Робърт Джераси: Никога няма да видите децата от училище “Димчо Дебелянов” да маршируват с факли по улиците на София

Господин Джераси, правим това интервю с вас в деня, когато светът почита паметта на жертвите на Холокост. Приемете дълбокия ми поклон пред трагичната смърт в Треблинка на 11 343 евреи от царство България, жертва на държавния антисемитизъм и колаборационистката политика на Борис Трети. Наскоро препрочетох книгата на големия британски учен Мартин Гилбърт „Праведните“. На нашия народ е отделено скромно място за спасяването на евреите от старите земи. Кажете моля, несправедливо ли е постъпил британският историк към нас?

Благодаря Ви за изказаното съчувствие. На този ден, по решение на ООН, отдаваме почит на паметта на 6 милиона евреи загинали по време на Втората Световна война. Трагедията на евреите от териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и град Пирот, депортирани в лагерите на смъртта е особено тежка за нас, на фона на спасените евреи от старите територии на България по онова време. Чия е вината за тяхното депортиране, какво точно се е случило и можеше ли това да бъде предотвратено, е предмет на дискусия в нашето общество близо 70 години.

Позицията на ОЕБ „Шалом” по този въпрос е ясно изразена в декларацията ни от 4 декември 2011 г. и е многократно повтаряна през последните месеци по повод на редица нападки от различни партии и организации към нас (включително и от трибуната на парламента), че ние сме родоотстъпници, безродници и предатели, твърдейки, че вина за тяхната депортация имат германските власти, заедно с българското пронацистко правителство по онова време.

Бях много изненадан, по време на възпоменателната церемонията в МВнР в петък, 26 януари, да чуя изказването на Министър Екатерина Захариева, в което тя казва, цитирам „За съжаление, 11 343 евреи, които се намираха по това време в окупираната от нацисткия режим, но управлявана от българската държава територия на Северна гърция и Македония, загубиха своя живот и не бяха спасени и затова на днешния ден трябва да отдадем почит и на тях.”

Според мен, това е някакъв вид официално признание, но трябва ясно да се поеме отговорността на българското правителство по онова време за този трагичен акт и аз ще приветствам смелостта то да бъде направено.

Но да се върнем към конкретния Ви въпрос – много или малко са българските праведници записани в музея „Яд Вашем” или в книгата на Мартин Гилбърт „Праведните”. Имам честта да познавам лично автора на тази книга, имам я от години вкъщи с негов автограф. Моят син, който бе ученик в НГДЕК по време на нейното издаване, я прочете и бе толкова впечатлен от нея, че посвети своята дипломна работа на нея.

Това, че имената на българите в нея са малко, не е вина на автора. Мисля, че вината е на историците и българското общество, което не съумя толкова години да изчисти своята история от съмнения и спекули по този въпрос и да издири и покаже гордо на света колко много конкретни „спасители” са имали българските евреи по време на войната. Години наред ние използвахме обобщеното понятие „българският народ” за наш спасител, но зад него се крият стотици индивидуални актове на изключителна гражданска доблест и героизъм, проявени от лидерите на Българската православна църква до най-скромни и неизвестни до момента хора от малки градове и села в България.

Ние евреите имаме едно ценно качество – ние помним и исторически пазим паметта за всеки индивид допринесъл за оцеляването и развитието на еврейската общност по света. И знаем как да благодарим за това!

За да поправим тази несправедливост, по повод отбелязването на 75 годишнината от спасяването на българските евреи, през 2017 г. Изпълнителното бюро на „Шалом” взе решение за проучване, издирване и описване историята на най-малко 75 все още неизвестни „праведници” в България и издаване на сборник с описание на техния скромен, тих и ненатрапчив героизъм. Под ръководството на г-н Максим Бенвенисти, голям екип от историци, музейни работници, архивисти и ръководствата на местните регионални организации на „Шалом”, бяха събрани истории и факти за над 85 души, дали своя скромен принос за спасяването на отделни индивиди или групи от хора.

Всички тези истории ще бъдат публикувани в специална книга озаглавена „75 години – незабравените лица на спасението”, която ще бъде представена официално на 9 март 2018 от 12 часа в Народното събрание, по време на тържествената сесия посветена на 75 годишнината.

Както виждате, макар и със закъснение, една голяма празнина в българската историческа памет ще бъде запълнена и аз много се надявам тази книга да достигне до всички български училища и университети, за да бъде четена и препрочитана, като източник за гордост и подражание от българските младежи и възпитанието им като истински патриоти и хуманни личности. Защото патриотизмът не се изразява с крясъци и викове, с маршове по улиците с факли и кафяви униформи, с рисуване на свастики и антисемитски надписи, а се крие в това да обичш родината си и всички хора в нея и да си готов в тежки времена да жертваш себе си в името и за благото на справедливостта.

Вие сте „родител“ на едно от най-рейтинговите училища в София, т.нар „Еврейско“ училище. Неговата директорка Весела Палдъмова ще участва във форума срещу екстремизма и словото на омраза, който Маргиналия ще прави заедно с  Шалом през февруари. Ще се включат в дискусиите и други директори на елитни училища. Как си обяснявате защо немалък процент от учениците се увличат по крайнодесните движения като Луковмарш?

Да, действително съм горд, че съм един от хората, които преди много години имахме смелостта и амбицията да създадем това училище на базата на съществуващото 134 ОУ „Димчо Дебелянов”. През всичките тези години то претърпя огромно развитие, от основно училище се превърна в гимназия и в момента е действително едно от най-търсените училища в София. Но феноменалното в него е не само добрата материална база и новите иновативни методи на преподаване, а атмосферата на толерантност, разбирателство и радост от това да се обогатиш от смесването на две култури, традиции и обичаи. Децата в училището не само изучават иврит като чужд език, но чрез него научават историята и празниците на еврейската общност, запознават се с един нов свят и начин на общуване, които им отварят нови хоризонти и умения за комуникация и общуване. Забележително е да присъстваш един ден на общо честване на Ханука в големия салон, а на другия ден да участваш в типична подготовка и посрещане на Коледа със спазването на всички обичаи и традиции.

Това прави децата в това училище приятели за цял живот и никога няма да видите някое от тях да марширува с факли по улиците на София. Защото колкото по-добре познаваш културата, историята и традицията на един етнос, толкова по-малък е шансът да мразиш хората, с които си израснал, учил и играл.

И тук се крие отговорът на Вашия въпрос – защо все повече младежи се увличат по крайнодесните движения. Той е многопластов и сложен и има няколко основни характеристики:

– липсата на възпитание в общочовешките морални ценности. След настъпването на демократичните промени у нас, младежта бе оставена на произвола на съдбата без нито една ценностна идеология, която да възпитава и изгражда достойни и отговорни хора от тях.

– Родителите, заангажирани с проблемите на всекидневното оцеляване, нямат време за възпитание на децата си, оставят това в ръцете на учителите.

– Нарастващата безконтролна агресия в училищата през последните години показва, че тази институция не може да се справи с този проблем.

– С цялото ми уважение към БПЦ, мисля че тя не можа да намери правилния подход как да стигне до младите хора и на базата на ценностите на християнската религия да възпита в тях чувствата на уважение, респект и грижа за околните.

– Оставени на облъчването от социалните медии, децата все по-често се срещат с примери на насилие и омраза, силата и арогантността стават обект на подражание, скупчването в тълпа и изгубването на индивидуалността, водеща до безнаказаност при колективни вандалски актова, ги правят да се чувстват силни и самодоказващи се.

– Липсата на собствена реализация, пропуснати шансове за образование, безработица и безпътица са най-често повод да се търси виновния за това, а той е винаги различният и е най-често обект на агресия и насилие.

Разбира се, това не се отнася за по-голямата част от българската младеж, но нарастващата популярност на националистическите движения трябва да бъде тревожен сигнал за обществото.

Факт е, че в Европа тези движения срещат сериозен отпор, като най-пресен е примерът от ставащото в Австрия през последните дни.

У нас, нещата са по-сложни. Участието на Обединените патриоти във властта дава разнопосочни сигнали. Лакмус за това, до колко те са загрижени за мира и стабилността в страната ще бъде провеждането или не провеждането на Луковмарш. Това е едно срамно за страната ни събитие и подписката за неговата забрана инициирана от Световния еврейски конгрес и ОЕБ „Шалом” вече е събрала над 116 000 подписа. Тя ще бъде връчена на Премиера Бойко Борисов на 2 февруари лично от Изпълнителния вицепрезидент на СЕК Роберт Сингер и председателя на „Шалом” д-р Александър Оскар.

В продължение на 14 години бяхте председател на Централния израилтянски духовен съвет. Моля за краткия ви коментар каква е причината тези дни, в условията на остро обществено противопоставяне тази несъмнено най-авторитетна институция за еврейската общност в България да излезе с позиция „за“ подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция на домашното насилие?

 Аз лично не виждам нищо укоримо в това, че ние излязохме с такава позиция и считам, че мотивите за това са ясно разписани в самата позиция.

За нас, развихрилата се дискусия по тези въпроси в България е политизирана и се използва за междупартийни и междуличностни противопоставяния, като обществото не е достатъчно добре запознато със съдържанието на Истанбулската конвенция.

Ние твърдо заявяваме, че сме против всякаква форма на насилие над жени и деца. Изместването на темата за насилието със спор по един хипотетичен превод на една дума, не омаловажава факта, че само през миналата година 12 жени са загубили живота си в България в следствие на домашно насилие. И това трябва да се прекрати.

Снимка: Робърт Джераси, дългогодишен председател на Централния духовен израилтянски съвет в България/вляво/ и Бирали Бирали, зам. председател на Главно мюфтийство

Проектът "София казва "НЕ" на словото на омразата и екстремизма" се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.
Проектът “София казва “НЕ” на словото на омразата и екстремизма” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).