Реч на бившата първа дама Мишел Обама пред Националната среща на демократите

Споделете статията:

 

 

 

В понеделник през нощта Мишел Обама, бившата първа дама, направи първото ключово обръщение на Националната среща на демократите за 2020. Във вълнуващата си реч г-жа Обама отправи отявлена критика към президента Тръмп, като атакува не само реакцията му към коронавирусната пандемия, но и „тоталната и пълна липса на емпатия” по време на мандата му.

Публикуваме превод на части от речта на г-жа Обама. Транскрипцията е на Ню Йорк Таймс.

 

Мишел Обама: Добър вече на всички! Настанаха тежки времена и всеки ги преживява по различен начин. Познавам мнозина, на които в момента въобще не им е до политическо сборище или до политика въобще. Повярвайте ми, разбирам ги. Но съм тук тази вечер, защото обичам тази страна с цялото си сърце и ме боли, когато виждам толкова хора да изпитват болка.

Срещала съм толкова много от вас. Чувала съм историята ви. Във вас виждам обещанието на тази страна. А благодарение на толкова много хора, които са идвали при мен, благодарение на тяхната усърдна работа, кръв и пот, успях да изживея това обещание.

Това е историята на Америка: всички онези, които са жертвали и преодолели толкова много в своя живот, защото са искали нещо повече, нещо по-добро за децата си.

Има много красота в тази история. Има и много болка, както и още много работа, която трябва да се свърши. И този, когото изберем за наш президент в тези избори, ще определи дали ще довършим тази работа и ще се справим с несправедливостта.

Аз съм един от малкото живи хора днес, които са усетили от първа ръка огромната тежест и мащаб на президентството. И нека го кажа директно: тази работа е много трудна. Изисква ясна преценка, справяне със сложни и съперничещи си един с друг проблеми, отдаденост на факти и история, морален компас и способност да се изслушва – както и нестихващата вяра, че всеки от 330 000 000 животи в тази страна има значение и е ценен.

Думите на президента имат силата да преместват пазари. Могат да започват войни или да носят мир. Могат да призовават нашите по-добри ангели или да събудят най-лошите ни инстинкти. Просто не можеш да вършиш тази работа фалшиво.

И друг път съм казвала, че това да си президент не променя същността ти, а я разкрива. Е, президентските избори също могат да разкрият кои сте. Преди четири години твърде много хора избраха да повярват, че техният вот няма значение. Може би им е било писнало. Може би са си помислили, че резултатът няма да се види скоро. Може би бариерите са били твърде високи. Каквато и да е причината, тези избори изпратиха човек в Овалния кабинет, който е загубил националния вот с почти 3 000 000 гласа.

В един от щатите резултатът се определи с победа само от два гласа повече. И след това всички трябваше да живеем с последствията.

Когато съпругът ми напусна кабинета с Джо Байдън до себе си, имахме рекордно покачване на трудовата заетост. Бяхме осигурили правото на здравна грижа за 20 000 000 души. Бяхме уважавани в целия свят и събирахме съюзниците ни за справяне с климатичните промени. А лидерите ни работеха ръка за ръка с учените, за да попречат ебола да се превърне в глобална пандемия.

Четири години по-късно страната ни се намира в съвсем различна ситуация. Починаха повече от 150 000 души, икономиката ни се срива заради вирус, който президентът ни твърде дълго омаловажаваше.  Тази болест остави милиони хора без работа. Твърде много загубиха здравните си осигуровки; твърде много се борят да посрещнат основните си нужди като храна и наем; много общности са оставени да се лутат в решението дали и как да се отворят училищата безопасно. В международен план обърнахме гръб не само на споразуменията, постигнати от съпруга ми, но и на съюзничества с други страни, в които сме встъпили при Айзенхауер и Рейгън.

А тук, у дома, хора като Джордж Флойд и Бреона Тейлър, продължават да увеличават безкрайния списък на убити невинни цветнокожи, а простият факт, че животът на чернокожия има значение все още се посреща с присмех от най-високия държавен кабинет.

Защото, когато се обърнем към този Бял дом за водачество, утеха или някакво подобие на опора, получаваме вместо тях хаос, разделение и тотална липса на емпатия.

Емпатията: това е нещо, за което много мисля напоследък. Способността да се поставиш на чуждо място; признанието, че изживяването на другия също има стойност. Повечето от нас я практикуват без да се замислят. Ако видим някой страдащ или борещ се за живота си, не губим време в разсъждения. Отзоваваме се, заради Божията милост. Това не е трудна концепция. На нея учим децата си.

Както мнозина от вас, Барак и аз се опитваме да изградим у момичетата ни солидна морална основа, за да продължат да следват ценностите, които нашите родители и прародители са ни завещали. Но сега децата в тази страна виждат какво се случва, когато спрем да изискваме емпатия един от друг. Те се оглеждат и се чудят дали не сме ги лъгали през цялото време за това кои сме и какво наистина ценим.

Те виждат хора да крещят в магазините, тъй като не искат да носят маски, за да предпазят всички нас. Виждат да се вика полиция срещу някого само заради цвета на кожата му. Виждат надписи според които само определени хора принадлежат на съответното място, че алчността е благо, а да побеждаваш е най-важно, защото стига да си на върха, няма значение какво се случва с останалите. Те виждат какво става, когато липсата на емпатия се превърне в отявлено презрение.

Децата са свидетели на това как лидерите ни обявяват наши съграждани за врагове на страната, като окуражават понеслите факли бели супремасисти. Гледат в ужас как деца са откъсвани от семействата им и са хвърляни в килии, а срещу мирно протестиращи са използвани гумени патрони и сълзотворен газ.

Тъжно е, че това е Америка, която показваме на следващото поколение. Нация, която се справя зле не само в политиката, но и в характера си. И това не е просто разочароващо; то е вбесяващо, защото познавам милостта и добротата в домовете и кварталите в цялата страна. Знам и, че, независимо от расата ни, възрастта, религията или политиката, когато заглушим шума и страха, и наистина отворим сърцата си, осъзнаваме, че случващото се в страната ни просто не е правилно. Не такива искаме да бъдем.

Затова какво правим сега? Каква ни е стратегията? През последните четири години много хора са ме питали: „Когато другите са свалили толкова летвата, има ли смисъл ние да я вдигаме?” Отговорът ми е: високата летва е единственото смислено нещо, защото, когато я свалим, когато използваме същите тактики за деградиране и дехуманизиране на останалите, ние просто ставаме част от грозния шум, който заглушава всичко останало. Ние деградираме себе си, както и самите каузи, за които се борим.

Но нека съм ясна: високата летва не означава да си лепнеш изкуствена усмивка и да казваш хубави неща, когато се сблъскаш с порочност и жестокост. Тя означава да тръгнеш по по-трудния път. Да стигнеш с нокти и зъби до върха на планината. Високата летва означава яростно да се противопоставиш на омразата и да не забравяш, че по Божията воля сме една нация и, ако искаме да оцелеем, трябва да намерим начин да живеем и работим заедно, въпреки различията ни.

Високата летва означава да разкъсаме оковите на лъжите и недоверието чрез единственото, което може наистина да ни освободи: голата и безкомпромисна истина.

Затова нека бъда колкото може по-честна и ясна. Доналд Тръмп е грешният президент за тази страна. Той имаше повече от достатъчно време да докаже, че може да се справи с работата, с която се зае, но очевидно е изпуснал юздите и не може да реагира както се очаква. Просто не може да бъде този, от когото имаме нужда. Това е реалността.

 

превод: Марта Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.