Софийският елит ръкопляска от сърце на Митко Новков и новата му книга “Изядената ябълка”

При толкова културни събития в София вечерта на 25 ноември не беше възможно да пропусна представянето на “Изядената ябълка” * на Митко Георгиев Новков. Първо, защото в нашето семейство го смятаме за един от най-големите сладкодумници, и второ – защото Митко много ме заинтригува с поканата си: “Заповядай, за да видим дали една вече изядена ябълка ще може да се превърне в неизядена.

 

 

Професор Георги Каприев и Митко Новков

В това загадъчно превръщение участват артистите Валентин Ганев и Руси Чанев, философът Георги Каприев, критикът и поетът Пламен Дойнов, художникът Александър Байтошев и аз, Митко Новков, като техен подгласник и съпричастник.”

Руси Чанев и Валентин Ганев

Позволявам си да цитирам целия текст на поканата, която получих, защото тя е поредното доказателство за сладкодумието на автора и чувството му за хумор. А дали изядената ябълка се превърна в цяла? Със сигурност! Защото в края на бляскавия спектакъл, който изнесоха гореспоменатите участници по откъси от книгата и размисли за нея, добих представата за оригинално структурирана цялост. А тя веднага ме съблазни да я изям с кориците.Така че “Ябълката” на Митко Новков просто е предопределена да бъде изядена и със сигурност ще засити духа ви. Неслучайно накрая съпругата на автора му подари една ябълка – плодът на познанието, който Ева е дала на своя Адам. Едно подсказване, че “Изядената ябълка” ни помага да опознаем по-добре света, в който живеем. 

Написано от Гергина Дворецка

Снимки: Гергина Дворецка

 

Откъси от книгата “Изядената ябълка”, подбрани от редакцията на Маргиналия, чиито верен съмишленик е Митко Новков. На добър час и още срещи с публиката!

Управител’ят и лошото време

Веднъж, докато Управител’ят се разхождаше, заплиска дъжд. Вместо да се скрие, той продължи да върви. Когато дъждът свърши, Приближените го попитаха:

– Но защо, о, Управител’ю, не се скри от лошото време? Защо продължи да вървиш под дъжда?

– Единственото лошо време за един Управител е, когато вече не е Управител – отговори Управител’ят.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и лошото време

Управител’ят не се страхува от никакво време – нито от това на пирамидите, нито от това на дъжда и бурите. Управител’ят е вечен и неуязвим.

Мнение на Гунян за Управител’ят и лошото време

О, не, съвсем не, никак не е вечен, временен е. И затова се подлага на въздействието на климатичното време, за да се предпази от въздействието на историческото време. Само че тези суеверни практики няма да го спасят – времето ерозира всеки Управител.

Теория на Су И за Управител’ят и лошото време

Този коан трябва да има продължение и сигурно има: след като обяснява на Приближените от какво точно се страхува, Управител’ят ги наказва. И правилно ги наказва – не може те да се крият под стряха, докато Управител’ят се разхожда под дъжда; трябвало е да изтичат и да го скрият с чадър. Никой не го е сторил, затова си получават заслуженото. Дъждът намокря Управител’я, но благодарение на него той разбира, че не може да разчита на своите Приближени. Тази разходка под дъжда не е просто разходка, тя е изпитание – изпитание, което Приближените не успяват да издържат.

 

 

Прогноза за времето (само за Управители)

Първоначално времето ще бъде слънчево, но по-късно ще се смрачи, ще нахлуе студен въздух и ще завали дъжд, примесен със сняг. Тази прогноза е постоянна, важи за всеки Управител във всяко време – от дъжда, примесен със сняг, той не може да се избави…

 

Управител’ят и свободата

– Няма по-голяма свобода от тази да служиш на своя Управител – учеше Управител’ят.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и свободата

Управител’ят е диалектик – единствено при него да служиш означава да си свободен.

Мнение на Гунян за Управител’ят и свободата

Управителят е демагог – казва свобода, а има предвид слугуване. Нему и само нему…

Теория на Су И за Управител’ят и свободата

Управителят е прагматик – за него свобода значи единствено това, което му е от полза.

Слугата и свободата, диалог между глухи

Свободата: Няма по-велико нещо от свободата…

Слугата: Моят господар ми изви ухото и ме изрита, защото не стоплих достатъчно добре водата, с която го къпя.

Свободата: Няма по-велико нещо от свободата…

Слугата: Моят господар нареди да ми ударят десет камшика на голо, защото стоплих прекалено силно водата, с която го къпя.

Свободата: Няма по-велико нещо от свободата…

Слугата: Моят господар ме похвали и ми даде цял грош, защото стоплих водата, с която го къпя, точно както му допада – не твърде хладка, нито твърде гореща. Няма на света по-щастлив човек от мен: щом господарят е ласкав с мен, аз съм най-свободен…

Свободата: Няма по-велико нещо от свободата… Когато човекът я желае…

Управител’ят и тълпата

Веднъж, докато се разхождаше, тълпата позна Управител’я и бурно го приветства. По този повод той каза:

– Тълпата винаги е била моят най-верен Приближен.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и тълпата

Щом тълпата е най-верният Приближен, тогава Приближените ще са най-истинската тълпа. А всяка тълпа има нужда от водач. Този водач е Управител’ят. Следователно Управител’ят не е някаква случайна фигура, той е необходимост и неизбежност.

Мнение на Гунян за Управител’ят и тълпата

Приближените са най-истинската тълпа, това е вярно. Водачи на тълпата обаче стават инцидентни фигури, случайни хора. Следователно Управителят е не необходимост, а тъкмо случайност. Случайност, за която са ни втълпили, че е необходимост.

Теория на Су И за Управител’ят и тълпата

Всяка тълпа има нужда от Управител. Всеки Управител има нужда от тълпа. Съществуването на тълпите е причина за съществуването на Управителите.

Глас от тълпата, пищящ

Щом аз съм тук, значи и Управител’ят е тук. Кът-кът, Управител’ю-ю-ю-у-у-у, кът-кът!…     

 

 

Управител’ят и анархистът

– Няма добри Управител’и – каза на Управител’я един анархист.

– Няма добри Приближени – отговори му Управител’ят.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и анархистът

За съжаление, прав е Управител’ят: той, съвършеният, е заобиколен единствено от посредствености, които, волю-неволю, трябва да търпи. Но дори и търпението на Управител’я си има граници, затова понякога Приближените си патят от неговия гняв…

 

Мнение на Гунян за Управител’ят и анархистът

Прав е Управителят, наистина, но не защото е съвършен, а защото и той е посредствен. Подобното привлича подобно: Управителят е заобиколен от посредствености, тъй като самият той е посредствен. И браво на анархиста, който му го изрича право в очите!…

Теория на Су И за Управител’ят и анархистът

Моите предшественици, отново обременени от идеологическите си предразсъдъци, вместо да видят огромния залог на срещата между Управителя и анархиста, остават слепи и глухи. А залогът е възможно ли е добро управление: според анархиста такова не е възможно никога; според Управителя – възможно е, ако управлението не е корумпирано от управляваните. В първия случай Управителят се оказва априори лошокачествен, във втория – Приближените, ако са лошокачествени, ще е лошокачествено и управлението, но ако са доброкачествени – значи и управлението ще е доброкачествено. Което веднага изтиква на преден план важен момент от всяко добро управление, ако има такова, разбира се: че то зависи не само от онзи/онези, които упражняват властта, но и от онези, върху които властта бива упражнявана. И ако те отказват да участват с добри практики в нейното упражняване, трябва да се сърдят не на властта, а на себе си. Всяка власт е зависима от управляваните и най-вече от тях самите; от тяхното поведение зависи качеството на властта.

Отговор на анархиста на теорията на Су И

Властта няма качества, властта е без качества.

Отговор на Су И на отговора на анархиста

Ако властта е без качества, анархизмът е безпомощен: не може да се победи нещо, което няма качества; винаги се побеждава нещо с някакво/някакви качество/качества.

 

Управител’ят и интелектуалците

Веднъж няколко интелектуалци се оплакаха на Управител’я:

– О, Управител’ю, никой не ни зачита! Никой не се интересува от нашето мнение! Никой не се грижи за нас!

Управител’ят чу интелектуалците. Взе ги под крилото си. Оттогава никой не ги нарича интелектуалци, а Приближени.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и интелектуалците

Напълно в реда на нещата е Управител’ят, най-големият интелектуалец, да се обгради с Приближени, които също са интелектуалци. Сговорни интелектуалци, ведно Управител и Приближени, планина повдигат…

Мнение на Гунян за Управител’ят и интелектуалците

Напълно в реда на нещата е, когато интелектуалците се приближат до Управителя, най-големия не-интелектуалец, да престанат да бъдат интелектуалци и да се превърнат в Приближени. А и приближена интелектуалска главичка управителска сабя не я сече…

Теория на Су И за Управител’ят и интелектуалците

Не е въпросът интелектуалец или не-интелектуалец е Управителят, въпросът е защо някои интелектуалци въпреки всичко се стремят да станат Приближени. Струва ми се, че причината е в естеството на интелектуалното битие: то харесва спокойствието, сигурността и тишината, а няма по-спокойно, сигурно и тихо място под чадъра на властта. От друга страна обаче, мисля си, че това усещане е привидно: все някога властта ще ти наруши спокойствието, пък ако се възпротивиш, ще ти отнеме сигурността и ще те изпрати в грохота на житейските несгоди. „Одата за Сталин“, с която Осип Манделщам се опитва да изкупи „вината“ си заради прочутата си „епиграма“ („Мы живем, под собою не чуя страны…“) не го спасява от арест и смърт, както и отказът на Борис Пастернак от Нобеловата награда не го спасява от нападки и ругателства. Пък той, Пастернак, когато чул от Манделщам стихотворението за Сталин, цял разтреперан му казал: „Това, което ми прочетохте, няма никакво отношение към литературата, към поезията. Това не е литературен факт, а самоубийствен акт, който аз не одобрявам и в който отказвам да участвам. Вие нищо не сте ми прочели, аз нищо не съм чул и ви моля, не четете повече това на никого другиго!“ Само че каже ли веднъж А, властта настоява интелектуалецът да каже и Б, и В, и цялата азбука до края. А ако откаже, тогава всичките му компромиси отиват на кино и той пак се превръща в онова, заради което е недолюбван от всяка власт е подозрително учено човече. Затова интелектуалецът трябва да стои далеч от властта, пък ако не може – да избяга…

Власт и интелект, сблъсъци

Питагор

се опитал в италийските градове Кротоне и Метапонт да установи държавно устройство, съобразено с неговото учение, донесено от Египет. Възмутеният народ търпял дълго новите източни порядки, но накрая въстанал и свалил властта на Питагор и учениците му. Философът побягнал, но пред него се изпречила нива, засята с най-вероятно с фий, растение от рода на бобовите. Питагор ненавиждал бобовите растения, дори постановил табу да не се докосват, затова спрял и не навлязъл в нивата. Враговете му го застигнали и го убили. Предразсъдъците и забраните не помагат никому, най-малко на философите…

Фийят на Питагор – властта те оглупява…

Зенон от Елея,

създателят на прочутите апории, опровергаващи движението, влязъл в конспирация срещу Неарх, тирана на Елея, но заговорът бил разкрит. И в древна Гърция е било пълно с предатели, що да сториш, има ги навсякъде. Когато Неарх заповядал да издаде съзаклятниците си, Зенон отхапал езика си, изплюл го в лицето на тиранина и издъхнал от кръвозагуба. Някои автори разказват, че въодушевени от геройската му смърт, жителите на Елея пребили Неарх с камъни, други обаче обявяват всичко това за измислица. Важното в случая е, че Зенон не се втурнал да бяга – нали движение не съществува…    

Езикът на Зенон – властта те ожесточава…

Платон

бил изкушен от Дион, негов почитател, пръв съветник на тирана на Сиракуза Дионисий Стари, да пристигне в града, за да го уреди по мерките на идеалната държава. Дионисий обаче не го изтърпял дълго философа и го затворил, след което го продавал в робство. За щастие на Платон, в Кирена (която по онова време била във война с Атина) го видял негов ученик и го откупил. Така Платон благополучно се завърнал в Атина. Изглежда пребиваването му в робство го е довело до знаменитата максима: „Благодаря на боговете, че съм се родил мъж, а не жена, свободен, а не роб, грък, а не варварин“. Тъй да се каже, познал е робството от първа ръка, знаел е какво говори…

Робството на Платон – властта се подиграва…

Сенека,

учителят на Нерон, бил осъден от императора да се самоубие. Римският философ приел съдбата си хладнокръвно, както се полага на един стоик. Прерязал вените на ръцете си, но тъй като кръвта изтичала бавно, прерязал и тези на краката си. Смъртта обаче не настъпвала, затова погълнал отрова. Но и тя не подействала и тогава Сенека напълнил ваната с гореща вода и влязъл – за да се стопли кръвта от горещината и да потече по-бързо. Преди да умре, напръскал с вода своите роби, изричайки: „Това е възлияние към Юпитер Освободителя“. Сенека не се боял от смъртта, отдавна бил писал в „Тиест“: „Гибелта е закон, не наказание“. Кой е той, вероятно си мислел, влизайки във ваната, че да се противи на вселенския закон…

Ваната на Сенека – властта те примирява…

Ли Съ,

дървосекачът, издигнал се до пръв съветник на император Цин Шъ Хуанди, не искал да оповести смъртта на своя повелител и дълго я крил от народа. Двамата с евнуха Джао Гао (същият, дето поставил на придворните задачката за коня и елена) настанили мъртвото тяло в носилка, която само те имали право да доближават, носили му храна и приемали от негово име писмата, идващи от огромните простори на Поднебесната. Когато трупът тръгнал да се разлага и мирише, Ли Съ и Джао Гао го покрили със солена риба, за да прикрият вонята. Двамата подправили завещанието на Цин Шъхуан, в което той уж оставял властта на своя по-малък син Ху Хай, възпитаник на Ли Съ, и издали заповед, според която по-големият син Фу Су и неговият сподвижник генерал Мен Тиан трябвало да извършат ритуално самоубийство. Коварният Джао Гао, след като подчинил напълно на волята си слабохарактерния, но жесток Ху Хай (император Ер Ши Хуанди), го убедил да осъдят Ли Съ на смърт, а заедно с него и всичките му родственици до трето коляно. Бившият дървар бил разкъсан от четири колесници в град Юнян, провинция Шенси. Ли Съ е онзи съветник на Цин, който препоръчал на императора да изгори купища книги, а 460 конфуциански учители да зарови живи заради притежанието им. Дали пък не се е чудел (докато го разпарчетосвали) коя от двете екзекуции е по-жестока – неговата с разкъсването или на конфуцианците със задушаването…

Рибата на Ли Съ – властта те самозабравя…

Сухраварди,

роденият в Сухравард, Северозападен Иран, Шихабуддин Абул-Футух Яхия ибн Хабаш, откъдето получил прозвището Сухраварди, наричан още Шейх ал-Ишрак, шейхът на светлината, се прочул със своето учение за озарението. Бил призован на дебат от правоведите, живеещи в Алепо, където управлявал синът на Салах ад-Дин (прочутият Саладин от рицарските романи) ал-Малик ал-Захир. Сухраварди лесно ги побеждавал в диспутите, тъй като правоведите били закоравели догматици и доктринери. Така с красноречие си спечелил приятелството на ал-Малик. Озлобени от знанията и свободното му държане обаче, факихите и мутакалимите изпратили донос до владетеля на Египет Салах ад-Дин, че Сухраварди проповядва ерес. Той казвал наистина, че Мохамед не бил последният пророк, че след него ще дойдат и други, което в исляма е абсолютно забранено. Суровият и правоверен Салах ад-Дин изпратил до сина си ал-Малик ал-Захир заповед да накаже Сухраварди със смърт. И въпреки приятелството им, хвърлили философа от стените на Алепо, а трупът му изгорили. Така той си спечелил и друго прозвище – аш-Шейх ал-Мактул, Убитият шейх. Учениците му обаче го нарекли шейх-шахид, Шейхът-мъченик…  

Светлината на Сухраварди – властта не се сприятелява…

Джовани Пико дела Мирандола

изготвил „900 тезиса по диалектика, морал, физика, математика за публично обсъждане“, които искал да разисква с учените, теолозите, философите и мислителите на своето време. Мнозина от тях пристигнали, но диспутът така и не се състоял – папа Инокентий VIII, прочитайки тезисите, го забранил. Впоследствие осъдил 13 от тезисите като еретични, след това и всичките 900. Пико избягал във Франция, за да се спаси от кладата. Там го хванали и го затворили във Венсанската кула, но след застъпничеството на Лоренцо Медичи, управителя на Флоренция, го освободили и той намерил подслон в ренесансовия град. Във Флоренция мирандолецът се сближил с Марсилио Фичино, взел дейно участие в Платоновата академия, станал последовател и на Савонарола. Под негово въздействие дори приел монашеството, влизайки в Доминиканския орден. Умрял съвсем млад, отровен с арсеник от своя секретар Кристофоро да Каламаджаре. Не е известно дали е съзнателно убит, или смъртта му се дължи на ниското ниво на медицината по онова време. Папата обаче със сигурност въздъхнал с облекчение, когато научил за смъртта на този толкова високоблагороден, ала доста нетрадиционен в мисленето си аристократ, създал му толкова грижи, докато дишал и мислел…

Арсеникът на Пико – властта не забравя…

 

Има и още. Много-много още…

Митко Новков, “Изядената ябълка. 101 управител’ски истории”, изд. Жанет 45, 2019

, изд.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.