Румяна Таслакова: Бежанците ми напомниха за моите първи дни в Германия

Румяна Таслакова е родена в София, на 17 години успява да емигрира в Германия. От комунистическия режим е осъдена на 6 години затвор за предателство към Републиката и т.нар. невъзвращенство. В Германия следва икономика и славистика и през 1963 г. започва работа в радиостанция “Дойче веле”, която до 1989 г. е един от най-важните информационни източници в Бъ лгария.
Десет години Таслакова е главна редакторка на Българската програма на “Дойче веле”. Благодарение на Българската редакция и на нейния личен ангажимент по време на промяната и след това “Дойче Веле” се превърна в основна платформа, откъдето некомунистическите лидери на България можеха да говорят свободно и да бъдат чути в българския и европейския ефир. От 2009 година е журналистка на свободна професия.Авторката е на книгите  ” 25 въпроса – анкета – Неизвестното за известните” , Заглушени мисли” – /1999/, „Две десетилетия преход  – България през погледа на германски дипломати“,  „Цял живот събарям стени“ /2015/, „Забравена съпротива – Горяните в България, беседа на Румяна Таслакова за антикомунистическата съпротива 1944-1956“

Румяна , наскоро в Дойче Веле прочетох твое интервю за  участието ти  в една доброволческа програма. Разкажи  за Маргиналия повече подробности!

Когато в Германия пристигнаха бежанците  и видях изстрадалите  им лица, си спомних  за моите първи дни в Германия. Отворих интернет и потърсих информация за  доброволчески организации в Кьолн. Намерих една, обадих им се и те ме поканиха, за да ми обяснят  какво могат да направя. Имаха и други желаещи.  Най-напред имахме информационно събиране, на което всички, които искат да помагат, да чуят дали онова, което трябва да правят отговаря на техните разбирания и желания. Явиха се 40 души, между 20 години до 45  години бяха, от най-различни сфери на живота. Само аз и една жена бяхме над 60 години. Всички бяха млади. Бяха потърсили като мен в интернет информация за организация, която помага на бежанци. Обучаваха ни два дни –информираха  ни какви са нашите възможности, как да се отнасяме  с чужденците, с какви институции те могат да ни свържат, какви законови наредби съществуват, кои са препъни камъните, и така нататък. Организираха ни ролеви игри. Трябваше да си изясним какви предразсъдъци имаме. Всеки написваше на листче. Аз не познавам човек без предразсъдъци към хора, към понятия. Въпросът е как се отнасяш към  тези предразсъдъци, да рефлектираш. Когато работиш с чужденци, трябва да оставиш настрана своите предубедености!

Имаш предвид религиозните предразсъдъци? Защото ти си християнка, европейка.

Не само религиозните, но да, и такива. Повечето бяха мюсюлмани от Сирия и Афганистан. Имаше и от Албания и от Сърбия. Няколко бяха и  християни. Представиха ни семейства поискали съдействие, прочетоха ни какви са, каква е историята им. Аз исках да се свържа с едно руско семейство, защото знам донякъде езика и затова би ми било по-лесно. Но ми се падна едно сирийско семейство. Това се оказа за мен много добре.

Защо?

Бяха много свестни хора. Обадих им се и отидохме при тях с една жена. Така трябва да се работи – винаги да има втори ментор, ако някой отсъства или няма време, да има кой да го замести. Целта беше да ги придружаваме 6 месеца. Първо отидохме да ги посетим в тяхното жилище. Те живееха в хотелска стая 4 на 4 метра, мъж и жена на 35 години и четирите им деца – от пет месеца  до  9 годинки.  Леглата им бяха на етажи. Едно малко котлонче и мини хладилниче. Посрещнаха ни усмихнато. Изпратиха децата навън да си играят, защото нямаше място къде да седнем…Една лоша дума не казаха. Доволни, че са тук.

Откъде идваха, от какво са бягали?

От Алепо. Там е може би най-критично в момента. Първата задача, която аз поех, беше да заведа в общината  жената, която не знае нито дума немски, няколко фрази на английски. Пуснахме заявка за курс по немски, да се регистрира. Намерихме след това за едното дете детска градина.

Искаш да кажеш, че за децата няма проблем да учат, въпреки че не знаят езика.

В  Германия нещата бързо се уреждат. Откриха щатни места в училищата за нови учители.  Имат много работещи методики за децата да научат немски. С картинки, по различни начини. Децата учат бързо език. Ето това семейство, двете деца  на 7 и на 9 годинки, вече говорят немски!

Осигуряваха ли си някакви доходи, или живеят на помощи?

Бащата, който за мен е невероятен човек, беше дошъл по-рано в Германия. Избягал преди година. Пътувал 14 дни пеша през Турция, за да стигне до Германия. Понеже иска  да печели пари, записал курс за спасител в  квартална плавалня. Започнал да работи веднага. Когато се запознахме, говореше вече доста добре немски. Можеше да издържа семейството си със заплатата. Но в началото са имали социални помощи, така е винаги. Ти не можеш със заплатата да издържаш своето семейство и да плащаш наем. Междувременно взеха жилище. Отидох да ги видя – настанили се бяха в 4 стаи, един матрак имаха и това е! Сега имат почти всичко! Могат да седнат, да се хранят, децата имат легла. Бащата ходи по битпазарите, търси евтини вещи. Има помощни организации, които дават възможности за покъщнина. Жената в началото на октомври вече започна курс по немски.

Каква още помощ ви оказваха доброволческата организация?

Събираха ни периодично, питаха ни какви проблеми имаме, с какво могат да ни помогнат. Правеха „мониторинг“ на работата ни. Ние на свой ред си помагахме взаимно. Кой каквото беше открил, казваше на другия. Например, откъде можеш да вземеш  безплатно велосипед. Написва се в интернет “Моето семейство се нуждае от…” Пишеш от какво е нуждата, и който може – да помогне! Хората се обаждат, търсят се. Накрая имаше едно заключително събиране, на което разказахме какво сме направили. Казаха ни, че с това сме приключили своята задача. Обаче не стана така!

В смисъл?

Всички, с изключение на една жена, казаха ОСТАВАМЕ! Вече не сме в организация за доброволчески труд! Сами продължаваме.

Може ли да говорим за някакъв процент, които не могат да се интегрират?

Да, разбира се! Винаги ще има хора, които няма да могат да се интегрират.

Какво имаш предвид?

Зависи от хората. Интеграцията не означава да се абсорбираш. Интеграцията в Германия означава няколко неща. Да научиш езика – първо. Затова и промениха няколко закона. Да знаеш каква е Конституцията на Германия, тоест – какви са твоите права и задължения. Да спазваш морала на Германия. На младите мъже да е ясно, че когато срещнат поразсъблечени момичета, това нищо не означава.

От друга страна и германският човек трябва да знае определени специфични черти на мюсюлманските обичаи. Например за многоженството. Сред бежанците има хора, които практикуват полигамията, защото е разрешена от Корана

Трябва да знаят, че в Германия няма многоженство! Когато са дошли с две-три жени, ще трябва да решат как да функционират в друго общество! Повече не може да искаш от тях. Следващото поколение ще се интегрира. Както беше с турците.

Тоест, държавата залага този хоризонт – второто поколение.

Държавата би искала и с първото да стане, но за второто поколение е по-лесно. Хората от второто поколение ще са учили в немско училище, ще имат вече немски приятели.

А със различността на  мюсюлманската религия, как се справяте? Има ли достатъчно джамии, съобразявате ли се с техните ритуали и духовни нужди?

Има достатъчно джамии. Свободни са да изповядват религията си както им повелява Коранът. Но трябва да кажа,че те не всички са много набожни. За семейството, за което се грижих, не съм ги питала. Това е деликатна тема.

Мислят ли за завръщането си там, където е родината им?

Разговаряла съм с тях дали ще се върнат в Алепо. Бащата ми е казвал: “Как мислиш да се завърнем там? Нито ще има училища, нито ще има здравеопазване за децата ми.“

Мисловно, те вече са …как да се изразя, те са скъсали с родината си?

Не са „скъсали“, те не могат да скъсат. Там се техните роднини. С тях си говорят непрекъснато, намират начини. Никой не скъсва с дома си.

Това прилича на всеки друг живот в диаспора…

Да, виж българите в Германия. Ние все пак сме европейци, по-лесно ни е. Българите поддържат непрестанно контакти с България. Говорят по скайп с родителите си, връщат се по два пъти в годината.

Ако се върнем на „твоето“ бежанско семейство, на онова за което 6 месеца си се грижила. Как вижда то живота си в бъдеще?

Предлага им се място за професионално обучение. В Германия има вече големи фирми, които обявяват, че търсят работници от имиграцията. Писах на такава една фирма, те ми обясниха как става, какви изпити се полагат. Повечето места бяха попълнени от бежанци!

Нека да поговорим за политиката на welcome на Германия. Много критики отнася тази политика, включително и сред българските патриотични среди. Има ли достатъчно адекватно проучване за нуждата от работна ръка, на което се основава тази политика?

Нещата се промениха в последните месеци. Мигрантите от Тунис, Алжир, Мароко няма да получат убежище. Те са икономически бежанци. Ще ги връщат, което разбира се, ще струва много пари. Но…Мароко например, не иска да ги приема! Своите хора не искат да приемат, можеш ли да си представиш! Няма работа. Не искат да си ги връщат, защото ще почнат да протестират! Не е лесен за разрешаване проблемът и в Германия не е лесен. В началото беше еуфорията, когато пристигаха, ние искахме да помагаме. След това…Сега се появиха и партии, които използват ситауцията.

Говориш за “Алтернатива за Германия”?

Да, тази партия набра невероятна скорост.

Как си обясняваш този ръст на ксенофобия, на антилиберални нагласи? Преди години Тило Сарацин вещаеше края на Меркел – мислиш ли, че крайнодясната реторика реално заплашва Германия?

Винаги е имало крайнодесни хора в Германия, но малобройни, без политическо значение Сега обаче те получиха нова храна. Появяват се популистите, които казват каква огромна заплаха били бежанците. Никаква заплаха не са те! На нито един германец не му е намалена заплатата, не са намалени пенсиите. Не е намален жизненият стандарт заради бежанците!

А откъде крайнодесните набавят своите поддръжници? Те стават все повече, както сама каза…

Хората са податливи на такива страхове. Когато чуят по телевизорите да им казват „Германия ще загине, когато дойдат имигрантите“, те вярват. И в България е така, нали! Казват им „Ще изчезнете като страна“ и те почват да мразят бежанците. Медиите са силен фактор. Има такива, които казват „сега ще започнат да строят навсякъде минарета“, правят го умишлено, за да разпалват тези негативни чувства.

Казваш “медиите са силен фактор”. Удържат ли немските печатни и онлайн издания културата на толерантност, насъскват ли у хората? В България правят мейнстрийм медиите всекидневно внушават страх от мигрантите, чужденците, бежанците? Информират ли за действителни факти свързани с бежанската криза, а не за въобразените?

Германия е страна на толерантната преса. Има разбира се, жълти издания, но те не са влиятелни. Освен това смятам, че партията „Алтернатива за Германия“ след една-две години ще започне да залязва. Сега е във възход, но ще видим догодина на изборите какъв процент ще съберат. Сега на местните печели, това е обезпокоително, наистина. Но обърни внимание, нейната популярност е най-много в източните области –бившите ГДР градове! Това е показателно! И още нещо много важно – в средите на старите емигранти, включително българите, има голям страх от чужденците. Те живеят в Германия по 25-30-40 години. Страхуват се, че ще им вземат нещо. Те са консервативни хора. Избягали са някога от родината си, днес не искат повече нищо да променят в живота си. Казват си, те /бежанците/ ще посегнат на моите права!

 

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).