Симеон Василев: Посланието на изложбата ни “Хомосоц” е да попълним празнините в познаването на историята ни

Здравей, Мони! Ще откривате на 30-ти септември изложба “Хомосоц”, с която ръководената от теб Фондация Глас започва атрактивно есенния сезон! Преди да заговорим за идеите и посланията на тази изложба ще те помоля да представиш накратко какво е GlAS – английската абревиатура означава Gays and Lesbians Accepted in Society. На български обаче Глас  звучи като Глас на дискриминираните сексуални малцинства в България!

Щастлив съм, че фондация GLAS се превърна в мегафон за общественото осведомяване на неравенствата, пред които са изправени ЛГБТИ хората в България. И независимо, че често до хората достигат в последно време повече вандализираните билборди от кампаниите ни или поредният протест на националисти и традиционалисти срещу наш проект, фондацията успя за 5 години, с помощта на много партньори и съмишленици от цял свят, да консолидира една силна и уверена в себе си общност, готова публично да отстоява правата си. За кратко време успяхме да отворим първия общностен център в София – Rainbow Hub, само за година удвоихме броя на посетителите на София Прайд до почти 7000, догодина ще бъде домакин на най-голямата активистка конференция в Европа, тази на ILGA-Europe, и много други.

В проекта ви за изложба и изследване, което ще ни представите, са взели участие историци, социолози, студенти, куратори и художници. Обещавате на зрителите интересна информация за периода на социализма. Очевидно желанието ви е да оборите стереотипно схващане, a и дадете непозната информация за живота на хомосексуалните у нас. Разкажи основните акценти!

Любопитно е, че в България, сред по-възрастното население особено, битува схващането, че хомосексуалността е дошла с идването на демокрацията, от Запада. А просто хората тогава не са гледали на хомосексуалността както гледат днес, с толкова повече хомофобия за жалост. За първи път ще очертаем една исторически точна картина на репресиите на държавата спрямо гей мъжете по това време, ще осветим и малко познатата информация за опитите за лечение на хомосексуалността, ще дадем в детайли какви мерки и съдебно-наказателни практики са били прилагани. Голямо предизвикателство е да предадем информацията под визуално впечатляваща форма, тъй като снимки от този период, показващи по някакъв начин хомосексуалността не съществуват. Изпитание беше и да добавим лични истории, но за щастие успяхме да имаме няколко анонимни такива. Този период е безкрайно любопитен за мен, защото през 1968 г. се декриминализират хомосексуалните актове, но преследванията и присъдите към гей мъже не спират, вече под друга форма. В същия период едни от най-големите звезди на България са хомосексуални мъже, но разбира се неоткрити за сексуалността си. Въобще да познаваме историята си, вярвам повечето читатели ще се съгласят с мен, е ключът към развитието ни като нация. И съм щастлив, че „Хомосоц” ще запълни този вакуум.

Фондация Глас е изпратила и официално отворено писмо-покана до Корнелия Нинова и ръководството на БСП за присъствие на официалното откриване на изложбата. Искате от лидерката на БСП  нещо много предизвикателно:“ Да Ви вдъхнат смелост, за да поведете БСП по пътя на прогреса и да последвате Европейската социалистическа партия, която категорично застава на страната на равноправието и личната свобода на ЛГБТ хората“ Защо се заяждате с г-жа Нинова?

Не се заяждаме, напротив. Изложбата е едно много сериозно проучване на периода, в който партията, която г-жа Нинива представлява, е управлявала тоталитарно държавата. Поканата към нея е нещо напълно очаквано и бихме се радвали да я видим на откриването.

Много харесвам твоите кампании „Книги за смет“, окуражаваща хората да дарят пластмасови отпадъците срещу подарени книги, както и инициативата „Дълголетие“ за  млади доброволци, които да придружат възрастни граждани на културни събития. Доволен ли си от резултатите?

Тези инициативи са част от друго мое амплоа, като част от екипа на фондация Credo Bonum, където имам щастието да работя вече 10-та година. Ако говориш за резултатите, за хилядите души от цялата страна, които ни чакат всяка година и идват с децата и бабите и дядовците да предават пластмаса и да вземат книга, да, радват ни безкрайно. Всичко е плод на малък екип от много устремени хора. А проектът, посветен на преодоляване на социалната изолация на пенсионерите в София, чрез изкуство, е наистина стоплящ сърцето. По него работим вече две години и той крие много трудности, дори чисто как да достигнем до тези хора и да ги убедим да участват, но видяхме колко важен е за тях, как може да промени ежедневието на един човек, да го направи по-щастлив, от това, че е имал компания, в която да отиде на изложба или на концерт.

Заедно с теб, както и с други неправителствени организации, подписахме Манифеста „Заедно срещу омразата“. Тогава Glas направи един забележителен клип „Всички сме малцинства“. Кой беше авторът, какъв е успехът на този клип!

О, успехът е отвъд и най-големите ни очаквания, достигнал е до близо половин милион души само във фейсбук, беше излъчен по всички национални телевизии, а в него участват и няколко от организациите от манифеста. Но надявам се успехът му да дойде след време, когато една част от тези хора, гледали видеото, ще си каже, че не е страшно да сме различни, че това ни обогатява като общество и че всеки от нас в даден момент от живота си може да бъде на прицел, затова че е част от малцинство. Но наша отговорност е да не допускаме това да се случва.

Мони, желая успех на изложбата! Читателите на Маргиналия са поканени да вкусят от „забранения плод“ на нейните послания!

Благодаря, ще се радвам да видя много от тях, в Порт А, на ул. Триадица 5, като изложбата ще е отворена всеки ден от 11 до 19 ч., от 1 до 13 октомври включително.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).