Сюзън Харис – новият български патриотизъм

Споделете статията:

 

Тя не носи тениска с надпис „България над всичко” или „България на три морета”, но за мен героинята на този разказ е сред най-ярките примери, че в България има експати, които могат да бъдат не просто „новите българи”, а „новите български патриоти.” За Сюзън Харис, която от 10 години живее в сакарското село Черепово, България е всичко, което иска и й дава това, от което има нужда. Обичам България, казва тя, това е моят истински дом.

Дълги години в миналото във Великобритания тя е работила в типичен английски пъб и на някои от най-значимите музикални фестивали в страната като Гластънбъри и Хайд парк. Преди 12 години се разделила с партньора си и решила да започне нов живот. Уморена от динамиката на предишната си работа, Сюзън поискала да живее тихо и спокойно, обмислила различни възможности на острова и в популярните дестинации за британски експати, после решила да опита нещо пo-различно… и така стигнала до България.

В Черепово тя е един от шестте британски граждани и съдбата си е направила странна шега – един от останалите петима е бившият й съпруг Мелвин, който също си купил къща в селото. За разлика от повечето британци в селото, които предпочитат да разпускат и активно да мързелуват, Сюзън предпочита много повече да се включва в живота на общността и желанието й да бъде „местна” идва спонтанно от самата нея. Не се чувства длъжна да го прави, но изпитва удоволствие от това, че навлиза в духа, културата и живота на местните българи. На село Сюзън обича да прави всичко, което правят и кореняците череповци – гледа куче и котка, копае градината си, сама си прави басейн, а брат й, който също вече живее тук от две години, си взел прасе. Тя отдавна не се опитва да бъде като местните – тя вече е местна, и това го признават всички край нея. Местният й патриотизъм стига до там, че си купува народна носия и пременена с нея придружава череповската самодейна група за автентичен фолклор на различни културни събития и фестивали. На лявото й рамо е татуирано българското знаме. А след срещата с нея се уверихме, че не е само рамото – България е изписана в сърцето й.

Българите отиват във Великобритания, защото страната им дава неща, които те не намират в България. Но историята на Сюзън още веднъж доказва, че и България има какво да даде на на хората, стига да имат сетивата да го почувстват – спокойствие, близък контакт с природата, усещане за свобода и лекота. И дори нещо повече – чувство за принадлежност.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Георги Станков

Георги Станков е завършил психология в СУ "Св. Климент Охридски" със специализации по психология на развитието и социална и политическа психология. Има докторска степен по политически науки също от Софийския университет. Като психотерапевт практикува психодрама, социодрама и социометрия. Има задълбочен професионален и научен интерес в изследователски и приложни области като: междугрупови отношения, конфликти и помирение; колективна травма, колективна памет и историческа (трансгенерационна) травма.