Симетрии и асиметрии, или за истинския патриотизъм

Споделете статията:

 

На 16 юли 17 г в Париж се състоя церемония, която ще остане паметна в новата френска история.

Инициатор на събитието беше отново френският президент Еманюел Макрон, чиито политически речи от последните месеци като че ли изместиха напред във времето тежкия, класически и консервативен модел на френското политическо мислене и риторика, както никой от президентите на Петата република не е успял да направи това досега. Като казвам НИКОЙ, не смятам това за голямо преувеличение, въпреки безспорно новото политическо говорене на президенти като Де Гол и Жак Ширак по въпроси от историята, както и въпреки дългото и уморително мълчание на Франсоа Митеран, чиято сянка още потиска някои сфери на френската политика и чийто призрак очевидно не е загубил негативното си въздействие, както доказа унищожителната загуба на френските социалисти на последните избори (около 8% от гласовете).

Изумително е, че най-младият в историята на Франция президент демонстрира и най-зрял и същевременно модерен прочит не само на съвременната история на страната, но и на разбирането, че политиката на една модерна държава се прави с идеология на единство в схващането за миналото, настоящето и бъдещето. Преведено на прост език, това означава, че миналото не се релативизира от гледна точка на удобното, популярно разбиране “такова беше времето”, настоящето се възприема с всички негови реалности, а бъдещето не е идейна утопия, а програма с определена рамка на изпълнение. Това е валидно независимо дали се отнася до икономическото обновление, което макронистите предвиждат, до дългосрочни програми като контрол над климатичните промени или до обновени форми на международните взаимоотношения, основани не само от икономически интерес, но и от моралното разбиране за връзката с миналото и отговорността за бъдещето. Не е преувеличено да се каже, че това е идеология на истинския модерен патриотизъм на Макрон, който не се страхува да приеме миналото с всички произтичащи от това отговорности, има решителност да бъде активно действащ в настоящето и освен това притежава ясна позиция за целите в бъдеще, независимо дали те опират до икономика, външна политика или дипломатическа стратегия.

Такъв патриотизъм се отличава с особена смелост, каквато Макрон несъмнено притежава. Когато говори за близкото минало на Франция, той не случайно подбира най-болезнените моменти от нейната история, вместо удобно да ги заобикаля, пренебрегва или преиначава, практика, която широко се употребява на държавно равнище в дебати по спорни исторически теми.

Пример за фокусиране именно върху оголен нерв на френската чувствителност беше именно церемонията от 16 юли тази година.

На тази дата преди 75 години в Париж е извършен най-големият в периода 1941-1943 година масов арест на лица от еврейски произход. 13152, главно жени и деца (мъжете са арестувани в предишни масови арести) са отведени от френската жандармерия на Зимния колодрум (Vélodrome d’Hiver), където са държани в нечовешки условия 4 дни, преди да бъдат депортирани най-напред в лагера Дранси (в Свободната зона), а оттам – в Аушвиц и Майданек. Между тях са 4000 деца на възраст от 2 до 16 години. В голямата си част задържаните са апатриди, ще рече чужди евреи, без френско поданство, избягали от антисемитските преследвания в Австрия и страни от Източна Европа, окупирани вече от германците (Полша, Чехия). При този и други подобни арести са задържани и 150 български евреи, които споделят участта на останалите. (За тях е направено запитване от българската легация до Богдан Филов в качеството му на министър на Външните работи и вероизповеданията, но той не се застъпва за тях.)

Дълго време френската държава отказваше да поеме отговорност за това престъпление, аргументирайки се с германското присъствие в Париж и с обстоятелството, че тези евреи не са били френски граждани.

Фактите, грижливо проверени и изучени ( голяма заслуга за това има френският адвокат Серж Кларсфелд и германската му съпруга Беате, които посвещават целия си живот на гонитбата на нацистки престъпници) показват друго.

През 1942 година (след решенията взети в Берлин и технически конкретизирани на прочутата конференция във Ванзее от 20 януари за “окончателното решение на еврейския въпрос”) нацистите планират в цяла Европа операцията “Пролетно чистене”, чиято цел е изчистването на Европа от евреи, както в окупираните от германците зони, така и в свободните (това са страните на съюзниците на Германия и на колаборационистките с нацистите правителства, включително френското правителство на Виши с министър председател Лавал.).

Въпреки, че е планирана от германците, операцията е съгласувана и съвместно проведена с всички местни власти, тъй като не може да има никакъв успех, без участие на местните колаборационисти. Във Франция това е правителството на Виши, което издава заповед от името на шефа на полицията на Виши Рене Боске, на първо време да бъдат изловени и изпратени в концлагери 40 хиляди евреи – апатриди и местни (ако бройката не достигне). За целта са мобилизирани 7 хиляди френски полицаи и жандарми, участват и 300 доброволци от Народната армия (образувание, подобно на СБНЛ в България). В Париж операцията е лично ръководена от Рене Боске, като германски наблюдатели участват полковникът и капитанът от СС Хелмут Кнох и ТЕОДОР ДАНЕКЕР Последният е известен по-късно с факта, че участва в идентична операция в царство България през март 1943, когато по силата на същата програма и при напълно идентични обстоятелства като участие на българска полиция, жандармерия , администрация и доброволци, са събрани СЪЩО в междинни лагери в Скопие и в Горна Джумая, след което транспортирани в Треблинка и Аушвиц 11343 евреи от Македония и Тракия.След привършването на тази акция, Данекер ръководи депортацията на евреите в Буда Пеща.

Самият Рене Боске, личен приятел на Франсоа Митеран, самият, както разкриват нови факти, с доста компрометиращо минало по време на окупацията, е десетилетия наред закрилян от бъдещия социалистически президент, който дори го награждава с Почетния легион след избирането си и го кани в Елисейския дворец. Само благодарение на упоритостта на Асоциацията на депортираните и техните деца с президент Серж Кларсфелд, през 1991 година Боске най-после е обвинен като отговорен за убийството на децата от Vélodrome d’Hiver, но броени дни преди процеса е застрелян с пет куршума от “психически неуравновесен”, който получава петгодишна присъда за своя акт…

Цитираните сходства между масовите арести, междинния лагер и депортацията в две толкова различни държави като Франция и България изискват някои пояснения.

Тъй като при провеждането на тези акции се спазва определен двустранно между Райха и страната изпълнител протокол, различните видове симетрии в двете операции, които не се изчерпват само с участието на Теодор Данекер, са логически предпоставени.

Нека изброим симетриите:

1.Една от тях е броят на задържаните. Той е поразителен по своята идентичност Обяснението е обаче просто. И в двата случая (в Париж при операцията Vélodrome d’Hiver и в царство България при операцията март 1943) става дума за “прибиране” на по 20 хиляди евреи (“парчета”, stücke според немската терминология), което не е плод на случайност, а на логистическо предусловие, съобразено с капацитета в лагерите, газовите камери и пещите. Поради тази причина заповедта на Виши за операцията във Vélodrome d’Hiver е за 20 хиляди, идентична е заповедта на Комисарството по еврейските въпроси в София, което определя същата бройка.

2.И в двата случая е указано, че “предимство” имат апатридите, а бройката до 20 хиляди трябва да се запълни с местни евреи. И в двата случая операцията е изпълнена с успех от 63%. Причината и в двата случая за “липсата” на останалите 37% е намесата на обикновени граждани, които в Париж, както и в България (Пловдив и Кюстендил) осуетяват тяхното депортиране.

3.И в двата случая виновните се опитват впоследствие да оправдаят своите действия с това, че са “спасили” останалите евреи (това е един от аргументите на защита на Пиер Лавал през 1945 на процеса срещу него, който завършва със смъртната му присъда и с разстрела на бившия премиер на Виши).

4.И последната симетрия : и в двата случая между депортираните и впоследствие унищожени има около 4 хиляди деца от 2 до 16 годишна възраст.

С това симетриите свършват.

 

Нека сега видим асиметриите.

1.През 1996 година Жак Ширак е първият френски президент, който заявява публично, визирайки масовия арест във Vélodrome d’Hiver, че « Това престъпление е извършено от французи, на френска територия, по нареждане на френските власти (има се предвид правителството на Виши) и Франция изцяло носи отговорността за него. »

На 16 юли 2017 Еманюел Макрон пожела не само да потвърди позицията на Ширак от 1996 година, но да изтъкне и голямото значение за бъдещето в признанието на историческата отговорност на Франция от онзи момент. Не случайно само десет дни по-рано, на 5 юли, френският президент реши (това е негово правомощие) тленните останки на Симон Вейл, безспорната икона на френската политика и на Холокоста и една от депортираните по време на акцията Vélodrome d’Hiver, да почиват в свещеното място за френската история – Пантеона. С този акт Макрон не само отдаде заслужена почит на Вейл, една от най-обичаните политически фигури във Франция, но изрично подчерта с него значението да се съхранява извора на онази памет за сложната история на Франция от времето на ВВС, когато страната е разделена на Свободна зона с колаборационисткото правителство на Виши и окупирана част, която става територия на френската съпротива с участие на няколко стотин хиляди бойци.

Такъв или подобен акт от страна на българската държава до ден днешен не се е състоял.

2.Във Франция демократичните партии подкрепиха в миналото позицията на Жак Ширак, подкрепиха и позицията на Еманюел Макрон с присъствието си на честването на 75 годишнината на Vélodrome d’Hiver. Възпротивиха се, както можеше да се очаква, Националният фронт на Марин Льо Пен и крайната левица на Меланшон, които в един глас отричат всякаква отговорност на Франция.

Не е необходимо да се подчертава, че по въпроса за НЕ признаване на всякаква отговорност НА ЦАРСТВО България спрямо евреите, включително депортацията на 11343, от които 4000 деца, между политическите партии в България съществува консенсус.

3.“Тези деца можеха да бъдат наши деца”, подчерта Макрон при откриването на специалния паметник, посветен на децата, на който са изписани всички техни имена, скрупольозно издирени и събрани от Серж Кларсфелд.

Децата, депортирани от българските власти, никога не са били предмет на разискване, честване или почит.

4.Честването на Vélodrome d’Hiver беше в присъствието на израелския министър председател Бениямин Натаняу, с когото Еманюел Макрон има различни виждания по някои проблеми от вътрешната политика на Израел, но който беше официално поканен от френския президент. Както всичко, което Макрон върши, и това действие не беше празен протокол, а вид послание. Случилото се във Vélodrome d’Hiver не е само част от френската история, е смисълът на това послание, а от световните събития от онзи период и по-специално от историята на Холокоста в Европа. Охрана на тази история е еврейският народ и Израел. Затова от особено значение е формулировката, която Макрон даде на същото честване на съвременния антисемитизъм, ”преизмислил сам себе си като антиционизъм”, според думите на Макрон. Формулировка, която влиза в остра полемика с различни декларации на ЮНЕСКО и дори на ООН.

В България също беше проведено честване с участие на президентите Плевнелиев и Ривлин през юли 2016, но от него остана драматичната разлика в прочита на историята от двамата, както и един странен надпис върху мемориалната плоча, положена по този повод.

 

След погребението на Симон Вейл на 5 юли, след честването на Vélodrome d’Hiver на 16 юли, едно друго събитие два дни по-късно посочи , че исторически отговорният патриотизъм на Макрон има влияние и върху други европейски лидери. Този път сцена на действието беше Будапеща (какво съвпадение, третата спирка на ловеца на евреи, Теодор Данекер!), където унгарските консерватори и националисти се опитват от доста време да реабилитират контраадмирал Миклош Хорти, правят факелни шествия в негова чест (Дежа вю и по нашите земи) и дори имат намерение да издигнат негов паметник. Виктор Орбан, недолюбваното дете на европейските демократи и либерали, покани обаче на двустранна визита Натаняу и в негово присъствие направи декларация, която по красноречие и дълбочина далеч не може да се сравнява с казаното от Макрон, но по същество признава отговорността на унгарската държава от времето на Хорти (ще рече преди германската окупация) за депортацията на евреите и се извини от името именно на тази държава на еврейския народ.

 

Може би наивно си мисля и вярвам, че българските политици и партии ще се синхронизират с водещи европейски политици като Меркел и Макрон и по въпросите на историята. Защото, както вече казах, те изповядват идеологията на истинския модерен патриотизъм, който не се страхува да приеме миналото с всички произтичащи от това отговорности, има решителност да бъде активно действащ в настоящето и освен това притежава ясна позиция за целите в бъдеще, независимо дали те опират до вътрешни интереси, външна политика или дипломатическа стратегия.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: