Те избраха Тръмп – може би им дава идентичност…

Неотдавна моя приятелка дойде разстроена на репетиция. Предупреди, че ще си тръгне по-рано, защото й се случило нещо отвратително. Беше толкова зле, че дори перспективата за утешение с музика не можеше да й помогне.

Всички много се притеснихме какво се е случило, защото в момента тя е изключително важен човек: след четири месеца ще роди дете. Момиче.

На път към репетицията, моята приятелка взела метро. За нещастие, в час пик. Макар и да носела актуалната значка „Baby On Board”, не успяла да седне. Стояла си права, когато изведнъж усетила, че някой я опипва. Моментално осъзнала, че това е някакъв нетрезв нещастник. Тя му се развикала да спре, побесняла от унижението, срама, погнусата. Но и от онзи вековен страх, който сковава сърцето на всяка бременна или родила жена: да не се случи нещо лошо на детето й. Особено, ако то е още съвсем мъничък плод в утробата й, която всеки мъж може да застраши, обхванат от неконтролируемия си нагон.

Докато се опитвала да защити тялото и достойнството си от жалкия й агресор, приятелката ми очаквала помощ, съчувствие и подкрепа от останалите пътници. И от охраната, на която разказала какво се е случило когато слязла от вагона. Истинската причина за ужасното състояние, в което се намираше, беше не толкова срещата с пиян похотливец, а пълното безразличие на свидетелите на случващото се. Поне половината от които – жени. Но най-смазващи за унизената бъдеща родилка били думите на една от тези жени, видимо на средна възраст, вероятно и нечия майка, а може би вече и баба: „Какво толкова е станало, оставете го, той сигурно прави така и на малки момичета…”

Когато всички останали чухме тази история, разбира се бяхме твърде шокирани, за да реагираме особено адекватно. Започнахме да повтаряме очевидния проблем, че именно всеобщото безразличие и думите „какво толкова е станало” ни е докарало до абсурдната ситуация да приемаме, че нормалното ни състояние е това на жертви. На жертви, а не на хора от женски пол, които могат да живеят без страх в този свят. Разбира се, давахме си сметка за движенията за правата на жените, които допринасят за борбата с насилието над тях, поне на законодателно равнище регулиращи и санкциониращи неправомерната агресия и мъжки тормоз. Но преживяното от приятелката ми е факт от другата, “паралелна” реалност.

Протести срещу Тръмп.
Протести срещу Тръмп.

Дълбоко в мен звучеше фразата: „Живеем в паралелни светове”, която започваше да намества и донякъде да обяснява все още неотшумелия потрес от избирането на човек като Тръмп за президент на най-свободната и правозащитна, поне на теория, държава на тази планета. Единият свят е този на жените, които по цял свят силно изкрещяха преди и след изборите в САЩ, че няма да приемат най-могъщият човек в света да стане онзи, който ги третира единствено и само като полови органи, създадени за мъжка употреба. В техните възгласи и негодувание се чуваше исото на десетилетия борби за правата на жените, започнати от личности като Клара Цедкин или Роза Люксембург и подети чак досега, от феномени на човешкия талант от ранга на Мерил Стрийп. Със сигурност много от тях не биха се определили като фанатизирани феминистки, а просто като обикновени човешки същества, които единственото, което искат, е уважение към личността им, зачитане на достойнството и приемането им за равноправни участници в света на еднаквите възможности за всички. А не само за съществата, надарени с по-голяма физическа и сексуална сила. В България, още през 1846 г., просвещенецът Константин Фотинов в брой от списанието си „Любословие” ясно дефинира какво е жената за него: „Бог е създал мъжа и жената равночестно и равнообразно; каквото търси и иска добри дела от мъжа, така равномерно иска добри деяния и от жена…Жена е с такава умна сила създана, каквато и мъжа… Женски пол каквото е създан по словесности равночестно със мъжкия, така трябва да свършва и словесни длъжности, т.е. да се учи както мъжкия пол”.

Българка от 18-ти век.
Българка от 19-ти век.

Другият свят обаче е този на жените, помогнали на мъжете да изберат своя нов, бял, богат и с правилната религия президент от мъжки пол. Техни съмишленички има навсякъде, също помогнали със своята поддръжка издигането на политици от мачистки тип. Смайващият разказ на моята приятелка показва категорично, че има жени, за които опипването им не е проблем, а дори нещо повече: то по някакъв начин се превръща в правото им да утвърждават своята идентичност – тази на сексуални обекти. Само едно напълно лишено от предразсъдъци мислене може да осъзнае как тялото ти да бъде обект на произволен мъжки нагон е възможно да е право, на което много да държиш, защото знаеш, че с възрастта ще го загубиш. Ако това право е единственото, което имаш и цениш, безпощадността на времето е основната заплаха за него, а проявите на сексуален интерес от страна на мъжете, дори предвещаващи вид агресия, са доказателство, че то все още е твое.

Вероятно онова, което е обидило, унизило и уплашило моята приятелка, както и накарало бащата на детето й да се почувства пост фактум болезнено безпомощен, е било печално напомняне в очите на по-възрастната жена, че вече все по-рядко ще бъде обект на поведение, което я кара да чувства същността на природата си. С годините ще се чувства все по-невидима и за близки, и за познати мъже, което вероятно ще е много по-страшно за нея от краткотрайното поругаване на достойнството в градския транспорт. Ние сме солидарни с жените, гласували против Тръмп, защото сме против това да бъдем свеждани само до половата ни идентичност. Но, колкото и шокиращо и неприемливо да е, с моята приятелка,  отчаяно търсила подкрепа и разбиране от хората около себе си, трябва да признаем, че смисълът от дадено човешко право е абсолютен, ако всички негови адресати го смятат за такова. Съответно, ако то, въпреки генерално благотворната си цел, е налагано, а не доброволно приемано, ще има обратният ефект да застрашава свободния избор, а не да го гарантира. Явно, все още има множество жени, които идентифицират себе си единствено и само с телата и сексуалността си.

Обратна на вероятната радост за осмомартенския празник, ще представя образите, превърнали се в символи на горе казаното. От една страна, това са всеизвестните лица на жените Тръмп, както и еквивалентите им навсякъде по света. В България лесно разпознаваеми в средите на поп-фолк културата. От друга страна е съставът на мажоретките, който представи своето изпълнение в Деня срещу насилието в училището, където учи деветгодишният ми син. Пред очите на деца и родители, събрани да кажат своето „не” на тормоза в училище, около десет крайно пестеливо облечени момиченца, на възраст между 7 и 9 години, изпълниха предизвикателен акробатичен танц под звуците на „Макарена“, чиято цел не беше ясно дали е за да покаже спортния дух на училището или за да затвърди женската идентичност на танцуващите деца.

marta-4Представих си дъщеря ми на тяхно място и гърлото ми се сви от срам и съжаление. Не знам останалите зрители как са се почувствали, но важното е, че тези момиченца имат своите радващи им се майки. В духа на либерализма и безграничния свободен избор, еднакво право на съществуване имат и моята болка, и тяхната радост…

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.