Словашкият Поход за живот: духовници и консерватори рамо до рамо с фашисти

 

 

Общинските избори в България са в разгара си, а лидерът на политическа партия АТАКА Волен Сидеров отново успя да привлече общественото внимание върху себе си със скандално поведение. В тази връзка напомняме, че в началото на лятото именно Сидеров се закани, че ще инициира дебат „за“ и „против“ абортите в България. Но тази закана не е невинна. Източна Европа от няколко години насам се тресе от откровено антиженски кампании, които включват и опити за пълна или частична забрана на абортите. Полша се превърна в най-емблематичния пример, когато през 2016 полските жени реализираха милионно шествие, известно като Black Monday, с което се противопоставиха на желанието политическите елити да наложат пълна забрана на абортите в страната. В Словакия също представителят на крайната десница Мариан Котлеба от „Народна партия–наша Словакия“ нееднократно прави опити да прокара законопроект за забрана на абортите, който е бил отхвърлян от мнозинството в Народното събрание. Преди няма и седмица обаче в края на септември месец в Братислава беше проведено многохилядно шествие под наименованието Поход за живот. Дебатът този път се концентрира върху намаляване на месеците, в рамките на които жените имат право да претърпят аборт. Парламентаристите отново отказаха да ограничат достъпа до абортите. Това означава, че жените в Словакия имат възможност да направят аборт до 12-та седмица от бременността. Нито едно от четирите предложения, внесени от членове на опозицията, не премина на второ четене.  Във връзка с последните дебати в Словакия публикуваме коментар на Вероника Валковичова. 

 

Да не се страхуваме от публично изразяваните мнения, целящи забрана на абортите. Защото много по-опасно е ако законите се променят без общественото внимание

Радва ме, че тази неделя (22.9.) в Братислава имаше Поход за живота. От 2013 г. това е третата акция от този род и в нея взеха участие няколко десетки хиляди маршируващи. В шестието, организирано от Конференция на словашките епископи (Институция на католическите епископи в Словакия, официално предстaвляваща  словашката католическа църква) и неправителствената организация Канет, можехме да наблюдаваме покрай детските колички с балончета църковния елит на словашкия консерватизъм и крайната десница. Може би моето мнение ще прозвучи странно, но снимките от събитието ме изпълват със спокойствие или дори направо с удовлетворение. Ще се опитам да обясня защо.

Вече от няколко седмици знаем за четирите законопроекта, целящи ограничаване на достъпа до безопасно прекъсване на бременност по желание. Към настоящия момент то е разрешено до 12-та седмици без посочване на причина. Става дума за предложение, идващо от консервативните партии OĽaNO (Обикновени хора), Sme rodina (Ние сме семейство), Ľudová strana – Naše Slovensko (Народна партия – Нашата Словакия.). Най-радикалното такова беше изказано от независим депутат, член на извънпарламентарния Християнски съюз.

Въпреки че в публичния манифест на Похода се говори за подкрепа на всички мерки, които ще ограничат достъпа до аборта без изключение, в това число забрана на прекъсване на бременност, причинена при изнасилване или дори, когато се налага поради опасност за живота на жената (т.е. настояват за пълна забрана), организаторите на Похода разпространяваха онлайн петиция, в която призовават за подкрепа на предложенията.

Пълзящи промени без обществена реакция

Това, което научихме от нашите сестри от Унгария и Полша, е, че отклоняването от либералната демокрация протича под формата на кухненска работа. Касае половите отношения, мръсна, бавна и трудна работа е, която се върши зад затворени врати. Поради това често остава незабелязана. Това е работа, която директно касае женските тела и телата на онези, за които дом и семейство не винаги означават хармонично място, изпълнено с любов, грижа и сигурност. В публичното пространство финалният продукт от кухнята пристига обикновено чак когато е късно. Бавно се е готвил в Полша и Унгария. Така става и у нас. Въпреки че Походът за живот е открит политически манифест на неоконсерватизма в Словакия, то той трудно би могъл да ни изненада. В случай, че сте внимавали и понякога хвърляли поглед и към печката, където се разиграва борбата около половия социален ред, би следвало да сте наясно.

„Добрите практики“ се разпространяват днес в Централна и Източна Европа с малки стъпки, които за невнимателното око могат да изглеждат дреболии, а понякога дори и „добри идеи“. Полската партия Право и справедливост (PiS) и унгарската Фидес  въведoха т. нар. family mainstreaming. През 2018 г. същата концепция беше успешно защитена от Словашката народна партия (SNS). Само да напомним, че неотдавна председателят на тази партия Андрей Данко подписа сътрудничество с ултраконсервативната партия Християнска демокрация – Живот и благоденствие (KDŽP). Обаче още миналата година SNS успя да вкара family mainstreaming и в словашкия закон за нормативните актове. Конкретно става дума за приемане на новa „клауза за избрани влияния и анализ на влиянията“. Така правните норми трябва да бъдат обсъждани според влиянието им върху  „семейната среда, взаимната сплотеност между членовете на семейството, отглеждането на децата, правата на родителите спрямо децата“. Това би изглеждало като прекрасна цел, но само до момента, в който се запитаме, как се мисли тази клауза и анализ от  крайната десница и консервативните умове. Законопроектът мина без съществени затруднения. Успях да попадна на информация за него единствено в няколко интернетни издания, повечето от които консервативни.

Приемане на екстремни становища

Нещо такова започна да къкри в кухнята у нас и през пролетта на тази година. Тогава Министерството на правосъдието прояви желание да установи Конференцията на словашките епископи (да напомня, че става дума за организатора на Похода за живот) като заинтересована страна, която има право да съгласува и обсъжда законoпроектите.  От тази си позицията тя би могла да се намесва в правната процедура като субект, имащ пълно право да издава становища към всичките законопроекти, макар и без министерствата да са дължни да се съобразят с тях. Накрая министерството все пак се отказа от това си намерение, след като се надигна вълна от критики не само от организациите от гражданския сектор и обществените институции, но даже от някои други вероизповедания. Това предложение за промяна на закона, което трябваше да намести Конференцията на словашките епископи между държавните институции, все пак умря още в зародиш. Между другото умря и поради това, че липсваха мотивите към законопроекта, които да обяснят това искане.

От гледната точка на епископската конференция ставаше дума за институционализация на нещо отдавна вече прилагано на практика. Конференцията на словашките епископи и други църковни и религиозни сдружения и организации от гражданския сектор, известни например като инициатори на референдум за семейство през 2015 г., издават становища за всичките законопроекти, касаещи тяхната дейност, но и за тези, които се отнасят до половото равенство, дискриминацията и насилието, основано на пола. В тези си становища те често се позовават на „природата“. На практика това значи например, че се изказват срещу афирмативни мерки, целящи по-голямо участие на жени в някои промишелни отрасли. Защото „женската природа“ просто била различна.

Как става възможно това?

На различни конференции и публични прояви, обсъждащи настъплението на неоконсерватизма и крайната десница в Полша и Унгария, неведнъж чувах въпроса „Как са могли съседите ни да стигнат дотам?“ . Отговорът е прост. В кухнята се е готвило бавно и един ден дойде време за сервиране. Готвенето си вървеше бавничко и заради това, че в нашите географски ширини ходим около консервативните и християнските политически дейци на пръсти. Често смятаме за незначителни и тези, които говорят за „демографската криза“ или направо за „чистотата на народа“ .  Разбираемо е да се оглеждаме в миналото и времената, когато християнският елит е бил добре дошъл като опозиция на потискащия режим. Само че трябва да се признае, че това е било доста отдавна – днес вече монахините вървят редом с фашистите. Дойде време да преосмислим поне част от досегашното ни снизхождение.

Затова когато разглеждам снимките, на които фашистите маршируват редом със словашкия клир и консервативните политици, изпитвам смразяващо спокойствие. Така най-сетне се вижда проблема, така че моля, гледайте. Докато промените ставаха зад затворената кухненска врата, никой не им обръщаше внимание. Опасявам се обаче, че много хора, които ще участват в това угощение, ще послужат като аргумент защо не е нужно да се занимаваме с това. Но напразно ще притваряме вратата, миризмата накрая ще ни настигне.

Певод от чешки език  – Татяна Вайсова

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика