Стефан Командарев: Свикнахме с новините всеки ден за починали медици, а сега трябва да свикнем с новините за починали учители ли!

Споделете статията:

 

Много се размиха усещанията за добро и зло. Обезцениха се неща като солидарност и взаимопомощ

Щом няма базисно доверие към държавните институции, тръгват конспирациите и невярването в сериозността на коронавируса

Официалните статистики на Евростат, както и данните на Световната банка показваха, че през 2009 най-богатите българи печелят около 6 пъти повече от най-бедните

Училища, университети, барове, ресторанти, дискотеки, офисни места, където хората прекарват много дълго време в затворените пространства, на затворени прозорци, дишат един и същи въздух, вирусът се разпространява като аерозол във въздух

 

 

Юлиана Методиева: Стефане, след такситата и патрулиращите полицаи в “Посоки” и “В кръг”снимаш трета част за българските пенсионери от големия си проект „Посоки.” Документалният филм за трансплантациите и донорството не прекъсва ли работата ти по тази трилогия?

Стефан Командарев: Не, трилогията не е прекъснала, тя си върви, догодина се надявам да имаме възможност да работим по него. Документалният филм, който снимам в момента е нещо съвсем отделно. Идеята зрееше от доста година, още преди филма „Посоки“. В него имахме тази тема за трансплантациите на сърцето. Докато снимахме, аз се виждах с тогавашната шефка на Изпълнителната агенция по трансплантации/нея вече я няма/ и с Георги Пеев, който е с два трансплантирани органа – сърце и бъбрек. Той е невероятен човек. Още тогава се запалих по тази тема. Като се свързах с него разбрах, че нещата с трансплантациите става от година на година все по-зле. Решихме, че трябва да направим нещо: хиляди чакащи, донорските ситуации така се получават, че стават все по-рядко в сравнение с предишните години. С този филм бих искал да променя нещата доколкото мога.

Ю.М.Само твоето медицинско образование ли те кара да мислиш повече за реформата в здравеопазването и да поставяш във филмите си за обсъждане тези въпроси? Или това е резултат на гражданския ти капацитет да улавяш тежките проблеми?

Стефан Командарев:И двете. Първо, аз имам изключително много приятели лекари и то няма как – 6 години съм го учил, 4-5 години съм го работил. Второ, те нещата са свързани. Здравеопазването най-силно пострада в тези десетилетия на т.нар. преход. Няма как, всичко да не е в добро състояние , а пък здравеопазването или в трансплантациите да жънем някакви огромни успехи. Така че, едно и другото, не мога да ги отделя. Ситуацията с трансплантациите е такава защото системата на здравеопазване е доведена до абсурди и изкривявания! Системата на търговските дружества, клиничните пътеки, по печелившите клинични пътеки са се наредили частните болници, а не толкова печелившите са държавните, които трупат загуби. Младите лекари напускат, студентите по медицина ходят непрекъснато на курсове по немски за медици, френски за медици, и в момента когато вземат диплома – изчезват. 52 години е средната възраст на лекарите в България, тоест една огромна част от лекарите са в пенсионна и предпенсионна възраст. Не достигат лекари, не достигат медицински сестри! Знаете ли колко са детски уролози в България? Пет! Те се шегуват помежду си, че се страхуват да пътуват в една кола…

Ю.М.Разбирам реакциите ти към тази фатална крива, по която се движи медицината. Проблемът с трансплантациите е свързана с донорството, а то е свързано с нагласите на хората. Очевидно е, че желанието за дарителство на донори е в спад. Как си обясняваш това?

Стефан Командарев:Това има своята генеза в процесите, които се случват в България. Ето една книга „Патология на неравенствата“ от Уилкинсън и Пикет. В нея има цели глави, в които се обяснява какво се случва с базовото (не)доверие между хората. Доверието е лепилото, което изгражда едно общество. То „залепва“ социалната тъкан. Авторите на книгата описват, че държави с високи нива на неравенство – а България е първенец в Европейския съюз по неравенство, доверието между хората, към институциите, е много ниско. Тодор Колев пееше „Как ще ги стигнем американците“ е, поне по неравенствата ги стигнахме! Неравенството в Америка и в България е сходно. За разлика от Западна Европа. Лошото е, че тази тенденция у нас във времето се засилва. Защото официалните статистики (говоря за Евростат, данни на Световната банка и т.н) показваха, че през 2009 най-богатите българи печелят около 6 пъти повече от най-бедните. Няколко години по-късно, тоест 10-11 години след като влязохме в ЕС, с всичките огромни очаквания, уви, тази цифра скочи 8-10 пъти.

Ю.М.Какво общо има това с донорските нагласи у хора?

Стефан Командарев:Донорството има много страни. Тази, за която конкретно говоря, е доверието на хората да дадат органите на свой починал близък с цел да се спасят органите на няколко човека, които чакат органи! За да се случи това дарителство, трябва да има едно високо базово ниво на доверие. Доверие между хората, доверие към институциите, доверието към здравеопазването като система. В държави с високи неравенства, както и описано в „Патология на неравенството“, доверието е изключително ниско. Когато липсва доверието, тръгват опасенията „те могат да откраднат органите“. Въпреки, че България има една от най-сложните процедури за установяване на мозъчна смърт, което не дава възможност за злоупотреби за процедурата за даряване на органи за трансплантация, това се случва! Да прибавя няколко независими комисии, екипи от няколко болници, участват над 100 човека лекари, но въпреки това…щом няма доверие,тръгват конспирациите, цялото това невярване. Установявам,че няма никакъв смисъл. Хората предпочитат да не даряват органите на техен близък, а по-добре да изгният в гробищата и да ги изядат червеите. А биха могли да дарят и да променят радикално живота на няколко човека, които чакат и всеки ден се надяват да звънне телефонът и да им се каже „имаме донор, тръгвай към болницата!“

Ю.М.Склонността към конспиративно мислене не само към медицинските институции, но и към държавата като цяло, ли е причината да е налице толкова сериозен тренд на нежелание да се носят маските? Те вече се горят на публични места…

Стефан Командарев: Не мога да отговоря еднозначно с „да, това е причината“. Причините са много, както и за трансплантациите. Първата причина е базовото недоверие, за което вече говорих. То прераства в недоверие и към експерта. Втората причина е много добре описана в един изключителен документален филм „Социалната дилема“ направен от създателите на големите социални мрежи – Фейсбук, Инстаграм, Гугъл, както и  човекът, направил бутона Like. Те говорят, че са очаквали много повече положителни страни от факта,че са направили тези неща, но са се ужасили от негативните ефекти! Тези негативни ефекти се оказват изключително много. Една от тях е срив на доверието към институциите, към експертизата. Всеки един има трибуна, всеки един може да говори и това създава много благоприятна почва за създаването на конспиративни теории. Например, всички онези видеа с конспиративни теории, които  помните, започнаха да циркулират още през март. Трета причина, която аз се опитвам да показвам и във филмите ми (между другото, приятелските упреквания към мен, че правя черногледи филми, че нещата не са чак толкова зле, вече се преформатираха. Казват ми” ти изглеждаш много оптимистичен към нещата наоколо!”), та тази трета причина e, че един от големите минуси на онова, което заедно преживяхме през последните десетилетия, е именно огромната морална и ценностна криза, в която се озовахме. Много се размиха усещанията за това, кое е добро, кое зло. Обезцениха се солидарността, както взаимопомощта. За сметка на това, отгоре изплуваха“ ценности“като бързата печалба, печалбата на всяка цена, на далаверата, на прецакването.  Няма смисъл да давам примери, могат да се открият в песни и в какво искате. Това е също една от причините за това което се случва. Когато има такава почва. В нея лесно могат да поникнат всички тези теории…В началото на кризата нещата бяха много неясни. Някои мерки бяха по-силни отколкото трябваше, беше преекспонирано плашенето, но в крайна сметка всичко това не оправдава защо след това минахме от едната крайност в абсолютно другата!

Ю.М.Във фейсбук ти написа за хората около теб,  загинали от Ковид-19. Смяташ ли, че може да има все още хора, които не знаят какво е да си в болница, как страдат болните от този вирус, как умират? Съгласна съм, че в началото на кризата не беше съвсем ясно какво е Ковид-19, да, дразнеха се масово от мерките, но сега би трябвало да е друго. Как да си обясним причините, поради които се бунтуват срещу маските, дори ги горят?

Стефан Командарев: Според мен бързо ще приключи този процес с горенето на маски. От няколко седмици, следейки социалните мрежи, все повече и повече хора започват да съобщават „аз съм вкъщи”, “болен съм”, “тежко го карам”, “пиша от болницата“. Хората все повече ще си дават сметка за сериозността на ситуацията в момента. Досега в България нещата досега минаха много леко. В началото и заради мерките, или заради това,че съвпадна с грипната ваканция, започна ковид-ваканцията, имахме смешни цифри на заразени. След това дойде лятото, една въздушно-капкова инфекция трудно вирее, хората са навън, температурата убива вируса. Но…всичко това отмина. Това беше една отсрочка, без властта да използва това време да се подготви. Всички знаеха, че няма лекари, няма медицински сестри, че колкото и легла да се внесат или апаратура, няма кой да ги обслужи. Така че, трудното тепърва започна. Мисля, че маските няма дълго да се горят. Хората виждат какво става около тях. Ще го научат по трудния начин. Има една категория хора, които не разбират от думи, а едва когато нещастието ги сполети. Уви. В дъното на цялата тази работа, освен тези неща, които изброихме, има го и базовият психологически механизъм на отричане. Човек вярва в това, в което иска да вярва. Животът става много по-лесен когато кажат на хората, дори хора с медицинско образование, вирус няма, той изчезна през юли…

Ю.М.Да не коментираме Мангъров и мангъровщината.

Стефан Командарев: Този човек е в основата на доста такива неща. Доколкото чувам , той си продължава, може би върви към политическа кариера…

Ю.М.Говориш за психологическия механизъм на отричане у нас. В една кореспонденция от Япония, Юлиана Андонова разказа как японците си носят маските навсякъде. В Южна Корея е същото: всички са с маски. Знаят, че е временна противоепидемична мярка. Това е характерна азиатска дисциплинираност. Може би трябва да говорим за българския случай на отричане…

Стефан Командарев: Аз не мога да кажа, че ние сме някакви уникални хора и затова отричаме по по-особен начин. Просто почвата в България и поради неравенството и поради ценностната криза, както и политическата – тя също така допринася – всичко това разруши идеята за общност. Когато няма идеята за общност и за солидарност, всеки се държи като самостоятелна единица! В Япония има съзнанието за общност. Въпреки, че всички знаят на някакво ниво, че ако сме единни, това сме го показвали в българската история(!) много по-лесно ще минем през трудностите. Независимо дали е епидемия, война, тоталитарен режим, или някакъв друг вид криза. Но когато всеки тръгне да се спасява поединично, когато не му пука за съседа, за човека, с който стои на опашка, за човека, с който се вози в автобуса, тогава познанието се случва по трудния начин!

Ю.М.Пишеш много в социалните мрежи, даваш интервюта със силни послания. По тази причина и те потърсих. Ти си единствен май, който каза,че  присъственото обучение в училище трябва да се прекрати(виж тук). Защо смяташ,че си прав?

Стефан Командарев: Практиката ще го покаже. В цяла Европа това се случва. Имам две деца. дъщеря и син. Ще отворя една скоба. Синът ми е в обикновено училище, а дъщеря ми – в частно училище. Слава богу, имаме два апартамента, които даваме под наем, така можем да си позволим таксата. Разликата е от небето до земята! В държавното вътре в клас са без маски, мерките ги има, но не са чак толкова стриктни. Докато в частното училище навсякъде са с маски, вентилацията е с хепа-филтри, всичко се спазва на 100 процента. Тоест отново опираме до неравенството. Тези, които имат пари, децата им ще получат не само по-добро образование, но ще получат и по-добра грижа. Генерално погледнато, 80 процента от децата го карат безсимптомно, но това не им пречи да бъдат най-големите преносители на вируса. Сами виждате, че от 15 септември нататък, скочихме от 100 случая на ден до 1500! Тоест, ясно е на всеки човек с някаква медицинска експертиза, че тази въздушно-капкова инфекция се вихри в затворени малки колективи! Училища, университети, барове, ресторанти, дискотеки, офисни места, където хората прекарват много дълго време в затворените пространства, на затворени прозорци, дишат един и същи въздух, вирусът се разпространява като аерозол във въздуха, така че спазването на дистанция няма бог знае какъв ефект. В цял свят има призиви за минаване колкото си може повече в хоумофис, децата – където има много бройки – минават онлайн. Това е временна алтернатива. Нищо не може да замени истинското , физическото общуване на преподаватели с децата, но така или иначе, започнаха да умират учители! Тези, които ми говорят, че маските крият усмивките на децата и какви психически травми щели да окажат върху тях, нека да говорят с тези деца, които загубиха класната си! Както стана в Търговище, където учителка на 54 години умря от коронавирус ! Това е травма за цял живот! Нещата отново не са много сложни и затова колкото по-рано се приключи с експеримента присъствено обучение, толкова повече човешки животи ще бъдат спасени!Свикнахме с новините всеки ден за починали медици, а сега какво, трябва да свикнем с новините за починали учители ли!

Ю.М.Така е. Но нека да те питам и другояче. Имам впечатления от няколко държавни училища. Там директорите осигуряват нужния противоепидемичен контрол. Очевидно е,че нещата опират и до отговорността и компетентността на ръководителите на отделното училище. Ти си много критичен към властта, не пропускаш да акцентираш върху негативните последици от „сухите съчки”, които първи ще изгорят(по Мангъров), но какво всъщност липсваше на тази власт за успешното менажиране на ковид кризата?

Стефан Командарев: Според мен, много лошо съвпаднаха медицинската криза с  политическата криза Тя започна по някакъв начин да бъде използвана политически.Това е недопустимо! Пандемията съвпадна с протестите, които в огромната си част имат правилни искания.  Какво стана?От страх и популизъм, пуснаха се мачовете, дискотеки, никакви ограничения, никакъв контрол, с риск да пламне всичко! И то пламна. Всички в тази държава, включително властимащите, са живи хора. Никой не е застрахован да не изкара вируса. Естествено има огромни разлики в преболедуването и лекуването на заболяването. Видяхме при Тръмп –  когато властта се разболее, ще има най-скъпите лекарства! Докато всички чуваме днес, как линейки пътувайки с коронавирус болни хора, обикалят от болница в болница и никъде не приемат пациенти! Защото няма места. Властта знае, че за нея винаги ще има лечение, но не това е моята идея за демокрация, за равноправие. Няма го и братството и равенството! Какво братство, когато едни имат много повече от други!

Ю.М.Виждаме и друго. Невъзможността на оторизираните лица и институции да управляват кризата. Помниш, как НОЩ бе подложен на нечувана критика, а това намали авторитета му! Сменен беше и здравният министър. Доста късно създадоха лаборатория за адекватна информация и логистика. Кой е виновен?

Стефан Командарев: Не , НОЩ предлагаше мерки, но решенията ги взима властта. Това е важно разграничение. Не може един ден да се казва всички да бъдат с маски, а вечерта да промениш всичко това заради невъзможността да спазваш социалната дистанция… Не може сутринта да затваряш барове, вечер да ги отваряш с намалени децибели. Това дразни.

Ю.М.Но и в Чехия например, е така. Властите се лутат, искат да угодят популистки на населението…

Стефан Командарев: Снощи на стадион Васил Левски имаше десетки хиляди души! Няма как да работят дискотеки! Искаме да пазим икономиката, та икономиката на България кръчмите и стадионите ли е?

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.