Телевизиите на батко и братко, на Мама и Валери Симеонов

Миналата седмица беше ударна на пазара на телевизиите. Сякаш някой си разпределя пазара.

Както винаги с телевизионните сюжети обаче всичко започна от радиото. В „Неделя 150“ на 9.02. водещата Диана Янкулова представи „специалния гост“ Иван Гешев, главен прокурор. В какъв смисъл Гешев е „специален гост“? Да речем, че „специалността“ му е в това, че няма да гостува никога повече. А след 50 минути разговорът с него Янкулова завърши така: „Имаме страшно много въпроси, но разговорът ни не може да е безкраен, но затова разчитам да ми обещаете в ефир, че ще срещаме пак, разбира се, не толкова често колкото го правите със съдебните репортери по различните разследвания и в рамките на работата на работата ви във ВСС, но винаги когато има нужда да обясните на хората защо и как го прави прокуратурата, търсейки справедливост…

Възможно ли е след 50 минути разговор да чуваме, че имало още страшно много въпроси, та пак да идва прокурорът в радиото? Защо не ги заде водещата сега? Може би щеше да стигне времето, ако нямаше толкова много въпроси, които не водеха до отговори. Например, един от последните въпроси: „Хванахте ли там онези кашони, предполагаеми?“ От думите на прокурора стана ясно, че кашоните са хванати, но собственикът на стоката с 500 кг кокаин е „някой“: „явно някой ще е недоволен много“, „някой ще е претърпял сериозни финансови загуби“, връщали и едни контейнери с боклук и „някой в Италия ще е много недоволен и ще си търси едни пари“, редеше Гешев. Не знам защо смеси двете теми, да не би да има връзка между кокаина и боклука? Друг път ще ни каже, нали пак ще ходи в радиото. От „специален гост“ предлагам да стане музикален редактор в предаването, да речем.

За битовата престъпност главният прокурор описа профила на извършителите: „ниско грамотни“, „социално слаби“. Оставено ми бе впечатлението като слушател, че главният прокурор не знае каква диплома има и какви данъци плаща вносителят на 500 кг кокаин? Не че ще ми стане по-мило, ако разбера, че е с докторат и е „социално силен“.

Защото продажбата на наркотици в страната, особено на децата ни, остава един от най-големите социални проблеми. И това, че не останаха медии, които да говорят за тази организирана престъпност, не означава, че намаляват семействата, които страдат от бавната и мъчителна смърт на детето си. Може би да го назовем битова престъпност, та да се пребори до края на годината и с този проблем. Защото главният прокурор обеща, че ще пребори нискограмотната и социалнослабата престъпност до края на годината, но смел, смел, ама за кокаиновата мафия прокурорът не спомена срокове. За това унищожение на млади хора нямаше журналистически въпроси. Там няма тракийско съкровище, което да бъде задържано превантивно, има само едни импрегнирани портокали, за които съдът ще трябва да се довери на прокуратурата, че са внесени от най-неизвестния„някой“.

В това интервю  Иван Гешев започваше почти всеки отговор с думите „С риск да Ви поправя…“ Възможно ли е над три въпроса да са грешно зададени? Диана Янкулова не даде знак, че има проблем с това прокурор да поправя въпроса на журналист. В частта за битовата престъпност и телефонните измами, например, водещата загуби връзка със студиото си. Ако беше в студиото, щеше да попита как прокурорът разбира, че има само една извършена телефонна измама от октомври миналата година? Защото обвинител номер едно може да знае, че е получен сигнал от жертва на една измама, но това е знанието му за подадените сигнали, а не за извършените измами. Не всеки измамен отива в полицията.

Биде оставен Гешев да разкаже една история, в която Гешев обърка кой немец, кой българин, ама разбрах, че за прокурора е важно да мисли, че всички са виновни, но не си го признават. Биде също оставен да каже, че нямало как да живеем повече със законите от „времето на господин Тодор Живков“. Все си мислех, че тук някъде Янкулова ще му каже, че той беше „другар“, а невинният е невинен.

Интервюто тръгна хубаво  с въпроса защо е бил толкова дълъг преамбюлът за ареста на Васил Божков, така че да му бъде оставено време да се скрие, хубаво беше и сравнението със Сърбия и Цветан Василев, но после Янкулова пак изгуби връзка с микрофона си. Иван Гешев отговори на този въпрос с въпрос: „Ние какво сме виновни, че Сърбия не ни го връща?“ А журналистката питаше защо са изчакали Василев да замине за Сърбия, така че сега да не се тюхкаме днес защо не ни го връщат. Пак казвам, хубав въпрос беше измислила Диана Янкулова! И хубав въпрос й зададе Гешев. Диалог от въпросителни си стана!

Добре, че главният прокурор отиде да изхвърли малко риторични въпроси по радиото, та не попадна в ресора на телевизионния депутат Валери Симеонов! Но щеше да е интересно какво мисли депутатът Симеонов за това, че Иван Гешев не е заловил още „някой“, който продава портокали с наркотици, въпреки че има сигнал за него. Защото според народния представител от “Обединени патриоти” и зам. председател на Народното събрание, всеки журналист, който е получил сигнал, трябва да съобщава веднага. Дали се страхува да казва силни думи депутатът Симеонов, след като чува, че по радиото прокурорът Гешев не каза името на кокаиновия вносител, въпреки че има и сигнал, и кашони?

Като влязат братя в една телевизия, журналистите трябвало да излязат!

 На 11.02 в сутрешния блок на БНТ журналистката Христина Христова е поканила депутата Валери Симеонов с въпроса „Какво пише в закона за хазарта?“, виждаме в надписа на предаването. Излишен въпрос, защото какво пише в законите и какви „вратички“ оставят депутатите, някои министри откриват чак след години. Поне така излезе с литературния прочит на министъра на културата Боил Банов – той каза, че законът бил оставил вратичка за Божков. Мен ако питате цял терминал на летището са му осигурили тогавашните депутати от партии, които и сега са в НС… Например, тогава депутат беше Волен Сидеров, днес вече извън НС, но неговата партия е в коалицията, с която Валери Симеонов стана депутат. Но Валери Симеонов не задава въпрос на тогавашните депутати защо такъв закон са приели. Даже и на ДПС не задава този въпрос, а уж бяха партии-врагини. Докато по радиото Иван Гешев подкрепяше думите си едно „хъ-хъ“, което трябваше да звучи респектиращо, Валери Симеонов ох-каше по телевизията. Да интервюираш ох-политик не е лесно. По една причина – той не е хомогенен, в различните тв студиа е в различно агрегатно състояние. И въпреки всичко Христина Христова успя да зададе въпросите си:

Х.Х.: Очаквате ли политик да излезе от този цилиндър?

В.С.: Ох (…) Вие защо не допускате, че може да излезе някой корумпиран телевизионен водещ?! Или смятате, че телевизионните водещи не са корумприани?

Х.Х.: Аз не знам за телевизионен водещ, който е корумпиран! Вие знаете ли?!. С.: Естествено! Сериозно ли не знаете?!

Х. Х.: Не, не знам. Кажете го!

В.С.: Ето ви го един Антон Хекимян! Вижте с имена говоря! Ето ви го един Венелин Петков! Ся ме гледате и в погледа ви говори ма що говорите с имена на мои колеги

Х.Х.: Не, не, напротив, ама имате ли доказателства?

В.С.: Какви са тези, на които им е казано на 15.12. цялата история на Найденови и на престъпната схема на Божков и те са мълчали! (…) Има Наказателен кодекс всеки, който узнае за престъпление е длъжен да докладва за него на съответните институции.

„Ох-политикът“ обича да говори в условно наклонение – например, обича да си въобразява, че спретва някакви „гейтове“, сега каза, че би пратил прокуратурата в медиите. „Ох-политикът“ освен това много иска да ви убеди, че само той е различен. Валери Симеонов стигна до парадокса да обясни за корупцията, че „Всеки масово го прави“, но изключи себе си от „всеки“. Чу се журналистката също да обясни, че тя не е корумпирана. Айде, дайте аз ще съм корумпирана, че пишман-статистиката на Симеонов ще гръмне съвсем с това бягство от „всеки“!

bTV и БНТ излязоха с позиции.

Народният депутат Валери Симеонов отговори с контрапозиция:

По повод мое участие в сутрешния блок на БНТ на 11 февруари журналистите от дирекция Информация на БНТ направиха изявление в нарушение на закона и моралните правила на журналистиката. В него те категорично осъждат използването на ефира на БНТ за отправяне на недоказани обвинения срещу журналисти от БТВ и определят думите ми като груби и недоказани нападки.“

По сега действащия Закон за радиото и телевизията да изразиш мнението и позицията си като журналист не е нарушение на закона! По сега действащата Конституция е гарантирано правото на свобода на словото, която включва и задължението за опазване на доброто име на другите граждани. Даже е изненадващо защо толкова рядко журналистите от различните медии възразяват срещу намесата на държавните институции в работата им. Защото Валери Симеонов е в позицията си на депутат.

До края на седмицата в ефира на БНР, бившият прокурор Никола Филчев показа още едно забравено лице на властта – след като няколко пъти каза на водещата Снежана Иванова „Ни мъ прикъсвай!“ и не чу въпросите й за Иван Костов проф. Филчев напусна студиото.

Това поведение на Филчев много напомня за един пример, който е добре да познаваме, ако искаме да знаем как да се справим като журналисти с неприемането на въпросите ни и на изразеното от нас мнение, ако искаме да се справим със самозабравата, витаеща в студиото.

Когато същият Иван Костов беше премиер, Лили Маринкова беше водеща на „Неделя 150“ и му задаваше въпросите, които даже и прокуратурата не му задаваше. Премиерът Костов показваше раздразнение от въпросите на Маринкова. Точно както сега бившият прокурор Филчев се дразни, че му задават въпроси. Преди повече от десетилетие водещата на „Неделя 150“ тогава Лили Маринкова млъкна и не зададе нито един въпрос почти 20 минути. Журналистическата тишина, която продължава да кънти години наред!

Изминалата медийна неделя депутатът Валери Симеонов завърши в предаването „Плюс-минус“ в „Нова тв“. Един от собствениците на тази телевизия също е брат. Единият брат даде сам на себе си интервю през седмицата и обяви кой е виновният за скъпия промишлен ток. Дали не беше преамбюл и това селфи-интервю за нечие задържане?

Вместо за тока в „Плюс-минус“ патриотът-собственик на телевизия отиде като медиен експерт да каже, че: „Неслучайно „Нова“ си е спечелила славата на територия на свободното слово“. Този път сме на едно мнение с депутата – и аз мисля, че е „неслучайно“, само дето влагаме различни смисли!

Водещите на „Плюс-минус“ навярно имаха увеличена слушалка в ушите си, инак щяха да чуят вътрешния си журналистически глас, който задава въпроси. Това е същият депутат, който през 2018 г. нарече „кафеза на папагалите“ едно от предаванията на същата тази телевизия.  Щяха да попитат депутата Валери Симеонов дали е хомогенен с депутата Валери Симеонов от 2017 г., който искаше да спаси държавата и обвиняваше Кирил Домусчиев, че я ощетявал със сделката за БМФ.

Изминали са повече от две години и Кирил Домусчиев вече е собственик на „Нова тв“, а Валери Симеонов му я лайква.

И накрая все пак да завършим с въпроса:

 

Как е времето в Москва?

През 2008 г. Иван Михалев, тогава журналист от в-к „Капитал“ направи разследване, което наричат накратко „Батко и Братко“. После Иван Михалев беше поканен за гл. редактор на в-к „Труд“, а делото завърши с оправдателна присъда за фирмата, за която журналистът имаше доказателства, че е извършено нарушение.

В Брюксел главният прокурор Иван Гешев попита автора на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов „Как е времето в Москва?“, на журналистически въпрос за Делян Пеевски, а евродепутатът Александър Йорданов подвикна на журналистите: „дребни провокаторчета“.

Сякаш депутати, прокурор, евродепутати оставиха едно усещане за желание да бъдат оригинални, да блеснат с разказвачески умения. Сякаш вътрешно в себе си искат да бъдат или Илф, или Петров, но ги е страх кого от двамата да изберат.

И през цялото време, докато съчинявахме „Златният телец“, над нас се рееше ликът на строгия гражданин.

— Ами ако тази глава вземе, че излезе смешна? Какво ще каже строгият гражданин?

Но в края на краищата постановихме:

а) да напишем романа по възможност весел,

б) рече ли строгият гражданин отново да заяви, че сатирата не трябва да бъде смешна, да помолим прокурора на републиката да привлече споменатия гражданин под углавна отговорност по онзи член, който наказва за тъпота с взлом.

И. Илф

Е. Петров”

Дано прокурорът на републиката да разбира, че това за „тъпотата с взлом“ е сатира. Може би все пак ще се обади като жокер на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Ако не се сещате защо, питайте д-р Тони Филипов от „Редута“.

 

Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016