Румен Петров: Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните.

Споделете статията:

 

Разговаряме с д-р Румен Петров, психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Д-р Петров е защитил докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания, автор на книгата “Объркани в болката”, изследваща травмите. За актуалната ситуация по време на карантината наложена от извънредното положение във връзка с Ковид-19 той казва:”Епидемията, така да се каже, е демократична в един особено оголен, до болка начин. Случаят с дистопичния лидер на „Уолтопия“ го припомни. Нищо чудно, че епидемиологията и интензивните грижи се оказват така сериозно пренебрегвани през годините на „големия скок“, за каквито се считат годините след 2000 у нас”.

 

 

В България в момента има 7000 души под карантина, но тя много често не се спазва. 9 души са предадени на прокурор за нарушаване на карантината, както и в други градове. Днес само във Варна са образувани седем досъдебни производства за неспазване на задължителната карантина след завръщане от рискова страна. За какво свидетелства това?

За социално отчуждение. Хората не спазват карантината защото не чувстват, че като я спазват са част от една цяло – от един порядък на взаимозависимост. Връщащите се гастарбайтери не са нито оттук нито оттам. Възможно е да са се върнали тук не защото особено много им харесва, а защото са затворени граници и производства, а за тях да останат да живеят там без да работят дори и месец е финансово непоносимо – нямат никаква защита. Също е твърде възможно „там“ същите гастарбайтери да са по-дисциплинирани в смисъла, който влагат и внушават финансовият министър и главният прокурор. Но пък може да не са по-дисциплинирани в гешево-горановия смисъл на думата, а  защото са научили, че спазването на общите правила носи и обща полза. Да принадлежат. Не знам. Пациенти на съпругата ми прекарват по две седмици в камионите си тук за да спазват карантината и да не предадат заразата на близките си. Отговорни хора. Цигани. Хора разни. Власт една.

Не знам какво става с карантината, когато предадем някой „на прокурор“ още повече, че обстоятелства на нарушаване на ограничението могат да бъдат много различни. От каква потребност човек е нарушил карантината? От желание за саботаж, от „противообществена страст“ и желание за диверсия или пък от задачи, свързани с издръжката на семейството им? Колко от тези производства ще издържат съд? Вероятно малко, освен ако обвиняемите не са само от тези със служебен адвокат. Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните. Очаквам, че бедните ще бъдат наказани „с цялата строгост на закона“, защото „цялата строгост на закона“ е много по-цяла и по-строга към бедните. За по-богатите строгостта на закона често се топи като лед в чаша с 50 годишно уиски. Държавната власт е твърде корумпирана (несправедливо упражнявана) за да й се има доверие – и на нея и на колектива, от чието име тя има претенция да властва. Тази корупция (избирателност и привилигерованост по признак на власт и пари) води до неравенства, които обществото не може и да поддържа и да бъде цяло. Да влезе вирусът!

Става ясно (дали?) че с хорà пред Народния театър и „Хъшов“-ски сцени вътре в него не се пълнят отделения за интензивни грижи, нито се поддържат държавни и общински болници (болници за бедни) в общомедицинска, а какво да говорим – в противоепидемична готовност. Епидемията, така да се каже, е демократична в един особено оголен, до болка начин. Случаят с дистопичния лидер на „Уолтопия“ го припомни. Нищо чудно, че епидемиологията и интензивните грижи се оказват така сериозно пренебрегвани през годините на „големия скок“, за каквито се считат годините след 2000 у нас.

Системно изразявате недоверието си към здравните власти и Националния кризисен щаб. Написахте „Докато няма тестове и смислена епидемиология ще караме на домашно възпитание, т.е. – на каскети&пагони. И на help-carma. Тук с друго не разполагаме“. Бихте ли изложили доводите си накратко?

„Авторитарните режими обичат короната“ пишат по света. Политики на раздора и насилието, отказът от поемане на отговорност, обвинението на всеки и всички други имат много апологети. Много от тях – редени гении на фейк-а и хейт-а като Тръмп и Орбан, имитатори като Каракачанов, но и местни опортюнисти като Борисов&Гешев&Горанов, видяха възможността за себеутвърждаване. Режимът, олицетворен от Си Дзинпин и специфичният вид световен капитализъм, чийто двигател са, или доскоро бяха, ниските заплати на неговите поданици, реагира като ужилен на възможността на загуба на контрол. Който не е съгласен нека се опита да разбере от какво боледуват и от какво се лекуват уйгурите в Китай. Китайската паника, паниката на авторитарния капитализъм е заразителна за много от елитите на същия този авторитарен капитализъм. В свят, където демократичната публична власт е тежко корумпирана от същия този вид капитализъм – както е във Великобритания на Борис Джонсън, в Италия на Андреоти-Берлускони-Селвини, в Австралия на Скот Морисън и др.

В България този процес на развращаващо социалната тъкан и публичните институции натрупване на капитала не е спирал от 1878 г. Военното начало на публичното управление не е „снемано от въоръжение“ като модус и култура на публичната администрация от времето на привременното руско управление, на законите срещу бандитизма преди по време и след Стамболийски, през хунтите на Борис III, държавните сигурности на Живков и няколкото хиляди държавни чиновници, които стават „народни избраници“ и слугуват на всяка „партия на властта“ под маската на депутати след  1989 г.

В демокрация-на-ведомството като нашата, войната, военната култура и стил, военните метафори, стил и подходи към конфликтите са винаги под ръка на всяко управление, защото те са в телата и душите на политическата класа у нас. Тя не е излизала от казармено-приютното мислене. Ако беше иначе, нямаше да научаваме от един, вече нямащ какво да губи, професор по интензивни грижи, мрачната история на пълно безхаберие, алчност и глупост, които бележат последните 15 години на интензивните медицински грижи (т.нар. реанимация) на фона на чудовищната бройка частни болници, в които, обаче, няма много място за короната и нейните жертви. Днес чух абсолютно същото мнение като това на професор Хинков, споделено и споделяно от един началник на отделение в държавна болница извън София. Протести, петиции, писма и … Владислав Горанов накрая. А за Домусчиев – СофияМед. Цялата. Вижте изражението на водещия Георги Любенов, с което държи да зададе подготвените въпросчета, прошепнати в ухото му от олигархията, чиято собственост е БНТ, след като Олег Хинков разказва за системното рушене с политическа благословия и за „свободно пазарните“ разлики (25 пъти) в доходите между лекарите от различните специалности по болниците!

Та това статукво брани генерал Мутафчийски. Д-р Мутафчийски още не мога да го видя изпод мундира. Може и да го има, а може и да не е там.

В китайския документален филм The Lockdown.One day in Wuhan“, който се върти наскоро в мрежата, се виждат поразителни кадри на самодисциплина по време на кризата от Ковид-19. Европейският човек сякаш е създаден по друга културна матрица – държи на правото си на придвижване и събирания, пие бира с комшията си, разхожда се където и както може. Защо е така?

Похвално. Същото щеше да се случи и с нас при Живков. Нито щеше да се чуе, нито щеше да има внос на вируси, нито щяхме да се маем и красноречим, като аз сега тук, преди да се заключим като козлетата в картонените си панелки и депривирани селски дворове. И да чакаме ДС да ни пусне да пикаем навън. Под строй и срещу подпис. А сега – с дронове и джипиеси.

Да си представим хипотезата, че сте държавник. Как ще постъпите в условията на пандемия? Като Борис Джонсън, като нидерланеца Марк Рюте, като израелеца Бенямин Нетаняху или консерватора Виктор Орбан? За българския вариант не Ви питам, по косвен път от досегашните ви реакции имам отговора.

Марк Рюте, разбира се. При него не очаквам властта на „джиповете“ да е толкова разпасана, че да получат помощи с предимство пред т.нар. “малък“ (защо малък?) бизнес. Да обясня, ако не е ясно или ако приличам на ляв популист: държавникът не е само самостоятелна личност, индивид с репресиран дядо „преди“ и с охранителна фирма „след“, като нашия премиер, а част от култура, която има повече или по-малко политическа власт. Е, у нас политическа власт все има ведомствената, олигархична, мундирна управленска култура от времето (и мястото на Гогол, Достоевски, Платонов), Георги Джагаров и Атанас Малеев.

За да си спестя част от обвиненията в политиканстване – да попитам – къде се изучават тези политики и кога интервюто на професор Олег Хинков ще се разгледа като лекция по катастрофирала политика на катастрофите?

въпросите зададе 

Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.