Съдбата на циганите в Копривщица по време на Априлското въстание

Тази година в България бяха отбелязани 143 години от Априлското въстание. Какво знаем за него? Онова, което ни се поднася от българските историци. Тук публикуваме част от дневника на копривщенеца Христо Пулеков, който разкрива какво се е случило с циганите в Копривщица. Избиването на мъжкото циганско население в града се потвърждава и от други свидетели, но не е ясно какво е станало с жените и децата. В много селища, обхванати от Априлското въстание, циганите са задържани, защото въстаниците се опасяват, че те ще вземат страната на турците. Не е известен точният брой на убитите цигани. По всичко изглежда, че още с избухването на Априлското въстание, българските въстаници показват враждебност към “турските цигани”. Всъщност малобройното мюсюлманско население в Копривщица, Панагюрище, Клисура и другите въстанали селища се състояло главно от цигани и съвсем малко турци (това била една от причините да се вдигне въстание там). Следователно, у много от циганите възникнал основателен страх, че нищо добро не ги чака, ако българите надделеят. Това донякъде може да обясни участието на цигани в потушаването на въстанието заедно с турци, черкези и помаци (особено активни били помаците, които имали стари вражди с българите).
Българските историци представят своята гледна точка за въстанието, цитирайки основно Записките на Захари Стоянов, които обаче са писани 8 години след това. Първият том от “Записки по българските въстания” излиза чак през 1884 г., когато Захари Стоянов вече е държавен служител в Пловдив и е в ход подготовката за съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885). Циганската гледна точка, естествено, липсва в историческите извори от този период. Никоя държава не се е интересувала от съдбата на циганите през 1876 г. (така е било и на Берлинския конгрес през 1878 г., на който обаче е повдигнат еврейският въпрос). Интересно би било да се види какво пише в турските архиви, там със сигурност има доста информация, тъй като след потушаването на въстанието са водени съдебни дела срещу заловените участници. Малко известен факт е, че 8 български въстаници са били осъдени на смърт за убийствата на циганите в Копривщица.

Христо Пулеков. Снимка: Уикипедия
——–
1876. Αпр. 26.
Както човек, кога падне от много стръмна планина, па няма где да се залови, но отскача от урвей на урвей, докле на конец се разпукне долу в долината, така и нашите юнаци свършиха, като гледаха, че работата им стъпя от зло по на зло, па искаха някак си, със зашемедената си глава, да предварят злото… Това ще се рече, че пожара гасяха с газя.
Уплашили бяха се да не би копрившките цигани да имат споразумление с башибозуците, и кога последните нападнат селото, циганите да им помагат. Това донегде си имаше истината… Заповядаха да затворят всичките цигани в хапсаната. В това време пристигнаха и клисурци така съсипани, та плачеха и казуваха, че циганите запалили селото им. Това беше доволно да увери комитета на съмнението му и да запали яростта му въз циганите.
И така той заповяда, та през нощта извързаха всичките затворени цигани, само мъжете, и предадоха ги на няколко войници с повеление да ги заведат в някоя долина до гората и да ги посекат. Това се извърши и паднаха до 40 души цигани, посечени заедно с един турчин, кятипина на конака. Много страшно беше това дръзновение. Как дръзнаха да свършат това човеци, които не бяха ни овца заклали!!! … Отчаянието и голямата опасност свършиха това. По заповед на комитета бяха се предирили циганските къщи и голямо количество запалителни материали бяха се намерили приготвени в къщите им, за да запалят селото: напр. газя и други лесно запалителни вещества, които само по европейско изкуство са могли да се направят. Ето опасност. Отчаяние. Ножът висеше над главата и диреше се средство за предпазва ние…
1876. Април 26.
През деня християните, а повече клисурците, налетяха въз циганските къщи и разграбиха всичкий им имот. Разчу се, че имало скрит човек в една циганска къща на тавана. Спустиха се войници от комитета да дирят и къртеха циганските къщи. Намериха един циганин скрит и едно заптие. Вързаха ги и заведоха ги на конака, та ги заклаха. Намериха и още един циганин, скрит в горните цигани, който побягна в гюловете, и застигнаха го тамо, та го убиха.
Кога се колеха циганите, жените им и децата стояха затворени в конака под караул. При всичко това повечето наши цигани бяха по странствувание, та оцеляха и готвеха и тия отмъщение въз копривщените. Дотука, така да речем, християните си свършиха подвига въз турците; уплетоха си кошника и сега веке чакат да събират плодовете на труда си. Сега да гледаме сеир, па турците що щат работят.
1876. Мая 24.
Работите така следуваха и ний малко бяхме се поосвободили от страха под покровителството на бимбаши Рашид ефенди, кога ненадейно видяхме селото ни изпълнено с аскер, башибозуци, черкези и цигани, които предводителствуваше Хафъз паша. Не беше веке пашата сега така кротък и умерен, както напред, но идеше възпален с такава ярост въз нас, щото искаше за един час да избие жителите и селото ни на огън да предаде.
Казува се, че възпалението на яростта му направили златишките турци и останалите копривщки цигани, които били се събрали в Златица. Според както се научаваме, турците заедно с циганите казували на пашата, че много човеци от народа им имало избити в Копривщица по най-безчеловечен начин. И много туркини и туркинчета девойки има водени голи по пътища, обезчестени и убити. И кога били циганките затворени в конака, то ги безчестили отред, мъчили ги от глад и давали им да пият кръвта на убитите им мъже или пикоч. Най-после, че имало у Копривщица скрити много иглени пушки и джапхане и че копривщени имали намерение пак да се повдигат. Такива и други много лъжи говорили на пашата, Докле го конечно възпалили с ярост към копривщените, [пашата] взел аскера си и събрал где що имало башибозуци, черкези и цигани и повел ги към Копривщица, за да я довършат.
1876. Юния 10.
От изпроводените в София нашенци… едни изпроводиха в Пловдив на изпит, а осем души, които се обвиниха за убийство на циганите, се обесиха в София от правителството.
Източник: “Хронологията” на Христо Вълков Пулеков (1817-1889) Учител. Просветен и обществен деец от епохата на Възраждането: автор на първото описание на Копривщица; преводач; писар в общината; касиер в църквата.
Източник FREEROMA
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.