Реквием за голямата журналистика

В Париж започна делото срещу 13 мъже и една жена атакували през януари 2015 г. редакцията на сатиричното издание „Шарли ебдо” и еврейски супермаркет във френската столица.Този съдебен процес докосна душата на Франция. Атентатът превърна цялата нация в защитничка на свободата на мненията и на изкуството.

Хора с качулки тогава влязоха въоръжени с автомати “Калашников” в сградата където се помещава изданието на френското сатирично издание”. След  множество изстрели стрелците избягват. При щурма на редакцията нападателите викали “ние отмъстихме за пророка Мохамед”. Измежду 17-те жертви са  карикатуристът Жан Кабу, Жорж Волински и Бернар Верлябе. След злокобния разстрел на журналистите светът реагира с  “Jе suis Сhаrliе“.

На 2 септември 2020 година Шарли ебдо пусна допечатка на скандалния си брой с карикатурите на ислямския пророк Мохамед. Cлeдвaщият брoй нa caтиричния ceдмичник щe излeзe нa 14 януaри 2021 година. Пaк c кaрикaтури нa прoрoкa Мoхaмeд и шeги нa тeмa пoлитикa и рeлигия. Адвoкaтът нa издaниeтo Ришaр Мaлкa публикува позицията на сатириците:“Ecтecтвeнo, ниe нямa дa oтcтъпим, тъй кaтo инaчe вcичкo тoвa нe би имaлo никaкъв cмиcъл. “Jе suis Сhаrliе” e cъcтoяниe нa духa, тo гoвoри зa прaвoтo нa бoгoхулcтвo. Имaтe прaвo дa критикувaтe рeлигиятa, зaщoтo в тoвa нямa нищo ocoбeнo. Нямaтe прaвo дa критикувaтe юдeя зa тoвa, чe e юдeй; мюcюлмaнинa – зa тoвa, чe e мюcюлмaнин; хриcтиянинa – чe e хриcтиянин. Нo мoжeтe дa гoвoритe вcичкo, кoeтo cи иcкaтe, пo пoвoд нa хриcтиянcтвoтo, юдaизмa и иcлямa и ниe тoвa прaвим“. На свой ред карикатуристът Рис произнася фразата „Никога няма да се предадем и да се подчиним на чужда воля“.

Когато се случи терористичният акт над Шарли  Ебдо преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски” излязоха с позиция в защита на свободата на изразяване. Тяхната позиция бе споделяна от голяма част от колегите им. Така косвено те дадоха знак, че там, във Франция, се задават стандартите за голямата журналистика. Там, не в България.  Днес виждаме, че  Шарли ебдо няма да се подчини. От терористичния акт срещу словото на френските вестникари остана важен завет към пишещите и рисуващите, където авторитарните режими се смятат за безсмъртни. Лошата новина за тираните в Азия, или олигархиите в Европа е, че и най-мощните недемократични правителства си отиват безславно, а народите ги изтриват от паметта си като неприятен спомен.

През 2018 година стана ясно, че словаците имат своя „Шарли ебдо”, без да има война на световете и религиозни фанатици. Ян Куцияк в Братислава бе далеч от джихадистите, които не разбират, че журналистиката и карикатурата са кауза на европейската цивилизация.  Ян беше на 27 години и работеше за портала “Актуалити”. Убийството му е било поръчано в края на 2017 година. Убийството на журналиста предизвика масови улични протести, доведе до оставката на премиера Роберт Фицо и постави началото на серия от разследвания за тесните връзки между политици, бизнес и служители в правосъдието. Трагичната развръзка извади на бял свят потулените корупционни скандали. Когато журналистиката е на място, властта, оплетена в порочни връзки със закона и бизнеси осъзнава рано или късно колко краткосрочен е нейният живот. Това трябва непрестанно да се напомня.

Когато Ян Куцияк загина, заличената вече от българския медиен пейзаж вестник„Култура“, написа: „След трагичното събитие в Словакия, никой не излезе да съобщи, че убийството на човек заради думите му е посегателство над цивилизационния ни избор.“Тези думи адресираха словашките и местни колегиални общности. Общности, които твърде често заменят независимото слово с истината на парите. И това трябва да се помни.

Двата казуса на загиналите журналисти представляват трагичната рамка, в която съществува свободното слово. Онова слово, което изразява високото състояние на духа, а не повърхностни сюжети и пикантни теми. В тази рамка се вмества правото на богохулство, което доведе до трагичните събития с редакцията на карикатуристите на Шарли Ебдо. Защото какво сториха карикатуристите?Осмяха пророка Мохамед в рубриката “Фундаментализъм”. Сложиха и заглавие “Мохамед устрои цирк”. В две от карикатурите пророкът е изобразен гол. Срещу какво бе посланието? Срещу фанатизма, който противопоставя в кървава схватка наивните вярващи.

Зашо екзекутираха Ян Куцияк? В името на правото на обществото да знае, той бръкна в тъмната страна на обществения, политическия и финансов живот. Бе разследвал крупни афери в Словакия,  съмнителни сделки с недвижими имоти на един голям словашки предприемач. Бръкна в измамнически схеми с пари от европейските фондове, които италианската мафия въртяла в Словакия. Същата тази Словакия, която минава за образцова страна в сравнение със средноевропейските си съседки. Словашката икономика е обвързана с ЕС повече от всички останали в съседство, а през 2009 година страната успешно въведе и общата валута. С разстрела на Ян Куцияк Словакия се оказа в срамния списък на онези държави, където журналистите стават жертва не само на заплахи и репресии, но и на ликвидация – Русия, Украйна, няколко балкански страни.

И двата случая на загинали насилствено журналисти във Франция и Словакия са белязани със смърт. Няма нищо по-окончателно от смъртта. Само човешкият дух е над нея и паметта за онези, които се пожертваха в неговото име.

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).