Социално-либерален поздравителен адрес към о.р. ген. Румен Радев

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: ИНСТРУКЦИЯ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ В ЧЕТИРИ ГРАФИКИ

Уважаеми г-н Президент,

Позволявам си да отправя към Вас този поздравителен адрес, защото през последните 20 години Вие сте първият актьор на политическата сцена, който показа уважение към експертизата на нашата колегия (за разлика от редица други: Костов, Борисов, Първанов, Сидеров и др. виж: тук). Вие сядате зад шурвала на съвсем нова за Вас машина – транспортна (така де, пълна с граждански пътници), и бих искал по един съвсем добронамерен начин да Ви предложа социално-либерална инструкция за експлоатация. Защото, при предстоящите сложни политико-метерологични условия, е важно не просто да „вдигнете самолета“ (каквито просташки шеги вече се появиха), а да го приземите безаварийно и с щастливи пътници.

Като всяка стандартна инструкция за експлоатация, и тази е съпроводена с картинки и данни за техническите характеристики на машината [т.е. обществените тенденции]. Разчитам, че ще го оцените, защото в статията за Вашата кампания се твърди, че непрекъснато четете, че сверявате всяка цифра и искате да знаете какви са тенденциите.

  1. Няма демографска криза

Има влошена демографска картина, която е резултат от демографската криза в периода 1990-1997 год. Но нацията нито е тръгнала да изчезва, нито ще изчезне. И това няма да стане нито до 2021 год., нито до 2050 год. Не е нужно нито „някой да пуска водата“ (просташката алюзия за тоалетна), нито „някой да гаси лампите“ (тъпата метафора за празната кръчма). От тази гледна точка Вашите предшественици се подведоха и провалиха като държавници. Президентът Първанов през 2006 год. заяви, че „става дума за демографска криза“…, която се превръща в „проблем на националната сигурност на България“. Още по-безотговорно, през май, октомври и декември 2013 год. президентът Плевналиев си позволи да говори за „комбинация от кризи“ (в т.ч. демографска) – наливайки масло в огъня на социалното напрежение. Един отговорен президент би следвало да действа като „държавен глава“ – т.е. да прави разумни изказвания, които да свалят социалното напрежение, а не да насаждат чувство за трагична предопределеност и обречено бъдеще.

В това отношение бих искал да Ви запозная с първата графика в тази инструкция. Тя показва тенденцията на промяна в тоталния коефициент на плодовитост в България в периода 1960-2015 г., съпоставена с тенденцията в Европейския съюз в периода 2001-2014 (са съжаление наличните данни за ЕС-28 са ограничени към момента). Тоталният коефициент на плодовитост е един много интересен индикатор, с прогнозна функция. Той показва среден брой деца,  които би родила една жена през целия си фертилен период (15-49 г.), ако повъзрастовата плодовитост през дадената година се запази като константа през целия период.

Графика 1.
Графика 1.

Графиката показва, че демографската криза е преодоляна след 1997 г. Нещо повече – преди глобалната финансова криза България бързо наваксва средните европейски нива по този показател и през 2009 г. дори сме в «горната половина» на Европа. Към момента тенденцията следва общата тенденция в Европа. Понеже знам как ще реагират мнозина на подобна теза, трябва да уточня: Да, абсолютният брой на родените деца намалява – но това е нормално при значително по-малките родилни контингенти в резлутат от масовата емиграция в началото на 90-те години на ХХ век; Да, брутният коефициент на раждаемост (т.е. броят живородени деца спрямо средногодишния брой на населението в страната) също намалява. Но този коефициент де факто мери среден брой бебета към среден брой баби. От тази гледна точка е важно да се поясни, че когато за последните 27 години имаме увеличаване на очакваната средна продължителност на живота при раждане с 4 години за жените (до 78 г.) и 3 години за мъжете (до 71 г.) е нормалнно да има увеличаване на относителния дял на възрастните хора. Но това не е криза, това е положителна социална тенденция – хората живеят по-дълго.

И тук ми се иска да отворя една актуална скоба, предвид очакваните политически трусове. В «Бюджет 2017» е заложена минимална работна заплата от 460 лв., но размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст е фиксирано на 340 лв. Целта на тази политика е да насърчи връщането на жените на работа след първата година от майчинството. Това бюджетно предложение обаче е елементарна експертна недомислица, откъсната от социалната реалност и родена в главите на егоисти с много високи доходи. Защо е недомислица ли? Известно е, че в България има недостиг на места в яслите и детските градини. Не можем да разчитаме, че «бабите» ще гледат децата, защото същият бюджет залага повишаване на пенсионната възраст. Същевременно една детегледачка в София и големите градове (т.е. там където основно има недостиг на места) обикновено очаква нетно възнаграждение от 600 до 1000 лв. Тогава какво се получава? Майката трябва да реши дали да откъсне детето от себе си – просто за да изработва заплатата на детегледачката, или да прекара една година в мизерия, псувайки по несоциалната ни държава. Това, което е сигурно, е, че така няма да насърчим раждаемостта. За да може да има подобна политика за насърчаване на заетостта – без да влошим раждаемостта, би следвало първо да решим проблема с инфраструктурните липси или да гарантираме минимална работна заплата около 1000 лв. За мое голямо съжаление, Вашият мандат ще започне в края месец януари 2017 г., когато вече ще е късно за разумни бюджетни действия. Добре е обаче да сте наясно с конкретната ситуация – в някакъв смисъл тя определя всички останали, защото хората не искат да раждат децата си в «тази държава» именно заради такива политики.

  1. Няма „безпрецедентна вълна“ от чужденци, търсещи закрила

Истерията с демографската криза и внушеното от политиците усещане, че нацията е обречена, обаче има пряка връзка със страха от „бежанците“. В това отношение предлагам на Вашето внимание втората графика. Ако разгледаме наличните данни сами по себе си – в така наречената микро перспектива (зелените хистограмни стълбчета), може да се остане с впечатление за „вълна“, доколкото след 2012 г. се наблюдава геометрична прогресия в броя на подадените молби от чужденци, които търсят закрила. Ако се погледнат макро данните за Европейския съюз (синята тренд-линия) и се съпоставят данните за България в същия мащаб (червената тренд-линия) се вижда, че онова, което се случва в България е с много малки измерения и на практика може да бъде овладяно с по-ефективни мерки по границата и с по-ефикасни интеграционни политики. В  това отношение още през 2011 г. ръководен от мен екип проведе изследване за бездомността и социалната уязвимост на лицата, търсещи закрила в България по поръчение на ВКБООН (виж.: тук). За съжаление, голяма част от изводите и препоръките в доклада бяха пренебрегнати от отговорните публични институции, а първата чернова на текста – която предупреждаваше за потенциална вълна от Сирия – дори бе редактирана (т.е. „цензурирана“ от ВКБООН), с мотива за липса на „правни основания“ (конфликтът тъкмо започваше).

Графика 2.
Графика 2.

Проведените изследвания показват, че от социологическа гледна точка има три типа лица, кандидатстващи за закрила в България:

  1. „Заможни икономически мигранти“, често пъти с роднини на Запад. Опитват се да минат „легално“ границата като „туристи“ или с фалшиви документи. Подават молба, за да не бъдат съдени и депортирани обратно. Разчитат на финансова помощ от роднините си и имат надежда, че след получаването на статут ще могат да заминат при тях (и голяма част от тях действително заминават). Някои от тях представляват рискова група от гледна точка на фиктивните бракове и трафика на хора (уговорени бракове с български граждани от уязвими групи).
  2. „Същински бежанци“ – те идват в България – дори и пеша, защото за тях това е „надеждата“ за по-спокоен живот. Имат различни хуманитарни основания: заболяване, събиране на семейство, религиозна принадлежност (в т.ч. християнство)… те разчитат на държавна подкрепа – като социална помощ и жилище – но са готови да останат и да се интегрират.
  3. „Заловени нелегални мигранти“ – те са хванати в България в рамките на мерките против каналджийството, нелегалното пресичане на границата и трафика на хора. Някои от тях никога не са работили, нямат външен източник на доходи и подкрепа. В общия случай те са икономически имигранти с най-голям риск от бедност, бездомност и социално изключване – породени от отхвърляните молби и обжалванията, което ги поставя в риск от трудова експлоатация и също са потенциални жертви на трафика на хора.

Република България предоставя четири вида особена закрила, на чужденци, които са изявили желание за това:  временна закрила, хуманитарен статут, статут на бежанец и убежище. Временна закрила се предоставя за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. И последният вид закрила – убежище – е пряко във Вашите правомощия (чл.98.т.10 от Конституцията на РБ) и касае чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи (чл. 7 от ЗУБ).

Макар че де юре само „убежището“ е във Ваши ръце, вярвам, че чрез Консултативния съвет за национална сигурност могат да се инициират много по-адекватни мерки от съществуващите към момента. И затова много ми хареса Вашият отговор по време на дебата с г-жа Цачева преди Втори тур. С оглед на настъпващата зима е необходимо спешно да се предприемат мерки във връзка с жилищното настаняване и условията на живот на лицата, потърсили закрила от Република България. Необходимо е да се положат много допълнителни усилия за социалната интеграция на онези, които действително желаят да останат в България – интензивни курсове по Български език и инициативи за трудова и културна ресоциализация, доколкото  социалните норми в модерното българско общество се разминават с някои от нормите и практиките в обществата, от които идват съответните лица. Важно е държавата да има ясни, целенасочени и прозрачни политики, за да се прекратят спекулациите за „претопяването на нацията“ и „безпомощността на държавата“. Но трябва да се подчертае, че трите типа имигранти изискват три съвсем различни типа социални политики и нашата държава закъснява с диверсифицирането в това отношение. Нещо повече, връщайки „последователите на Гюлен“ по ускорена процедура в Турция, например, правителството наруши не само международните закони, но и Конституцията на страната, доколкото това беше типичният казус за „убежище“, а ролята и функцията на Президента Плевналиев бе напълно пренебрегната. Надявам се Вие да не допускате подобни случаи на погазване на законовия ред.

  1. Омразата се превръща в „нещо нормално“

България е страната спасила своите евреи и роми от ужаса на Холокоста. Не, не казвам, че не е имало дискриминация, разселвания и по-малки дажби при купонната система по време на Втората световна война. Не казвам, че не сме депортирали евреите от днешна Македония. Но българските граждани от еврейски произход са останали живи, защото е имало политици, църковни лица и обикновени граждани, които са ги защитили с думите и телата си (буквално! Заставайки на железопътните релси с риск за живота си). За съжаление кабинетът „Борисов-2“  превърна ксенофобията в норма. Беше позволено на един министър да нарича ромите „скотове“ – без да му се поиска оставка. Беше допуснато от трибуната на Народното събрание депутат два пъти да си позволи да квалифицира ромите като  „човекоподобни“ без да му се вземе думата. Въпреки острата гражданска реакция на социални учени, журналисти и правозащитни организации – прокуратурата отказа да образува наказателни дела. Същевременно, непрекъснато сме свидетели на публични изказвания от изтъркани (пардон – „изтъкнати“) интелектуалци или политици, които определят бежанците като „друг биологичен вид“, „канибали“, „диваци“, „изчадия“… Никой от висшите държавници не застана публично и не каза, че така не трябва да се говори, че това е нарушение на основни принципи, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека, например:

Член 1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

 Член 2. Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3. Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност…

Вярвам, че тук важна роля следва да играе Президентът, не само като символ на „единството на нацията“, но като лице, което е овластено да представлява народа и да сезира онези публични институции, които са загубили своята чувстителност към значимостта на човешките права. В това отношение Вашият предшественик буквално се провали. На 12 юли 2012 г. на сайта на президентството беше публикувана  „Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите, 2012-2020“.  Това би било нещо хубаво, ако файлът не беше озаглавен „NationalStrategyIntegrateMangali.pdf“. Моля?! Отговорният за това експерт трябваше да бъде публично разобличен от Президента и уволнен. Защо не се случи ли? Защото това е „групово престъпление“ – чернови на файла с пейоративния етикет са споделяни многократно за вътрешна употреба от Президентската администрация. Надявам се Вие да не го допускате.

Тук е мястото на третата графика. Тя отразява един аспект от стандартизирано измерване на етническите предразсъдъци – изразени като социална дистанция, в случая съгласие дадени етнически групи да живеят като съседи в „нашия“ квартал. От тренд-линиите се вижда, че с постепенното преодоляване на икономическата криза от 2008 г. предразсъдъците към малцинствата намаляват. Не само към ромите, не само към турците. Към всички. В периода юни 2008 – май 2012 г. съгласието дадените етнически групи да живеят в „нашия“ квартал се увеличава с почти 20% към турците, арабите и китайците, и с 15% към ромите. Успоредно с правителствената криза през 2013 г., уличните протести срещу кабинета „Орешарски“ през 2014 г. и усилването на бежанската вълна, тенденцията в социалните дистанции рязко се обърна  и се върна към нива по-ниски и от тези по време на икономическата криза. Увлечени в гонене на по-висок рейтинг, мнозина политици се плъзнаха по вълната на популизма и на практика „нормализираха“ езика на омразата. В резултат от това, усещането на обикновените граждани е, че публичните проявления на речта на омразата са се увеличили с 12% през последните три години и, онези които са чували такава реч, от 46% през 2013 г. са станали 58% през 2016 г (виж: тук). Казано с други думи, предразсъдъците могат да бъдат преодолени, но не бива да се допуска Правителството, Народното събрание и Президентството да бъдат източници на ксенофобия, расизъм и омраза. В това отношение мога да Ви поздравя от сърце за толерантната кампания, която проведохте и тона, с който приехте резултатите от етническия вот в страната. Надявам се, че това ще се превърне в норма през целия Ви мандат и то не само от Вас и г-жа Йотова, но и от цялата администрация.

 

Графика 3.
Графика 3.
  1. Има недоверие в публичните институции и държавността

Начинът, по който постъпват българските държавни мъже и демонстрираното от тях отношение, както към собствената им институция, така и към останалите институции, пряко влияят на обществените нагласи. За никого не е тайна, че в България се наблюдава ясно изразена криза на доверието в публичните институции и в държавността като цяло. В социалните мрежи стана модерно Република България да бъде наричана презрително „Територията“. Много често може да чуете на улицата „Е, няма такава държава!“ – т.е. държавата не си изпълнява функциите. А хората, които искат да изразят позитивни чувства понякога казват „Обичам Родината, но мразя Държавата!“. Що се касае до Президента, това не винаги е било така и тук е моментът да Ви запозая с четвъртата графика – доверието в президентската институция. Президентът Първанов завърши първия си мандат с много висок рейтинг и преизбирането му не беше изненада. Конфликтът му с министър-председателя Борисов и демонстрирането на взаимна липса на уважение обаче доведоха да тотален срив в рейтинга на г-н Първанов. Да, социалното напрежение накрая така се изостри, че имаше самозапалвания почти всяка седмица – включително и пред Президентството. Да, кабинетът „Борисов-1“ дори подаде оставка. Но доверието в институцията беше сринато наполовина и никога не се възстанови. Настоящият президент, г-н Росен Плевналиев не помогна много за подобряване на публичния престиж на институцията. Нещо повече – г-н Борисов публично, демонстративно и с един реваншистки рефлекс (останал вероятно от конфликта му с г-н Първанов) екзекутира достойнството на президентската институция. В нощта на победата, по време на пресконференцията той си позволи да издърпа ухото (буквално!) на вече вероятно избрания президент. Президентът Плевналиев изглеждаше толкова слаб и зависим от правителството, че в средата на мандата му неговият рейтинг на доверие се свлече до 19% – т.е. повече от три пъти по нисък от този на Президента Първанов в средата на неговия втори мандат.

Графика 4.
Графика 4.

В това отношение Вие сте късметлия. На масата за пресконференции в нощта на Вашата победа, двете дами около Вас – г-жа Нинова и г-жа Йотова – Ви гледаха с огромно възхищение. Вотът на втори тур показва, че имате потенциала да върнете доверието в Президентската институция – поне до нивата преди 2008 г., а надявам се с това постепенно да се възстанови и доверието в държавността като цяло. Струва ми се добре обаче да имате тази графика пред погледа си, за да Ви напомня, че „рейтингът“ е нестабилно нещо, а доверието изисква усилие, за да бъде задържано, след като веднъж е спечелено на толкова високо ниво.

Аз напълно споделям неформалния лозунг на Вашата кампания – „Който е роден да лети, не може да пълзи!“. Хората искат да им върнете изгубеното достойнство и Вие ги убедихте, че можете в хода на кампанията си. И в този ред на мисли, добре е победителите да са благородни и да не уронват достойнството, както на победените, така и на онези, които се оттеглят. От това само ще спечелите още уважение, защото има и друга народна поговорка: „На когото носът му е в облаците, рискува да се спъне“. Скоро предстои да обявите: „Моля, заемете местата си и затегнете коланите, навлизаме в зона на политическа турболенция!“ (Казах Ви в началото, полетът е граждански. С пътниците трябва да се внимава), така че: успех и чисто небе!

Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.