Румен Петров: Васил Левски и Делян Пеевски са на едно и също място и това място е българската идентичност

Споделете статията:

Все повече се питам какви са основните ми несъгласия с протестите. Отбелязах в една своя статия в Маргиналия(виж тук), че ми липсват социалните аспекти в основните послания, при условие, че живеем в обществото с нарастващи неравенства, бедност, отказ на работа поради етнически произход. Днес(вчера – б.а.) прочетох, че сред българите живеещи в чужбина има действително хора с незащитени социални права. Какво за теб е протестът 2020?

Румен Петров: Предизвестен провал, предполагам. Този протест (както и предишният през 2013) e по модела „Окупирай Уолстрийт. Тогава аз, като индивидуален гражданин, участвах доста активно, броях с радост тези маршове по софийските жълти павета, но съм много разочарован от всичко, което се случи след това. Първо, назначеният от президента Росен Плевнлиев за служебен премиер Геори Близнашки. После скандалът с КТБ, позорната коалиция на ГЕРБ с Атака, ВМРО и НФСБ. Ще прибавя и отблъскващите аргументи на Конституционния съд срещу Истанбулската конвенция, както и задълбочаващото се безочие в правосъдната система. И много други … Този по-малък като мащаб протест, в известна степен показва границите на подобно действие, което, още не съм сигурен, можем ли да наречем „политическо“. Но че е действие, действие е! Може би затова и политолозите, които го възпяват предпочитат да интепретират случващото се на площада и на Орлов мост в епичен стил, отколкото  в  аналитичен.

Какво мислиш за протести, не особено видими в София? Например, за  протестите на сезонните ни работници. Ето какво пише един врачански сайт: “Мощна врачанска група от сезонни работници живеещи във Франция, подкрепиха протестите в България срещу управляващите с плакати “Оставка”, “Не сте сами”, ” Сезонните работници ви презират” и “Заради вас сме тук, мутри”?

Румен Петров: Впечатляваща информация! Това, което сезонните работници казват, е нещо, в което аз вярвам! Мисля, че да си сезонен работник е изключително неблагодарна социална роля, в разписване на ограниченията на която участват много хора – както от политическия, така и от икономическия и медиен елит.

снимка: Vratzadnes

Ако сред тях има преобладаващ процент от етническите малцинства, трябва да прибавим и по-общия контекст на дискриминация у нас! Голяма част от тези хора не могат да намерят работа у нас по причина мургавия цвят на кожата!

Румен Петров: Това е страшно важна тема! Разговорът за сезонните работници не е от вчера. В България той обаче е изключително слаб! За прекариат(хора, чиито жизнен статус е без предвидимост или сигурност – б.а.)се говори вече от години, но въпреки това, тук животът и съдбата им на практика нямат никакво политическо представителство!

Тоест, те изпадат от вниманието на синдикатите, както и на други структури, занимаващи се със защита на техните трудови права?

Румен Петров: Със сигурност, да! И разбира се, те, както знаем, съществуват в много мощни, полу-легални мрежи на трудова заетост, които представляват злоупотреба с правото на труд, на свобода, на здравеопазване, на закрила срещу насилие от всякакъв род!

Това ги превръща в особено адекватни протестиращи срещу правителството (правителствата) на Бойко Борисов. Така ли е?

Невиждан протест срещу правителството на Бойко Борисов и на българи жиеещи във Виена

Румен Петров: Не знам дали само срещу кабинета на Борисов! Мисля, че техният протест е протест и срещу начина, по който ние, в Европейския съюз, подбиваме цената на труда и смятаме, че това може да доведе до сполука, особено когато тя се осребрява от много концентриран елит! Така че, свободното движение на труд, на работна сила,  до голяма степен засилва позициите на олгирахичния капитализъм. Може би, Европа е в по-добра позиция да се самоконфронтира с тези проблеми, не знам…Така поне изглежда!

Нека още малко да поговорим и за хората от диаспората(приет термин, макар че се предпочита формулировката  „българи, живеещи в чужбина“- б.а.). В над 26 града от  три континента, от Париж, Чикаго и Берлин, до Сидней, има протести. Освен исканията им, които са в подкрепа на протестиращите в София – оставка на Борисов и на Иван Гешев, те искат и справяне с корупцията и нейните източници. Смяташ ли,че тези искания, обединяващи протестите в София и в Берлин, са основани на компетентна преценка?

 

Българи от Австралия подкрепят протестите срещу Борисов

Румен Петров: Познавам от съвсем скоро феномена „протести 2020“, но съм склонен да мисля, че злоупотребата с правата на тези хора в момента е по-скоро канализирана в една конкретна посока. А не трябва да бъде единствена! Ерозията на техните права идва по много начини, включително и от системната корупция в нашата страна. За нея правителството ни и политическият елит носят отговорност, разбира се, но мисля, че злоупотребата с правата на тези хора е колективен, както вече споменах – европейски грях! За него твърде много хора и твърде дълго време си затварят очите. Пак ще се върна на експлоатацията: печалбите отиват в много тесен кръг. Не знам, дали щеше да бъде по-морално ако се разпределяха между повече … но е факт, че сезонните работници живеят зле, а другите – от диаспората – се чувстват фрустрирани от различни причини. Както и аз се чувствам фрустриран от това, че живея в България! Хората, които живеят извън България могат да бъдат много недоволни и гневни от нещата, които се случват тук! Не малка част от тях са напуснали страната си с гняв, но други, също така нормални, хора, не са я напуснали! Но и как можеш да напуснеш една среда, в която си живял 20 или повече години? Няма такова нещо – децата ти, внуците ти, ще бъдат други, но ти ще си останеш разкрачен! По-скоро – объркан и носталгичен, докато умреш! Така че, гневът в негативните чувства на повечето хора, които са се установили да живеят постоянно там, е естествен. Вярвам, че мога да разбера колко лесен и справедлив обект за гнева им е настоящото правителство! Но мисля, че има и други източници на гняв от несправедливостта, които трябва да бъдат адресирани!

Откъде според теб българската диаспора се информира за случващото се в България? Какви източници ползват, за да се ориентират в областта на икономиката, здравеопазването, образованието … включително за медийната свобода? 

Румен Петров: Вероятно от социалните мрежи. Във фейсбук съм забелязал, че много хора, за които по социалните им профили разпознавам, че не живеят в България, са доста по-остри в оценките си. Доста по-категорични, доста по-черно-бели във възгледите за нещата в икономиката, например. Или за медийната свобода. Чета във фейсбук позиции, с които аз лично не съм много съгласен, но това е един период на нашето поколение, в което се променят принадлежности и промяната на тази принадлежност не е никак щастлива промяна! Така че, във възраженията на диаспората, която е различна от сезонните работници, вероятно има обърканост и гняв не много по-различни от объркаността и гнева на тези, които сме в България. Мисля се, че диаспората и сезонните работници и останалите граждани, които се идентифицираме като българи, имаме нужда от повече разговор за реалността, в която живеем. Този разговор трябва да бъде доста по-постоянен, доста по-организиран, отколкото са тези 7 годишни  цикли на лозунги и протести по „Царя“. И да не остават на нивото на фейсбук хейт.

Двамата с теб принадлежим към платформата за човешки права „Маргиналия“, затова тук му е мястото да обсъдим проблема. На площада няма от една страна роми, от друга искания за техните нарушени права? Политически, женски, групи на хора с увреждания, да, има. Но не виждам представени етническите малцинства. Публикували сме само няколко плакати (виж тук), но те не доминират сред стотиците оригинални, креативни, остроумни плакати. На какво се дължи това?

Румен Петров: Две неща си мисля. От една страна, моделният форум „Окупирай Уолстрийт“ имаше подобни предубеждения. Младите, анархистично настроени хора преживяха своя момент на гневен възторг (както и аз, когато ходех по горещия асфалт в София през 2013-та) , но като публичен модел тези протести изключват, до голяма степен, социалната справедливост, разбирана като справедливост за всички! От друга страна, българското общество е изключително дискриминационно . Реалността за ромите, за които ти говориш, публичното им присъствието, същестува едва от скоро! В последните десетина години българското общество, като колективно съзнание, започва да приема дълбоката, стихийна, изключително мощната склонност да пренебрегва малцинства! От основаването на модерната българска държава през 19 век, та стигнем до историите с българските цигани, българските евреи и българските мюсюлмани през последните десетилетия на 20 век, това са все факти на изключването им. От няколко години се прибавят и предубеденото отношение към бежанците. Това е все постоянно възпроизвеждащо се собствено, родно насилие спрямо малцинствата – и свои и чужди. Отсъствието па техните проблеми в програмите и лозунгите на тези протести, напомнят на злополучното и малко кичозно окупиране на Софийския университет през 2013 година: нищо от тях не присъстваше!

През 2011 година движението “Окупирай Уолстрийт” е срещу корупцията,  финансовата система в САЩ и господството на корпорациите

Какво мислиш за „протестния“ клип посветен на протеста? В него има отчетливо припознаване с Априлското въстание, разбунило спящия народ тогава?

Румен Петров: Аз съм доста смутен от този клип. В него се съдържат неприятни националистически обертонове.  Намирам  още използваните препратки към Априлското въстание за изключително тъжни. Защо ги намирам за тъжни? Защото съм от хората, които са убедени, че изучаването на най-новата ни история, включително Априлското въстание и Възраждането, е изключително ретроградно – едностранчиво и дълбоко авторитарно. В тази връзка, препратките ме отвеждат властно и към въпроса дали да избера между Васил Левски и Делян Пеевски! Идеята, че с „автентичен патриотизъм“ ще победим не знам какво – Иван Гешев и Бойко Борисов? Ами те и двамата ходят с Васил Левски на чело! Може би е време да помислим, каква е връзката между Васил Левски и Делян Пеевски, а не, че е светотатство, че Пеевски и Левски са на едно и също място. Те СА в едно и също място и това място е българската политическа идентичност! Това е по-полезният въпрос. Да кажем защо са заедно и как единият се свързва с другия, защото връзката е много мощна!

Когато казваме протест, бунт, въстание, имаме предвид критически, масови действия  срещу несправедливо управление или режим! Обобщи моля, какво е случващото се на Триъгълника на властта и Орлов мост?

Румен Петров:Това е същият тип несериозно отношение към всичко! Сега очакваме да се появи и песен, може да се направи и конкурс за най-протестърското (въстанническо) облекло, не знам защо не излезем на тези протести с т.нар. национални костюми…Мисля, че това е някаква, в много отношения, пародия на политическо поведение! Въпреки, че несправедливостите са много сериозни, а непознаването им и липсата на традиция да мислим и говорим за тези несправедливости, е изключително спъващо развитието на обществото ни! Фактът, че една основна институция на публичното ни говорене е телевиионното предаване „Панорама“ по телевизията, което съществува неизменно угодно на актуалната власт вече почти 50 години, издава както неспособността на интелектуалния ни елит да мисли критично за социалната справедливост, за структурната корупция, така и колективната липса на критически апарат, с помощта на който да се изговарят и интерпретират неща, които свързват процесите  у нас с тези по света!

Карнавалността на протеста те смущава, но целта – не? Твоето „да“ е за същото, за вик срещу несправедливостта, правилно ли те разбирам?

Румен Петров:.Да, ако целта на политическото е да изохкаме и да понадуем вувузели! Припомням, че нашият собствен, фалшив „Окупирай“ не е много по-различен от първообраза си. „Окупирай Уолстрийт“ и всички други Лондонски и прочее епигони, в сравнение със заявените несъгласия със системата останаха в голяма степен изпускане на парата, забава, повече отколкото нещо сериозно! Факт е, че след тези големи дунанми, дойдоха на бял свят и Борис Джонсън и Доналд Тръмп! След нашите маршировки през 2013-та дойде още по-голямото превземане на институциите от различни невидими участници. Колко хора направиха, както красиви фотографии, така и политически и професионални кариери след „Града на истината“, и колко – докторантури?

Разговорът е осъществен на 3 август

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Румен Петров

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).