Светът гори, а бъдещето е в 11-годишните, защото знаят какво искат

Споделете статията:

Идеята

Малкото междучасие е между два часа латински с пети клас. Опитвам се да си почина след уморителното и забавно упражнение да преподавам „мъртъв език” на 11-годишни. От четири месеца и половина този експеримент е факт за едно училище, свикнало да вижда в класните си стаи само тийнейджъри между 14 и 19 години. В опит да влее нови сили, перспектива и вдъхновение за бъдещето, Класическата гимназия, за която е все по-трудно да оцелява на старите си лаври, прие в редиците си 82 деца в пети клас. Те учат задължителните според програмата на МОН предмети, плюс два специални, които да ги запознаят отрано с класическото образование, макар и в улеснен и адаптиран за тях вариант. Единият от тези предмети е именно латинският, за който стана дума в началото и който, благодарение на сайтове като www.legonium.com въобще не изглежда мъртъв на деца, които от една страна още си играят с лего, колички и всякакви детски щуротии, но от друга, са във възраст, в която умовете им са в най-добрата си форма, а паметта им е услужлива като добре смазан механизъм. Именно затова, с помощта на лего героите от споменатия сайт и адаптирания за деца латински, на който те говорят, полека и на игра навлизаме в дълбините на езика на Цезар и Цицерон. Както казах, експериментът е в равни дози изтощителен, но крайно интересен и забавен. Да адаптираш методиката си на преподаване, предназначена за що-годе пораснали ученици, към деца, които до миналата година са били по-близо до детската градина, отколкото до училищния курс, е мощно усилие, в което трябва да се приложат всички налични умения. Получава се и има прекрасни моменти, в които си мисля, че в образованието има смисъл, особено когато на помощ идват по-големи и завършили ученици, които включват талантите си във всичко, което правим – рисуване, пеене, рецитиране и т.н. – разбира се, само на латински. Мога да продължа със сладките приказки за идилията с лего човечета, които говорят на латински и прекрасни песни, които помагат на децата по-лесно да възприемат и научават езика, но за съжаление, темата ми е друга. Връщам се към междучасието.

На латински думата “lego” значи и “чета”, и “събирам”. Така отговорът на въпроса “Какво правиш?” е двусмислен – може да значи и “играя си с лего-то ми” и “чета”.

В стаята, освен мен, почиващата си учителка, са останали изненадващо две момиченца, които не пищят, не тичат или ядат по коридорите. А си говорят. Не се учудвам за какво, а как. Действието се развива след най-ужасяващата седмица на пожари в Австралия, в която може би само реликви от миналото, като настоящия американски президент, не са мислели за края на света, всеки, по своя начин. За човечеството може би Апокалипсисът бе временно отложен, но, както всички знаем, повече от един милиард животни намериха смъртта си в огъня, а някои видове станаха още по-застрашени и изчезващи. Като коалите. Именно за тях говореха двете деца, тихо, съсредоточено и много сериозно. Но най-вече, крайно информирано. Едното обясняваше на другото точните причини за уязвимостта на сладките, но неспособни да се спасят сами в огнената стихия животни. Заслушах се в разговора им – умората ми беше доста повърхностна, а и е факт, че когато общуваш с петокласници поотделно, а не на куп, са извънредно смислени и зареждащи събеседници. Разговорът премина от научно-информативната си част, към простичко казаното, без никаква престореност и преиграване, изречение: „Разбираш ли, трябва да направим нещо”. Отговорът беше детски и искрен: „Да, ама знаеш ли, ти си много странна”, в смисъл, да, трябва, но какво си мислиш, че можем да направим точно ние. Или нещо подобно. Няма значение. Другото дете не се отказа. Просто търпеливо обясни, че трябва да намерят начин да помогнат на коалите. Идеята бе приета и двете сериозно заразсъждаваха как да действат. Тогава се намеси моя милост. Да, обичам латинския и се радвам, че на децата им харесва да го учат или поне не роптаят срещу него, но темата за бъдещето на света, в който ще живеят, ми е доста по-важна. Завиждам на Тръмповците, които си живеят сякаш сме 80-те години на 20-ти век и искат те да продължат вечно, наслаждавайки се на икономическата си мощ, но знам, че в името на децата ми, моята героиня е Грета, която не ходи на училище, но знае какво и как да го поиска.

Включих се в разговора на Мария и Яна, двете малки, но зрели събеседнички, като им казах, че ще им помогна с идеи и информация какво да направят, като от тях зависи да организират всичко останало. Те бяха изненадани, че ги приех насериозно, но бързо им мина. Веднага се заехме за работа. С помощта на по-големи ученици проучихме как стоят нещата с даренията за коали, разбрахме, че трябва да се внимава къде се пращат събраните суми, осъзнахме, че усилията ни ще имат смешен резултат, но не го казахме на малките. С подкрепата на ръководството на училището заложихме на изпитания модел с благотворителна седмица и базар за коалите. Съобщихме на пети клас, че имат възможността да участват в идеята на съученичките си и заедно да направят всичко по силите си да помогнат на почти изчезналите животни. За десет дни, 82 деца, които се познават от няколко месеца, организираха и начертаха план за своята коалска кампания. Сякаш всеки знаеше какво да направи и как да помогне. Никой не се присмя или омаловажи каузата. Тя беше еднакво разпознаваема и близка за всички 11-годишни. Седмицата на коалите дойде, цялото училище се изпълни с деца, които събираха дарения и завърши с базар, където бяха донесени необозримо количество приготвени кексчета, сладки, бонбони, картички, книгоразделители и още много безименни „продукти” на тема „коали”. Накрая, събраната сума от малките, които бяха измолили и омаяли нас, големите, да даряваме и купуваме, беше 850 лв. Нищожна капка за коалите, но обозрим и добър резултат от конкретно действие, извършено от конкретни хора, макар и още толкова мънички, че си мислиш за памперси като ги видиш.

 

Изводите

Ако сте се замисляли, вероятно сте забелязали, че най-страшните огнени седмици в Австралия симетрично протекоха със задълбочаване на водната криза в Перник и ожесточаване на протестите на перничани. Макар и огнената стихия в далечния континент да бе породена от различни природни причини, като жестоките жеги, суши и т.н., все пак имаше 24 обвинения за умишлени палежи. У нас, т.нар. „водна криза” в Перник дори нямаше доказан природен причинител: в последните години имаше толкова проливни дъждове и наводнения, че много язовири превантивно бяха изпразвани. Засушаването тепърва ни предстои, драстичният спад на водата в язовир „Студена” не е сигналната му „жертва”. Но беше повод за поне едно обвинение в умишлена глупост и безхаберие, като и в нашия случай вероятно конкретните виновници трябва да са най-малко 24. Казвам всичко това, защото предполагам, че, докато сте чели горните редове, няма как да не сте си задали въпроса: „Защо да помагаме на коалите, като на себе си не можем?” В това е проблемът. Когато чух ученичките ми да си говорят за коалите, веднага си помислих за второкласниците, които събирали вода за децата от Перник. Запитах се, защо коалите в Австралия са събудили по-голямо съчувствие в моите ученици от българския град без вода. Не потърсих отговор у самите деца, защото ме беше достатъчно срам от случилото се на 15 км. от София. Срам от всички нас, избирателите, от всички тях, политиците, от всички онези, на които плащаме, без да знаем за какво. И австралийското правителство показа завидна глупост и неадекватност в (не)справянето с пожарите, а и то е избрано от същите онези австралийци, които виждаме как спасяват ранените си от огъня животни.

Д-р Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и СУ

Може би просто за петокласниците проблемът на коалите бе по-разбираем и ясен, отколкото водния режим в Перник. Те дори вероятно не знаят какво е това – все пак, ние, родителите им, изживяхме детството си под знака на режима на тока в края на 80-те и водната криза на Янчулев от 90-те. Едва ли това е била любимата ни тема за разговор. Досега, когато тя безмилостно се върна на дневен ред.

Първият извод от „Седмицата на коалите” е, че, докато хората в избирателна възраст, било в Австралия, било в България, все се чудим за кого да гласуваме и обикновено правим грешки, очевидно и с фатални последици, то т.нар. малолетни може би са доста по-наясно с приоритетите, проблемите, интересите си и това как да ги защитят. Грета Тунберг е олицетворение на тази тенденция, но в никакъв случай не е единствена. За десет дни, на училищно ниво станахме свидетели на детска адекватност и активност с видим резултат. Организираха кампания с ясен профил и разпознаваемост, както и с добре заявени цели, които да бъдат постигнати. Имаше конкретни решения как да бъде направено това.

Вторият извод е по-скоро напомняне, че днешните 11-годишни ще бъдат избиратели след 7 години и имаме пълно основание и надежда да смятаме, че ще се справят по-добре от нас. Третият извод е, че тоталната им информираност, глобална адекватност и недопускане да бъдат баламосвани вероятно ще се съсредоточат предимно в „зелен” вот, единственият, който ще има смисъл в близко бъдеще, дори в България, но който няма да е знак за либерално, ляво или алтернативно мислене, а явен пример за прагматичното отношение на човечество, което е решило да оцелее, въпреки Тръмп, „гениалната” австралийска политическа върхушка и други отрицатели на очевидното.

Четвъртият извод е малко обиден и вероятно ще предизвика гневна реакция: желанието да помогнеш на коалите на другия край на света е доказателство за глобално мислене. Допускането на кризата в Перник е пример за точно обратното. Ако тамошните избиратели и всички, които има опасност да изпаднат в същата ситуация, бяха мислили и мислят в по-големи и глобални мащаби, нямаше да протестират чак сега, когато водата свърши, а когато са виждали, че в предизборните обещания на съответните кандидат-кметове отсъстват предложения за решаването на проблема с нея. Не искам да звуча по софиянски високомерно и назидателно, особено след като именно софиянци сме избирали кметове като Александър Янчулев и Стефан Софиянски, а само да напомня, че на софийските жълти павета постоянно се протестира срещу нещо, като през 2019 г. сериозен процент бяха именно протестите срещу кмета Фандъкова и реконструкцията на улици като „Граф Игнатиев” и др. Можеше и перничани да се присъединят към протестиращите с доста по-сериозния си воден проблем от това дали плочките на „Графа” са поставени накриво, дали е красиво и т.н.

Или, нека не се смеем на децата, които искат да сторят нещо, макар и нищожно за коалите, а да направим всичко възможно да се преборим с всякакви форми на локално и провинциално мислене у тях. Светът не го чака нищо добро за в бъдеще и единственият начин да се помогне на спасението му е да се мисли за него като за обща черга, която гори.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години. От края на октомври, 2019г., е доктор по Теория и история на културата към ИБЦТ на БАН.