Тайнственото число и борбата със седмокрила мелница

Има само седем неща. Този надпис на няколко пъти ми направи впечатление докато вървях тази седмица. Той, някак недовършен надпис с разкривена последна буква, стои на едно електрическо табло и сякаш авторът му за малко не е успял да ни каже, кои са тези седем неща и защо са само те на света.

Може би това е списъкът, който ще разкрие тайните на вселената и всичко останало. Като онова прочуто 42 на Дългас Адамс, но тук намалено шесткратно. И все така тайнствено. Може би това е началото на разбирането на сложния свят, в който живеем.

И като всяко подобно нещо, което ти се забива в съзнанието, цяла седмица не ми даваше мира. Много исках да знам кои са тези седем неща. И всеки ден с надежда минавах оттам, очаквайки да видя, че поне първа или втора точка от този списък се е появила.

Но не би. За съжаление таблото продължаваше да стоеше с това тайнствено „Има само седем неща“, а и „а“-то продължаваше да е разкривено… Не можех да разчитам на автора. Трябваше да взема нещата в свои ръце и да мога да ви споделя накрая – кои са тези седем неща.

Естествено, първо пробвах в интернет и директно написах в търсачката „Има само седем неща“… Което, нека да сме честни, не беше  много умно от моя страна. Два часа по-късно, прочел изключително важни статии, сред които „Седем неща, които трябва да спрем да си причиняваме“; „Седем неща, които само неуверен в себе си мъж изисква“, „Седем неща, които можете да правите с една книга“; „Седем неща, които той прави, ако си има друга“ и разбира се „Седем неща, които не са за пре-програмиране на мозъка ни“ – бях още по-объркан. Дали тайнственият автор е искал да ме предупреди за опасностите на мозъчното пре-програмиране. Не мисля. Просто отговорите на такива екзистенциални въпроси, не са лесни, като търсене в интернет.

Затова без да се колебая реших да се доверя на втория най-важен източник на информация в моя живот, след глобалната мрежа – моето подсъзнание. И реших да направя мой списък със седем неща на свободен принцип. След което и със седем неща на някоя тема. Мислих, писах, трих, пак писах, пак трих, пак мислих и не стигнах до само седем неща. Стигнах до седем списъка по седем:

–        Седем неща, които не обичам в другите хора.

–        Седем неща, които харесвам в другите хора.

–        Седем неща, които ме забавляват.

–        Седем неща, които ме натъжават или дразнят

–        Седем неща, които бих променил в себе си

–        Седем неща, които бих запазил завинаги

–        Седем неща, които ще изпълня до Нова година

Полезни списъци, не съмнено. Но някак,  макар и подредил всичко в ясни и точни списъци, не се усещах разкрил голяма, вселенска тайна. Затова ми оставаше само един ход – да се посъветвам с двата текста, чиято цел е да ти разкрият тайната на света. И в тях да проследя всяка седма дума. Така, отворил от едната страна Библията, а от другата брой 34 на Държавен вестник, седях и записвах:

“Земя, тъмнина, спускаше, светлина, раздели ден първи“ ми подсказа Библията. „Създаване, разходването, държавни, участие, председателя, националния, налагане“ – пък добави Държавен вестник.

Може би смисълът на вселената беше, че когато тъмнината се спускаше над земята, светлината разделяше първия ден. Или пък че когато създаваме, изразходваме държавни участия и националният председател налага неща. Все изначални истини, но точно както с интернет списъците и в моя голям списък със задачи, нещо липсваше. Не беше пълно. Не ми даваше спокойствието, че това са само седемте неща…  И колкото и да се опитвах да намеря скритата мъдрост, тя все се оказваше по-мъдра и по-скрита от мен.

Ядосах се. Скъсах листата, изхвърлих списъците и се зарекох да не отварям повече Държавен вестник никога през живота си. Понеже имаше шанс да загубя разсъдъка, преследвайки моята седмокрила вятърна мелница, трябваше да излезна навън. А и Шабат наближаваше, а аз тепърва трябваше да пазарувам и да готвя…

Влязох в плод зеленчука до нас и казах на продавачката ще ми трябват тези неща: броколи, карфиол, пресен лук и чесън, пресен спанак и домати, и краставици…

–        Само това ли – попита тя?

–        Точно така – отвърнах и осъзнах – Има само седем неща, които ми трябват, за да сготвя днес и това са те.

Цял ден бях търсил отговор на въпросите на вселената и всичко останало и на седемте основни неща на света. Бях ги намерил. Поне до тази вечер, когато тези седем неща се надявам да се превърнат във вкусна вечеря. А утре ще потърся нови седем неща и после още седем… И така. Всеки ден по седем. Докато не разбера вселената и всичко останало. Или не ми втръсне от броколи.

Шабат шалом!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика