Николай Хаджигенов: Защо в САЩ присъдиха смърт за престъпление от омраза

Един 22 годишен млад човек през 2015 година застреля девет афроамериканци по време на църковна среща в Чарлстън, Южна Каролина.Преди дни той бе осъден на смърт по федерален закон за престъпление от омраза.В съда Руф е казал, че искал „да разпали расова война“. Как мислите, адв. Хаджигенов, справедлива ли е тази присъда?

Расова война? През 2017г.? За съжаление извършителите на този род престъпления ако нямат проблеми с вменяемостта са обикновени кретени. Каква расова война и защо? Ако тези можеха да мислят, може би щях да се замислят какво би станало ако всички хора, които не са WASP решат, че ще водят расова война. Тогава? Всъщност ако можеха да мислят, имаха подходящо образование и среда подобни средновековни идеи не биха им хрумвали

Не. Не мисля, че е справедлива подобна присъда. Тя няма да върне убитите на близките им, няма и да накаже извършителят подходящо.

Мнозина се питат дали Руф е осъден на смърт защото е убивал хора, или защото ги е мразел?Ако е второто, може ли да опишете психологическата ситуация за един млад човек, която го е заразила с толкова омраза!

Ако престъплението беше убийство на девет души вероятно нямаше да му наложат смъртно наказание, а девет доживотни присъди. Омразата е квалифициращ признак, утежняващо обстоятелство, което е и причината за относително рядко налагането на подобна присъда на федерално ниво.

Бих искал да направя сравнение с престъпленията от омраза, които са сравнително нови за БГ ако и вече 10г. да сме членове на ЕС. У нас те се извършват по ТВ от политици, управляващи, коментатори,под аплаузите на всевъзможни динковци, се свикват публични събрания на които тълпата крещи смърт за различните и това се отразява, като новина без каквато и да е намеса на прокуратурата (случаят в Ямбол). Това е удобно на властта, на прислугващата и прокуратура, която има нужда точно от такова стадо гласоподаватели,не граждани, не и хора. управляващи се елементарно с омраза – символът на тоталитарните държави. У нас е пълно с много повече млади, че и не само, мразещи различните по всевъзможни критерии и наричащи се неясно защо патриоти? Необразовани, откровено тъпи или още по страшно: високо образовани и интелигентни избрали да продават омраза, конвертирайки я в парични знаци и гласове по изборите.

Престъпление от омраза извърши и неонациста Андраш Брайвик в Норвегия, където той буквално разстреля 69 младежи, 1 дете на 14 години и още четирима. Осъдиха го на 21 години да излежи в  норвежки затвор, където има компютър, гледа DVD, ходи във фитнес зала. Брайвик беше мотивиран от ненавистта си към либерализма, мултикултуризма и заплахата от ислямско господство в Европа. Каква е разликата в правната мяра на американския и европейски съд за извършени едни и същи криминални деяния, отнемащи човешки живот?

Брейвик е психопат. Вменяем психопат. Деянието му не може да бъде оправдано по никакъв начин. Не може и да бъде наказано. Всъщност в САЩ всеки 5 американец е лежал в затвора, там е пълно със затвори, включително частни и това е не само тотален провал на строгата пенитенциарна система, но и води до увеличаване на престъпността. От другата страна е опита на скандинавските страни в които затворите приличат на скаутски лагери без решетки и с по петима невъоръжени пазачи, но където правят всичко за да социализират прегрешилите, да ги образоват и да им дадат втори шанс. И до като там затварят затвори, защото са празни в САЩ строят нови?

В ЕС правото на живот е свещено право на всеки човек, дори на извършителите на тежки престъпления и е налице разбирането на правната доктрина, че няма как да накажеш убиеца, убивайки го и това да има възпиращо действие. В крайна сметка векове смъртни наказания не са променили нищо, нали?

В контекста на нарастваща расова омраза и религиозна нетърпимост между християни и мюсюлмани, между мюсюлмани и евреи,довеждащи до човеконенавистничество и убийства , ще има ли живот Хартата на основни права на ЕС ? Утопия ли е забраната за използването на смъртно наказание в държавите от съюза, както искаше  Европейската комисия – да се прекрати прилагането му „при всички обстоятелства и във всички страни“?

Не е утопия, дори само това оправдава съществуването на ЕС. Така или иначе смъртното наказание няма смислен резултат. Всъщност много по-тежко е наказанието лишаване от свобода, отколкото смъртното наказание. Религиите воюват помежду си от векове. В името на всевъзможни богове са пролети морета от кръв….. и убийството и войните никога не са решение.

Какво е вашето мнение – дали произнасянето на смъртни присъди допринася за намаляване броя на престъпленията?Аз съм привърженик на тезата,че колкото по-висока е степента на информираност на хората за етнокултурната специфика и верското разнообразие на човеците, толкова по-малка е вероятността в тях да се зароди омраза към  роми, афроамериканци,араби, ЛГТБ хората…

Категорично не. Смъртни присъди има и се изпълняват от както свят светува и това не води до нищо смислено от гледна точка на правото. Напротив, ожесточава извършителите на тежки престъпления, които знаят, че няма какво да губят и ги кара да извършват повече и по тежки деяния. Отделен е въпросът, че правото и съдебните процеси не са точна наука. Допускат се непрекъснато съдебни грешки, а както знаем изпълнението на смъртна присъда няма как да поправи. Също така този акт на отмъщение, защото той е точно това и нищо друго останал от варварски времена, не носи дори утеха на близките на пострадалите. За мен ключът е в доброто образование в съчетание със социалната среда. Или иначе казано швейцарците не се раждат швейцарци. Те стават такива

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).