Руслан Трад: Защо Асад използва химическо оръжие!

от -
1 866

Тежките новини от Сирия сякаш нямат край. Година след химическата атака в град Хан Шейхун, при която загинаха над 80 души, сирийският режим отново е обвинен, че е използвал боен газ – този път в предградието на Дамаск, град Дума, на 8 април. Загиналите са най-малко 70 души, а няколко стотини са обгазени.

Официалните доклади показват, че силите на режима са използвали най-малко 27 пъти хлор и друг тип химически оръжия при военни офанзиви. Активистките и правозащитни организации имат още по-тежка статистика – от 2012 година насам, хлор и зарин са използвани над 200 пъти. Атаката на 8 април има и нова съставка, която още не е уточнена, но е по-смъртоносна от хлора. Свидетелски показания описват мъчителна смърт, задушаване и симптоми, близки до тези при излагане на зарин.

Сирийският режим и неговите поддръжници очаквано подеха кампания, в която да осмеят и да отрекат обвиненията, които те нарекоха „скучни“. Най-често задаваният въпрос отново, както и при други подобни атаки е, защо Асад ще използва химически оръжия, след като побеждава. Отговорът се крие в необходимостта сирийският режим да приключи конфликта възможно по-скоро.

Използването на химически оръжия в сирийската гражданска война не е извънредна новина. Напротив, докладите свързани с това станаха част от „нормалното“. При всяка от по-големите военни офанзиви, които предприема сирийското правителство, има използване на химическо оръжие с цел смазване на противниковите позиции. За разлика от правителството на Саддам Хюсеин в Ирак, режимът в Сирия никога не е отричал, че има запаси на подобен тип оръжие. През юли 2012 година говорителят на външното министерство на Сирия, Джихад Макдиси, казва, че „всеки запас от химическо оръжие и неконвенционални оръжия, с който разполага сирийската армия, няма никога да бъде използван срещу сирийци“. Преди 2011 широко разпространен факт сред анализаторите беше, че Сирия разполага с най-големия запас от химически оръжия в Близкия изток.

Асад използва за първи път зарин през 2013 година в Гута и при тази атака загиват над 1500 души. Въпреки заплахите на тогавашния американски президент Барак Обама и прословутата му „червена линия“, действията на режима остават ненаказани след сделка с Русия. По онова време, Москва се задължи да гарантира унищожението на химическите запаси. Това споразумение, очевидно, се провали. След 2013 година са извършени десетки химически атаки с различна степен на сила. През 2017 година Асад реши да изпита новия президент на САЩ през април 2017 година, когато отново при офанзива срещу бунтовниците, беше използван зарин в Хан Шейхун, провинция Идлиб. Тогава реакцията на Доналд Тръмп изненада мнозина. Ракети „Томахоук“ полетяха към базата Шайрат, но сякаш повече за представление на гостуващия в САЩ китайски президент, отколкото с цел да бъде ударен сирийския режим.

Както в Гута през 2013 и Хан Шейхун през 2017, така и атаката в Дума на 8 април се случва по време на правителствените офанзиви и тежки преговори с бунтовническите сили. В началото на годината Асад започна атака към Източна Гута – плодородна периферия на столицата Дамаск, в която са разположени няколко града, държани от бунтовнически сили вече няколко години. Въпреки помощта на руската авиация, бойците на Хизбулла и про-иранските милиции, правителствените части не успяха да пробият защитната линия в Източна Гута четиринадесет пъти поред. Ситуацията се промени едва когато руската авиация започна смазваща въздушна кампания, причинила хиляди цивилни жертви.

47 дни след като се прие резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН, предвиждаща спиране на огъня в Сирия за един месец, правителствените сили контролират Източна Гута на тежка цена за всички, които наричат тази част на Дамаск свой дом. Десетки хиляди бяха принудени да напуснат жилищата си като част от сделка за т.нар. „евакуация“ или иначе казано – насилствено разселване, което според международното право е военно престъпление. Преди войната Гута имаше население от повече от два милиона души, а днес са останали едва няколко десетки хиляди души.

Именно в този момент остана последният бастион на бунтовническите сили от Джейш ал Ислям в град Дума, който се явява и най-гъстонаселеният град в Източна Гута с население от над 100 000 души. Джайш ал Ислям контролира района от години. Няколко пъти имаше протести срещу тях заради ареста на активисти от страна командири в състава на формацията,  но като цяло позициите в Дума бяха стабилни. На фона на правителствената офанзива в Източна Гута се появиха и новини за арести, което още повече стегна редиците на бунтовниците в Дума и серията от преговори с режима пропаднаха.

На 3 април, американският президент направи изявление, че смята да изтегли силите на САЩ от Източна Сирия, където те подкрепят кюрдските части във войната срещу Ислямска държава. Това даде „зелена светлина“ за Дамаск. С бомбардирането на Дума трябваше да бъде сложен край на офанзивата и да се превземе напълно Източна Гута с цената на всичко. Целта е ясна – с контрола върху повече територия, Асад има повече карти на масата за преговори.

Въздушните удари в Дума от 8 април не включваха само химическо оръжие. Първо бяха ударени болниците в района, една от които е в списъка на ООН с координати на обекти, които да бъдат гарантирани от Русия. От базата в Думайр два хеликоптера на сирийската армия Ми-8 излитат в посока Дума и нанасят атаката с газ, която напълно срива позициите на бунтовниците. На следващата сутрин те вече преговаряха с правителството и започна изселването на хора.

Днес САЩ се заканват да атакуват сирийския режим заради станалото в Дума. Великобритания и Франция изразиха желание да се включат във военна операция, но Асад има пълната подкрепа – поне привидно – на Русия и също на Иран. На фона на заплахите се появиха и новини за преговори между Вашингтон и Русия с посредничеството на Израел и Турция, което може да означава, че дори да има удар, ще е ограничен.

След седем години на конфликт, Асад иска да бъде част от политическия процес в следвоенна Сирия. Икономиката е пряко зависима от Русия и Иран, като дори валутата се печата в Москва. Реконструкцията ще има смазваща цена, след като едни от най-големите градове са с поражения над 70%. Ако конфликтът бъде приключен по-бързо, близките до режима бизнесмени ще могат да започнат по-бързо строежите на сгради и по този начин да се изплатят заемите, които Асад дължи. С всеки ден, през който има сражения и въздушни удари, пазарите се сриват, а инфраструктурата потъва. Международните санкции допълнително утежняват ситуацията за режима. На фона на всичко това, жертвите на офанзивите са вече над 600 000 души, а 11 милиона души от общо 22 милиона население е разселено.

Иран и Русия от своя страна изразходиха множество ресурси, за да опазят Асад и искат възвръщаемост. Без тяхна помощ, по думите на Сергей Лавров, бунтовниците са щели да влязат в Дамаск още през есента на 2015 година. В замяна, обаче, руските компании искат достъп до ресурсите на Сирия и бяха сключени редица сделки – базата в Тартус, например, ще се ползва за срок от 75 години и опция за още 25, а фосфатните мини и газовите полета ще бъдат разработвани от руски фирми. Само с възстановяване на контрола на режима над териториите, държани от бунтовници, тези сделки могат да бъдат изпълнени.

Решението на режима е унищожително. В желанието си да приключи по-бързо военните действия, правителствените сили използват химически оръжия и масови изселвани. Варелни, касетъчни и бункерни бомби тотално унищожават не само позициите на бунтовниците, но и цели квартали. Заради въздушните удари в провинция Идлиб, където в момента има над 2,5 милиона души, повечето от които разселени от други райони, има все по-малко действащи болници. Някои семейства са разселвани 4 и дори 5 пъти, заради военните действия.

Въпреки всички усилия и военни планове, обаче, нищо не се сравнява по сила с химическото оръжие. Неслучайно в Дума е използван газ – повечето хора живеят в мазета и приземни етажи, заради опасността от въздушни удари. Газта е по-тежка от въздуха и по този начин мнозина са убити в съня си. Психологическите последици са също толкова тежки и неслучайно победите на режима идват бързо след използването на газ.

Налагането на обсади като в Хомс, Алепо и Дамаск макар да срива бойния дух, отнема време и ресурси. Ето защо е нужно много по-тежко и смазващо средство. Дори с настъпващи сили, боевете отнемат дни дори за части от квартали, а какво остава за градове. Тук ролята на химическите оръжия е ясна – както и преди в историята, не е изненадващо да се използват при офанзиви, защото след тях остава единствено гробище. За морал и принципи вече никой не говори – тези думи се обезличиха след седем години на война.

САЩ и държавите, които застанаха срещу сирийския режим никога не са искали да се включват в гражданската война. Лицемерно е да се твърди, че са оказали кой знае каква подкрепа на сирийските активисти, започнали бунта през 2011 година. Тази революция е дълбоко нежелана и беше посрещната с апатия от международната общност още в началото си. За западните държави войната в Сирия се разглежда като едно скъпоструващо начинание, което е по-добре да бъде оставено на Русия.

Междувременно, притискан от съюзниците си да завземе повече територия, Асад използва всеки способ, който има, включително химическо оръжие. Неговото оцеляване има цена и тя се плаща от всеки жител на Сирия, включително и от поддръжниците му, които се бият от години по фронтовите линии. В някои селища по крайбрежието, където режимът има най-силен контрол, няколко пъти има протести заради насилственото включване на младежи в редиците на армията. Всичко това, включително разселванията, убийствата, химическите оръжия, изселванията към бунтовнически райони – всичко това поставя бомба с часовников механизъм, която може скоро да избухне отново независимо дали ще има атаки на САЩ в Сирия или не.