Телекомът, двете матрьошки и „освободителят“

 

 

 

Какво вещаят последните размествания на медийна собственост в страната? И как се стигна дотам, че България накисна и натири една руска групировка, за да обслужи друга, също близка до Кремъл. Вижте ексклузивното разследване на Димитър Ганев

 

 

 

Когато една компания с американско минало купува друга ключова компания с руско настояще и след това продължи експанзията си, придобивайки проправителствени медии, очакванията в страна като България са, че задължително следва нещо по-добро. Става въпрос за покупката на най-големия телеком в страната. Преди повече от година, бившият държавен телефонен монополист „Виваком“, приватизиран през 2004 г., стана собственост на „Юнайтед груп“.

Балканската фирма, чийто основен инвестиционен фокус са телекоми и телевизии, беше представена като „на практика американска“ от медии, сред които проправителствени и близки до санкционирания Делян Пеевски.

Какво мислят по въпроса от ККР – една от най-големите компании в света за дялово участие, която до 2019 г. беше мажоритарен собственик на Юнайтед груп? Нейното присъствие като миноритар в структурата на купувача на БТК, подхрани спекулациите за геополитически елемент в сделките.

„ККР няма участие в „Юнайтед груп“. Откакто през 2018 г. продаде мажоритарния си дял, ККР няма и никакво участие в бизнес стратегията на „Юнайтед груп.“ Това заяви говорител на инвестиционната фирма. Последните акции на ККР в балканската компания са били продадени през януари 2021 година, каза още той. От дружеството изразиха учудване, че все още ги свързват със собствеността в „Юнайтед груп“, но не коментираха дали името им е било използвано.

Със или без американско участие, телевизиите и вестниците на „Юнайтед груп“ в Западните Балкани се ползват със солидната репутация на качествени и опозиционни. Поне по местните стандарти на страните, в които присъстват.

А и след повече от десетилетие медийна доминация на Пеевски и приближени до ГЕРБ бизнесмени, България почти няма какво да губи. Всеки сравнително нормален и голям чужд инвеститор в сектора би могъл да бъде припознат като предвестник на края на един ужасен кошмар. През изминалите години в българската журналистика бяха въведени полукриминални практики, които в съчетание със световната медийна криза, продължила повече от 15 години, ускориха сериозно агонията й.

Въпросите, които се натрапват от само себе си са: за какво му е на който и да е инвеститор да влага пари в български медии? Особено в губещи печатни и особено в такива с токсична репутация, и история като тези на Делян Пеевски? И защо за пръв път в историята на „Юнайтед груп“, преди изборите през април, нейните медии възприеха проправителствена редакционна линия, наследство от предишните собственици?

 

Cherchez les Américains – Геополитика или просто Дезинформация? 

 

Евентуална американска следа в сделката за Виваком, за която бяха разпространени слухове още през 2019 г., включително и извън границите на България, е особено куриозна. Отчасти защото един от партньорите в ККР е Дейвид Петреъс, бившият шеф на ЦРУ. Но по-важна е предистория в този сюжет. През 2015 г., със съдействието на българските власти, руската инвестиционна банка ВТБ Кепитал и нейните местни партньори получиха контрол над телекома.

Самата сделка, чрез която това стана възможно, бе опровержение на стереотипите за хибридната война, която Москва води в Европа. При нея дезинформаторът, разстлал димна завеса над случващото се, беше българското правителство. То започна борба не срещу главната руска група, която щеше да сложи ръка върху телекома, а срещу основния й конкурент, също близък до Кремъл. И обратното: руският играч – ВТБ Кепитал – внесе яснота за смяната на собствеността.

През август 2016 г. инвестиционната банка съобщи в прессъобщение, че е финансирала близо 75 % от постигнатата на частен аукцион в Лондон цена за БТК. Издънките на царското движение – Спас Русев, който се спряга за вероятен купувач на „Булсатком“, българските мениджъри на ВТБ братя Велчеви и Красимир Катев, както и самата банка, тогава записаха дяловете, а Комисията за защита на конкуренцията даде бърза зелена светлина.

Оттогава собствеността във Виваком последователно се оспорва в съдилищата на София, Лондон и Люксембург от архиврага на руската финансова институция Константин Малофеев, който е и любимият московски опонент-злодей на българските власти. И ВТБ, и Малофеев се намират под американски и европейски санкции.

Както през 2015 -2016 г., така и при сделката с „Юнайтед груп“, правителството е разполагало с всички лостове за замразяването или осъществяването на сделките. В един от вариантите на инвеститорския меморандум за дълга, с който телекомът бе закупен през 2020 г., се казва следното:

„Приключването и окончателното уреждане на исковете на Българската комисия по конфискациите (т.е. КПКОНПИ – б.а.) срещу групата на Виваком и свързаните вдигания на запори върху дялове от компании от групата на Виваком, са условия за приключване на сделката, според Споразумението за придобиването на Виваком.“

Идентичен текст, но отнасящ се за претенциите на синдиците на КТБ към телекома, също присъства в документа. Въпросните запори бяха вдигнати преди приключването на сделката миналата година. Това затвърждава съществуващото впечатление, че правителството е изиграло главната роля за осъществяването на продажбата, а купувачът „Юнайтед груп“ и продавачът – на практика ВТБ Кепитал – са знаели, че държавата им съдейства.

„Юнайтед груп“ отказаха да коментират как точно тези въпроси са били разрешени с властите и обясниха следното: „Обекти сме на клаузи за поверителност и не можем да разкриваме никаква по-нататъшна информация, отнасяща се, освен всичко друго, до преговорите, темите и/или условията в документацията за транзакцията.“ От институцията на Сотир Цацаров не отговориха на изпратените им въпроси.

 

България между Чука и Наковалнята

 

Преди 6 години правителството на Бойко Борисов влезе в ролята на арбитър между двете враждуващи руски групи. То обяви тази на Малофеев за опасен проводник на чуждо влияние и направи всичко възможно, за да я изпъди от България. Същевременно фаворизира врага й – ВТБ, като пасува пред възможността Виваком да стане държавна собственост. Макар да наложи запори върху акциите й, тя даде възможност на руската банка да капитализира максимално хаоса, предизвикан от фалита на КТБ.

Потенциалният достъп на играч на Кремъл до метаданните на милиони абонати и телекомуникационната инфраструктура, впрочем, бе много по-сериозен скандал от теча на лични данни от НАП преди две години.

За разлика от българските мениджъри на ВТБ и свързания с тях по политически и други линии Спас Русев, групата на Малофеев не разполагаше с влияние в средите на бившите управляващи. По-нататък, прокуратурата дори намери подходящия човек от „неправилната“ руска групировка, когото да обвини като шпионин, демонстрирайки пред западните партньори, че противодейства на чуждото влияние. Активистът в полза на Русия и посредник в многобройни нейни инициативи Николай Малинов, който беше представен като предполагаем сътрудник на организацията на Малофеев, не е заемал властови позиции от 2014 г., когато беше депутат от БСП.

Конфликтът между ВТБ Кепитал и групата на Малофеев може да се проследи до 2007 г., когато руската банка повдига криминални обвинения срещу бизнесмена. Тогава тя твърди, че Малофеев е крайният получател на заем от 225 млн. долара, с който е било злоупотребено. Следват обиски в неговите дом и офиси. Оттогава милиардерът води битка с инвестиционната банка и една от важните фигури в нея – Юрий Соловьов. Юридическите спорове около собствеността на Виваком са преди всичко пореден епизод от същия сериал.

ВТБ и Малофеев може и да воюват, но когато се опре до интересите на Кремъл действат заедно. През 2015 г., полунезависимият и уважаван руски „Комерсант“ пише, че през януари същата година двете групи са сключили помирително споразумение. Според условията му милиардерът щял да върне едва 100 млн. долара от въпросния заем, за който се смята, че с наказателните лихви и различни глоби е достигнал към онзи момент 600 млн. долара. Изданието информира, че според негов източник благоприятните условия станали възможни, заради ангажираността на олигарха в конфликта в Източна Украйна. Друг източник твърди, че самата ВТБ има отношение към финансирането на украинските авантюри на Малофеев.

Не са много страните в Европа, които приемат телекомите им да са свързани с бизнес играчи, контролирани от Москва. Парадоксално обаче, аналогии с България съществуват. И на Запад групата на Малофеев, отчасти заслужено, понася медийни крушета, когато темата за руската намеса във вътрешните работи стане актуална. В същото време ВТБ Кепитал, без много шум упражнява реално влияние, търгувайки с европейски банки, а финансови институции, включително и американски, рефинансират дълговете на компании, управлявани от външнотърговската банка на Москва.

Конвенционалната мъдрост постулира, че там където има търговия, там може да просъществува и дълготраен мир. Санкциите, наложени след анексирането на Крим, не са имали за цел да отрежат Москва от правенето на бизнес с останалия свят. Те ограничиха възможността за получаване на дългосрочни заеми и емитирането на нови акции на финансовите пазари от бизнеси, свързани с най-вътрешния кръг на Кремъл.

Освен към мир, в страните с неработещи институции като България, тази търговия потенциално води и до корупция. Дружеството „Вива едж телеком лимитед“, чието име подсказва, че дейността му ще е свързана с БТК, беше регистрирано в Кипър само две седмици след като прокуратурата влезе в КТБ през 2014 година. Пред благосклонния поглед на правителството на Борисов, което обича да се хвали с нанасянето на удари върху московски шпиони,  най-големият български телеком бе овладян чрез руски капитали именно през компании от този тип.

 

Миноритарни Играчи с Мажоритарни Сенки

 

При подобни исторически натрупвания, съвсем логичен е въпросът кой е новият медиен и телекомуникационен инвеститор в България. Както и дали зад него не стои довереник – източен, западен, неутрален, или от типа „балканска мешана скара“.

Според инвеститорския меморандум за дълга, с който бе закупена Виваком през 2020 г., към януари същата година лондонската група от фондове Би Си Партнърс държат около 52 % от „Юнайтед груп“, основателят на компанията Драган Шолак, чрез свързани дружества – приблизително 39 %, а KKR – около 7 процента. По-актуален документ за собствеността потвърждава, че американската фирма се е оттеглила, а малък процент във веригата на собственост се държи от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Финансовите отчети на дружеството от последните години, в които ККР е мажоритарен собственик, показват, че размерът на възнагражденията за управление е бил в пъти по-голям за дружествата, контролирани от Драган Шолак, отколкото за американската фирма. Това делегиране на отговорности от инвестиционните компании на съдружник от конкретна държава е широко разпространена практика. Понякога тя води до формирането на влиятелни местни играчи, които свикват да се крият зад сянката на големия си партньор.

Малко преди продажбата на мажоритарния дял на Би Си Партнърс през май 2018 г., Драган Шолак и ККР гласуват сериозен бонусен пакет от около 104 млн. евро. Той е отпуснат на мениджмънта, основно под формата на LTIS споразумение, като е предвидено плащанията да минават през свързаната компания Adria LuxCo sarl.

 

Медиите – Неизбежен Придатък към Основния Бизнес

 

Могат ли инвестициите на „Юнайтед груп“ да променят трайно качеството на медийната среда в България? Журналисти и експерти от Западните Балкани са категорични, че медиите на групата са по-свободни от повечето си конкуренти. В Сърбия те са критични към правителството и имат дългосрочен конфликт с президента Вучич и държавния Телеком Сърбия. В Хърватия и Босна те се държат на дистанция от властта и поддържат балансирана редакционна линия.

Журналист от Словения, където „Юнайтед груп“ притежава телеком и има планове за навлизане в

телевизионния бизнес тази година, казва че компанията не прави услуги на политици. Според

него, тъкмо това е причината правителството да блокира покупката на телевизиите Pop TV и

Kanal A. Това решение е взето, въпреки личното лобиране на Дейвид Петреъс за сделката през

2017 година.

 

Най-сериозната критика към компанията е, че когато медиите й отразяват теми, по които

мениджмънтът има интереси, като конфликта с Телеком Сърбия, „журналистите често работят под

натиска на търговските интереси на собственика,“ сподели медиен експерт от Хърватия. Въпреки

това, той подчерта, че „Юнайтед груп“ не се  меси в политиката на страните, в които инвестира.

 

Според медиен анализатор от Северна Македония, групата е прекалено голяма и важна, за да си

позволи заигравки с доскорошните, поне, властелини на редакционните политики у нас – Делян

Пеевски и Бойко Борисов. Но поведението на „Юнайтед груп“, макар да е твърде рано за

окончателни изводи, е индикация, че България може и да e изключение от репутацията, с която

компанията е била позната досега. Тя изцяло разчиташе на правителствена подкрепа за

експанзията си, а в замяна, поне доскоро, редакционната й политика подкрепяше бившите

управляващи.

 

Изкупуването на печатните медии на Пеевски повдига още повече въпроси, не на последно място

и защото цената на сделката се пази в тайна. Вероятно налагането на американските санкции е

форсмажорна ситуация, която продължава да държи много хора в напрежение, не само в

България.

 

Придобиванията на „Юнайтед груп“ в страната са най-големите, след като ККР продаде мажоритарния си дял в нея. И макар българските медии да наблегнаха върху американското минало на инвеститора, който вече има статуса на важен властови субект в страната, много по-важно е какво е неговото настояще.

Обратно на тезата за западното влияние, с което идва “Юнайтед груп“, най-високопоставеният българин, който участва в надзорния съвет на основния й бизнес – телекомуникационния – продължава да бъде Спас Русев. Това означава, че политическата клика около Симеон Сакскобургготски, която бе подкрепена с руски капитали, за да овладее БТК, все още под някаква форма контролира телекома. Което повдига съмнения доколко автентична е и последната смяна на собствеността.

В официалната автобиография на Спас Русев, публикувана на сайта на Виваком, се казва, че той е консултирал компанията, която закупи телекома при приватизацията през 2004 година. Това означава, че царските юпита, от една страна, като участници в тогавашното правителство, са подготвяли продажбата на телекома, а соченият за техен покровител Русев, от другата, е съветвал купувачите. Интересно е, че политическият гуру на българските властелини на телекома Симеон Сакскобургготски направи официална визита на руското посолство в София през май тази година, точно в разгара на шпионския скандал между България и Русия.

Спас Русев е най-високопоставеният българин, който участва в надзорния съвет на основния бизнес  на Юнайтед груп– телекомуникационния

Впрочем, въпросите около сделката с Виваком трябва да се отправят не към „Юнайтед груп“ или Би Си Партнърс, които са управлявали сериозни и качествени медии. Техният адресат са българските институции, които би следвало да проследяват източниците на финансиране при капиталовложения в чувствителни сфери. Именно те създават средата, спрямо която чуждите инвеститори се моделират. Става въпрос за същите институции, които благословиха навлизането на външнотърговската банка на Кремъл в българските телекомуникации.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
ganev@abv.bg'

Димитър Ганев

Димитър Ганев е работил в Дневник, в-к Банкеръ, СЕМ, БНР. Освен в български издания, той е публикувал в международни като Дойче веле, Юронюз, Болкан инсайт, Юрактив и др. Завършил е Софийския университет и Университета в Маастрихт.