Социологът Майя Грекова развенчава мита за милионите отделяни от държавата за „интеграция на ромите“

В Конферентната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя премиерата на книгата на Майя Грекова “Какво е сбъркано с политиките за „интеграция на ромите в България“. Проф. Петя Кабакчиева и д-р Боян Захариев представиха изследването, като акцентираха върху несъстоятелността на двайсетгодишната държавна политика за „интеграция на ромите“. Те подчертаха приноса на авторката за развенчаване на мита за милионите, харчени за интеграцията. 

Въпроси и изказвания от публиката дадоха начало на истинска дискусия върху ключови въпроси. Какво разбиране за „интеграция“ стои в основата на заявяваната държавна политика; защо заявяваните в документите цели на „интеграцията на ромите“ не се постигат; възможна ли е „интеграция на ромите в българското общество“; как вторично сегрегираните училища могат да се десегрегират;

Маргиналия публикува Заключението, в което за изведени основни резултати от теоретичния анализ и от детайлния анализ на държавните документи, имащи отношение към „интеграция на ромите“, произведени в периода 1999-2017 г

Заключение* (с. 251-255)

Накратко, какво е сбърканото с политиките за „интеграция на ромите“:

  1. Разглеждането на ситуацията, в която се намира голямата част от ромите в България като „техен“ проблем, следствие от „културната им специфика“

Ситуацията, в която се намира голямата част от ромите в България, е следствие: от вековната традиция на отделянето им като чужди на уседналото население, защото са идващи и различни; през негативното им белязване в националната държава като незначими за нейното конституиране; подвеждането им под категорията (неосъзнати) „социалистически труженици“, без преодоляване на негативното им белязване и изолиране; до привидното им признаване като „малцинство“ и превръщането им в обект на „интеграционна политика“, разбирана като „те трябва да се интегрират в българското общество“, за да отговорим на изискванията за членство в Европейския съюз.

Проблемът е общ – на българското общество, в което има хора, които са изключвани, защото са роми; които са неприемани, защото са роми; част от които са необразовани, защото политиките на „образователна интеграция“ забравят, че целта на процеса е децата от ранна възраст да се научат да играят и учат заедно, да се приемат с различията си (които далеч не са само етнически), да усвояват заедно правилата на живеенето с различията на другия и общите правила на живеене в българската държава; част от които живеят при недопустими за европейска държава в началото на ХХI век условия, но не защото така им харесва, а защото на местната власт е значително по-удобно да не „забелязва“ съществуването на ромските квартали като част от структурата на населеното място, а обитателите им – като граждани на държавата.

Да, не отричам, има граждани на България от ромски произход (но и от всякакъв друг произход), които се научиха/бяха научени от институциите, че могат да не спазват задължителните норми на живеене в държава; които не знаят/не зачитат правата и задълженията на гражданина… Да, в ромски общности се възпроизвеждат недопустими практики: спиране на деца от училище, ранна женитба, раждане на деца от деца… Но това са практики, характерни за всякакъв вид затворени/самозатворили се общности. И независимо колко са тези случаи, те следва да бъдат разглеждани като действия, извършени от конкретни лица, отговорни за тяхното извършване, а не да бъдат приписвани като характерни за ромите като такива.

  1. Представата за „интеграция НА ромите В българското общество“, на която се основават и интеграционните политики

Независимо от често правените уговорки, че „интеграцията е двустранен процес“, тя продължава да се мисли като необходимо усилие единствено от страната на ромите – т.е. ромите са обектът на интеграционната политика. „Те“ трябва да искат да се интегрират, да се научат да живеят като „нас“.

Докато не приемем, че интеграцията е проблем на българското общество, защото продължаваме да разпознаваме, негативно да белязваме и да изолираме хора заради някаква тяхна особеност, която приемаме като значимо определяща тяхното поведение, ценности, биография (в случая това е етническият им произход, и по-конкретно – идентифицирането им и/или самоидентифицирането им като роми, но сходно белязване се случи и с бежанците; отвъд етническия произход, типологично сходно белязване се случва с хомосексуалните), то ще остава разделено, ще произвежда вероятно и нови малцинства, а проблемите ще се задълбочават.

  1. Разкъсаната връзка между стратегически цели-задачи/мерки-дейности-резултати в националните документи

По правило стратегическите документи са с добре формулирани цели (оставям настрана случаите на некоректни формулировки) и задават рамката на общата и секторните политики (въпреки сбърканото разбиране за интеграция). Но документите, които се предполага ясно да посочват дейностите, чието изпълнение води към постигане на целите; средствата, които са осигурени за реализация на дейностите; индикаторите, които биха позволили да се оцени резултатът от дейностите, демонстрират липса на компетентност и/или формално отношение към изготвянето им. Твърде много са случаите в разгледаните документи, когато посочените дейности не са дейности и/или не са обвързани със съответната цел; не са посочени средства; индикаторите няма как да осигуряват възможност за оценка на резултата.

Административните мониторингови доклади, които първоначално са наименувани „мониторингови“, са просто отчети на съответните отговорни за секторните политики институции, които предоставят някакви данни (основно от проекти по оперативни програми), слабо обвързани или необвързани с разписаните в програми и планове за действие дейности. Посочваните в тези доклади изразходвани и/или планирани/договорени средства съзнателно или несъзнателно заблуждават, подхранвайки представата за „милионите, които държавата отделя за ромската интеграция“. Заблудата се провежда по два начина:

  • Посочваните средства са изразходвани за дейности, от които се „облагодетелстват“/„възползват“ всички ученици от дадени училища и/или общини/населени места, малка част от които са деца от ромски произход; всички жители на дадени населени места, малка част от които са от ромски произход.
  • В различни части от един и същ отчет (по приоритети Образование и Жилищни условия) в един и същ доклад, но по различни цели и/или дейности и/или проекти по оперативни програми се посочват едни и същи средства, с което се създава впечатлението, че средствата са в пъти повече.

Разкъсаната връзка между цели, задачи/мерки и дейности, както и въвеждащите в заблуда относно обема на отделяните средства „за интеграция на ромите“ отчети, освен следствие от некомпетентност, е и знак за безотговорност на държавните институции към заявяваните като приоритетни интеграционни политики.

  1. Липсата на мониторингова система

За мониторинг на интеграционната политика се говори от началото на ХХI в. Вече 19 г. няма единна мониторингова система, няма и мониторингова система по нито един от т.нар. приоритети на ромската интеграция. Разбира се, изработването и въвеждането в действие на мониторингова система не е проста работа. Но ако тя беше въведена – с всички възможни пропуски и недомислия, осмислянето им можеше да доведе и до по-адекватно и смислено планиране на последващи дейности в следващите документи и съответно, до доразработването й. Липсата на мониторингова система фактически говори за липсата на интерес на управляващите от проследяване и коригиране на интеграционната политика като цяло и на произтичащите от нея секторни политики.

Модификацията на наименованието на т.нар. мониторингови доклади в „административни мониторингови доклади“ легитимира отчитането на отговорните институции за изпълнението на секторните политики. Отчитането е необходимо по проекти: това е заложено като дейности, обхват, средства – това е изпълнено; следва одит и проектът приключва. Разбира се, и по проекти често пъти се залага мониторинг – друг е въпросът как се реализира. Но когато се „отчита“ секторна политика, освен преброяване на дейности, участници, средства, е необходимо и проследяване на реализацията на дейностите, така че в „годишните отчети“ да може да се оцени доколко реализираните дейности са постигнали търсения ефект/са допринесли за приближаване до целта, заради която са разписани и реализирани тези дейности. И още: доколко ефективно е постижението от гледна точка на вложените ресурси (финансови и човешки). След което, ако се налага, да се преосмислят дейности-участници-ресурси.

Но има и още един, може би по-сериозен проблем, произтичащ от липсата на мониторингова система: няма никаква обективна възможност за анализ дали и доколко са синхронизирани т.нар. секторни политики. Всяка отговорна за съответния „приоритет“ на „ромската интеграция“ институция отчита нещо, свършено някъде по някакъв проект. Но в дадено населено място/община може да се постигне някаква позитивна промяна единствено и само ако съответната община, след внимателно проучване и анализ на конкретната ситуация, смислено планира адекватни, разписани последователно във времето и осигурени с необходимите средства дейности.

Видимо е за всеки непредубеден читател, че всички (административни) мониторингови доклади илюстрират поне две неща, свързани с „ромската интеграция“:

  • В програми се заявяват добри намерения; в планове за действие по програмите се посочват дейности с неясни параметри; в мониторингови доклади (отчети) се изброяват изпълнени проекти/дейности и тяхната финансова стойност, безотносително на (или слабо свързани със) заявените в съответната програма цели.
  • Прекият ефект от подобно отчитане на проекти/дейности (сякаш) по „ромската интеграция“ е публичното разпространение на представата за похарчените от държавата милиони за интегриране на нежелаещите да се интегрират роми. Дългосрочният, натрупващ се през годините, ефект е усилване на негативните нагласи към ромите, за които „българското общество отделя толкова много средства, а те не искат/не могат да се променят“.

* “Какво е сбъркано с политиките за интеграция на ромите в България”, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 2019