Пушката гръмна: Надигането на македонизма след българското вето (3-та, последна част)

Споделете статията:

2.1 Първа медийна обсада (пикът в началото на май 2020 г.)*

Българският натиск и опитите за дискурсивен отговор към него са видими и още преди ветото. Почти всички търсения, например, показват отчетлив пик на публикации в самия край на април и в първите десет дни на май 2020 г. – най-отчетлив е той при търсенето по ключовите думи „Гоце Делчев + бугар*“. Прегледът на съдържанието на статиите показва, че няколко са събитията, които отключват тази медийна активност, и всички те по един или друг начин имат за източник България. Параноично би било тук да се подозира някаква „българска конспирация“! По-скоро става дума за серия от събития, през които в крайна сметка македонските медии долавят промяната в официалната политика на България – промяна, която през есента реално ще доведе до ветото.

Първо, на 28 април 2020 г. македонският професор и бивш външен министър Денко Малески по българската ТВ „Европа“, в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров, констатира в ефир, че Кръсте Мисирков и Гоце Делчев са се самоопределяли като българи.

Македонският професор и бивш външен министър Денко Малески по българската ТВ „Европа“, в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров, констатира в ефир, че Кръсте Мисирков и Гоце Делчев са се самоопределяли като българи.

 

Това поражда неколкоседмична вълна от недоволство в македонските медии, като само в първите пет дни (29.04 – 03.05.2020 г.) над 50 са публикациите, които опровергават, „срамуват се“ или директно обругават Малески. Допълнителна жега по случая дава и Каракачанов, който неколкократно бива цитиран иронично да казва за българска телевизия, че Малески е „направил научно откритие“, но и от себе си провокативно добавя, че „не само сме били, но и продължаваме да сме един народ“[1]. Разбира се, веднага се активира и вътрешно-политическия фронт на атака, в този случай срещу президента: редица медийни публикации цитират ВМРО-ДПМНЕ, която официално обвинява Стево Пендаровски, че не уволнява своя съветник Малески за изказванията му[2], а Пендаровски е принуден да обяснява публично, че Малески изразява лично становище и че той държи на него като на експерт в други области[3]. В атаката се включва и лично Мицкоски, лидера на ВМРО-ДПМНЕ, при това директно с конспиративна теория: според него изказването на Малески е пробен балон, постановка, с която правителството на Заев тества какъв компромис с идентичността е готова да понесе македонската публичност[4]. Медийната кампания принуждава изявление да направи и Драги Георгиев, ръководителя от македонска страна на съвместната експертна комисия, и изпреварващо – преди комисията да е стигнала до решение – да заяви категорично, че отстоява приоритета на македонската „политическа идентичност“ на Гоце Делчев: един от примерите, при които се вижда как медийната публичност ангажира ситуативно експертите да правят политически избори (както впрочем се случва и с експертите от българска страна). Десетки публикации цитират Георгиев, така че той по-късно трудно може да лавира с казаното[5].

Веднага – без прекъсване – върху така завихрилата се медийна кампания за отстояване на македонската идентичност на Гоце Делчев, събудена от едно-единствено интервю в българска телевизия, се наслагват публикациите около 4 май – деня, на който през 2020 г. се честват 117 години от смъртта на Гоце: това е и върховият пик в началото на май със 78 публикации само за този ден, споменаващи името на революционера. Важно е да се отбележи, че доминираща тема на статиите не е историческото дело на героя, а няколко политически изявления за него. Освен няколко статии, които продължават да обругават Малески, повечето статии в този ден цитират изявления, които са ясно разпределени на двата дискурсивни фронта – вътрешния (опозиционния) и  външния (българския).

11 статии цитират изявление на ВМРО-ДПМНЕ („Заев и СДСМ го негираат македонскиот идентитет на Гоце“)[6], а 7 други статии цитират лично Мицкоски („За Делчев да не се преговара“)[7]. В този хор с 8 публикаци, които я цитират, се включва и Фросина Ременски, депутат от СДСМ, която обаче при поклонение на гроба на Гоце Делчев изразява позицията на вътрешно-партийната югоносталгична и националистическа опозиция срещу Заев („За Делчев не може да се дебатира“)[8]. Интересно е, че в изказването си Ременски сдвоява честването на Гоце с отбелязването на годишнината от смъртта на „великанот Јосип Броз Тито“ – т.е. няма мощни публични бариери пред честването на комунистическия диктатор. Това е ясен индикатор, че в широката македонска публичност не е протекло достатъчно мощно критическо преосмисляне на комунизма и югославското минало, тъй като те се мислят като реализация на македонската „независимост“ и са вградени в националистическия разказ[9]. В хора на защитниците на македонската идентичност на Гоце се включват с няколко публикации журналисти и общественици. В този ден от Унгария поздравление по повод деня на Гоце Делчев прави и бившия македонски премиер Никола Груевски, но основният брой публикации, които го отразяват, са на другия ден.

Почти толкова голям, колкото на всички македонски политици, е и българският принос в македонското медийно отразяване на деня на Гоце: 13 статии цитират фейсбук пост на Каракачанов („Каракачанов: Не е ли време заедно да го чествуваме Делчев во Баница?“[10]), докато други 12 публикации отразяват изявление на Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ („Ковачев: Не сакаме да го одземеме Гоце Делчев од Македонците, наследници сме на ист народ“[11]). Макар и добронамерено като стил, в изявлението си Ковачев предупреждава, че ако не се намерят решения на историческите спорове България ще отложи междуправителствената конференция, на която трябва да се вземе решение за старт на преговорите на РСМ с ЕС. Тези две изявления още на другия ден (05.05.2020 г.) предизвикват множество директни реакции – както пряко адресирано до Каракачанов и Ковачев отворено писмо от Илия Димовски от ВМРО-ДПМНЕ[12], така и изявление на Мицкоски по ТВ 24, които биват тиражирани многократно.

Медийният обстрел от двата фронта – от външния и от вътрешния – принуждава Заев, лидер на СДСМ, но и неформален лидер на правителството по това време[13], да предприеме контранастъпление. Пак на 5 май в отговор на Мицкоски той прави специално изявление отново по ТВ 24 („Заев за тв 24: Со Бугарија го решивме спорот за цар Самоул, ќе најдеме и решение за Гоце Делчев“[14]), което бива тиражирано онлайн 18 пъти. На помощ се включват на 5 май също външният министър Никола Димитров, а на 6 май и вицепремиерът по европейските въпроси Буяр Османи, които успокояват страстите и дори казват, че България няма да постави вето[15].

На същия 6 май в Декларация на Европейския съвет България вкарва искането си за отказ от официални употреби на израза „македонски език“, както и предусловие за изчистване на спорните исторически въпроси – заглавията на дузина публикации в медиите са вариации на „Бугарија стана нова Грција: Наместо датум, Македонија доби услов да се откаже од македонскиот јазик и Гоце Делчев“[16]. Пак на 6 май Бойко Борисов, българския премиер, излиза с двузначно изявление, подкрепящо РСМ, но и оставящо вратички за възможно вето[17]. В този труден момент  при продължаващ вътрешен обстрел Заев се бори като дискурсивен лъв и на другия ден (07.05.2020 г.) печели нови 17 публикации („Заев: Очекувам Бугарија да продолжи да ни биде искрен пријател, за Гоце Делчев да најдеме решение во духот на заедничката историја“[18]). Чрез тези акции правителството за миг успява да изравни дискурсивните сили. Но само за миг!

На 7 май Българската академия на науките представя книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ на авторки екип, ръководен от Васил Николов[19]. В нея накратко и квази-научно (65 с. с карти и картинки!) е аргументирана официалната теза на България, че македонският език е регионална норма – диалект – на българския език. В македонското онлайн пространство следват десетки публикации срещу тази позиция, включително официална позиция на техния Институт „Крсте Мисирков“, както и на много техни журналисти, общественици и опозиционни журналисти. Особено активни в тези дни са някои радикални националистически говорители като Александар Русјаков, Панде Колемишевски и др., които бяха идентифицирани още в предишното изследване.

В този момент, в който медиите са прегряли по въпросите, касаещи идентичността, и в който македонисткият дискурс направо кипи, Заев и неговите съмишленици предприемат нестандартен ход.  Те, изглежда, решават чрез тактическо отстъпление да изтощат противника – и се изтеглят от пряката дискурсивна конфронтация. Следва неколкоседмично тяхно радио-мълчание по темите за езика, идентичността и Гоце. Резултатът е, както показват и кривите на графиките, че честотата на публикациите по тези въпроси след средата на май затихва. Тактиката към този момент се оказва печеливша: македонският национал-популизъм прекипява в собствен сос, така че на парламентарните избори на 15 юли Заев печели и отново става премиер на страната. Медийната обсада временно е свалена: следва стандартното отпускарско лято.

 

  • Втора фаза на дискурсивната война (есента на 2020 г.)

В жегите на август минават множество дни, в които търсенето не открива нито една публикация, съдържаща ключовите думи. Където пък има летни „пикове“, те са малки, а и става дума преди всичко за „паметни събития“: да речем, 1 август („Три години од потпишувањето на Договорот за добрососедство меѓу Македонија и Бугарија“) е с 19 статии, а 2 август (едновременно Илинден и годишнина от първото събрание на АСНОМ) е с 40 публикации общо. Но и тези пикове са несравними както с майските, така и с онези, които предстоят.

На 9 септември българският вицепремиер Каракачанов отново хвърля бомба и с това подпалва втората по-тежка фаза на дискурсивната война. Всъщност това е първата директна заплаха от високопоставен институционално български политик, че България може да наложи вето. Само публикациите онлайн на 9 и 10 септември, които преразказват изявлението на Каракачанов в телефонно интервю за македонската ТВ 24, са 17 („Каракачанов: Бугарија ќе ги блокира преговорите со ЕУ ако нема напредок за историските прашања“[20]). Разбира се, в отговор тяхното Външно министерство прави дипломатично официално изявление, но медиите онлайн тиражират най-вече отговорът на Заев от 10 септември по македонската телевизия (МТВ), който е представен и коментиран в над 30 публикации („Заев: ГО ПОЧИТУВАМ КАРАКАЧАНОВ, спремен сум да се договорам со Бугарија за Гоце Делчев“[21]).

Разбира се, веднага започва и неголяма вълна на вътрешно подриване на позицията на Заев и дори на директно оплюване на Каракачанов. Включват се разнородни говорители: медията-рекордьор в разпространението на статии по ключовите думи в нашите търсения – Инфомакс (https://infomax.mk) – чрез заглавието на статия на Милош Милошевски пуска конспиративен слух („Гoцe e вeќe „шитнaт“, caмо уште нe ни кaжaлe“[22]); познайникът ни от изследването за 2019 г., бившия дипломат и настоящ македонист и колумнист Ристо Никовски използва случая, за да обяви Договора за добросъседство с България за „екзекуция на македонизма“ („Никовски: Заев потпиша договор со Бугарија за егзекуција на македонизмот“[23]); в „Лидер“ (https://lider.com.mk) Предраг Димитровски пише саркастична статия срещу Каракачанов, когото нарича „горкото малко татарче“ („Кутрото мало „Татарче““ [24]). В този момент, може би доколкото оценяват сериозността на външно-политическата ситуация, официалните представители на ВМРО-ДПМНЕ мълчат. Поради това като брой публикации на датите 9 и 10 септември правителствената позиция категорично доминира над антиправителствените и антибългарски гласове.

Сякаш за да не се допусне да надделее здравия разум в македонското публично пространство обаче, на 11 септември имаме нова българска интервенция – Андрей Ковачев в интервю за БГНЕС коментира, че Заев винаги е голям оптимист, но реален напредък няма, и ако няма, няма и България да подкрепи старта на преговорите на РСМ с ЕС. Информация за това интервю е препечатана 17 пъти онлайн („Европратеникот Андреј Ковачев најави блокада од Бугарија на патот кон ЕУ: Заев е оптимист, но нема резултати!“[25]). Изглежда обаче, че македонската общественост и македонските медии са шокирани от вече очевидното и все по-официално втвърдяване на българската позиция. Не се надига вълна от контра-реторика. Няколко пъти са препечатани откровено наплевателските статии на Ристо Никовски и Предраг Димитровски от предния ден, но само това. Македонската редакция на Дойче Веле излиза със статия на Любчо Поповски „Бугарска спирала кон дното“[26], която е доста умерена като тон и изразява съжаление, че най-близките съседи спират страната. От ВМРО-ДПМНЕ изявление прави само на председателят на техния Патриотичен институт Александър Пандов („Пандов: Историјата е основа на идентитетот“[27]), но то е тиражирано само два пъти онлайн. На 12 септември идва и още едно изявление от българска страна – на ръководителя на съвместната експертна комисия от българска страна, Ангел Димитров, – чиято позиция, всъщност подкрепяща втвърдения тон на българските политици, е тиражирана само веднъж: „Во интервју за бугарските медиуми вели дека тоа станува и европски проблем бидејќи се атакаува врз историјата на Бугарија која е дел од Европската рамка. „Не треба да се заборави дека она што не е решено меѓу нас…“[28]

Пак на 12 септември българският принос към дебата в македонските медии рязко се усилва от интервю на бившия президент Росен Плевнелиев за македонската ТВ 24: „Плевнелиев: Бугарија нема да ја блокира С.Македонија на првата меѓувладина конференција“[29]. Може би поради това, че посланието е обнадеждаващо, както и заради това, че Плевнелиев дори леко иронизира Каракачанов и Ковачев, неговото интервю е цитирано онлайн 19 пъти.

Дискурсивната война се разгаря с пълна сила на вътрешния фронт на 13 септември. „Република“ (https://republika.mk) излиза с неподписана статия „Заев ќе го продаде Гоце Делчев за „три чрвени“ бугарски пари“, в която се описват фирми, собственост на роднини на Зоран Заев според българския Търговски регистър[30]. Този компромат бива препечатан само няколко пъти, но заглавието му – конспиративното подозрение, че „Заев ще го продаде Гоце Делчев“ – се превръща в базисно основание, заради което ВМРО-ДПМНЕ свиква национален протест срещу правителството. Същият ден Мицкоски обявява протеста за след два дни под наслов „За ЕУ, за Македонија, за Делчев“, което събитие – в защита на македонската идентичност на Гоце – изостря максимално конфронтацията и изцяло доминира медийния дебат през следващата седмица, в която SENSIKA регистрира 306 публикации само по ключовите думи „Гоце Делчев + бугар*“. На страната на Мицкоски – отвъд многократното отразяване на протеста, но на същия ден, 15 септември – с изявления се включват редица националистически настроени говорители: проф. Тодор Чепреганов (5 статии) напомня, че „Гоце Делчев е врзното ткиво на македонизмот“ („свързващата тъкан на македонизма“); Александър Пандов, шефът на Патриотичния институт на ВМРО-ДПМНЕ, в 10 публикации настоява, че „Македонизмот е во корен загрозен“[31]; друг националистически настроен техен историк, д-р Наташа Котлар Трајкова, е цитирана 4 пъти да казва, че това, което българите сега правят с Гоце е като химиците да те убеждават, че Н2О не е вода, а масло[32]; на 16 септември се включва и най-цветистият македонист, Ефтим Клетников, познат ни от предното изследване[33]; и т.н.

Разбира се, правителството реагира. Заев напада директно Мицкоски във Фейсбук и това е тиражирано многократно: „Делчев е борец за социјална правда, а Мицкоски е бранител на криминал и неправда“[34]. Вицепремиерът по европейските въпроси Никола Георгиев прави изявление („Димитров: Идентитетските прашања не можат да бидат предмет на политичка декларација“[35]), което печели 10 цитирания. Най-мащабно, с 20 препечатки и коментара, е отразявано становище от 15 септември (деня на протеста) на Драги Георгиев, председател на съвместната комисия от македонска страна, според когото „Архивите откриваат дека Гоце бил и Бугарин и Македонец“[36]. И т.н.

И все пак през тази седмица опозицията има дискурсивен превес. Проевропейските лидери обаче не се отказват. Временно изостанали медийно с едни гърди, те успяват в съвместна акция да си върнат преднината на следващата седмица: на 23 септември пикът се формира от изказване на премиера Заев („Гоце Делчев е македонски револуционер, но факт е дека и Бугарија го смета за бугарски. Нема да дозволиме причини за ново одлагање на преговорите со ЕУ“[37]),  което бива цитирано 36 пъти, и от изказване на президента Пендаровски („Гоце Делчев е македонски револуционер и треба да ни биде чест што Бугарија го смета за свој херој“[38]), тиражирано 23 пъти. Само че със затягането на обръча, което България налага, проевропейските лидери все по-малко могат да излъчват послания на надеждата. Така в последната седмица на октомври те отново губят дискурсивната хегемония – представители на ВМРО-ДПМНЕ и други националисти са цитирани два пъти по-често от медиите онлайн. Така, за да не загубят войната, съмишлениците на Заев са принудени постепенно да сменят дискурсивната си стратегия.

Само че тук ще спрем с близкото описание. Дискурсивната война продължава още три месеца – периода, в който се стига до действително налагане на ветото от страна на България (17 ноември), а и след това. В нея многократно се включват български говорители, най-често вече споменатите; не затихва и вътрешният фронт. Броят публикации дневно по търсенията започва да намалява чак след 10 декември, с наближаването на коледните празници. Както вече казахме, войната в македонските медии онлайн не се води между българските и македонските националисти, а между проевропейското правителство на РСМ и националистите от двете държави.

До септември спираме с подробното описание, защото тук се очертава и тенденцията, чиято реализация се наблюдава в следващите месеци, със сигурност до края на изследването (4-8 април при различните куерита). Впрочем тази тенденция с невъоръжено око е видима и днес. Постепенно Заев и пролибералните кръгове, тъй като са притиснати дискурсивно до стената от македонистите, а България им е отрязала всякакъв позитивен ход като е отнела надеждата в проевропейската им реторика, започват да си присвояват основните тези на противника. Те сменят стратегията и постепенно втвърдяват националистически посланията си.

Това е ясно видимо още в цитираното интервю на Никола Димитров от 13 септември 2020 г. („Димитров: Идентитетските прашања не можат да бидат предмет на политичка декларација“[39]). В него той изрично подчертава, че както езикът, така и другите въпроси на идентичността са неща, за които „не може да се разговаря“. По същество това е перифраза на цитираната позиция на Мицкоски от 4 май („За Делчев да не се преговара“[40]). През 2021 г. тази позиция – че „за език и идентичност не се преговаря“ – става и официална позиция на правителството, включително при срещи на най-високо ниво в ЕС[41].

Същата тенденция е видна практически при всичките търсения. Към края на 2020 г. Заев е принуден експлицитно да признава на техните партизани ролята им на „освободители“: те именно, след Гоце Делчев и комитите, „в борбата между 1941 и 1944 г. в крайна сметка успели да я създадат македонската държава“[42]. И макар да продължава да настоява, че съвременна България, Германия и т.н. не трябва да бъдат наричани „фашисти“, все пак се оправдава: „Никогаш, ама баш никогаш не сум кажал дека Бугарија била администратор во Македонија.“[43]

Това е и основното заключение на изследването ни: българският натиск, който в крайна сметка също е националистически, не противодейства на македонизма, а го усилва и подпомага – той не води до нищо друго освен до втвърдяването му и до разширяване на сферата на влиянието му оттатък границата.

край

* първа част – тук

втора част- тук

 

 

 

 

 

 

 

[1]Тук и нататък при изброяванията на публикациите даваме линк към само една от изброените като пример: https://kanal5.com.mk/karakachanov-ne-samo-shto-sme-bile-tuku-i-prodolzhuvame-kako-eden-narod/a420375

[2]https://kurir.mk/makedonija/vesti/vmro-dpmne-shto-ushte-treba-denko-maleski-da-napravi-za-stevo-pendarovski-da-se-ogradi-od-nego/

[3]https://infomax.mk/wp/%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BE%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BA/

[4]https://infomax.mk/wp/%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D0%B4/

[5]https://infomax.mk/wp/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-kohtpa-%D1%81%D0%B4%D1%81%D0%BC-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B3%D0%B8%D0%BDe-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5/

[6]https://press24.mk/vmro-dpmne-na-denot-koga-belezhime-117-godini-od-smrtta-na-goce-delchev-zaev-i-sdsm-go-negiraat

[7]https://www.slobodnaevropa.mk/a/30591933.html

[8]https://infomax.mk/wp/%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D1%81%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5/

[9]Виж също: https://www.slobodenpecat.mk/patrioti-so-identitetska-praznina-na-ramenata/

[10]https://republika.mk/vesti/balkan/karakachanov-ne-e-li-vreme-zaedno-da-go-chestvuvame-delchev-vo-banica/

[11]https://www.mkd.mk/makedonija/politika/kovachev-ne-sakame-da-go-odzememe-goce-delchev-od-makedoncite-naslednici-sme-na

[12]https://lokalno.mk/dimovski-vo-otvoreno-pismo-do-karakachanov-i-do-kovachev-ako-za-vas-pravoto-e-dovolen-argument-nas-da-ne-broite-za-bugari-togash-sami-sebe-treba-da-se-broite-za-grtsi/

[13]На 3 януари 2020 г. Заев подава оставка като министър-председател, тъй като стартът на преговорите с ЕС е блокиран от Франция. Премиер става Оливер Спасовски, който наследява екипа на Заев, както и коалиционната парламентарна подкрепа, която е поддържала предишното правителство. След изборите на 15 юли 2020 г. Заев отново е избран за министър-председател.

[14]https://www.24.mk/details/zaev-za-tv-24-so-bugarija-go-reshivme-sporot-za-car-samoul-kje-najdeme-i-reshenie-za-goce-delchev%20target=_blank%20title=

[15]https://faktor.mk/bujar-osmani-ubeden-deka-bugarija-nema-da-stavi-veto

[16]https://republika.mk/vesti/makedonija/bugarija-stana-nova-grcija-namesto-datum-makedonija-dobi-uslov-da-se-otkaze-od-makedonskiot-jazik-i-goce-delchev/%20target=_blank%20title=

[17]https://lider.com.mk/makedonija/bugarija-po-stapkite-na-grcija-makedonija-vo-eu-bez-makedonski-jazik-i-so-diktirana-istorija/

[18]https://a1on.mk/macedonia/zaev-ochekuvam-bugarija-da-prodolzhi-da-ni-bide-iskren-prijatel-za-goce-delchev-da-najdeme-reshenie-vo-duhot-na-zaednichkata-istorija/

[19]https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf

[20]https://kanal5.com.mk/karakachanov-bugarija-kje-gi-blokira-pregovorite-so-eu-ako-nema-napredok-za-istoriskite-prashanja/a438229

[21]https://vesnik.com/node/144369%20target=_blank%20title=

[22]https://infomax.mk/wp/%D0%B3o%D1%86e-e-%D0%B2e%D1%9Ce-%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%BDa%D1%82-ca%D0%BC%D0%BE-%D1%83%D1%88%D1%82%D0%B5-%D0%BDe-%D0%BD%D0%B8-%D0%BAa%D0%B6a%D0%BBe/

[23]https://lider.com.mk/makedonija/nikovski-zaev-potpisha-dogovor-so-bugarija-za-egzekucija-na-makedonizmot/

[24]https://lider.com.mk/makedonija/kutroto-malo-tatarche/

[25]https://faktor.mk/evropratenikot-andrej-kovachev-najavi-blokada-od-bugarija-na-patot-kon-eu-zaev-e-optimis-no-nema-rezultati

[26]https://www.dw.com/mk/%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-54903089

[27]https://republika.mk/vesti/makedonija/pandov-istorijata-e-osnova-na-identitetot-ne-postoi-pogolem-junak-shto-rodila-makedonska-majka-od-goce-delchev/

[28]https://sitel.com.mk/dimitrov-tvrdi-problemot-pomegju-skopje-i-sofija-e-evropski-gjeorgiev-vozvrakja-deka-tie-odbile

[29]https://tv21.tv/mk/plevneliev-bugarija-nema-da-ja-blokira-s-makedonija-na-prvata-meguvladina-konferentsija/

[30]https://republika.mk/vesti/makedonija/zaev-kje-go-prodade-goce-delchev-za-tri-chrveni/

[31]https://netpress.com.mk/pandov-makedonizmot-e-vo-koren-zagrozen/

[32]https://kurir.mk/makedonija/vesti/kotlar-trajkova-bugarite-shto-pravat-sega-so-goce-delchev-e-kako-da-hemicharite-te-ubeduvaat-deka-h2o-deka-ne-e-voda-tuku-maslo/

[33]https://kurir.mk/makedonija/vesti/kletnikov-so-citat-od-bugarski-sledbenik-na-goce-kje-ogree-i-nad-makedonija-sonce-no-nema-da-bide-bugarsko/

[34]https://lokalno.mk/zaev-delchev-i-mitskoski-nikako-ne-odat-zaedno/

[35]https://mia.mk/dimitrov-identitetskite-prasha-a-ne-mozhat-da-bidat-predmet-na-politichka-deklaraci-a/

[36]https://sitel.com.mk/gjorgiev-za-sitel-arhivite-otkrivaat-deka-goce-bil-i-bugarin-i-makedonec

[37]https://www.vecer.press/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D1%86%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%86/

[38]https://www.slobodenpecat.mk/pendarovski-gocze-delchev-e-makedonski-revoluczioner-i-treba-da-ni-bide-chest-shto-bugarija-go-smeta-za-svoj-heroj/

[39]https://mia.mk/dimitrov-identitetskite-prasha-a-ne-mozhat-da-bidat-predmet-na-politichka-deklaraci-a/

[40]https://www.slobodnaevropa.mk/a/30591933.html

[41]https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/05/10/4207839_zaev_obiasni_na_brjuksel_che_niama_da_pregovaria_sus/

[42]https://press24.mk/zaev-nikogash-ama-bash-nikogash-ne-sum-kazhal-deka-bugarija-bila-administrator-vo-makedonija

[43]Пак там. Българската официална теза е, че през Втората световна война България не е била „окупатор“, а само „администратор“ на македонските земи.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: