Румен Петров: Журналистката, генералът и социалната травма. НОЩ-ни интервюта и объркани идентичности в условия на хроничен дефицит на демокрация

За проблематичното интервю* се написаха много неща. В шума на много и силни мнения рискувам да добавя само шум. За да намаля хаоса, още в началото ще кажа, че смятам и двамата участници за жертви, както на възможни уязвимости – на техните личности, така и на определени структурни характеристики на социалната среда, които смятам да припомня. Ако всичко върви добре, и двамата участници могат да развият своето разбиране за динамиката на ролите, в които са въвлечени, а публиката  – да развием разбиране за изплъзващата се природа на (политическата) власт и нашата роля в нея.

Изненадващо дългото сурово интервю повдига различни въпроси:

  • Защо тези двама души не могат да се разделят и защо тъпчат на едно място в хода на разговора?
  • Защо обстановката е така потискащо анонимна?
  • Защо „генералът/професорът“ е цивилен – нито във военна, нито в медицинска униформа?
  • Защо „журналистката“ е без лице?
  • Защо и двамата са така самотни, около масите и бюрата в неизвестна стая, в хода на рекапитулацията на една толкова драматична страница от съвременната ни история – и наша и световна?
  • Защо динамиката на разговора осцилира така болезнено между интимното и враждебното – защо се нараняват?

Водещата ми идея е, че и двамата са, в известна степен объркани. Объркани като индивиди, в определени несигурни исторически обстоятелства, водени от своите лични амбиции. Объркани и от парадигма (модел и стил) на общуване, при който участниците в публичния дебат, който те въплъщават, целят да се наложат над другия участник.

Определящ фактор за объркаността, според мен, идва и от специфичната неяснота на социално-политическата система за управление на текущата криза. Точно тази криза, поне у нас (възможно е на други места), се характеризира с високи нива на отсъствие или на слабост на легитимните, приети от останалите участници в процеса, структури на политическо лидерство и отговорност. Повечето от политическите анализатори пропускат да отбележат психологическата потребност от легитимност и от опита на съ-участие, от разпознаване на своята гледна точка в общата, споделена картина на конфликтите, от които е изградено ежедневието ни.

Ако и да изглеждаме свикнали с постоянната де-легитимация на публичните (и колективни) органи на обсъждане и управление за сметка на индивидуалното лидерство, си струва да припомняме болезнената липса на децентрализация (съ-участие) на всички нива и на отсъствие на баланс на властите и на колективно постигане на отговорност в почти всички области на познатото ни публично управление.

С малко преувеличение можем да кажем, че сме „закърмени“ с авторитаризъм и за друго не знаем. За много от най-видните ни представители авторитаризмът ни е пазарен. А видните са за това за да се виждат и следват.

  1. Лидерството

Интервюто е взето в пространство, което не е пространството на Националния оперативен щаб(НОЩ), ако НОЩ изобщо има някакво институционално пространство и административен апарат. Интуитивно очакваме да има, но къде е то и какво се случва в „тялото“ на НОЩ, как му личи, че е именно това тяло, така че да има плът-ност, субстанциалност на неговото присъствие в умовете, аз лично не знам. Къде се събират „рицарите“ на епидемиологичната ни защита, какви телефонни разговори провеждат, какви папки и листове разгръщат и т.н., това ние не виждаме. За разлика от Националния оперативен щаб, ние имаме такава субстанциалност (отелеснен опит) на Министерския съвет, на министерствата, на болниците, на Парламента, на нашите жилища и квартали и т.н. И сме спокойни, дори и не винаги доволни от тях, че ги има, и че са част от нашата невидима психо-социална реалност. Та предполагаме, че журналистката гостува във ВМА, макар и ВМА да изглежда като празна обвивка на иначе свръх-натоварена с комуникация и отговорности управленска ситуация (организационна структура и организационна култура на справяне с епидемията).

Интервюираният е по случайност ръководител на ведомството-домакин на срещата, без самото ведомство (ВМА) да е специална страна в работата на НОЩ (поне интервюиращата се държи с интервюирания, така, сякаш, той не разполага с болницата като с институт и апарат за събиране и обработка на информация, освен, може би, във функцията на болничното лечение на специфичните корона-случаи. Нито пък го адресира като глава/лидер на тази организация. Въпросите се лигитимират от НОЩ като публична структура. Като такива те се очаква да адресират и екипа, и апарата и мрежата на НОЩ, а не само НОЩ-ният лидер, макар и нищо от аскетизма на двамата души, заснети в лош ракурс, в празна, бездушна стая, в която никой не се застоява, с ведомствено зелено растение и дежурните уморени от лицемерие знамена не подсказва, че още някой може да участва в НОЩ, да помогне, да сподели било знания, било отговорност било друго. Това не изглежда да е кабинетът на директора на ВМА, нито на коремния хирург (поне съвсем други обстановки сме виждали, откакто човекът пое ролята), а ако е кабинетът на началника на НОЩ той изглежда ужасно необорудван, а самият началник – едноличен и анонимен чиновник, малко неуместно пременен (и реагиращ) като абитуриент.

Неяснотата на ситуацията и героите в нея е пред-зададена от законовата регулация на Националния оперативен щаб. В своя анализ на правно-управленския статут на НОЩ П. Славов*** (“Парадоксалният щаб НОЩ) обръща внимание на факта, че

„Щабът е създаден със Заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на основание…устройствения правилник на МС и по-конкретно на една негова разпоредба (чл.24), която позволява на министър-председателя да създава работни групи, които да изготвят или да дават становища по различни видове управленски актове…“

Макар, че целта на текста на Славов е по-скоро политическа (атакува управляващата партия) процедурно-правният анализ изглежда убедителен и ако го приемем за такъв, следва, че правилниците (писани и неписани), по които работи Щабът, поставят участниците в негов особена (правна и организационна) неяснота. Такива неясноти са обичайни за извънредни ситуации, разбира се. Организации, възникнали в движение, знаем, могат да работят съвсем добре, просто защото извънредните ситуации могат да се нуждаят и от извън-редна организационна култура. В „извън-редност“ тук внасям смисъл на необичайност, на различие, на разширяване или излизане от рамките на установеното, на управленско творчество, да ме простите за ДКМС-арския език. Не става въпрос за вида „новост“ в смисъл на увеличаване или намаляване на контрола върху обществения живот, това е друга тема и по нея мненията са много и публични (дебатът за „COVID-хунтата“). Според него, юридически, НОЩ е „нещо като колективен консултативен орган“, защото:

  • Той няма правомощия, не е правен субект, няма бюджет.
  • „За него няма дума и във внесеният и гласуваният набързо законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“

От горното следва, че Щабът е структура с чисто консултативни функции, която може само да дава препоръки на компетентния орган – министъра на здравеопазването. Създаден е без каквато и да е връзка със законодателството, регламентиращо здравеопазването в страната и/или наличието на извънредно положение или форсмажорни обстоятелства.

„Най-същественото е, че НОЩ няма, подчертавам няма, каквито и да било разпоредителни правомощия да отнема права и да създава задължения на нито едно лице на територията на страната!

Тук, обаче, се намесват и груповите процеси, и нашите, на всички, очаквания и потребност от управленски структури с характер на комуникативна стабилност, социална свързаност, отговорност и предвидимост. Става въпрос за потребността от лидерство и групова заедност, от опит (не чувство, то идва заедно с опита) с принадлежност към управлението. В анализа на политика Петър Славов, именно общуването с журналистите е създало (конструирало в колективния опит на публиката и участниците), до голяма степен, НОЩ:

„В резултат на ежедневните брифинги и медийното им отразяване към Щаба, обаче, се създадоха свръхочаквания, вероятно поради фактическия отказ на премиера, правителството и здравния министър да поемат отговорност за наложените непопулярни принудителни мерки“.

Изводът е хаос. Макар и да смятам този извод за свръхнатоварен с политически антагонизъм, ще избера една от кризите – психологическата. И комуникативната, от която следва предопределено объркване, неяснота и разбира се срам, срещу който ще се защитим с контрол над другия:

„…по този начин се създават и предпоставки за удобен управленски пинг-понг: От Щаба винаги могат да се оправдаят, че само предлагат, а друг взима решенията! А премиерът и здравния министър от своя страна имат удобното алиби, че изпълняват препоръките на НОЩ и за обществото отново не е ясно кой всъщност носи отговорността за управлението на кризата в настоящия момент! През последните дни вече се появиха първите опити за по-ясно разграничаване на ролите на доброто ченге (премиера, столичния кмет) и лошото ченге НОЩ.“

Политикът Славов вижда ясен политически замисъл зад това:

„Вероятно именно това е и скритият смисъл от създаването на такъв квазиорган: някой друг, различен от управляващите, да поеме негативите от непопулярните мерки. Едновременно с това обаче премиерът запазва реалната власт да налага и отменя мерките чрез фактически подчинения му министър на здравеопазването.“

Аз лично не мисля, че тези неща са рационално планирани. Вероятно става въпрос за специфичен поведенчески „рефлекс“ от нагласи и „неписан“ рецептурник и етичен кодекс за готови решения на политическата класа, към която принадлежат (както Борисов, ужасно коварно и безмилостно, но типично за него, не забрави да припомни) както самият Мутафчийски, така и висшата администрация на МЗ, МВнР, МВР сред членовете на НОЩ. Може би тук е мястото да припомня почти пълното отсъствие на жени в НОЩ-ните изяви, в контраст с тяхното свръхпредставителство сред журналистите на брифингите.

В крайна сметка НОЩ беше поставен (и затова видя и преживя себе си) във фокуса на силни обществени очаквания и потребности от лидерство, знание, насърчение, утеха, кураж, от позиция на двойно отречена роля, която, според

“…действащата към момента нормативна база не възлага на НОЩ никакви правомощия, тъй като такъв орган там изобщо не е предвиден!“

Въпреки силното медийно присъствие, обществената отговорност, оперативната натовареност на координацията и ежедневната обработка на информация,

„Щабът е структура с чисто консултативни функции, която може само да дава препоръки на компетентния (отговорният, отговарящият, познатият и затова легитимен, бел. а.) орган – министърът на здравеопазването.“

В тази връзка първата грешка на Началник-щаба на НОЩ при подхода към интервюто, като ритуал на публичната отчетност е, че позволи неяснотата около структурата, отговорността, мандата, компетенциите и вътрешното разпределение на ролите да продължат. Няма начин, тази неяснота да не се отрази като несигурност и на изпълнителя на тази организационна роля, който, като всеки нормален човек, ще се защитава срещу неопределеността на ситуацията (структурна – зле разписания НОЩ и работната – природата на епидемията) с всички средства, които домашното и друго възпитание му предлагат. И да влезе в ескалиращата спирала на несигурност и нападение, което да ескалира до неговото напускане на сцената. В тази игра себеседничката, обаче, е ветеран, да не кажа – виртуоз.

  1. Журналистиката

Появи се критика на Иво Инджев, която може да се разгледа и извън личностово-етично-професионалните качества на едната страна в интервюто. Авторът припомня специфични черти на журналистическата етика на събеседничката на НОЩ и то в моменти на много по-ясна професионална и организационна идентичност. Става въпрос за работа в доста по-предвидима и ясна (дали?) среда на утвърдени публични медии (виж тук анализа на Жана Попова в „Маргиналия“).

Тук му е мястото  да отбележим, че атаката на началника на НОЩ към идентичността на интервюиращата журналистка („таксито“) може да бъде разбрана (не и оправдана) в същия план. „Генералът без армия“, както видяхме по-горе е с несигурен организационен идентитет (сравнете с много по-голямата яснота в хирургичния екип и при директорството на болницата) и съответната лидерска роля. Това обстоятелство прави човекът в тази роля да е чувствителен към аналогичните слаби места на „опонента“. Но и уязвим откъм лична злоупотреба с това знание, основано на емпатия (познаване чрез поставяне на мястото на другия). Когато е притиснат. А поводи да бъде притиснат – много, предвид изключително несигурната организационна и публична позиция, в която се намира самият той.

Тази позиция е допълнително създадена и създавана от журналистиката, мобилизирана по един симетричен начин в неспецифична роля, за която и тя, от своя страна, не е компетентна. Брифингите не могат, и юридически, и организационно-психологически да обезпечат съ-отговорността, която има редовният, чест и видим парламентарният контрол (форма на споделяне на отговорността) над дейността на изпълнителната власт (на ресорните министерства и междуминистерски ad hoc формации като субординирани елементи на Министерския съвет).

Стана така, че нелегитимен (но не безотговорен, дори свръх-отговорен) орган се отчита публично (което е редно) пред  форум, който, обаче, е правно-граждански, хаотичен, конюнктурен (различен и случаен състав на журналистическите присъствия на брифингите) и като такъв – много повече повишаващ несигурността на организационната идентичност на НОЩ в ситуациите на ежедневни или ежеседмични отчети. Вместо да прави обратното, каквато е целта на изслушванията от легитимни (и затова уверени и предвидими) институции на публичното управление. Като легитимния парламент и легитимните парламентарни комисии, например (сещам се за замълчаните комисии по здравеопазване и национална сигурност, както и аналогичния съвет при Президентството).

Говоря за психологическата ни потребност от легитимност на лидерството, не само за политическите и процедурни норми за изпълнение на тази роля. Резултатът от слабата легитимност е ескалация на несигурността в хода на променливите и неясни по политическа отговорност брифинги, които, с редовността си, имат, очевидно, и важната задача да задават публично темпо на промяната по справяне с епидемията. В резултат на взаимната несигурност на страните брифингите лесно се превръщат в надвикване. Сюжетът „Мутафчийски крещи на Ива Николова“ и обратното става естествено познат и за съжаление минава (но не съдържа необходимата групова работа) за публичен контрол над дейността на НОЩ. Всеки, който търси нажежени страсти като елемент на желан и продаван журналистически „продукт“ би бил заинтересован от сюжета. И би инвестирал в гледаемостта на продукта. Нищо лично.

В крайна сметка и Бенатова и Мутафчийски, в техния клинч (клинч. прегръдка в боксов или ММА двубой-б.а.) но и всички ние сме участници в една колективна социална депривация, неяснота и слабост на демократичните институции и то не от времето на „Короната“ (а по-скоро от времето на Монархията).

От една страна

„В резултат на ежедневните брифинги и медийното им отразяване към Щаба…се създадоха свръхочаквания, вероятно поради фактическия отказ на премиера, правителството и здравния министър да поемат отговорност.“

От друга страна и НОЩ и журналистите търсят начин да се еманципират от наложената им социална депривация, несигурност и неясна отговорност. В очакване да постигнат своята собствена свобода и сигурност те атакуват отсрещната страна, задълбочавайки, за съжаление, колективния дефицит на демократично самоуправление и уважение към всеки в процеса.

 

*Разговор на Миролюба Бенатова с ген. Венцислав Мутафчийски, проведен на 13 май 2020 г. във ВМА

**Известната отдавна тенденция да се приписва, очаква но и реализира авторитарна едноличност (и съпътстваща я илюзия за видимост и предвидимост) на политическото управление у нас (Луканов, Желев, Димитров, Костов, Сакскобургготски, Борисов) за сметка на груповите процеси и техните по-сложни динамики. Тези нагласи, разбира се, са част от авторитарната култура на публичното управление, с която се сблъскваме в различни провалени политики (осуетена съдебна реформа, абсолютизъм на прокуратурата, липса на местно самоуправление, неавтентичен НПО сектор, свръх-централизация на образованието, социалните грижи, публичния ред,  финансова свръх-централизация, олигархична организация на едрия бизнес и т.н.)

***НОЩ се състои от председател (лекар от МО), секретар (лекар от МО), членове (2-ма от МВР, 1 от МВнР, 2-ма от МЗ, в сградата на ВМА. Организира, координира и наблюдава. Събира информация, информира

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Румен Петров

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.