Стефан Дечев: Меморандумът отрича признаването на независимостта на Македония

Споделете статията:

Доц. Дечев, означава ли промяна във външната политика на страната Меморандумът* относно Македония, изпратен от България до Брюксел

 Трябва да видим какво има в този Меморандум, да отсеем старо от ново и тогава ще си отговорим дали е промяна на българската външна политика по отношение на Македония. Мисля, че Меморандумът като цяло остава в полето на досегашната българска политика. Той застъпва най-общо и позициите на българската историография и българското езикознание след 60-те години на 20 в. Не е ново например, че от София се говори за „етнически и езиков инженеринг“ в Македония в рамките на Югославия след 1944 г. Не е ново непризнаването на македонската нация, както и на македонския език, който и в Договора от 2017 г. е правна категория. Меморандумът единствено съобщава, че според София Преспанският договор от 2018 г. и стандартизацията на наименованията в ООН от 1977 г. нямат обвързващи последици за България с оглед признаването на „македонски език”. Обяснявам си го с някои вече появили се коментари от македонска страна по повод на Рамковата позиция от октомври 2019 г., че тя отивала отвъд договора от 2017 г.

Настояването на понятието „обща история“ също не е ново. Него го има в Договора от 2017 г. и не е тайна, че то е наложено тогава от българската страна. Непризнаването на съществуването на македонска история до 1944 г. го има в Рамковата позиция от октомври 2019 г. Що се отнася до настояването да се спре с позицията на Скопие за „македонско малцинство“ в България и тук няма нещо толкова ново доколкото с други думи това е казано в в чл. 11, ал. 5 от договора от 2017 г.

Не е ново и иначе разумното искане за промени в официалните учебници по история и география, литература, визуални изкуства, в музейни експозиции, документални филми и др. Разбира се, това няма как да не отнеме по-продължителен период от време. Дори и при идеални условия – а условията в българо-македонските отношения, знаем, не са идеални, защото имаме десетилетия наслагване на враждебност и взаимни подозрения, – ще са необходими поне пет години за да завърши целия процес и то по най-оптимистични очаквания. Но най-вероятно ще е необходимо и повече време.

В този смисъл наистина новото в този Меморандум е, че България настоява не само документите, които излизат от държавата Република Северна Македония, но и самите документите оттук нататък на самия Европейски съюз (както преди, така и след присъединяването на новата страна към него) да се отнасят до „официалния език на Република Северна Македония“ или, в случай на абсолютна необходимост, до „македонски език“, като със звездичка се пояснава под черта „съгласно Конституцията на Република Северна Македония“. Може би като нова трябва да разглеждаме и позицията, че незадължителното кратко наименование Северна Македония ще се избягва и ще се използва единствено конституционното наименование „Република Северна Македония“.

Можем да кажем още, че този документ излиза или поне прави още една стъпка отвъд Рамковата позиция. Той е на практика оспорване на самата идея за македонска държавност. Това става с тоталното оспорване на АСНОМ, като продължение на застъпваната позиция за общата история до 1944 г.

Но най-важното в меморандума е, че продължава неприятелския тон на Рамковата позиция и в този смисъл враждебното говорене е и нарушение на духа на договора от 2017 г. Неслучайно са раздути и жертвите на комунистическия терор в Югославия.

Оспорва ли този документ за пръв път след президента Желев държавността на Македония?

Аз не бих казал, че нещата днес са по-зле отколкото по времето на президента Желев. По онова време бяха невъзможни декларации на официални български представители – а такива днес има – за признаване на днешната македонска идентичност и македонския език. Тогавашната позиция все пак беше – „признаваме държавата, не признаваме нацията“. Сега е „признаваме нацията – не даваме историята до 1944 г“|.  Моите изяви и в България, и в Македония, също бяха немислими по времето на Желю Желев и Киро Глигоров. Извървели сме път и ние, и вие.

Всъщност, втвърдяването на тона от страна на София в Рамковата позиция от октомври м.г. беше провокирано от двете безполодни срещи на смесената историческа комисия от юни 2019 г. в Скопие и особено през септември 2019 г. в София и липсата на решение за спора около Гоце Делчев. Другата причина е може би обстоятелството, че решенията взети за Климент и Наум (а именно като изпратени от българския владетел) или пък за цар Самуил (черпещ властта си от българската царска корона) не намират практическа реализация в македонската публична среда.

Но както с Рамковата позиция, така и с българския Меморандум изпратен в Брюксел има проблем. Мисля, че никой от София не би се изразил по този начин, но на практика с всичко, което се оспорва в Меморандума се прави в крайна сметка македонската нация някакво безмислено недоразумение. Историята до 1944 г. била измислена, а езикът е изкуствен, а нацията – продукт на „инженеринг“. В Меморандума намираме и една неизказана вътрешна логика. Идеята за македонска държава, македонска нация и македонски език са свързани с Титова Югославия и комунизма. Щом комунизма и Югославия ги няма, не трябва да съществуват и производните от тях. В този смисъл Меморандумът е определено нарушение на признаването на независима Македония от президента Желю Желев и премиера Филип Димитров през януари 1992 г., на Декларацията на двамата премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов от 1999 г., както и на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов от август 2017 г. Още повече, че в българската наука и медии нямат идея за протичане на естествен процес, за нарастващ консенсус в македонското общество и сред македонската интелигенция, който се материализира на 2 август 1944 г.  – това е разбирането за собствена държавност и употреба на местните македонски говори като официален език в нея. Доколкото ударението се поставя единствено върху наистина документираните намеси на Белград, Йосип Броз Тито, Светозар Вукманович Темпо и Милован Джилас в този процес, днес за българската общественост остава скрито, че автентичното македонско желание за собствена държава и употреба на народните македонски говори стои преди тези процеси и то предшества намесата на Белград.

А и в Македония след 1992 г. непризнаването от българска страна на нацията и езика е извиквало подозрения, че се оспорва и самата държавност. Разбира се, никога не е имало подобни изявления от страна на София. Но македонските страхове наистина са нормални. Било идеята за „автономия на Македония“ или за „независима Македония“ София винаги е подкрепяла, разбира се, но когато нищо друго не би могла да направи. Не и през 1912, 1915 или 1941 г. И ако през първите два пъти македонското съзнание е още колебливо и немалко изтъкнати македонци изглежда също са привърженици на великобългарските решения, то изглежда третият път стремежът за държавност е преобладаващ и води към АСНОМ и македонската държавност. Намесата на Белград в този процес, разправата на Лазар Колишевски с политическите му противници, моделирането на азбуката са дебат, който днешното македонско общество трябва да води и няма да го проведе докато се намира пред заплахата от претенциите на София.

Къде е истинският проблем в отношенията между двете страни и нации

Истинският проблем за отношенията между двете страни и нации беше описан много добре преди години от белгийския учен Раймонд Детрез. Българските историци казват: „Преди българи, значи и сега, и завинаги българи.“ От своя страна македонските им колеги твърдят „Сега македонци, значи и преди, и откакто свят светува македонци.“ А всичко това чрез образователната система е влязло в българските и македонските училища. Няма разбиране за това как се създават нациите, няма модерно разбиране за идентичността. И на двете места, и в училище, и в медии господства романтичния национализъм.

Историците са доста ретроградни. Те използват научна терминология, но не и реален научен подход. Цялата образователна система, медийна и културна среда, възпитанието на днешните българи и днешните македонци, което вече се е превърнало във втора природа, говори, дори крещи против истинския експертен научен подход. В Македония българската идентичност се представя за екзархийска пропаганда, а в България македонската(идентичност- б.ред) за югославско комунистическо творение. Истинският проблем е, че българската страна в историческия наратив не се е отказала от някои великобългарски амбиции и изглежда на македонците неискрена в официално декларираното признаване на сегашните реалности – македонския идентитет. Истинският проблем е видимият отказ на македонските историци да приемат огромния брой необорими факти за българската идентичност на преродбеници и революционери, че пътя към съвременната македонска идентичност минава през един български етап на „обща история“. Но пък ако солунският атентатор Павел Шатев или старият илинденец Панко Брашнаров, са сред първостроителите на независима Македония с македонски език няма как за тях македонската история да започва на 2 август 1944 г., както го изисква българския Меморандум. Просто Илинден и солунските атентати са част от двете истории – македонска и българска – поради куп причини. Но това, което ще се случи при едно подобно разбиране е, че много от писанията на Ванчо Георгиев от македонската комисия и Ангел Димитров от българската, ще се окажат проблематични.

Проблем също е и взаимното недоверие. Макар да има сякаш консенсус Македония да признае миналото, а България да признае настоящето,  и в София, и в Скопие се страхуват от последиците от това. Но раждането на македонската нация е естествен процес, а не както твърди българската историография изкуствено. И македонската историография също не го описва този процес, крие етапа на българска идентичност на македонския елит и много македонци. От там идва проблемът.

Има ли бързо решение на македонския въпрос в българското общество?

Зададен по този начин въпросът подсказва причини само от българска страна, но отсъствие на причини от македонска. Това не е точно, както вече посочих. Вярно е обаче, че докато в България не се осъзнае, че появата на македонската нация е резултат от напълно естествени процеси и че в крайна сметка се е появила като всички останали  нации, винаги ще има проблем. През миналата седмица един от членовете на смесената комисия от българска страна, Иван Илчев, се оплака в една много гледана българска телевизия, че Европа не разбира българите и българските искания. Но няма как да не се говори езика на европейската и световна наука и да се комуникира българската позиция, че и да я разберат. Ако все още ни слушат докато обясняваме, че в 6-7 в. са се заселили на юг от Дунава „славяните от българската група“, то най-много да ни слушат докато стигнем до там как в 9 в. се създала и „българската средновековна народност“. Там ще спрат и да слушат. А какво да говорим да изтърпят и твърденията за „етническия и езиков инженеринг“, за македонския като „изкуствен език“, за това как една идентичност после била заместена от друга !Изграждането на нации и езици става на куп места с инженеринг, всички стандартни езици са в по-голяма или по-малка степен изкуствени, по цял свят една идентичност може да премине в друга…

Но проблем има и от македонска страна. Разбира се, режимът в бивша Югославия, еднопартийното комунистическо управление, политическата ситуция между 1945 и началото на 60-те години са играли роля за конкретното съдържание и дефиниране на македонската нация, култура и идентичност. Дори и покойния ви историк Иван Катарджиев изтъкваше как хомогенизирането на македонската нация през този период става и с известно политическо насилие. Разбира се, откровеният разговор в самото македонско общество за това, би започнал едва когато то не усеща заплаха за неговата самостоятелност и идентичност от Изток. А в България очевидно е необходимо съзряване за това. Полемиките показват, че този момент все още не е дошъл.

Текста на Меморандума виж тук

Публикувано в македонското издание Политика

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.