Ранното детство в ромските общности. Препоръките от доклада RECI+ трябва да се превърнат в политики

 

За България е важно да има ангажирана стратегия за ранното детско развитие. Затова е необходимо препоръките от доклада  „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+) да се превърнат в част от стратегиите за развитие. Това каза д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, по време на онлайн форума „Ранното детство в ромските общности в България“, в рамките на който беше представен докладът. Според нея насочването на определени инвестиции в правилната посока може да доведе до намаляване на неравенствата. „Ако не предприемем действия сега, ще се изправим пред огромна загуба на човешки потенциал“, подчерта д-р Муита.

 

Основни заключения относно приобщаването на ромите в ранна детска възраст в България

Въпреки усилията на държавата, значителните разминавания между предписанията
на политиките и изпълнението им продължават да бъдат основно предизвикателство
за приобщаването на ромите в ранна детска възраст.
Макар че спадът в преждевременното напускане на училище и все по-високият процент на участие
на ромските деца в задължителното образование са положителни тенденции в България през последните
години, редица бариери продължават да възпрепятстват ромските деца от равен достъп и участие в
ОГРДВ и други, съществени за ранното детство услуги. Общият дял от 84% на деца на възраст от 4 до 6,
които посещават детските градини в България, продължава да бъде под средното ниво за ЕС от 95.4%.4


Процентът на участие на ромски деца продължава да бъде значително по-нисък отколкото при групата
от всички деца на възраст 4–6 години, въпреки значително подобрение (66% през 2016 г. в сравнение с 38%
през 2011 г.).5 Независимо че не съществуват по-нови данни за покритието на ромските деца от услугите,
свързани с ОГРДВ, констатациите от изследванията на терен показват, че участието на ромските деца
в детските градини продължава да бъде слабо, особено при децата под петгодишна възраст.

Възможно най-ранното осигуряване на цялостен кръг от услуги за ранна интервенция според потребностите
на всяко дете и семейство, включително скрининг на здравословното състояние, семейна подкрепа и
ранно детско образование, биха допринесли за изравняване на възможностите и резултатите на децата
в риск, особено на деца от семейства с нисък социално-икономически статус и от бедни квартали като
ромите. Интегрираните интервенции по-добре подготвят ромските деца за училище, предотвратяват
ранното отпадане на по-късен етап и насърчават придобиването на умения и знания, които са в подкрепа
на пълноценното им участие в обществото. За съжаление ромските деца често получават достъп до тези
изключително важни услуги едва след като постъпят в задължителното формално образование на възраст
от 4 или 5 години, като към този момент има по-малко възможности за оказване на въздействие върху
най-ранните етапи от развитието и ученето.
„Децата в по-малките населени места израстват при изключителна липса на достъп до здравни, образователни и социални услуги. Нямат достъп до логопед, рехабилитатор, лечение и

Препятствията пред приобщаването на ромските деца към услуги в ранното детство
Ромските деца в България имат ограничена възможност да се възползват от предучилищното образование
и грижи в ранна детска възраст поради системни, структурни и практически препятствия, включително
потенциална дискриминация. Екипът на изследването RECI+ установи следните сложни и многопластови
бариери пред приобщаването на ромските деца към качествено приобщаващо ОГРДВ, здравни и социални
услуги:
• Бедността и материалните лишения не позволяват на ромските родители да заплатят таксите и другите
скрити разходи, свързани с участието в ОГРДВ.
„[Ромските родители] посочват на първо място липсата на средства да изпратят децата си на училище:
нямаме с какво да ги облечем, нямаме обувки за тях, не можем да си позволим детската градина.”
—интервю в рамките на RECI+ с длъжностно лице от общината, 2019 г.
• Наблюдава се хроничен недостиг на места за ромските деца в детска градина. Недостатъчният капацитет
е особено характерен за трите най-големи града в България; като цяло липсват и достъпни детски
градини в селските и отдалечените райони, и в разумна близост до ромските квартали в градовете.
• Качеството на предоставеното ОГРДВ се възпрепятства от недостатъчната подготовка на възпитателите
и другите служители в области като приобщаващо образование, ранно детско развитие, етническо
многообразие, усвояване на втори език и специални образователни потребности/способности. Малцина
са добре обучените ромски медиатори и сътрудници, които предоставят услуги, свързани с ОГРДВ.
• Участието и успеваемостта на ромските деца в предучилищното образование се подкопава често,
тъй като ромските родители не се разглеждат и ангажират като равни партньори; като цяло ромските
родители не са насърчавани да се включват активно в образователния процес.
• Често не може да се упражнява правото на ромските деца на равно третиране и достъп до услуги поради
дискриминация и отрицателни нагласи от страна на служители в образованието, местни длъжностни
лица и връстници и родители от не-ромски произход. В резултат на трайната структурна дискриминация
много ромски деца се оказват сегрегирани в контекста на ОГРДВ.
• Учебните програми за предучилищно и училищно образование не успяват да утвърдят положително
културната и езикова идентичност на ромските деца и семействата им.

В  България (включително плащания за прегледи от специалисти, лекарства с рецепта, пътни разходи
и др.) са едни от най-високите в ЕС (46.6% в сравнение със средното
ниво от 15.8% в ЕС през 2017 г.6)Тази действителност несъразмерно засяга ромските семейства, които
по-често не разполагат с финансови средства поради ниските ставки на постоянната заетост.

 

България, здравен профил на страната 2019

• Ромското население в България се отличава с едно от най-ниските покрития на здравно осигуряване
в Европа, което затруднява достъпа до здравни услуги и изключва много бременни ромски жени
от достъп до основни пренатални здравни грижи.
• Въпреки подобренията, имунизационното покритие на ромските деца продължава да бъде по-малко
от средното за страната, като програмите за имунизации не винаги включват всички ромски семейства.
• Неравномерното разпределение на общопрактикуващи лекари и аптеки в страната, особено
в по-малките населени места и селските райони, възпрепятства достъпа до здравни услуги за бедните
ромски семейства, които представляват мнозинството обитатели на такива райони.
• Поради езикови бариери или ограничен контакт с доставчиците на здравни грижи, при много ромски
деца не се провеждат достатъчно прегледи на здравословното им състояние и развитие, които биха
подпомогнали навременното насочване към специалист или към услуги за ранна интервенция.
• Дискриминацията и отрицателните нагласи от страна на здравни работници и длъжностни лица
допринасят за неравния достъп до здравеопазване на ромските деца и семействата им.
Социални услуги
• Системата за социално осигуряване в подкрепа на уязвимите семейства страда от слаба инфраструктура
и системен недостиг на финансови средства и не може винаги да посрещне потребностите на уязвимите
ромски семейства и техните деца.
• Центровете за обществена подкрепа, интегрираните услуги и програми за уязвими семейства
са ограничени. Много от предложените инициативи не са в близост до ромските квартали или разчитат
на временно финансиране от НПО или от ЕС, вместо да бъдат предоставяни като универсални услуги.
• Качеството на социалните услуги страда поради недостиг на персонал, голямо натоварване със случаи,
голямо текучество на персонала и неадекватни структури за наблюдение и контрол. Всичко това засяга
несъразмерно ромските деца и семейства в уязвимо и неравностойно положение, които се нуждаят
от по-всеобхватна и интензивна подкрепа.
• Ромските семейства често имат затруднен достъп до социални помощи поради липса на знания
и информираност, както и поради тромави административни процедури за регистрация.
• Ограничителните условия и дискреционните разпоредби (напр. обвързването на детските помощи
с посещаемостта на детска градина/училище и крайно ограничената подкрепа за достъп
до здравеопазване за здравнонеосигурените лица) са подложени на широка критика като ненужно

Приоритетни дейности за намиране на устойчиви решения

• Необходимо е ранното детско развитие (РДР) да залегне като формален приоритет в националната
политика и е належащо да се развие всеобхватна стратегия за РДР за всички деца на възраст
от 0 до 8 години (и семействата им), за да се осигури холистичен подход между сферите на социалното
осигуряване, здравеопазването и образованието. Стратегията за РДР следва да предвиди структурни и
оперативни механизми, за да гарантира безпроблемния преход на детето през всички съответни услуги
и системи. За тази цел трябва да се осигурят адекватно обучение на специалисти, наблюдение и оценка,
отчетност и финансова устойчивост.
• Трябва да се предприемат съвместни действия на национално и местно ниво, за да се гарантират
видими подобрения в жилищната среда и условията на живот на ромските общности и да се
предотвратят опасните условия на живот, които се отразяват пагубно върху здравето, безопасността,
благосъстоянието и възможностите за образование на децата.
• Необходимо е да се гарантира зачитането на законодателството за борба с предразсъдъците
и дискриминацията от страна на всички граждани и закрила на жертвите.
• Трябва да се установят стабилни процеси за събиране и анализ на данни, с ясен акцент върху
дезагрегирането на данните по етническа принадлежност и пол, за да се подпомогне развиването
на политики за ранното детство, които са основани на доказателства и гарантират равенството.
страница 5
• Трябва да се разшири достъпът на ромските деца до ясли и детски градини, особено преди
задължителната възраст за предучилищно образование.
• Необходимо е да се подобри качеството на образованието и грижите за ромските деца в ранна детска
възраст, чрез програми, свързани с материално-техническата база, ресурсите, обучението, прегледа
на учебните програми, наблюдение и отчетност на служителите и назначаване и обучаване
на необходимия брой ромски медиатори, сътрудници и учители.
• Трябва да се подготвят достатъчно квалифицирани кадри за услугите и програмите, свързани с РДР
в България. Необходимо е да се подобрят уменията и квалификациите на служителите, понастоящем
заети в системите за предоставяне на грижи и услуги на малки деца, за ефективна работа с българските
ромски деца, със семейства и общности в многообразна етническа среда, включително чрез обучение
за преодоляване на предразсъдъците, предоставяне на супервизия и насоки за следване на най-добрите
стандарти за качество.
• Следва да се подкрепят висококачествени програми за интервенция в ранна възраст, които предоставят
услуги на децата от раждането им до тригодишна възраст и са достъпни за ромите и другите семейства
в неравностойно положение. Свързаните с ОГРДВ услуги могат да осигурят необходимата подкрепа
на децата на тригодишна и по-голяма възраст, но е важно децата с увреждания и/или забавяне
в развитието си да не бъдат сегрегирани в отделни класни стаи.
• Трябва спешно да се приеме национална здравна стратегия, която да отговори на проблемите
с изключително високите равнища на детска смъртност (два пъти по-висока при ромите в сравнение
със средната за страната), заболеваемост, хронични заболявания и увреждания, от които понастоящем
страдат ромските общности в България.
• Трябва да се гарантира достъп до здравеопазване на бременните жени, независимо
от здравноосигурителния им статус.
• Необходимо е да се използват поощрителни инициативи, за да се гарантира по-справедливо
разпределение на доставчиците на здравни грижи, включително общопрактикуващите лекари.
• Общото обучение по медицина трябва да включва знания и експертен опит по темите на етническото
многообразие, включително потребностите и приоритетите на ромските общности, особено
по отношение на здравните потребности на уязвимите деца в ранна детска възраст.
• За да се подобри ефективността на социалните услуги следва да се направи оценка на въздействието
на настоящата политика и изпълнението и`, като се вземат предвид различните ефекти, които
се наблюдават при отделните общности, включително при ромите. Въз основа на оценката социалните
услуги трябва да се преработят, за да бъдат гъвкави и финансово устойчиви, така че да могат
да се адаптират към потребностите
на всяка местна общност,
включително на ромската.
• Със средства от държавния бюджет да се гарантира устойчивостта на услугите с високо въздействие,
създадени с помощта на финансиране от ЕС или от други донори, след съответната оценка на качеството и ефективността им.

целият доклад вижте тук

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.