Ранна утрин и няколко часа по-късно

Споделете статията:

 Светът изглежда различно в 06:00 сутринта и в 10:00.

В шест светът изглежда ужасно черен и тъмен. Хората, дори и когато ги виждаш по улицата, не се усмихват. Още е рано. Някои все още си мечтаят да са в леглото, а други се прибират бавно и изморено. Не е още ден. Но не е и нощ. Не е студено, но не е и топло. Никакво е.

А аз – аз отивам да се разхождам в парка. Да поддържам форма. Сложил съм си слушалките в ушите и се опитвам да не забелязвам нищо и никой около мен. И аз като всички други, бих предпочел да съм в леглото вместо да съм навън… Но, пусти новогодишни обещания, които съм си поставил.

И затова си вървя. Сънен, кисел,  но вървя и обикалям. И изведнъж – се озовавам пред химическата тоалетна на парка. Където е спряла камион, явно по почистването и изпразването на тоалетните. Това са едни от услугите, които явно се случват в 6 сутринта – когато никой няма да види и разбере. Приближавам се и съм готов да подмина и виждам нещо странно. Човекът по почистването стои пред тоалетната и чука настоятелно на вратата.

Решавам да спра и го питам:

–        Извинявам се, какво се случва? Да не би да е заета – хуморът ми започва да се пробужда.

–        Ами да… Понякога се случва. Има хора, които са заспали. И трябва да ги събудим, да излезнат, за да си свършим работата.

Спрях се напълно и се замислих. Какво трябва да се е случило на човек, за да заспи в обществена химическа тоалетна. Дали изобщо искам да знам какво се случва?

Шест сутринта е, тъмно е и хладно, а човекът по поддържката силно чука по вратата: „Господине, отворете“. Обръща се към мен: Винаги са господа. Никога досега не са били дами.

Аз се усмихвам и казвам: – Съжалявам. Не е най-приятното нещо.

А човекът ме поглежда и казва: Защо се извинявате. Това е прекрасно. Аз си представям, че съм от поддръжката на петзвезден хотел и вътре е някой известен певец и е забравил да си сложи табелката – Do Not Disturb. И аз сега ще го обезпокоя.

Тоалетната се отваря и един мъж излиза без да ни поглежда и бавно се отправя в една посока. Човекът от поддръжката се насочва към работата си, а аз тръгвам в обратна на всички посока.

Приключвам си обиколката, прибирам се, закусвам, занимавам се и малко преди 10:00 е време отново да излезна. Този път към работа. И светът в 10 е тотално различен. Слънцето грее, хората се усмихват. Някои вървят бавно и поздравяват всеки минувач. Деца тичат с топка към парка. А на спирката на трамвая сме двама. Аз и още някакъв мъж, който веднага ме разпознава и се усмихва виновно. Отнема ми време да осъзная – това е човекът от по-рано. Но по-различен – сега е в костюм и бизнес чанта. Усмихвам се и аз – каквото се случва в 06:00, остава тогава…

Тази вечер започва новата еврейска година. За разлика от изгревите, залезите, дните и нощите, годините са наше човешко въведение. Имаме нужда да си кажем – след няколко часа ще е различно, ще е по-хубаво, ние ще сме по-добри.

А всъщност е така. Светът за няколко часа между шест и десет успя да стане по-топъл, по-слънчев, а хората по-приветливи, по-усмихнати… и дори по-чисти.

И има шанс сега да ни е тежко. И тъпо и неприятно. И това да е била ужасна година. И да искаме да се събудим и да излезем от нея. Или да се налага да чистим най-лошото от нея…. Но скоро, сигурен съм ще успеем да станем това, за което мечтаем. И да заменим обществения парк с петзвездния хотел.

Пожелавам ни цяла година да е 10:00 часа и слънцето да грее.

Шабат Шалом.

Шана това!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: