Румен Петров: Музеят на Ленин във Финландия

Now so long, Marianne
It’s time that we began to laugh
And cry and cry and laugh about it all again

  1. Cohen

Попаднах случайно в Тампере. Там ме отведе социалната травма. Буквално – тамошният университет покани[2] хора от Севера на Европа[3], американец, англичанка, украинец и моя милост – от Юга, за да си разкажат какво правят по въпросите на историческата травма, по-конкретно – травмата на войната. Бях се интересувал от Центъра за история на насилието[4] в университета Нюкасъл, Австралия. Те ме препратиха към тази северна мрежа от академици. Публика нямаше. Всеки си разказваше работата пред останалите. Малък, стегнат клас.

Директорът на Финландския център за върхови постижения по история на личния опит[5] (The Centre of Excellence in the History of Experiences) професор Перти Хаапала (Pertti Haapala[6]) направи много финландско (елегантно) представяне на своя академичен и административен капацитет. Нито откри, нито закри, нито председателства панел. Беше само слушател и в студения дъжд по пътя към вечерята в музея на Ленин ни разходи из града и ни разказа за него. Така разбрах, че едната от бившите им индустриални фабрики в центъра се нарича Plevna. Да, Плевен. Сега е многофункционална сграда от червена тухла. Дали нашата Захарна фабрика ще стане така е въпрос на близко бъдеще.

Между две[7] (огромни, според мен, дълги като фиорди) от хилядата финландски езера с денивелация помежду им от около 18 метра езера тече потокът Тамеркоски (Tammerkoski). Къс –  около 2 километра. Широк и мощен. Само за воденици и ВЕЦ-ове, веднага, когато технологията става достъпна. Руската империя с шотландски мениджър и френски пари строи фабрика за хартия през 19-ти век. С първия наоколо ВЕЦ Тампере е пионер в използването на електричеството за индустриални и битови нужди. Превръща се във финландски „Манчестър“. С много работници. Комините още стърчат от двете страни на Тамеркоски. Силно работническо движение. Експлоатация и конфликти. Национална стачка от 1905 г. и прочутата Червена декларация. Център на гражданската им война от 1918 г., която изучават старателно и вдъхновяващо справедливо. Нокиа е на 15 километра от Тампере. Там е NOKIA. И много хокей.

Музеят на Ленин[8] е там от 1946 г. – веднага след края на Втората световна война. Иначе, Финландия съществува като буфер/връзка между Швеция и Русия. Днес почти всички имена по пътните табели за на фински и на шведски. Всъщност този така симпатичен музей не знам дали е музей за Ленин или за отношенията на Финландия с царската, със съветската и с пост-съветска Русия. Със сигурност е музей на финландската еманципация и елегантност, но това е много, много субективно, исторически непрофесионално мнение на един преподавател по социална работа. Разбирам, че Финландия постига независимост от Шведското кралство чрез зависимост от Руската империя и получава официална независимост от Царска Русия, след като СССР унищожава руската монархия. Всъщност Русия приключва официалната русификация на Великото княжество Финландия, започнала в 1809 г. през 1905 г. и затова през 1906 г. разрешава парламентарното управление във Финландия. В хода на ВОСР Финландия обявява независимост на 6-ти декември 1917 г.

Музеят, в началото, изглежда да е бил болшевишки, въпреки, че финландският болшевизъм не успява да вземе властта и да се наложи както това прави по други места и при други обстоятелства.

Разстрел на „червени“ от „бели“ след битката при Länkipohja в хода на гражданската им война от 1918 г

 

Тяло на войник от „бялата“ армия, загинал в битката при Länkipohja през 1918 г.

Паметникът на загиналите „бели[9]“ е издигнат през 1938 г., този на загиналите „червени[10]“ е от 1946[11], откакто е и музеят на Ленин. Между другото – по време на президентството на Карл Манерхайм – барон с германско-шведски корени, маршал на Финландия, полковник от руската царска армия в руско-японската война от 1905[12] г., служител на руското военно разузнаване с мисия в Китай и предводител на „белите“ – „победителите“ в хода на гражданската война от 1918 г. Харесван от Сталин. Дали заради клането в Тампере[13], не е ясно.

Разрушения в Тампере[14] след края на гражданската война от 1918 г.

Но музеят е тук защото през декември 1905 в сградата на Дома на работника в Тампере (великолепна постройка!) са се срещнали Улянов и Джугашвили. Ленин е домувал във Финландия през тези години. Джугашвили идва за първи път в работнически Тампере и във Финландия, която е сигурно място за  болшевиките, притеснявани от царската полиция отсреща – в Русия. Разбира се, че независимостта е резултат на сложен баланс на сили и слабости в определен момент и вътре и извън Финландия. Със сигурност социалистическата революция в Русия е буря, културните и политически вълни на която заливат Финландия и финландското общество, организирано от държава-травма, която е подобна на новата Руска „държава родена в кръв[15] с близо девет милиона загинали[16]“.

Ленин и Троцки, лекари на болната Русия. Плакат на Я. Проводник. 1919 г.

И не само те. Финландските „червени“ са отговорни за около 1 500 убийства, „белите“ – за около 8 000 екзекуции по време на кратката (27 януари – 15 май 1918 г.) им гражданска война.

Независимостта на нововъзникнала финска модерна държавата върви с национализъм, анти-руски чувства, заедно и с анти-шведски. Кризите и слабостта на лидерството и властта на имперския център се преработват като чистота (етническа) и като непобедимост (триумфалистка) на дезиориентираните нови идентичности. Триезичното общество се самоорганизира като модерна държава със силно преобладаващ фински[17] за сметка на нечие изключване. Позната картина. Сигурно и те си имат своите робства, няма начин. След победата на „белите“, страната (новъзникналата модерна-индустриална-демократична-масова държава-травма) разбираемо обръща гръб на младия СССР. Не че младият СССР е цвете за мирисане. То и старият не беше, но това е тема за друг музей. Та след победата на „белите“ немският кандидат за крал се отказва от короната, генерал Манерхайм не е избран за президент, на власт идват републиканците, селяните получават собственост върху земята, работния ден се съкращава… Отношенията със Съветска Русия се охлаждат. В Русия настъпва насилието – колективизация, лагери, строежи, Големият терор, одиозният Сталин… Близо 15 000 финландци преминават границата със СССР. От бедност. Близо толкова фини идват от Щатите и Канада, привлечени от перспективата да строят Съветска Карелия (след 1923 г.). Към 1935 г., обаче, почти всички от близо 500-те фински комунисти в съветска Карелия са по лагери или са разстреляни[18]. Оцелелите като Ото Кусинен[19] и Арво Туоминен[20], разбира се, са издигнати до върховете на КПСС и Коминтерна. В 1932 подписват договор за ненападение. Вятър и мъгла на фона на страстите, които горят и унищожават когото застигнат.

Привлекателността на Съветския проект започва да избледнява през 30-те години. Европа, която купува страстно хартия и дървен материал от Финландия, се готви за следващата катастрофа. През 1938 г. СССР предлага договор за съвместна отбрана в случай на германско нападение. Финландците не „проявяват интерес“. СССР започва да планира война във Финландия. Молотов-Рибентроп оставя Финландия в „сферата на влияние“ на СССР. След като Германия напада Полша на 1.9.39, СССР настоява Финландия да отдръпне границите си по-далеч от Ленинград. Получава отказ, докато балтийските държави от сферата на влияние (Естония и Латвия) предоставят бази на руснаците. Финландците започват подготовка за война. Поводът за война е изфабрикуван. СССР напада без да обяви официално нищо. В Карелия е назначено марионетно правителство на Ото Куусинен (един от много малкото оцелели в чистките, по-късно – член на Политбюро на КПСС и президент на Карелско-Финската ССР. Погребан е под Кремълската стена, а дъщеря му Херта[21] става финландски политик, член на Политбюро на Финландската КП, депутат във Финландския парламент за почти 30 години (1945 – 1972) и т.н. Финска им работа.

Военната кампания (30.11.1939 – 13.3.1940) се счита за съветски провал. Загиват 150 000 руснаци срещу 30 000 фини. Под натиск и заети вероятно с други мисли, руснаците се оттеглят, но задържат Карелия. С напредването на Хитлер Финландия си връща Карелия. Мечтите на десните националисти да вземат дори полуостров Кола се развихрят („Финландия на две морета“). В новопридобитите „стари“ земи са организирани концлагери за руски комунисти. Когато Райхът губи, Съюзът влиза отново. Годината е 1944. Кампанията е отново неохотна и неуспешна. СССР бърза за Берлин. Установява се мир със сериозни репарации и още по-големи териториални загуби. Финландия излиза от войната с 97 000 жертви. 64 000 руснаци са пленени в хода на Съветската кампания. Една трета от тях умират по време на пленничеството. Много от оцелелите след връщането си в СССР са обвинени в предателство и са въдворени в ГУЛАГ. Вълната от присъди над колаборационистите с нацизма е слаба във Финландия. Ристо Рюти[22] e осъден на 10 години, от които излежава само 4.

Съюзническата контролна комисия, която има голяма власт във Финландия се ръководи от Андрей Жданов. Просъветският, комунистически Демократичен съюз печели почти 25% от изборите и влиза в правителството. Музеят Ленин е създаден точно по това време – времето на Обществото за Финландско-Съветска дружба. По сцените и книжарниците във Финландия се завръща социалистическият реализъм на победителите над нацизма. Вътрешното министерство и разузнавателните служби се управляват от про-съветски комунисти. През 1948 армията е приведена в бойна готовност поради слухове за готвен преврат в полза на СССР. В края на 1948 г. комунистите губят на изборите и ‘’Червената ДС’’ (Punainen Valpo) е разформирована. След 5 години, когато  Сталин умира, парламентът го почита с минута мълчание. Депутатите-комунисти организират паметна изложба в депутатските си помещенията.

Започва ерата Кеконен (1956 – 1981) .

И Хрушчов, разбира се. СССР се изтеглят от южния полуостров (форт) Поркала. Финландия обявява неутралитет. Присъединява се към Северния съвет за сътрудничество. Въздържа се от критики към СССР. Кеконен идва на власт през 1956 г. Фаворит е на Хрушчов за мястото на Юхо Паасикиви и съавтор на доктрината Паасикиви-Кеконен за активен неутралитет, мир и разбирателство както с Изтока така и със Запада. В политическия елит на Финландия е още от 30-те години. За президент през 1956 е избран с гласовете на Аграрната лига и про-съветската Финландска народно-демократична лига с мнозинство от само един глас в електоралния колеж.

Кеконен като млад адвокат в Хелзинки, сниман близо до националната галерия  Атенеум. През 30-те години на миналия (вече) век. Чаровен и авторитарен. Дипломат. 

На изборите през 1958 г. про-съветската Финландска народно-демократична лига не влиза в парламента. Съветите са разтревожени. Търговските преговори със СССР спират. Правителството подава оставка. Кеконен заминава спешно на почивка при Хрушчов. През 1961 отново спешно гаси дипломатически пожар на среща с Хрушчов, който е разтревожен от въоръжаването на Западна Германия, в Новосибирск. Неутралността е запазена. През 1962 Хелзинки е домакин на Световния младежки фестивал. Посреща 13 000 чуждестранни гости.

Музеят на Ленин работи, та пушек се вдига. Кеконен поддържа мита за ролята на Ленин в независимостта на Финландия. През 1970, при честванията на 100 годишнината от рождението на Ленин Финландия организира повече от 1000 събития за отбелязване на датата. През 1973 на церемония в зала Финландия по повод 25 години от Договора за сътрудничество и взаимопомощ със СССР Кеконен получава Ордена за дружба между народите[23], учреден една година преди това:

 

Междувременно Хрушчов е заменен с Брежнев. За Брежнев знаем доста. Финландците – също, както и това, че с Брежнев, за СССР започва началото на края. За СССР малка Финландия е, за периоди, най-големият им търговски партньор на Запад. За Финландаия пък – СССР е най-големият пазар до 80-те, до края, на практика (30 % от търговията).

По повод на прочутата среща[24] в Хелзинки от 1975, СССР е този, който предлага на Финландия да е домакин. Процесът на подготовка е дълъг, започва още в края на 60-те. В Хелзинки границите след Войната са препотвърдени в замяна на приемане на Декларация за правата на човека, чието прилагане пък легитимира дисидентите в обществата на държавното насилие отвъд „Завесата“. Кеконен е герой. Финландската неутралност е получила световно признание. Портрет на Брежнев, подписващ Заключителния акт на Европейското съвещание на фона на зала „Финландия“ е част от експозицията на Lenin Museo. В същата стая, където през 1905 са се срещнали Улянов и Джугашвили.

Финландизация?

„Ястребите“ на Запад гледат с подозрение на Финландия и нейните неутрални отношения със СССР. Терминът е възникнал през 60-те в Западна Германия. Разбираемо. Вътре в самата страна критиките към Кеконен не са малко. Кеконен е отвръщал на пресата с не едно гневно писмо, в отговор на материали, които са го упреквали в компромиси. Но, както разбрах, от самите финландци, те са „на една страна разстояние от Северна Корея“.

Брежнев и Кеконен слизат от сцената по едно и също време[25]. Социал-демократът Мауно Койвисто е новият президент във времето на Черненко, Андропов, Горбачов, и началото на Елцин. Държи финландския курс, избягва конфликтите. Забравил бях, че Литва, Латвия и Естония обявяват независимост по време на пуча, воден от Генадий Янаев срещу Горбачов от август 1991 г.

Части от живата верига на 23 август 1989 г., когато се навършват 50 години от подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Кризата на СССР и на РСФСР[26] водят до икономическа криза във Финландия. През 1992 тя излиза от Договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Същата година подава заявка за членство в Европейската общност. През 1995 става член, заедно със Швеция и Австрия. 57 % е подкрепата за това решение. Опозицията на Марти Ахтисаари[27] се опасява от загуба на независимост…Самият Ахтисаари слиза от сцената в годината, в която в Русия идва Путин. Таря Халонен[28] поддържа приятелски отношения с Путин. Някои смятат, че „даже чересчур[29]“, както пишат в руската третина от прекрасната книга[30] на Ленин Музео[31]. Саули Ниинистьо[32] продължава по финландския начин.

Самият музей е създаден с активното участие на Централния музей на Ленин в Москва[33], разбира се. КПСС тачи Тамерфоската си конференция страстно. Там двамата Вожда се срещат за първи път в началото на нещо, което знаем, ще се окаже, катастрофално трагичен кървав романс. След края на Втората световна война, когато влиятелното общество „Финландия-СССР“ търси форми на тази бурна и сложна съседска връзка, не трябва да мисли дълго. Президентът Юхо Паасикиви (същият от доктрината Паасикиви-Кеконен) подкрепя силно идеята. Имат обаче проблеми с работническия клуб. Синдикатите държат много на доходите от билярдната си зала и са резервирани към про-съветския комунистическия ентусиазъм[34]. Добросъседството надделява и на 21 януари 1946 г. музеят е открит. Разбира се, през годините нещата се променят. Първата сериозна промяна на експозицията е по време на десталинизицията при Хрушчов. Иначе, част от постоянната програма са кръжоците върху живота на Ленин, само един от които е бил за подрастващи, както и честванията, включително на Тамерфорската конференция, но и на Договора за дружба[35], сътрудничество и взаимопомощ. Междувременно, „Ленин и проблемите на националността“ е една от големите изследователски теми на университета в Тампере по това време. Поредицата от книги „Ленин и Финландия“ на Министерството на образованието продължава да излиза до 1990 г. Когато звездата на Сталин залязва, тази на Ленин изгрява отново и Lenin Museo е затрупан с писма от съветски ученици, които събират  материали за училищните им музеи (кътове?) на Ленин. Lenin Museo отговоря на всяко едно от тях. Пристигат меморабилии като диван, бюро, на което е писал Вожда. И един бастун. Подарен от Ленин на Артур Бломквист. Подаряват го обратно на Хрушчов за 70-тия му рожден ден.  Съветски туристи (общо към 240 000 души до края на 80-те години) даряват много предмети. Всеки важен руснак, посетил Финландия посещава и Lenin Museo. Лицата на много от тях днес са по шкафчетата от гардероба на музея, наред с важните финландци. След като Борис Елцин закрива музея на Ленин в Москва, Lenin Museo остава, за известно време, единственият негов музей в света. Държавната издръжка намалява, но музеят оцелява. Експозицията се променя, разбира се. Днес, след икономическата криза от 2010 музеят е част от Финландския музей на работническото движение (2014 г.). Новият музей е открит през 2016 г. За изготвянето на експозицията е проведено допитване. В темите вече присъстват както съветския хумор, така и КГБ, лагерите и дисидентите, за които, разбира се, не е ставало и дума в предишната експозиция. Бюрото и диванът са си там. Средствата са отпуснати от Финландското министерство на образованието, ремонтът е извършен от работническата асоциация, която стопанисва сградата (във великолепно състояние, между другото). Най-мразеният (така казват) музей във Финландия поема по нов (но все пак – финландски) път. Публиката расте отново. Книги се продават, но не са същите като тогава. Написани са нови. Аз си купих „Towards The Flame. Empire, War and the End of Tsarist Russia“ на Доминик Лиевен, „Red Tampere. Guide” и „The Whisperers. Private Life in Stalin’s Russia’’ на Орландо Фиджис.

От летището си взех „101 Very Finish Problems. A Foreigner’s Guide to Surviving in Finland” на Джоел Уиланс. Първата финландска книга, която си купих  е „100 Социални иновации от Финландия[36]“ на Илка Тайпале. Случи се миналата година, в София, няколко месеца преди социалната травма[37] да ме отведе в Тампере и в Lenin Museo. Илка е мъж. Доцент по социална медицина, депутат във Финландския парламент.  Предговора на Соломон Паси можете да прескочите. След това е Финландия.

Защо музей за Ленин, на Ленин? Сигурно имам някакъв отговор. Ще оставя читателя да създаде своя или своите. Ще си позволя да си представя музей на Османската империя в Пловдив, Солун, Скопие, Белград, Истанбул или Балкански музей на Балканските войни. За Балкански институт по изучаване на насилието не мога и да мечтая. Иначе в Тампере има и експозиция, посветена на Гражданската война във Финландия от 1918 г. Не е единствена[38]. Гостува в център Ваприки (Vaprikki). Бивша фабрика, на потока Тамеркоски. Вътре са и Музеят по естествена история на Тампере, Музеят на куклите, на минералите, Хокейната зала на славата, Медийния музей Рюприки (Rupriikki), Музеят на пощите, Финландският музей на игрите. Книжарници, книги, ресторанти. Семейства с деца. Слънце, сняг, мрак, вода. Финландия. Не се страхуват да мислят.

 

Това е Мина Силанпя (Miina Siillanpää), родена като Вилхемина Риктиг. Една от 17 жени – депутати от 1907 г., след като жените получават изборни права. Известна с усилията си да помири страните в конфликта на гражданската война. Работила е социална работа с многото сираци след войните – вътрешни и външни.  Министър на социалните грижи от 1926-27 г.

Това пък не е нито Алек Попов, нито Владимир Зарев. Вайньо Линна (Väinö Linna) пише прочутата си трилогия „Под Полярната звезда“ (Under the North Star[39]) в края на 50-те, а преди това – „Безименният воин“ (The Unknown soldier[40]). У нас още не е прочута, но във Финландия има много издания и е пример на  възстановяващ социалната връзка, след Гражданската, и не само, война, текст.

 

 

[1] Петров, Р. Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност. Парадокс. 2018.

[2] Historical Trauma Studies. Aftershocks: War-related Trauma in Northern, Eastern, and Central Europe. Университет на Тампере, Финландия. 25-27 октомври 2018 г.

[3] Дания, Полша, Германия, Литва, Латвия, Естония, Русия, Швеция, Норвегия, Финландия.

[4] https://www.newcastle.edu.au/research-and-innovation/centre/chov/about-us

[5] http://www.aka.fi/en/research-and-science-policy/centres-of-excellence/centres-of-exellence-20182025/history-of-experiences/

[6] Haapala, P. (2014) The Expected and Non-expected Roots of Chaos: Preconditions of the Finnish Civil War. (In Tepora, T. , Roselius, A. Eds. The Finnish Civil War 1918. History, Memory, Legacy. Brill, Leiden, pp. 21 – 50)

[7] Näsijärvi и Pyhäjärvi

[8] http://lenin.fi/?lang=en

[9] Основно фермери от севера и аристократи с военната подкрепа на Германия.

[10] Основно работници от юга (с основен център – работнически Тампере) с военната подкрепа на СССР.

[11] https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_L%C3%A4nkipohja

[12] Октомврийската революция дава повод за отмяна на втората вълна на русификация. Първата започва през 1869 г. назначаването на от Цар Николай II на руски генерал-губернатор на Финландия. Военната и цивилната администрация се инфилтрира с етнически руснаци. При 8000 руснака от 2 700 000 души население руският език е въведен като официален за държавната администрация. Властта на Руския царски двор се засилва сериозно. Съпротивата поражда прогерманското националистическо(?) Движение на Егерите. Ян Сибелиус пише химна/марша на движението.

[13] https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Tampere

[14] https://en.wikipedia.org/wiki/Finnish_Civil_War

[15] Heinimaa, M., Heinonen, L., Kallio, K., Seppänen, A. (2018) The Lenin Museum. The Finnish Labour Museum Werstas Publications. стр. 33.

[16] Пак там, стр. 38.

[17] Haapala, P. (2014) The Expected and Non-expected Roots of Chaos: Preconditions of the Finnish Civil War. (In Tepora, T. , Roselius, A. Eds. The Finnish Civil War 1918. History, Memory, Legacy. Brill, Leiden, p.26)

[18] Kostiainen, A. Genocide in Soviet Karelia: Stalin’s Terror and the Finns of Soviet Karelia

Scandinavian Journal of History, 21(1996):4, p. 332-341.

[19] https://en.wikipedia.org/wiki/Otto_Wille_Kuusinen

[20] https://en.wikipedia.org/wiki/Arvo_Tuominen

[21] https://en.wikipedia.org/wiki/Hertta_Kuusinen

[22] Президент на Финландия от 1940 до 1944 г.

[23]https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B1%D1%8B_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2

 

[24] Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа.

[25] Брежнев умира на поста си през 1982, а Кеконен си подава оставката през есента на 1981 г.

[26] През 1991 г. търговията с Русия е само 4 %.

[27] Президент на Финландия от 1994 до 2000 г.

[28] Президент от 2000 до 2012 г.

[29] Heinimaa, M., Heinonen, L., Kallio, K., Seppänen, A. (2018) The Lenin Museum. The Finnish Labour

Museum Werstas Publications. стр. 137.

[30] Heinimaa, M., Heinonen, L., Kallio, K., Seppänen, A. (2018) The Lenin Museum. The Finnish Labour

Museum Werstas Publications.

[31] Текстът е триезичен – на фински, английски и руски.

[32] Сегашният президент на Финландия.

[33] Не работи от 2012 г., за съжаление. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%92._%D0%98._%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_(%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0)

[34] Heinimaa, M., Heinonen, L., Kallio, K., Seppänen, A. (2018) The Lenin Museum. The Finnish Labour

Museum Werstas Publications. стр.143.

[35] В София има голям квартал с това име.  За младостта – друг път.

[36] Издателство „Фабер“, 2017 г.

[37] Всъщност попаднах на книгата по повод на един друг проект, в която влязох пак чрез темата за социалната травма. Става въпрос за Frei-raum проекта на Гьоте институт. https://www.goethe.de/ins/bg/bg/kul/sup/fre.html

[38] https://finland.fi/life-society/how-finland-found-a-road-to-reconciliation-after-the-civil-war-of-1918/v

[39] Linna, V. (2001) Under the North Star. Aspasia Book, vol.1,2,3

[40] Linna, V. (2015) Unknown Soldiers. Penguin; UK

Avatar

Румен Петров

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.