. Ако едно ромско дете остане извън училище, то значи едно дете на България остава извън училище. Ако една ромска майка няма достъп до здравеопазване, то значи една майка на България няма достъп до здравеопазване. Ако едно ромско семейство е дискриминирано, то значи едно семейство на България е дискриминирано. Извън общовалидните ангажименти на държавата към всичките й граждани, Българи все още не е изпълнила политическият си ангажимент по отношение на езика, културата и идентичността на ромите. Ако днес не инвестираме в нашия човешки потенциал и не го използваме, той ще изтече на Запад, където очевидно се реализира и интегрира много добре. А от това зависи запазването на целостта на всички държавни системи и бъдещето на България.

 

Лили Макавеева, ромски активист, Асоциация „Интегро“

1.Така са видели нещата германските журналисти, така са и ги написали. Аз не съм чела статията в оригинал, а преведена от някакъв сайт Клуб Z. Така разбрах, че в германската статия никъде не се споменават думите „роми“, „цигани“ и техните производни. Да, журналистите на „Билд“ разказват и показват мизерията в гетото Столипиново, чийто проблеми местните власти на Пловдив  не адресират десетилетия наред. Аз работих в Пловдив през 1998 година по проект, свързан с деинституционализацията на децата. По повод на това, посещавах многократно квартал Столипиново. От тогава досега нищо в квартала не е мръднало – същите купища смет зариват подблоковото пространство до първите етажи на жилищните блокове. Ако хората нямат навици да хвърлят сметта си в контейнерите, какво местната власт е предприела, за да промени това? Нищо. До ден-днешен ситуацията е същата. Защо да се сърдим на „Билд“, че показва действителността такава, каквато е?

Иначе, етническата принадлежност на обитателите на Столипиново грижливо е посочена от въпросния Клуб Z. Вместо да акцентират на проблемите на хората, те поставят фокуса върху етническата принадлежност. Да ме извиняват от Клуб Z, но това вече е липса на професионален стандарт и нарушение на журналистическия етичен кодекс.

  1. Реагирам много пъти, когато български медии проявяват расизъм към общността ми. Подавам сигнали в КЗД, Комисията по журналистическа етика, СЕМ. И какво от това? Дори и да им наложат някакви санкции, те продължават в същия дух – явно печеленето на пари чрез сензации в ущърб на човешкото достойнство е много по-привлекателно от социалната отговорност, носител на която би трябвало да са всички медии.
  1. Не знам дали съм съгласна с това определение. Жителите на Столипиново далеч не всички са крайно бедни и мизерстващи. Там има хора от средната класа, макар и културно различни. В мнозинството си те са добри родители, обичат и полагат грижи за децата си по начин, който смятат за добър и правилен. Това, че останалите не ги познават, не означава, че те са асоциални, лоши. Обидно е да квалифицираме хората по мястото, в което живеят! Да, за съжаление, има и бедни семейства, които се затрудняват да се грижат за децата си.  Струва ми се, че е ненужно да търсим кой е отговорен за нечовешкия живот там. Това е неконструктивно, кара всички страни да хабят усилия да се защитават.  Вместо това, по-важно е да анализираме конкретните фактори на бедността в Столипиново, това със сигурност би ни дало по-ясна представа как да се справим с тях.
  1. Не знам защо не е потърсено мнението им и не мога да преценя работата им. При всички случаи, те вероятно правят това, което е по силите им. Не може да се очаква, обаче, те да разрешат всички проблеми в квартала. Кварталът е толкова голям, че не виждам защо да не поеме съдбата си в собствените си ръце. Сигурно ще прозвучи еретично за някои, но подобни квартали могат да решат проблемите си, ако жителите имат възможност да изберат свой общински съвет, кмет и имат своя общинска администрация. Тогава и гражданите ще са по-заинтересовани да участват във вземането на решения. Не съм сигурна, но сега от 40-хиляден Столипиново няма нито един избран в Общинския съвет. Това не ми се струва нормално. Интересно е също да се проследи какъв процент от местния бюджет се разпределя за Столипиново, дали той е пропорционален на броя жители там.
  1. Назначаването на този политик за вицепремиер, отговорен за малцинствата, бе арогантен отговор на управляващата класа на усилията на гражданския сектор да прокарат  ценностите на демократичното гражданско общество в България. Какви резултати, такива просто няма. Няма и опит да се провежда национална политика за приобщаване. Разбира се, в някои общини има отговорни местни власти и там се правят усилия за разрешаване на различни проблеми, но на национално ниво не се правят нужните усилия. Някои министерства се опитват да провеждат отделни мерки, но липсва системност, съгласуваност, синергия, цялостност в изпълнението на приетата през 2012 година интеграционна политика. Дано това се промени скоро.

 

Росен Богомилов, учител

 

  1. Смятам, че на въпросът с детските надбавки трябва да бъде разглеждан от друг ъгъл. След като съответните граждани без значение от етническата им принадлежност са граждани на ЕС, те трябва да имат същите права и задължения регламентирани за съответната страна , във всички държави членки на ЕС.  Колкото до описаното състояние на „Столипиново” във статията,  може би трябва наистина чужди медии да захванат проблема, за да се видят лошите условия, в които живеят деца, деца родени в 21 век.
  2. Да, тъй като и България е държава членка на ЕС.
  3. Тук вече съм съгласен, това не важи само за „Столипиново”, а за всички ромски гета. В 21 век, не бива да съществуват такива сегрегирани общности. Тук вече е въпрос на държавна политика. Питам се, защо НПО- тата не работят за разрешаването на този въпрос?
  4. Може би не са достатъчно активни и разпознаваеми и за това не са били потърсени.
  5. Аз все още не мога да проумея, че този човек му е поверен този ресор. Поне до момента аз не виждам никакъв резултат, никаква целенасочена политика за разрешаването на редица проблеми пред, които са изправени ромските гета.