”Ще мине всичко. Ние да сме живи. И болката. И радостта горчива.”…

Таня Шахова дебютира в киното като ученичка във филм на Георги Дюлгеров. Завършва ВИТИЗ. Тя е в първата трупа на основателите на Театрална работилница Сфумато. Сценарист на документалните филми “Каре”, реж. Ани Йотова, “А бяхме рицари”, реж. Олег Ковачев. Тdня Шахова е автор на радиопиеси, а от 2005 година е редактор на телевизионни предавания. На 1 декември е премиерата на нейния първи роман “Германката”.

 

Всеки ден, в един и същи час в София се случват по няколко културни събития, срещи, представяния. Пазарът е залят, често зрителите трудно съумяват  да присъстват на всичко, което ги интересува.  И точно както на пазара,  доста от  културните  продукти са със съмнително качество – със заместители, консерванти, торове  и Е-та. Неизбежно е тези масови продукти да привлекат  и своя масов зрител. Затова ще трябва да се примирим със скачането на крака веднага за поклоните, ръкопляскането между музикалните части, ръкопляскане в ритъма на „Кавалерия Рустикана”- това наистина се случи в зала България на откупен от богата корпоративна група концерт. Осветените от дисплеи лица в тъмната зала,  провеждането на полутихи разговори, пуканки и храни по време на представление или прожекция  и съвсем изненадващи  проявления на хората, които се държат все едно са на кино, когато са на театър,  и  като на стадион, когато са на кино. С първите аплодисменти поголовно се изправят  на крака и няколкото седнали човека се чувстват неудобно.  Все по-малко са адекватните на концерт и  говорещите  тихо на изложба… Но с всичко се свиква,  така както свикнахме с масовия диалект, обръщението  „ти” от непознати и т.н. Така, както градовете преди са се напълни с хора от селата,  сега в търсене на работа, който не е в чужбина е дошъл в София и вечер иска да се забавлява. Това сме днес: в усилието за оцеляването, кой ти гледа подробностите, „важното е че сме на култура”  –  блъскал съм цял ден, искам да си почина, дал съм пари, когато искам ще ставам и сядам, няма да ми шъткат нафталинени старци, да не ръкопляскам, теа па!

Друга публика се събра в Сфумато на 27 ми октомври за поредния брой на „Актьори срещу Поети”. Този проект  е хрумнал на поета Стефан Иванов и актьора Станислав Кертиков и не е останал само хрумка, а щастливо се реализира вече трети сезон, като участниците всеки път са различни. На 27 ми октомври препълнената зала се беше превърнала в един умен, развълнуван и възторжен човек. На „арената”, защото сцената не е издигната, а е в краката на зрителите, като на длан, бяха едни от най-достойните наши съвременници: Иван Теофилов, Иван Цанев, Цочо Бояджиев, Александър Шурбанов, дамите: Рада Александрова, Екатерина Йосифова, а отсъстlащите завинаги Малина Томова* и Калина Ковачева  бяха представени от Марин Бодаков и Силвия Чолева. Щом  хората влязоха в залата, веднага се смълчаваха като в църква – такава светлина и естествено достойнство излъчваха поетите. Насядали като в галерия от икони, те бяха заедно и единни – без суета, позиране, конкуренция, така присъщи за сцената?!  Концентрацията  на талант и дух превърна  в досадна  подробност някоя телесна немощ.  Но най-впечатляващо беше отношението им един към друг- всички си давахме сметка, че те се обичат и харесват наистина, без компромиси – не можеше да има:  харесвам те, но малко не ми допада стилът ти, еди кое си стихотворение е компромис,  или някоя строфа трябва да се промени! – всяка дума, всеки звук е преминал през безпощадната мелница на пресяването в годините, за да се приемат един друг, за да ни допуснат и нас.

poets-vs-actors-joteva-4_orig

Публиката чете стихове : снимки http: //www.lifebites.bg/aktiori-sreshtu-poeti/

 

Само какви думи:…”на връщане от Турция…”…”Късметът се спуска”… на Екатерина Йосифова….”валяха полегати дъждове”…”Каква печална гледка бе градът”… на Рада Александрова,…”Апостолите бродят преоблечени”…” със сини корени в земята и с алено стъбло в небето”…на Иван Цанев…. „ Жребче с просветващи подскоци”…” В трептенето на мрежестата сянка” на Иван Теофилов…”..птиците на летището, са меко казано, нежелани”…” столетия минават покрай пръстената кана” на Александър  Шурбанов…”…”мракът запълня като с детска боичка прозореца”…”камбанката най- вероятно ще държи езика си зад зъбите…”Цочо Бояджиев…на „отсъстващите”  Калина Ковачева ”Ако инфаркт ме прободе…” и Малина Томова..”Ще мине всичко. Ние да сме живи. И болката. И радостта горчива.”…

poets-vs-actors-joteva-10_orig-2

Актьорът Станислав Кертиков – снимки:http://www.lifebites.bg/aktiori-sreshtu-poeti/

Защо, защо като имаме тази „академия” ,  властва толкова посредственост и бездарие, защо тези хора пребивават толкова самотно в своя  почтен, деликатен, нежен, чист и талантлив свят и едва ли могат, или пък едва ли искат да променят общия. Да, те са виновни! Както обвиняваха  руските поети за революцията, така може би и наште светли глави  са виновни за днешния брутален, прагматичен свят- заради погнусата и отвращението  към него.

poet-4

Поетът Стефан Иванов – снимки : http: //www.lifebites.bg/aktiori-sreshtu-poeti/

Актьорите –  Лилия Гелева- пеещата  водеща  на вечерта, Неда, Живко, Пламен, Иван, Августина-Калина, Симеон  нагледно показаха, колко млада, същинска и винаги съвременна  е истинската поезия и как дори шекспировите думи не биха имали същата стойност, ако не преминат през млади души и тела. За тези актьори ще се говори, дано запазят вкуса и хъса си.

Заглавието на статията е стихът на Малина Томова – ”Ще мине всичко. Ние да сме живи. И болката. И радостта горчива.”…

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Таня Шахова

Таня Шахова е актриса, автор на сценарии, радиопиеси, книги. Участва в първата трупа на основателите на Сфумато. От 2005 г.работи като редактор на тв предавания