Раду Жуде: Може би расизмът никога няма да бъде спрян, но поне можем да го намалим.

 

През октомври Гьоте институт организира Media Incubator„Антициганизмът в аудиовизуалните медии”. В рамките на седмичното събитие ще се състоят Филмови прожекции на „GIPSY QUEEN (2019)“, Румъния, Режисьор: Хюсеин Табак, на късометражният LETTER OF FORGIVENESS (2020), Румъния, Режисьор: Алина Сербан, както и на AFFERIM! (2013), Румъния, Режисьор: Раду Жуде.

Публикуваме разговора на студента Станислав Петров от Факултета по журналистика  с известния  режисьор Раду Жуде, носител на наградата Сребърна мечка за „Аферим“на Берлинале

 

Станислав Петров: Здравейте, г-н Раду Жуде!От това което съм слушал забелязах, че хората като цяло изобщо не се интересуват от тежкото положение на ромите или други подобни малцинства. Смея дори да кажа, че има някакво латентно пренебрежение към тяхното благосъстоянието и чувство за другост, когато хората говорят за тях. Вие как решихте да правите филми за тези групи и да направите така, че техният глас да бъде чут?

Раду Жуде: Искам да кажа, че тук няма прост отговор. Защото съм правил филми, посветени на съвременността или на исторически теми, и много от тях се занимават с Холокоста в Румъния, извършен от румънските власти и армия срещу повечето евреи, но и срещу ромите. Аз направих този филм, който се занимава с робството на ромското население, докато аз самият не съм ром и не съм евреин. Е, моето име на немски означава точно “евреин”, но това си е друга работа. Разбира се, напоследък се води един разговор в моята сфера, който според мен е важно да се води. За това, за какви истории можем да разказваме. Как трябва да правим филми относно тези неща. Да, винаги е имало това етично съображение: „разрешено ли е на човек, който не е ром да направи филм, посветен на ромите?“ Може ли човек, който не е евреин, да  направи филм, посветен на Холокоста, и така нататък и така нататък. И отговорът ми винаги е, не само, че е разрешено, но и мисля, че е дори по-важно! Защото, ако разкажем тази история от гледна точка на, да речем мнозинството…

Кадър от филма “Аферим”, който получи “Сребърна мечка” за режисура на Раду Жуде на фестивала Берлинале’15

 

Всъщност, искам да спомена нещо. След като видя филма един ром, който има неправителствена организация, ми каза: “ Е, мисля, че е много добре, че е направен от румънец, и не прилича на виктимизация на ромите срещу румънците.”

Тъй като филмът е направен от румънец, той не може да изглежда така. Разбира се, бих искал да се чуят много ромски гласове. Има вече роми, театрални режисьори и актьори като Михаела Драган, която прави ромски феминистки театър, има Алина Шербан, която също прави филми за ромското робство.

“Аферим”

Но моята гледна точка, което казах в самото начало, не е гледната точка на ром, а по-скоро това е перспектива на румънец, който наблюдава всичко това. Защото историята на робството е, разбира се, ромска история, но това е и румънска история. Подобно на Холокоста, това е немски въпрос и румънски въпрос, но най-вече се отнася за евреите. Ето защо смятам, че е важно да се правят филми по тази тема. И това е така, за да отговоря най-накрая на вашия въпрос, защото това е свързано с факта, че виждаме тези неща в обществото, забелязваме ги, израснали сме с тях, неща като расизъм като, като лек антисемитизъм, отричането на Холокоста, а понякога и на робството.

Идеята ми беше да проуча като гражданин и като румънец, откъде идват всички тези неща. И тогава да направя филми за произхода на това нещо и да правя някаква връзка между настоящето и тези мрачни забравени истории.

Наистина харесах вашия филм Aferim! Ама наистина!  Не съм просто стереотипният журналист, който казва това като задължение , а защото вашият филм истински ме шокира до основи! И забелязах, че в края пише, че някои от изобразените събития са взети направо от историческите архиви. Правихте ли проучване по темата, коя истинска история ви шокира най-много?

Р.Ж. Е, да, разбира се, че е така, самата история е измислена, но тя е структурирана от много истории, които срещнах докато проучвах темата, събирах документи и разговарях с историци.

Имах много историци като консултанти, особено Констанца Винтила-Гитулеску. Тя беше основният исторически консултант, а също и някои ромски историци. Това е филм, базиран изцяло на исторически изследвания и на езикови и литературни изследвания. Всички сцени, които са представени са извадени от документални източници, които са повече или по -малко надеждни. Защото, разбира се, никой не може да знае точно какво се е случило преди 150 години или 200 години. Така че да, това бяха много изследвания, много четене на разкази на очевидци, разглеждане на много картини или рисунки от онова време.

Подобни неща се основават на големи проучвания, които не са много систематични, аз не съм историк. Не съм писал историческа книга, но съм правил проучване в продължение на 3 години или повече.

Да и искам да Ви попитам тогава, помните ли някаква история от вашите изследвания, която Ви шокира по отношение на ромите? Като преследвания или погроми срещу такива малцинства или нормализирано насилие спрямо тях.

 

Р.Ж. Всичко беше шокиращо! Самата ситуация. Не си спомням нещо конкретно. Не! Просто много жестокост и насилие. И всъщност, сега някои врагове на филма ме обвиняват: „Но знаете ли, румънските селяни не са били в много по-добро положение!”, което отчасти е вярно, но е това е било много по-добре от…

Да, много по -добре е от това да са били роби.

Р.Ж. Имам предвид, вярно е, че селяните са живели в някакво полуробство, защото са трябвало да работят на земята, която принадлежи на някой аристократ.

Да, крепостни селяни!

Р.Ж. Ситуацията е съвсем различна. Мисля, че всичко, което прочетох, беше впечатляващо и шокиращо, както казвате. И като цяло, всички конкретни истории, с които се сблъснах съм поставил по някакъв начин във филма. Но мисля, че както казахте в началото, едно от най-шокиращите неща беше самата църква, притежаваща роби.

Да, това беше шок и за мен!

Р. Ж.И както казах, имаше наскоро голям скандал, че църквата не позволява достъп на интересуващите се до архива на църквата.

Когато гледах Вашия филм, осъзнах е, че всички тези прояви на бруталност: лова на роби, църквата притежаваща роби, хората най-редовно проявяват насилие един към друг, всъщност хората бивайки изключително жестоки един към друг като цяло. Осъзнах, че тези прояви на бруталност са извършени от нормални хора. Как мислите, че са се появили тези идеи, които им позволяват да извършват такива нехуманни действия и как тези идеи не само са оцелели, но дори процъфтяват и днес, когато знаем за тях.

Р. Ж. О, това винаги си е бил сложен въпрос! Защото разбира се, винаги може да се каже, че нещата тогава са различни. Хората са имали различни ценности, различно отношение към живота. Така че може би ги съдим твърде строго, защото така просто са живели. Същото може да се каже и за нас днес. Ние ядем месо и може би хората ще спрат да ядат месо след 100 години. Те ще ни гледат като варвари за това. Но от друга страна, някои също са се застъпвали и за освобождаване робите и за премахване на робството. Това означава, че е било възможно да се мисли по друг начин

Повечето от нас просто правим това което, виждаме около нас. Така че, ако се бяхме родили по време на робството, вероятно няма да бъдем шокирани от това. Ще свикнем. Много е трудно да направим крачка извън себе си и от обществото, в което живеем, или дори просто да си представим някакъв  друг свят! И мисля, че ще е по-трудно, особено за хора, които може би нямат много образование. А пък може би това просто въпрос на лични чувства и мнения. Не знам. Може би един историк би би могъл да отговори по-добре на вашия въпрос.

Чел съм доклади на най-различни европейски организации, според които полицаи най-редовно бият роми в България. Това беше наистина шокиращо за мен. Мислите ли, че незнанието играе роля във всичко това? Като това, да не знаем каква е историята на ромите и какво всъщност се случва в техните животи, и някак всички колективно да си мислим, че винаги са били по-нисши от другите хора.

 

Р.Ж.“…Не си играйте с тях “. И това бяха по-меките форми. Или знаете, когато бяхме в гимназията, дори учителите ни казваха да не се мотаем с циганите около гимназията.  Всъщност, това не е проява на омраза , а по-скоро на желание да се стои настрана от тях.

 

Вярвам в образованието, както и в силата на средства за масово осведомяване, на киното. Трябва да се научим как да се разбираме един друг. И да започнем да разбираме, че това население винаги е било държано в периферията на обществото. Да разбираме как то е било население, срещу което винаги е съществувала дискриминация, което винаги е било потискано и дори поробване. И тогава трябва да говорим как са живели по време на Холокоста, на който те също са били жертви, а след това и  по време на комунистическите времена, където не са били третирани много по-добре. След това да говорим и  за неолибералното общество, където хората казват: „Добре, не ме интересува дали са били роби или не! Те трябва да са образоват! “. Но тогава, знаете, това мнение винаги е сляпо. И всъщност има много добър филм от Мона Никоара и Микула Кока-Косма, който препоръчвам да видите. Този филм говори за расизма в училищата. Има ли ромски деца в дадено училище, те винаги биват изгонени по някакъв начин. И ако човек знае това, лесно би се сетил защо не…

Зная за много подобни случаи в трудовия сектор, например ако човек има ромско име, той е много по-малко вероятно да бъде нает.

 

Р. Ж. Аз това съм го виждал, особено преди, когато снимах реклами. И когато имам среща с клиента, за да му предложа кастинг, защото ние правим предложения за 3,4,5,10 актьори. Та, клиентът може да избере кой да бъде образът,в който би желал да играе. И тогава си спомням много ярко, че имаше ситуация, в която хората с по-тъмна кожа, те не бяха задължително етнически роми, участваха в кастинга. Беше им отказвано понякога по-прямо и директно, понякога, елегантно. Например, бруталната мерсия на отказа им бе: „Не искам този Гарван (румънски обиден сленг за “Ром”) или този шибан циганин в моята реклама ”. Елегантната версия е тази: „Не мислим, че този актьор е добър за целевата ни аудитория“. Това тук един вид структурен расизъм.. Причината за отказа дори не трябва да бъде лична или да е изпълнена с омраза. Тези хора, маркетингови директори или каквито и да са те, не мразеха ромите, поне не всички.И все пак просто са си казали: “Е, по-добре е да не си усложняваме работата.”

Както казахме, повечето от тези неща като дискриминация или насилие се извършват от напълно нормални хора и същото се отнася дори и за тези извършили холокоста. Тук може да се говори за някакъв омагьосан кръг, в който съществуват ромите, в който векове и векове на потисничество и сегрегация са ги накарали да живеят в ужасни условия. А когато се опитват да не живеят в тези ужасни условия, те са отхвърлени от обществото, защото имат репутация, че живеят в ужасни условия. Можете ли да предложите някакъв вид решение или поне начало на решение как да спрем този порочен кръг?

Р.Ж. Знам, че част от решението се състои в личността: да помагаш с каквото можеш и да не дискриминираш хората според тяхната етническа принадлежност или цвят на кожата. Но, разбира се, индивидуалното решение е много, много ограничено. Наистина вярвам, че това е въпрос на държавна политика и въпрос на огромни инвестиции, за да бъдат интегрирани тези хора, и има огромна нужда от образование на всички нива на обществото за всички възрасти, особено за младите, разбира се. Може би расизмът никога няма да бъде спрян, но поне можем да го намалим. И всъщност виждам това в децата си. Моето голямо дете е на 16 и половина и започва да разбира. То винаги беше против мен като всеки тийнейджър, дори когато обсъждахме тези неща. Но малко по малко той започва да вижда нещата в правилната светлина. Ако хората са изложени на подобни идеи многократно, може би тези идеи могат да променят тяхната реалност..

Така тя ще се превърне в новата норма!

Р.Ж. Така че да, по някакъв начин мисля, че основното нещо, което трябва да се направи, е това да бъде държавна политика.  Питат  ме как можем да привлечем публика и да я накараме да се интересува от изкуство и кино и от образованието. Отговорът е прост. Ако искате хората да се интересуват от изкуство, те имат нужда от добър стандарт на живот и разбира се от добро образование. Така че да, ако не направите нищо, не можете да очаквате резултатите да дойдат!

 

Предаване на  Студио “Реакция” по Радио “Реакция”

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика