Пушката гръмна: Надигането на македонизма след българското вето – част втора

 

С разрешение на сп. Критика и хуманизъм авансово публикуваме тяхна статия – първа част, която ще излезе в кн. 56, бр. 1/2022. Статията е разработена в рамките на изследователски проект „Политически употреби на Възраждането: исторически наследства и съвременност“, финансиран от ФНИ през декември 2017 г.

Днес публикуваме част втора

 

Продължение*

При всички случаи основното натрупване на антибългарски публикации, точно както е и при публикациите, съдържащи „Гоце Делчев + бугар*“, е в края на 2020 г. (само 45 са публикациите до 9 септември, а 643 са статиите, съдържащи „фашист* + бугар*“ до края на годината). Това между другото показва, че редица политически изказвания от българска страна, според които антибългарският „език на омразата“ е мотив за налагане на ветото, са във висока степен фактически неоснователни – антибългарската реторика се активизира хронологично след ветото, като реакция именно спрямо него. А в началото на 2021 г. тази реторика затихва.

 

Графика 2. Честотно разпределение на статиите онлайн, съдържащи „фашист* + бугар*“ (брой публикации на ден; период: 01.01.2020 – 04.04.2021 г.)

 

Рязкото надигане на македонисткия дискурс в последните четири месеца на 2020 г. – като пряка реакция от налагането на българско вето върху старта на преговорите с ЕС – се потвърждава и чрез други търсения. Конститутивен елемент на македонисткия наратив още от Титово време е схващането, че партизанската комунистическа борба през втората световна война, която до септември 1944 г. действително има за свой пряк противник редовната българска армия (на територията на Македония, но и в границите на царство България), е всъщност „народноосвободителна борба“. Оттук националистическите дискурси, независимо от дискредитирането на комунизма и разпада на СФРЮ, продължават да честват и славят партизанските действия в качеството им именно на „народноосвободителна борба“ („НОБ“), на която начало е дадено на 11 октомври 1941 г. с партизанска акция в Прилеп (тази дата се чества като „Денот на антифашистичкото востание“). Търсенето по ключови думи от семантичното гнездо на „народноосвободителна борба“ и „антифашистичко востание“ показва значително активизиране и на тази част от македонисткия речник не само на споменатата дата (11 октомври). Общо за 2020 г. SENSIKA регистрира 1078 публикации, съдържащи тези ключови думи, като по-голямата част от тях (667 статии) са отново в последното четиримесечие на годината, когато се развива и сагата с българското вето. В началото на 2021 г. отново имаме известно затишие (194 статии до 4 април).

 

Графика 3. Честотно разпределение на статиите онлайн, съдържащи „антифашистичко востание“, „народноосвободителна борба“ и техни производни (брой публикации на ден; период: 01.01.2020 – 04.04.2021 г.)

 

Сходна е кривата на публикациите и при търсене по наименованието на само една реалия от същия сегмент на македонисткия разказ: АСНОМ (Антифашистичко собрание на народното ослободуванье на Македониjа). Пик от публикации има на 2 август – на тази дата през 1944 г. се е състояло подготвеното от комунистите историческо събитие и на нея то бива чествано, – но най-големите пикове, както и общото натрупване на публикации отново е в следващите месеци, когато България подготвя и налага ветото.

 

Графика 4. Честотно разпределение на статиите онлайн, съдържащи „АСНОМ“ (брой публикации на ден; период: 01.01.2020 – 04.04.2021 г.)

 

Примерите са достатъчни, за да се види, че кривата на публикациите е структурно сходна независимо от ключовите думи, чрез които са направени търсенията. Политическата подготовка от българска страна, започнала публично с изказването на Каракачанов от 9 септември 2020 г., и завършила с налагането и неколкократното препотвърждаване на ветото на България върху старта на преговорния процес, са събитията, които отключват рязко активизиране на медийно говорене по исторически и идентичностни теми, а оттук се усилват и македонистките дискурси, а в частност и директното антибългарско говорене.

 

  1. Медийни войни. Двата основни дискурсивни фронта

При анализ на съдържанието на статиите от търсенията се вижда, че всъщност два са основните фактори, които пряко активизират македонистките и антибългарски дискурси. Първо, това са изказвания и позиции от българска страна: на политици, експерти, журналисти. Доколкото Северна Македония за кандидатстването си в ЕС е политически зависима от България и дори от един момент нататък се оказва пряко блокирана от нашата страна, то македонските медии логично са свръхчувствителни – много повече от българските – към изказванията и позициите на българските институции и политици. И тъй като българските позиции са медийно свръхпредставени в македонските медии, те неизбежно будят обществен резонанс, включително и под формата на отхвърляне, за което македонизмът и вграденият в него антибългаризъм дават готов ресурс – готови формули. Не трябва да се изпуска и това, че често и български говорители използват национал-популистки дискурс – при това най-често именно тези, които са медийно свръхактивни по темата за общата история, а и заемат високи институционални позиции по това време (като вицепремиера Красимир Каракачанов и евродепутата Ангел Джамбазки от ВМРО, както и евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев). Ще видим, че те са и сред основните дразнители, които предизвикват и получават македонистки отговор. Трябва да вземем предвид и българският политически ландшафт, който в конкретния период изживява сътресение. В страната текат протести срещу управлението на ГЕРБ и Борисов, а ВМРО също са част от него. Така че представителите на ВМРО, както и някои представители на ГЕРБ се опитват да извлекат местни политически дивиденти от втвърдяването на националистическите позиции спрямо Северна Македония – включително и чрез резонанса, който техните изказвания предизвикват в македонските медии и който като ехо се връща и в България.

Освен това от готовите формули на македонизма тактически за вътрешно-политическа борба се възползва опозицията: най-вече ВМРО-ДПМНЕ, основната опозиционна партия, която е яхнала национализма още по времето на Груевски, макар и да го е смекчила леко под ръководството на Мицкоски. През 2018 и 2019 г. – преди и след подписването на Преспанското споразумение – ВМРО-ДПМНЕ използва македонистки дискурс най-вече, за да обвинява Заев и СДСМ в „предателство“ заради смяната на името и другите отстъпки спрямо Гърция: тогава, както показахме в предното изследване, усилени са най-вече антигръцките елементи от този репертоар. От 2019 г. обаче ВМРО-ДПМНЕ все по-често сменя посоката и преобръща нарастващия български външно-политически натиск в инструмент за вътрешно-политически натиск срещу проевропейски настроеното правителство на Заев: колкото по-ултимативни послания се чуват от София, толкова повече умерената и търсеща компромис реторика на Заев и правителството изглеждат колебливи и несигурни, а ВМРО-ДПМНЕ и други националистично настроени говорители насаждат подозрения и/или директни обвинения в национално предателство на същото правителство[1]. Впрочем ще покажем, че българското вето помага на опозицията да разбие в края на 2020 г. медийната проевропейска и пролиберална хегемония, наложена дотогава от правителството, и до голяма степен да наложи националистическа дискурсивна хегемония.

Всъщност проевропейските и пролиберални говорители – екипът на Заев, президентът Пендаровски и други – през 2020 и 2021 г. са в нелека ситуация, тъй като са принудени да водят борба на два дискурсивни фронта: можем условно да ги наречем външен (български) и вътрешен (опозиционен). Те, от една страна, трябва да парират българските послания и позиции – особено по-радикалните от тях, – да тушират разминаванията, исторически и политически, по въпроси на идентичността, и да търсят компромис със София. От друга страна, те трябва да парират и атаките от опозицията, която непрестанно ги обвинява, че, търсейки компромис със София, предават националните интереси и „македонската идентичност, език и история“. Може на пръв поглед да изглежда парадоксално, но когато се навлезе в детайлите на публикациите, оказва се, че дискурсивната война не е толкова между българските и македонските националисти, а между либералните полици и говорители, от една страна, и националистите от двете държави, от друга. Всъщност пролибералните и проевропейски сили в Северна Македония се оказват под двойна дискурсивна обсада.

Очаквайте продължение на 9 декември

Първа част виж тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика