Техните „червеи“ и вашата Маргиналия

Едва няколко месеци след като беше стартирал сайтът ни за човешки права, получих призовка. Беше 2014 година. Трябваше да се явя в Столична следствена служба на ул. „Монтевидео“. Кратко и ясно. Зачудих се от вниманието на агентите по сигурността. Нямах нищо компрометиращо в публичния си живот. Над 30 години съм журналист, а в последните 20  заедно с малцина колеги откриваме читатели за правозащитни текстове. Нали съм живяла повечето време от съзнателния си живот в комунистическо време, мигновено започнах да произвеждам всякакви фантазии за вина пред държавата, които биха могли да ми пришият. Преди да падне Берлинската стена и четенето на книга беше мислена като национално безотговорно действие! Особено ако книгата е от „западен“ автор. И сега, като се ровя в досиетата на Държавна сигурност, забелязвам колосалните им умения да слухтят за човешките действия, публични или интимни, все едно.

Следователката в Софийската следствена служба на „Монтевидео“ беше разпечатала във формат А2 някакви текстове. Разпознах главата на списанието, на което дълги години бях главен редактор. Приседнах на стола и зачаках да разбера интригата. Тя се оказа абсурдна. Статията, която се съдържаше в папката с обвиненията, бях публикувала през 2007 година! Госпожо, казах смаяна, но това е преди толкова време, не помня нищо около обстоятелствата, заради които ме разпитвате!

Всъщност, помнех. Това беше статия за бежанеца от сирийски произход Диуф. Поводът за написването й беше предстоящото дело пред Ад­ми­нис­тра­тив­ния съд в Со­фия за от­мяна на мярка­та му за неот­кло­не­ние. Диуф бе избягал от своя­та аф­ри­кан­ска ро­ди­на, на­бе­ден за „уча­стие в под­го­тов­ка на прев­рат“. Потайностите на тази история досега поставят въпроси какво се случва с бежанците търсещи убежище у нас. „Бъл­га­рия – бяха написали в арестуваната статия Андрей Райчев и Георги Каприев  – бук­вал­но спас­ява Диуф. Мал­ко след прис­ти­га­не­то си той за­пис­ва фи­ло­со­фия и за­вър­шва не прос­то с рес­пек­ти­ра­що до­бър ус­пех, но и с ви­со­ки науч­ни уме­ни­я, със со­лид­на ов­лад­яност на про­фе­сия­та“. И въпреки това, го заподозират в терористични намерения! Четиридесетгодишният бежанец,ов­лад­ял ези­ка и кул­тур­ни­те ко­до­ве, бе придобил лошия навик раз­па­ле­но да от­стоя­ва възгледите си.А това на никого не се харесва.

Андрей Райчев и преподавателят по философия в Софийския университет Георги Каприев, бяха взели присърце проблема на Диуф. През казуса със сириеца прозираше темата „лесно ли е да си бежанец в България“. Двамата интелектуалци бяха ходили до редакцията на „24 часа“ да предложат за печат текст, в който протестираха срещу нарушение на правата му. Многотиражният вестник им отказал. Тогава се обърнаха към мен, като правозащитно издание. Трябваше да се застъпим за сириеца, срещу който се гот­веше секретно де­ло за ек­спул­си­ра­не­то му от Бъл­га­рия

Написах и редакционен коментар: Еди­н чо­век ис­кат да го из­гонят от Бъл­га­рия. За­що? За­що­то е “о­па­снос­т за на­цио­нал­на­та си­гур­ност?!“[1]. Подсказах на читателите ни страховития комизъм на методите на службите, занимаващи се с бежанците: те бяха заподозряли в скрити терористични намерения Диуф, включително защото бил „много религиозен“, пък и  ко­му­ни­ки­рал по те­ле­фо­на с бри­тан­ски граж­да­нин, ка­то му е от­правял и мол­ба да го под­по­мог­не фи­нан­со­во за пос­лед­но­то му пре­би­ва­ва­не в “Св. Пет­ка!

През 2014 година нямах охота да споделям със следователката какво знаех за историята на Мохд Диуф, макар че точно от него всъщност се интересуваха. Статията си имаше автори, но аз бях главният редактор, затова отговорността беше моя. „В какво съм обвинена?“ полюбопитствах. „ В разгласяване на класифицирана информация“, беше краткият отговор.

Освободиха ме с ясния знак, че ще ме държат на каишка. Бяха викали за разпит и Георги Каприев. Звъннах му по телефона да го питам какво мисли за подгряването на вчерашния обяд. Той проанализира фактите в типичния си рефлексивен стил. Накрая обобщи:“ Мисля, че искат да ви сплашат“.

Това е историята през 4 години, когато „Маргиналия“ беше съвсем млада. Разказах разпита си в следствието на „Монтевидео“ на разни хора. Някои  започнаха да ме избягват. Други я преглътнаха, за моя сметка. Въпреки че имам приятели и колеги журналисти, никой не разгласи факта, че Софийското следствие вади случай от преди 7 години и обвинява главен редактор в разгласяване на класифицирана информация. Вероятно правилото по-добре да се мълчи, отколкото да се говори, е желязно валидно и до днес. През 2014 година бежанската криза беше подлудила всички надзорни институции и медии.

На следващата година, 2015, бе образувано нелепо дело за клевета срещу мен и Маргиналия. В иска си жалбоподателят настояваше да бъде иззето редакционното имущество, компютри и прочее техника, за да спрат журналистите да тиражират текстове срещу него, един прононсиран антисемит. Тъй като съм писала доста по това дело, което продължава и днес, ще отбележа накратко комизма и в тази открита репресия срещу правозащитна медия. Нашият обвинител бе поискал  да ни бъде иззет редакционния реквизит, което беше лишено от здрав разум. Редакцията на Маргиналия съществува и вероятно ще съществува виртуално. Освен личните ни  лаптопи, с които работим по домовете си, друго никой от нас не притежава. Офис помещения или абонамент за издания, платени телефони и счетоводство, са абстракция и мираж. Основната цел са читателите, в името на които предлагаме ексклузивни текстове свързани със защита правата на човека. Едно от тези права е правото на информация. Информацията за миналото, но и неговите мрачни следи в настоящето.

Публикуването на такава информация обаче, създаде поредния репресивен опус срещу Маргиналия.

Искахме да публикуваме материали, за да поставим въпроса какво знаем и не знаем за атомната енергетика. Не само поради възкресения интерес към изграждането на нов атомен реактор в Белене. Сметнахме за нужно да  покажем как в онези времена секретните служби са подавали  информация към ЦК на БКП, която е била животоспасяваща за населението. Партийното управление на България беше консумирало адекватно подадената информация. „Другарите“ от БКП си бяха спасявала кожата. Но населението не е получило никога достъп до нея.

Посткомунистическите следи по темата екология и ядрена енергетика в днешно време не са лесно проследими. Трябва журналистът да тръгне по петите им. Кратък преглед на печата по темата АЕЦ „Козлодуй“ може да докаже как тази тема изпада ловко от общественото внимание. Още по-любопитно е обстоятелството, че информацията от “фризера” на Държавна сигурност със гриф “строго секретно” подбужда актуални мисли и за днешната държава.

Първата публикацията на тези секретни доклади ни отведе, образно казано, отново до  „Монтевидео“. Ще се убедите сами.Но за да стане ясно как “червеите” могат да парализират цяла медия, трябва да се върнем назад във времето.

През 1994 година екип на опозиционния вестник „Демокрация“ посещава атомния реактор. Дописката за видяното там излиза на първа страница със заглавието „ АЕЦ“ Козлодуй“. Ще я бъде или не“. Един от акцентите в текста е отделен на финансовото изражение на работата там. „Средната работна заплата – се казва в текста – според официалните данни е 13 хиляди лв., но реално работещите тук получават значително повече! Има и заплати над 70-80 хиляди лв[2].“ Цифрите са стряскащи за онези гладни времена. Разбира се, по-ценната информация на публикацията във вестника на СДС се съдържа в това какви са радиоактивните поражения при парния взрив, което е най-тежката авария. „Ще бъде само в радиус от 3 км.“, казали шефовете на атомната енергетика на простодушните журналисти. Те си отбелязали, че „вътре никой не ходи с предпазно облекло“. Порадвали се на Дома на енергетика в Козлодуй където били изложени 30 картини от Димитър Киров. Полюбували се на лятната им градина. Приятно впечатление им направила и зимната градина. На излизане от АЕЦ-а ги проверили с гайгеров брояч за радиация. Уредът записукал. „Щом сте под 30 микрорентгена, няма страшно“, успокоили ги. Когато задали въпроса за съхраняването на ядрените отпадъци, никой нищо не им отговорил.

Темата за съхраняването на радиоактивните отпадъци е от приоритетно значение за нас в Маргиналия. Директно отвежда към правото на здраве, информация, граждански контрол. Затова , нека да се прехвърлим 8 години по-рано, в 1986-та и да погледнем отново какво съдържат по въпроса секретните архиви на Държавна сигурност. Както вече написахме,тези архиви се откриват за пръв път от Комисията по досиета. Поискахме литерното дело „Чернобил“ и започнахме да публикуваме части от тях в юнския ни брой[3].

В секретните доклади на офицери по сигурността от щаба на Постоянната Правителствена комисия към МС, предупреждават: „Трябва да се продължи радиационния контрол на продукцията от прясно мляко, вода, почва, да се усили работата на специализираните лаборатории на Министерството на здравеопазването и горите, както и на радиометричните лаборатории на гражданска защита“.  В сводките се дават параметрите на радиация. Отбелязва се,че в София съществува превишаване 3 пъти  естествения фон с тенденция на устойчивост. Общият брой на окръзите със завишен радиоактивен фон е около 70% от територията на страната! В едно от приложенията се вижда, че броят на окръзите с раидоактивно заразяване на млякото е нараснало от 7 /Варненски, Бургаски, Михайловградски, Пловдивски, Русенски, Силистренски, Пловдивски, Старозагорски, Хасковски и Софийски/ на 17! Най-високото заразяване е открито във Видински окръг . Има данни за заразяване на зеления фураж/люцерна, рейко/, данни за заразяване на водата за питейни нужди, и така нататък. Четивото на тези доклади причинява световъртеж. В тях има не само екологична сензация. В папките се крие политически скандал! Вижте защо!

Както гласи информацията ни,необходими са 300-400 години за изолиране на радиоактивни отпадъци от сгради и човешка дейност. Хранилището за ядрени отпадъци в Козлодуй вече струва 72 милиона. През 2017 година/!/е направена първата копка за Национално хранилище за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци. Не знаем докъде е стигнало изграждането му.

В последните години от 21 век  двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“ натрупват около 45 тона отработено радиоактивно гориво[4]. Както вече стана ясно, някой от най-опасните радиоактивни елементи, се разпадат за стотици години. Проста аритметика показва,че процесът на замърсяване, започнал заради некадърното обезопасяване на АЕЦ „Козлодуй“ по времето на комунизма, в прибавка с аварията в Украинската АЕЦ „Чернобил“ е достигнал до нива, чиито реални стойности са смразяващи.

Когато подготвях за Маргиналия документите на Държавна сигурност алармиращи правителствените среди за различни стойности и характеристики на АЕЦ „Козлодуй“, се обърнах към няколко тиражни издания. Предложих им да публикуваме солидарно тези архиви. Отказаха ми. На едната либерална редакция й се струвало, че в тези страници няма нищо ново. Другата отказа, защото не й било в „профила“. От третата просто игнорираха всякаква комуникация с мен.

Дали е изчерпана като новина темата? Ето накратко какво има в интернет по темата АЕЦ „Козлодуй“, аварии, радиация.

През 2008 г. някои сайтове съобщават за авария в АЕЦ-а. Заглавията са варианти на  „Опровергаха слухове за авария“. В дописките личи недоверие към официално изнесените данни. В статията „По 45 тона годишно радиоактивен отпадък от АЕЦ „Козлодуй“. Къде отива?“ например, се посочват източници, пожелали анонимност. През 2013 г. отново някои издания задават въпрос „АЕЦ-Козлодуй – авария, да, или не!“. През 2015 г. новината варира приблизително в същия регистър: „ Нова авария спря 6 блок за няколко дни“. Данните за радиоактивно замърсяване са силно туширани. Темата за безопасността на АЕЦ-а е заглушена, не стои в дневния ред на медиите. Въпросът за квалификацията на кадрите и паричните възнаграждения – също. Екологичните организации следят проблема, но техните послания в определен смисъл остават в периферията на общественото внимание.

И така, да се върнем при последиците от публикацията в Маргиналия през юни 2018-та.

С изваждането на бял свят  5-те доклада на Държавна сигурност, съдържащи основни параметри от Чернобилската авария и пригодността на атомната електроцентрала в България, посочихме неоспоримо колко нищожни са били грижите за човешкото здраве. Това е работата ни като журналисти. Наблюдавахме нарастващия интерес към темата. Броят на читателските посещения се покачи още на втория ден. От 26 юни до 4 юли те отбелязаха интензивност, която можеше само да ни радва. И изведнъж, на 5 юли  Маргиналия бе поразена от т.нар. злонамерен софтуер /Malware/. От Ню Йорк интернет специалистът Вени Марковски алармира за сериозното хакване на сайта. Авторката ни от българската диаспора от щата Ню Йорк Деляна Симеонова се оплака,че сайтът изобщо не може да се отваря. На третия ден Виктор Лилов, познавач на онлайн медиите, предупреди във фейсбук читателите на Маргиналия да не отварят сайта, защото е заразен. Юзърът Edward – William Bradford написа: „Първата мисъл, която ми мина през главата, беше преднамерени и злонамерени действия срещу Маргиналия, предвид какви текстове се публикуват там.“

На практика, 7 дни излязохме извън строя. Наложи се да преместим сайта на нов сървър, да се прехвърли целия архив от 5 юли, да се проверява и чисти софтуера на старичките ни компютри и прочие. Бяхме загубили ценни данни, но по-лошото е,че читателите ни се свиха до критично число. В годините „нишовата“ медия Маргиналия е стигала до 3-4 хиляди посещения. Имало е и  журналистически „удари“, които са събирали интерес и доверие до 28 хиляди. Такъв беше случаят с текстовете на Антонина Желязкова и Татяна Ваксберг. Татяна писа за бунтовете на бежанците в Харманли. Антонина Желязкова – за трийсетгодишната манипулация с „Време разделно“. Все теми, които могат да вбесят различни кръгове. Както политически, така и други.

Злонамереният софтуер, червей, троянски кон, или каквото там е, не е паднал от небето. Той е инструмент за съсипване не само на данни, или блокиране на ритмичната работа. Червеят всява страх. Първото, което се случва на онлайн издание е, да си представи кой стои зад това пъклено дело.

И ние си представихме. Не е непременно от службите за сигурност. Не вярвам да ме извикат отново на „Монтевидео“, за да ме разследват за издаване на класифицирана информация, макар че…кой знае. Не съм сто процентово сигурна,че се е задействало ядреното лоби. Въпросите ни дали изобщо България е годна да поддържа атомната си електроцентрала АЕЦ“Козлодуй“, камо ли за построи нова АЕЦ в Белене, са проблематични. В онези тоталитарни години, под железния контрол на Държавна сигурност, ЦК на БКП, Москва и  МААГАТЕ/Международната агенция за атомна енергия/, ядрените труженици са изтървавали юздите на побеснелите коне, та сега ли…

Има една „весела“ случка, докладвана от агенти на ДС.

За да осъществи охраната товарната баржа „Наутилус“ офицерът-ченге от службите било командировано до гр. Рени – СССР. „Наутилус“ превозвал свежо гориво за АЕЦ „Козлодуй“. И  в двете посоки, освен „стоката“ се превозвал и личен багаж, опакован в кашони. Ченгето докладва:“Личният багаж е на  лица, които не пътуват на баржата! Този багаж не се проверява от митническите власти!“ По-лошо. “От техническия персонал обслужващ баржата се употребява голямо количество алкохол, включително и чист спирт“. Не се дават дежурства, при товарене на свежото гориво, не присъстват техническият персонал от баржата, извършват се куп „погрешни действия“ при маневри. Един път лодка с румънски граждани се вързала за баржата и персоналът вместо да ги прогонят, започнали да вземат плодове от тях и да водят разговори за вариантите за обмяна на валута. При престоя в гр.Рени се допускала търговия с алкохол и други вещи от страна на техническия персонал…

 

Червеите си свършиха работата. Засега. Маргиналия си върши своята. Също засега.

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Андрей Райчев, Георги Каприев, „Лесно ли е да си чужденец в България“, Обектив, 2007http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/andrei-raichev-georgi-kapriev/2007-07/ne-e-lesno-da-si-zhiv/

[2] 13 000 лв. е равно на 242 долара, при курс 53.69 . Деноминацията на лева става през 1999 г..

[3] Ю. Методиева, Секретни доклади за трагичните измерения на ядрената енергетика , Маргиналия, 26 юни, 2018 https://www.marginalia.bg/analizi/sekretni-dokladi-za-tragichnite-izmereniya-na-yadrenata-energetika-do-ministara-na-vatreshnite-raboti-napisani-ot-agenti-na-darzhavna-sigurnost/

[4] Иван Бакалов, http://e-vestnik.bg/12193/po-45-tona-godishno-silnoradiaktiven-otpadak-izhvarlyat-blokovete-v-kozloduy-kade-otivat/ -2011

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).