Ще отиде ли в Страсбург делото „Иванчева“?

 

 

 

Показният арест на Десислава Иванчева, бивш кмет на район „Младост“ в гр. София, вълнува обществото от 2018 г. насам, когато тя и нейният заместник – Биляна Петрова бяха „хванати“ с подкуп в размер на 70 000 евро по първоначална информация, като впоследствие се оказа, че установените в автомобила, с който са пътували, суми всъщност са били в размер на 56 000 евро, тъй като Петко Дюлгеров, сочен за техен съучастник си бил удържал 14 000 евро за „своята част“. Нарушенията в хода на делото „Иванчева“, липсата на достатъчно убедителни доказателства както за извършено престъпление, така и за неговото авторство и изявлението на тогавашния заместник – главен прокурор Иван Гешев, че производството срещу бившия кмет се е превърнало в „политически залог“ създават впечатление, че това дело има потенциал да се превърне в поредния случай на показен процес, завършил с десетки хиляди евро обезщетения за погазване на основните човешки права, уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека.

С.П.

 

                     Повдигнатите обвинения и (липсващите) доказателства по тях

 Общ принцип на наказателното право и процес е необходимостта, преди постановяване на осъдителна присъда, да се съберат достатъчно доказателства за вида и характера на извършеното деяние, от които да е да е видно, че то е общественоопасно и обявено от закона за наказуемо, т.е. престъпно. В допълнение, трябва да бъдат налице и достатъчно доказателства за авторството на деянието, т.е. за неговия извършител. При липса на такива доказателства, не може да се направи законосъобразен извод за извършено престъпление, а дори и обективно престъпно деяние да е налице, липсата на категорични доказателства за неговия извършител не може да доведе до осъдителна присъда.

В тази връзка, прокуратурата, като орган, натоварен с функциите за образуване и развиване на наказателния процес, има за задача да разкрие обективната истина за всяко едно престъпно деяние и поради това има задължение за събиране и проверка както на доказателства, които разобличават обвиняемия, така и доказателства, които го оневиняват. Същото задължение има и решаващият съд.

Тези задължения, обаче, често се пренебрегват както от прокуратурата, така и от съдилищата, като се допуска придържането към т.нар. „обвинителен уклон“, нарушаващ презумпцията за невиновност. Делото „Иванчева“, в тази връзка, не разкрива никакви различия от често срещаната порочна практика в този смисъл.

Оказва се, от публично известните доказателства по делото, че събраните доказателства за виновността на Иванчева, Петрова и Дюлгеров се състоят в следното:

– „усещане“ от страна на строителния предприемач Александър Ваклин, че Иванчева иска подкуп за придвижване на забавени преписки, които го касаят. Липсват данни Ваклин категорично да е потвърждавал, че Иванчева действително е поискала подкуп;

противоречива версия за това как кашон с белязани банкноти е попаднал в багажника на управлявания от Иванчева автомобил при ареста й. Първоначалната версия е, че са паднали от чантата на Петрова в кашона, която впоследствие се изменя и се твърди, че Дюлгеров ги е оставил там. В крайна сметка, в присъдата на първата инстанция е установено по безспорен начин, че Иванчева и Петрова не са пипали изобщо въпросните пари, а изводите за виновността им се базират единствено на събраните специални разузнавателни средства (записи от телефонни разговори и видеозаписи на осъществени срещи) и показанията на Александър Ваклин, от които се твърди, че става ясно, че Иванчева е поискала подкупа;

проблем се разкрива със самите специални разузнавателни средства, тъй като възниква съмнение, че реалните записи са неправилно свалени и отразени в протоколите, като са „сглобявани“ думи и изречения. Оказва се също и че са записани всички телефонни разговори на тримата подсъдими, но по делото са представени само някои от тях. При искане от страна на защитата да се представят останалите записи, прокуратурата потвърждава, че те са унищожени;

– в тефтерчето на Иванчева, което е иззето като доказателство по делото, се открива неизвестен почерк, като съдебно – графическа експертиза по делото доказва, че той не е нито на Иванчева, нито на Петрова, нито на Дюлгеров. Остава неизвестно лицето, внасяло данни в тефтерчето на Иванчева.

Изброеното е само малка част от противоречивия или липсващ доказателствен материал по делото, от който по категоричен начин да може да се направи извод както за извършено престъпление, така и за неговото авторство. В крайна сметка възникват съмнения, че произнесените към момента присъди на Иванчева, Петрова и Дюлгеров се основават на предположения, които са подкрепени само с опорочени данни от специални разузнавателни средства. Наказателно – процесуалният кодекс, обаче, изрично посочва, че присъдите не могат да се обосновават нито на предложения, нито могат да почиват само на данните от специални разузнавателни средства, а още по – малко на опорочени такива.

В допълнение, твърдяното унищожаване на останалите записи, събрани от специалните разузнавателни средства, които могат да съдържат оневиняваща информация, представлява съществено нарушение на правото на защита и застрашава в сериозна степен правото на справедлив съдебен процес.

                              Нарушенията, съпътстващи целия процес

От началото на казуса „Иванчева“ и в хода на съдебната му фаза се разкриват множество сериозни правонарушения. Сред тях са многочасовото задържане с белезници на Иванчева и Петрова пред Министерството на младежта и спорта, докато полицията брои парите; необосновано дългото задържане в хода на наказателното производство; изключително мизерните условия на задържане; постановяването на присъди въз основа на недостатъчно убедителни доказателства (обстоятелство, на което самият съд, постановяващ присъдите е обърнал внимание) и последователното нарушаване на правото на защита. Всяко едно от дете нарушения, както поотделно, така и в съвкупност, разкрива сериозни противоречия със забраната за изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, правото на свобода и сигурност и правото на справедлив съдебен процес.

По отношение на срока на задържането, прокуратурата последователно твърди, че то е необходимо, защото по отношение на подсъдимите продължава да е налице реална опасност те да извършат ново престъпление, като се има предвид характерът на повдигнатите обвинения, длъжностното им качество при извършване на престъплението, високата обществена опасност на деянието, начинът на извършване и размерът на получения подкуп.

Това, което прокуратурата, а и съдът пропускат не само по делото „Иванчева“, но и по мнозинството от наказателните дела, по които има взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ е последователната и безпротиворечива практика на Европейския съд по правата на човека, според която опасността задържаният да се укрие или да извърши престъпление непременно намалява с течение на времето, съответно нейното реално наличие следва да се оценява за всеки конкретен случай, според обстоятелствата и доказателствата по делото, както и според изминалото време на задържане. Във всички случаи тази преценка не може и не следва да се основава единствено на тежестта на обвинението и обстоятелствата по извършване на престъплението, за което то е повдигнато.

Немотивирано отхвърлена остава тезата за извършена провокация към подкуп от страна на основния свидетел по делото Александър Ваклин. Тук е мястото да се отбележи, че провокацията към подкуп представлява преднамерено създаване на обстановка или условия, за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да се навреди на онзи, който даде или приеме подкупа. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до три години.

Върховният касационен съд установява нарушения, извършени от Апелативния специализиран наказателен съд при произнасяне по мярката за неотклонение

 

След 8 месеца с мярка за неотклонение „задържане под стража“ Иванчева и Петрова са освободени и им е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. Първоинстанционният съд постановява предварително изпълнение преди влизането в сила на съдебния акт, с който подсъдимите са освободени. Това определение е светкавично протестирано от прокуратурата, като протестът е разгледан от съда в същия ден без да се даде възможност на подсъдимите да се запознаят с него и в предвидения в Наказателно – процесуален кодекс седемдневен срок да направят възражение. В резултат на това, определението, с което е постановено предварителното освобождаване на двете подсъдими, е отменено.

Върховният касационен съд изготвя доклад по случая, от който констатира, че Апелативният специализиран наказателен съд, при постановяване на отмяната първо е дописал закона и второ, постановил е съдебния си акт без да е разполагал, съответно без да е запознат с протокола от заседанието, в което предварителното изпълнение е постановено.

                           Разходите се плащат от данъкоплатеца

Всички изброени нарушения в хода на делото „Иванчева“, липсата на достатъчно убедителни доказателства както за извършено престъпление, така и за неговото авторство и изявлението на тогавашния заместник – главен прокурор Иван Гешев, че производството срещу бившия кмет се е превърнало в „политически залог“ създават впечатление, че това дело има потенциал да се превърне в поредния случай на показен процес, завършил с десетки хиляди евро обезщетения за погазване на основните човешки права, уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека.

Именно показните полицейски и прокурорски акции са най – сериозният катализатор на разходи в тежест на данъкоплатеца за обезщетения в полза на пострадалите от множеството нарушения, извършвани при тези акции. За пример могат да бъдат дадени акция „Медузите“ (присъдени обезщетения в размер на 83 000 евро), акция „Октопод“ (обезщетения в размер на 110 000 евро), делото Гуцанови срещу България (обезщетения в размер на 40 000 евро), акцията по зрелищния арест на варненския бизнесмен Даниел Славов (обезщетения в размер на 40 000 евро) и много други.

* На Десислава Иванчева беше наложено наказание 8 години лишаване от свобода, глоба в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, лишаване от право да заема държавна и общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия за срок от десет години и лишаване от право да упражнява професия и дейност в държавни и общински институции, учреждения и предприятия за срок от десет години.

         На Биляна Петрова беше наложено наказание седем години лишаване от свобода, глоба в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, лишаване от право да заема държавна и общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия за срок от девет години и лишаване от право да упражнява професия и дейност в държавни или общински институции, учреждения и предприятия за срок от девет години.

         На Петко Дюлгеров беше наложено наказание шест години лишаване от свобода, глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
spetkova@gmail.com'

Силвия Петкова

Силвия Петкова е адвокат към Софийската адвокатска колегия и е специалист по наказателно право и права на човека"