Рeйна Лиджи-говорещата седем езика  

Леа Давчева събира житейските истории на сефарадските евреи в България, които знаят и ползват езика ладино. В процеса на работа й се появява ново усещане – сефарадско. То изниква от съприкосновението й с разказвачите и техните истории, от съпреживяването на разказаните ладински епизоди от живота им, от съживяването на случки от нейния живот и придаването на нови значения на някои от тях.

Книгата на Леа Давчева „Калейдоскоп на идентичности гради красивата сила на многоезичието“разказва за живота на 14 сефарадски евреи. Публикуваме втория откъс от нея.

 

 

Рени Лиджи говори и работи на седем езика – български, ладино, руски, полски, испански, италиански и френски. Преподавателка е по руски в Музикалната академия в София. Превела е множество книги и статии от и на италиански, испански и руски.

 

Срещнах се с Рейна Лиджи на 1 декември  2010, сряда.

Предишния ден „Клуб ладино“ имаше сбирка. Към края Рени дойде при мен и каза, че би могла да ми разкаже интересни неща.  Не я познавах отпреди. Впечатли ме с тихото си и кротко говорене, излъчваше благородство.   Договорихме се да се видим за интервю още на следващия ден.

Видяхме се в 11.15 в голямата зала „Йерусалим“ на еврейската организация.  Седяхме на крайна, ъглова  маса, столовете бяха дървени. Около нас идваха и си тръгваха хора, някои ни заглеждаха любопитно, други ни подминаваха, без да проявят интерес.

Рейна разказваше безспир, тогава и при много други срещи след това. Благодарна съм за щедростта и приятелството й.

 

„Времето, което прекарах с моята испанска приятелка ми помогна да разбера

 специалното отношение, което испанците имат към нас, сефарадските евреи.

Изумява ги не само това, че сме запазили езика им през вековете,

 а също и нашите топли чувства, към самата Испания. “

 

Първо нека се представя. Казвам се Рейна Лиджи. Наречена съм на баба ми по бащина линия и съм на 81 години.

 

Моята баба

Когато бях на пет години, баба ми дойде да живее при нас. Тя не говореше български и за да можем да се разбираме, се захвана да ме учи на ладино. Трябва да е била добра „учителка”, защото не минаха и три месеца и вече можех да си говоря с нея. Не разбирах всичко, което ми казваше, но все пак успявахме да общуваме.

 

В училище

Учех в българско училище и там за ладино и дума не можеше да става. Помня, че това отсъствие на нашия език дълго време ме озадачаваше.

 

Ладино за караници

Майка ми ходеше на работа и преди да дойде баба ми при нас за мен се грижеше една рускиня. По-късно разбрах, че тя с учудване е питала мама, дали те никога не се карат с баща ми, тъй като нито веднъж не била чула лоша дума или повишен тон. Мама през смях й отговорила, че те се карат на шпаньолски, каквато е била традицията в еврейските семейства, за да не разбират околните, пък и да не се разстройват децата.

 

(не)Уважение

Минаха години, баба ми почина и ладино постепенно изчезна от разговорите ни с мама. Рядко разменяхме по някоя ладинска дума. Мама обичаше да казва сефарадски пословици, част от които помня и до днес. Тогава, самата аз не уважавах този език, защото не умеехме нито да четем, нито да пишем на него. Сега съжалявам, че не обръщах внимание на мъдрите слова на моята майка. Често мисля за тях и те ми се струват наистина значими.

 

Едно приятелство

Минаха години и през лятото на 1961-ва година случайно се запознах с Рейес Бертрал, политемигрантка от Испания. При първата ни среща се обърнах към нея на ладино и за моя изненада тя ме разбра. Аз също я разбирах. Отдадох това на познанията ми по френски и италиански и тогава започнах да си давам сметка какво  богатство са езиковите умения.

С Рейес се сближихме много и общувахме едва ли не всеки ден. Тя обичаше да разговаря и с майка ми: мама говореше на ладино, а Рейес – на испански.

В нашите общи разговори, Рейес понякога долавяше дума, която не беше испанска. И тъй като преди Гражданската война в Испания тя е била учителка по испански, интересът й към нашия език беше огромен. Непрекъснато търсеше корените и произхода на думите. Например, на ладино употребяваме думата мелдар – чета.  Какво ли не направи Рейес да разбере какви са испанските корени на думата, но  усилията й бяха напразни. Защото това е  дума от иврит и нямаше откъде да я знае. Друг пример: на ладино, думата за черен цвят е прето (от португалски), а на испански е негро. На ладино, обаче, негро означава лош. И така, непрекъснато търсехме корените на различни думи. За мен това беше интересно, защото съм завършила руска филология и като филоложка търсенето на корените ме вълнуваше.

 

Уча испански

Приятелството с Рейес и радостта от общуването, въпреки че моят ладино не беше съвършен, ме накара да се запиша в курс по испански в Алианс Франсез. Мислех, че вече имам доста познания и предпочетох да постъпя във втори курс. Не прецених, обаче, че не познавам испанската граматика. За щастие попаднах на прекрасна учителка – нейното излъчване и умело преподаване имаха огромна сила. Успях да преодолея пропуските и скоро след завършване на курса, успях да заговоря на съвременен испански.  Понякога ладино ми помагаше, понякога пречеше, но ставах все по-уверена в общуването с хора от Испания и Латинска Америка.

 

Още приятелства

Работех в Музикалната академия като преподавателка по руски. По време на ваканциите ме канеха да придружавам музиканти, които идваха за конкурсите за млади оперни певци, за Софийски музикални седмици, за различни семинари или просто като гости на Музикалната академия.

Когато започвах да говоря с тях на испански, първият им въпрос беше, „Откъде е този испански?”  „Откъде знаете този език?” И така тръгваше разговор за моите корени. „Ло апренди де ми абуела ке аблаба де ладино“. Казвах, че съм го научила благодарение на ладино, на който пък ме беше научила баба ми. И когато чуеха как се изразявам на ладино, винаги казваха, че им звучи като езика на Сервантес или че това е кастилското наречие, което се смята за основа на испанския език. Получавах комплимент, че говоря  „ел пуро кастеяно“  (чист кастилски). И наистина, ние, сефарадските евреи, прокудени от Испания през 1492-ра, до голяма степен сме съхранили онзи старинен език.

 

Един от хубавите епизоди в живота ми, свързан с ладино, е запознанството ми с певец кубинец, който учеше в студията на проф. Христо Бръмбаров. Това беше през 1963-64 година. Казваше се Хорхе Франсез и се запознахме в ресторанта на операта, където се хранехме с майка ми. Той също се хранеше там и веднъж дочух, че поиска вода. Не го разбраха. Долавяйки нещо, което ми прозвуча като испански се приближих, помогнах му и така, лека-полека, станахме близки.  С мама той разговаряше на ладино и понякога се стигаше до комични ситуации. Хорхе пожела  аз да му предавам български език. Не проявяваше голямо постоянство, но благодарение на нашите контакти аз пък усъвършенствах моя испански.

Веднъж, Хорхе беше дошъл у дома със своя приятел, Джорди – също кубинец, също певец. До прозореца мама разговаряше със своя приятелка на ладино, а аз, в другата част на стаята говорех с двамата кубинци. Изведнъж се чу изразът „ Ми ста комиендо лас трипас“, коeто буквално означава, „яде ми червата”, или преносно „Дразни ме, ядосва ме.”  Като чуха това кубинците изпаднаха в див смях. Защото, на испански така не може да се каже.  Друга дума, която предизвикваше смях беше „мейойо“: на ладино означава мозък докато  на испански език също означава мозък, но на животно.

Най-вълнуващото преживяване, свързано с ладино беше, когато през 1973-та година на международния конгрес на русистите във Варна, се запознахме с Томас Алварес от Чили, дошъл като делегат на конгреса. Казвам „се запознахме”, защото майка ми ме придружаваше. Тя говореше с Томас на ладино и двамата се разбираха прекрасно. Превратът в Чили принуди Томас да остане в България. Той доведе семейството си от Чили и ние станахме почти роднини. За тях беше важно в чуждата страна да има хора около тях, които ги разбират и им съчувстват. Най-удивителното в този случай е, че и досега, въпреки че оттогава са изминали толкова години Томас продължава да ми се обажда. Дори и по време на последното земетресение в Чили, той съумя да се свърже с мен, за да ме успокои, че всички са невредими. Към майка ми той се обръщаше с „тиа“ Елвира, както е прието и при нас.

 

Откриват ни

Беше 1988-а година. От Музикалнта академия ми възложиха да посрещна техен гост, от Мадрид, китариста Валентин Биелса. На летището виждам човек с китара, приближавам се и му казвам Биен Венидо (добре дошли). Той се позачуди,  защото се беше подготвил да говори на английски. Засмя се и разбрах, че му стана приятно. Заприказвахме се и когато му казах, че и моята майка говори ладино, веднага пожела да се запознае с нея, за да чуе звука на езика, който изобщо не познаваше. По-късно установих, че за испанците, които срещах, фактът че сме запазили нашия език ладино в продължение на цели пет века, а също  и някакво сантиментално усещане към самата Испания са удивителни неща. Преди да си замине, Валентин поиска да се сбогува с мама и помоли да му направим списък на сефарадски лични и фамилни имена, запазени в България. Мама успя да изброи около 30 имена.

 

Пословици

Минаха години, мама почина. През 1998 година, старши научен сътрудник Давид Коен издаде книжка с пословици на ладино, „Реката изтича, пясъкът остава“. В първия етап на работата по тази книжка помагах и аз. Спомнях си пословиците, които мама казваше, например, „Уна мадре и ун вантал, тапан мунчо мал.“ (Една майка и една престилка покриват много лоши неща.) И още една: „Кен но кере консуеграр, деманда мунчо ашугар.“ (Който не иска да се сватосва иска голям чеиз.)

Пословиците продължиха да ме занимават и често, на сбирките на Клуб ладино в еврейския дом чета или казвам поговорки. Моят стремеж е да ангажирам хората в разговори за смисъла и мъдростта на поговорките.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Леа Давчева

Д-р Леа Давчева е основателка на АХА моменти – Център за междукултурност, Фокус към решения и Гостоприемно лидерство. Тя е обучителка и коуч с международна практика, изследователка и (съ-) авторка на книги, академични статии и учебни материали. В продължение на години, Леа играе важна роля в развитието на междукултурността в България. Ръководи много и разнообразни междукултурни инициативи – в и извън границите на България.