Пушката гръмна: Надигането на македонизма след българското вето

 

С разрешение на сп. Критика и хуманизъм авансово публикуваме тяхна статия, която ще излезе в кн. 56, бр. 1/2022. Статията е разработена в рамките на изследователски проект „Политически употреби на Възраждането: исторически наследства и съвременност“, финансиран от ФНИ през декември 2017 г.

 

 

 

 

В предишно изследване на македонските медии онлайн, осъществено със същата методика и от почти същия екип[1], констатирахме, че македонизмът (македонската версия на национал-популизма) през 2019 г. е значително приглушен: пред реалната перспектива за членство на страната в НАТО и ЕС, отворила се след подписването на Преспанския договор с Гърция, тамошните политически и културни елити по онова време бяха постигнали стабилен проевропейски консенсус, при което дори ВМРО-ДПМНЕ бе приглушило националистическата си реторика от времето на Груевски. Съответно почти всички медии там – с няколко на практика маргинални изключения – се опитваха да поддържат политически коректен проевропейски език и високо ниво на политическа неутралност и журналистически професионализъм. По това време македонската медийна среда със своята чистота рязко контрастираше на българската, в която национал-популистките дискурси вече (след 2013 г.) бяха дълбоко просмукани и съответно масово тиражирани за различни тактически и стратегически цели. И все пак, дори и тогава ние констатирахме, че национал-популизмът в Северна Македония не е изчистен, а е само приглушен: отделни „колумнисти“, в ролята на „алтернативната гледна точка“, поддържаха езика на македонизма в готовност за експанзия. Тогава прогнозирахме, че са възможни два сценария, при които този зареден пищов може гръмне: 1) Ако на Северна Македония бъде отрязан пътят на присъединяване към НАТО и ЕС (тогава изглеждаше по-вероятно такъв блокаж да наложи Франция, а не България); 2) Ако те бъдат приети бързо и без твърде много условия в двата съюза, така че – както впрочем се случи в България – политическите им елити да изгубят приличие и да започнат да използват национал-популизма като инструмент за блокиране на европейския и международен контрол върху локалното преразпределение на блага.

Случи се първият сценарий: Северна Македония влезе в НАТО, но България (а не Франция) наложи вето върху старта на преговорите й с ЕС. И зареденият пищов на македонизма – пушката на стената по Чехов – гръмна!

Как стана това?

 

  1. Българското вето като катализатор за надигането на македонизма

Настоящото изследване, както и предишното, е направено с автоматизираната система за медийни анализи SENSIKA[2]. Припомняме, че  SENSIKA проверява в реално време и архивира съдържанието на над 100 новинарски сайта и блога на македонски език. Системата запазва всички съдържания на собствени сървъри, така че те са достъпни дори и когато по-късно са заличени от архива на медията, която ги е публикувала. Архивът на  SENSIKA за периода 1 януари 2020 – 4 април 2021 г. от статии и постове на македонски език е текстовият корпус, върху който са направени автоматизирани честотни анализи, както и количествени и качествени анализи на съдържанието, допълнително проведени от авторите на изследването. От текстовия корпус с цел ограничаване на терена са изключени социалните медии (фейсбук, туитър и др.).

За да бъде уловено надигането на „македонизма“ в медиите онлайн, чрез SENSIKA  бяха направени редица търсения по ключови думи.

Търсенето, кумулиращо най-много резултати – т.е. откриващо най-много публикации, съдържащи ключовите думи – бе чрез комбинацията „Гоце Делчев + бугар*“.

Става дума за статии, които не просто говорят нещо за българите или България, но и изрично споменават името на Гоце Делчев. Разбира се, не всички те провеждат или отразяват македонистки дискурс. Сред тях има чисто информативни, представящи исторически събития, има дори и немалко такива, които по един или друг начин се противопоставят на репертоара на македонския национализъм. Трябва обаче специално да се отбележи, че статиите, които споменават Гоце, не се отнасят задължително до личността на Гоце, а обхващат много по-широк дискурсивен диапазон. Забелязахме, че името на известния революционер в българо-македонския спор се е превърнало в емблема – метонимия – на въпроса за идентичността изобщо (така в момента е и от двете страни на границата!). Често статии, касаещи съвсем други въпроси, споменават името на Гоце просто като реторически ход – ход, чрез който се заема страна в езиковата игра на утвърждаване на колективна идентичност: македонска или съответно българска. Или пък името бива използвано, за да бъде изобличен противник, за който се твърди, че „изменя“ на идентичността – „предател“ е или „родоотстъпник“. Казано иначе, името „Гоце Делчев“ в медиите както на македонски, така и на български език в много случаи е спряло да бъде лично име и се е превърнало в трансцендентално означаващо на националната идентичност. Всъщност „великанот Делчев“ има тази функция в македонския национален разказ така или иначе; стандартно обаче, за разлика от Левски и Ботев, Гоце не е точно „център“ на българския исторически и литературен канон – от героите от втората редица е. Сега обаче, когато двата национални разказа са се сблъскали, честотата на споменаванията на Гоце рязко се качва, включително и в българските медии, и името му често поема ролята на трансцендентално означаващо също и на български език[3].

В македонските медии онлайн обаче числото статии, споменаващи Гоце, е наистина впечатляващо: SENSIKA идентифицира общо 3033 публикации за 2020 г. (01.01 – 31.12.2020 г.). Освен това прави впечатление, че тяхното разпределение във времето е неравномерно: 710 са публикациите в първите 8 месеца на годината, а три пъти повече статии са концентрирани в последното четиримесечие: след 9 септември 2020 г. са регистрирани 2323 статии, съдържащи „Гоце Делчев + бугар*“.

Съответно 9 септември в случая е възлова дата, защото на нея Красимир Каракачанов, тогава заместник министър-председател и военен министър на България, отправя директна публична заплаха, че България ще блокира преговорите за еврочленство на РСМ, ако не се намерят решения на спорните исторически въпроси. На 17 септември съответно България внася в Брюксел обяснителен меморандум, с който поставя ултимативни условия, без изпълнението на които тя ще блокира старта на преговорите. И това реално са случва два месеца по-късно, на 17 ноември, когато в Съвета на ЕС тя налага вето върху началото на преговорите. Трябва да се отбележи, че в месеците след внасянето на обяснителния меморандум спира и работата на съвместната експертна комисия по историческите и образователните въпроси – като най-голям препъни камък пред разбирателството се оказва именно въпросът за идентичността на Гоце Делчев.

Тези политически събития превръщат въпроса за идентичността в централен за македонските медии и съответно водят до надигане на национал-популистките дискурси по-общо. Трябва също да се отбележи, че след като ветото веднъж е наложено, постепенно настъпва успокояване – след Новата година имаме значим спад на честотата на публикациите по темата: за сравним период (от 01.01 до 08.04.2021 г.)  са публикувани 493 статии, съдържащи „Гоце Делчев + бугар*“, т.е. близо пет пъти по-малко, отколкото от 9 септември до края на 2020 г.

Графика 1. Честотно разпределение на статиите онлайн, съдържащи „Гоце Делчев + бугар*“ (брой публикации на ден; период: 01.01.2020 – 08.04.2021 г.)

Без да навлизаме в детайлен анализ на съдържанието, подобен честотен анализ направихме и на българските медии онлайн като използвахме огледални ключови думи: “Гоце Делчев + македон*“. Въпреки разликата в мащаба – българската медийна среда е над два пъти по-голяма от македонската като аудитория, а и като брой медии – публикациите на български език са по-малко: 2153 статии за цялата 2020 г. Тъй като уязвени от българското вето са македонците, логично е темата да е по-гореща при тях. И все пак, без да сме пускали търсения назад в годините, с висока степен на достоверност може да се предположи, че 2020 г. реализира своеобразен бум в споменаванията на Гоце също и в българските медии – едва ли за него в друго време се е говорело толкова много. Това, че медийният интерес към Гоце следва политическата конюнктура, се потвърждава от честотата на българските публикации през годината, при която кривата е структурно аналогична с македонската и очевидно е предопределена от политическите събития: само 468 публикации са регистрирани в първите осем месеца на 2020 г., докато от 9 септември до края на годината са идентифицирани 1685 статии на български език, съдържащи “Гоце Делчев + македон*“.

За да изключим грешка в заключенията ни относно надигането на македонизма – тъй като името „Гоце Делчев“, както посочихме, е семантично отворено, даже свръх-отворено в момента – тествахме и други ключови думи и съответно реалии, които са специфична част от македонисткия репертоар.

Една носеща конструкция на македонизма още от Титово време е антифашисткият антибългаризъм: чрез позоваване на историческите събития от времето на Втората световна война българите често биват общо негативно етикетирани като „фашисти“ или „фашистички окупатори“. Честотният анализ показва, че засеченият още през 2019 г. ръст на антибългарското говорене в Македония продължава и през 2020 г. като броят на подобни публикации почти се удвоява: епитетът „фашист*“ се прилага спрямо българите в 366 статии през 2019 г. и в 688 публикации през 2020 г.

Въпреки общия ръст тук задължително трябва да се отбележи, че значим дял от тези публикации – поради това, че съдържат ключовите думи, те автоматично попадат в извадката – са всъщност опити за ограничаване на антибългарската реторика. Основен протагонист на тези опити е самият премиер на Северна Македония Зоран Заев. Например, анализът на съдържанието на статиите в пикови дни[1] показва, че в два от дните с най-много публикации, съдържащи „фашист* + бугар*“ – а именно, на 5-и и 12-ти декември 2020 г. (съответно с 31 и 42 статии, съдържащи думите) – става дума за статии, които представят изказвания на премиера Заев, който казва, че е добре „български“ да се изчисти от надписите на паметниците на жертвите на „фашистичкия окупатор“. В други случаи обаче – като например пикът от 30-ти декември 2020 г.  – става дума за директна употреба на антибългарски дискурс: на тази дата Рашела Мизрахи, депутат от ВМРО-ДПМНЕ, опровергава Заев като показва снимки със свои родственици евреи, загинали в Треблинка заради „българските фашистички окупатори

[1]Дни, в които се регистрира натрупване на повече от средния брой публикации за периода.

Очаквайте втора част на 30 ноември

[1]Достъпно на: https://www.eurozine.com/a-loaded-gun/

[2]https://sensika.com/

[3]Действително, поради централния статут на „великанот Гоце Делчев“ в македонския национален канон, македонците – дори експертите в съвместната комисия и по-либералните македонски историци – се затрудняват да намерят формула, с която, без да нарушат канона си, да признаят за сериозни онези документирани негови изказвания, в които той се самозаявява като българин. За превръщането на идентичността на Гоце в централна медийна тема специална роля обаче имат българските национал-популисти Каракачанов и Джамбазки, които още през 2019 г. започват да критикуват комисията и да превръщат идентичността на Гоце Делчев в медиен въпрос – виж например: https://www.segabg.com/node/73809. През 2020 г., както ще се види в настоящото изследване, в техните редици с жар влиза Андрей Ковачев, евродепутата от ГЕРБ. Всъщност именно те, изглежда, са постоянните медийни подпалвачи, които успяват да разгорят медийния спор около Гоце както в българските, така и в македонските медии и така да го превърнат в трансцендентално означаващо на идентичността, което в крайна сметка не подлежи на компромисно договаряне.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика