Тома Белев: Държавата отделя повече средства в бюджета за тоалетна хартия, отколкото за опазване на природата

През последните дни се изостриха атаките срещу теб, Тома. Да започнем най-напред с една пространна фейсбук дискусия на стената на уважавания журналист Георги Даскалов. Той те провокира да коментираш отпуснатите средства за екологични проекти – “Заплождане на пеперудата Червен Аполон и отглеждане на храсти за криене на дива мечка”, за които били получени 2 милиона лева”. Твърди също, че  националното съфинансиране е 284 996 лева, тоест това е струвало на данъкоплатците 61 792 лева. Какво вярно и какво невярно има в тези факти?

Тома Белев: Този конкретен проект даже не е на неправителствена организация, както се обяснява, а на Дирекцията на парка Витоша и е изпълнен след като напуснах дирекцията. Можех да си замълча, но силно уважавам дейността на колегите и успехите които постигнаха, за да оставя „хора на клеветниците“ да се вихри. Всеки, който се интересува поне мъничко и реши да провери в интернет ще разбере само за 5 минути, че в твърдението, как НПО са взели 2 милиона за „следене на дива коза, заплождане на пеперуда червен аполон и отглеждане на храсти за криене на дива мечка“, няма нищо вярно. Проектът е изразходвал  1 591 882 лева и с тези средства колегите от дирекцията са извършили следните действия :

Възстановени и ремонтирани 20 километра алейна мрежа. По възстановените 6 маршрута се ремонтираха и се изградиха нови дървени мостове, скари, пейки и парапети, поставиха и информационни табели. Възстанови се санитарният възел в м. Офелиите.

Закупуване на техника – високопроходим автомобил, специализирана векторна карта, GPS устройства, GPS-GSM устройства за проследяване на освободени животни, уреди за нощно виждане, сандъци за пренасяне на животни, ремонт на адаптационното съоръжение за диви кози, закупуване на  капани за диви кози, GIS софтуер, компютри и т.н.

  • Улов и доставка на 10 диви кози от Пирин за освобождаване във Витоша.
  • Денонощна охрана за заграждението с диви кози за три години.
  • Размножаване и връщане в природата на видове с намалени популации – петтичинковата върба, скорушата, жълтата тинтява и елвезиевото кокиче
  • Разработване на технология за размножаване и връщане в природата на Витоша на два изчезнали от парка и застрашени от изчезване на територията на страната вида – главоч и червен аполон.
  • Програма за описание и опазване на единични вековни дървета
  • Разработи се специализирана кадастрална карта и специализиран устройствен план на инфраструктурата в ПП Витоша – кадастрално заснемане на всички обекти на туристическата инфраструктура (алеи, пътеки, стълбова маркировка, чешми за публично ползване, беседки, заслони и други). Заснеха се над 900 сгради и съоръжения, стотици километри туристически пътеки и алеи, както и всички инфраструктурни елементи, важни за пълноценния отдих на посетителите.
  • Изготвен е воден баланс за територията на Природен парк „Витоша“
  • Издаване на 7 вида информационни брошури за деца и провеждане на над 100 обучения с 4200 деца от 29 училища. Подоготовка и излъчване на видео и аудио клипове по националните медии.
  • Обучение на персонала и т.н.

Както виждате –много реална работа по цялата планина, която, за да се обезцени, се представя като безумно звучащи действия. Всъщност това е част от традиционния инструментариум на черния ПР – когато не може да се намерят грешки или гафове, успехите се представят като такива чрез безумни описания.

Дискусията  с автора и част от разпространителите не бе само за конкретен проект,  а за безкритичното разпространението на лъжата . Защото за мен опасността днес идва от онова малко зло,  с което се свиква лесно  –  „всички са мошеници“, „ всичко се прави само за пари“, „Европа е лоша“, „гражданите са виновни“, „неправителствените организации са проводници на чужди интереси“ и т.н. Тези идеи се сипват в мозъка на хората капка по капка, година след година, и имат една единствена цел – мнозинството да спусне ръце и да остави управляващите безконтролни, защото всяко действие е безсмислено и няма кой да ти помогне, защото всички са от „лошите“.

Атаките  срещу всички екологично мислещи – научни работници, неправителствени организации или политически говорители,  не са новина. Те са нещо като постоянен фон от последните 35 години и са особено активни откакто България стана част от ЕС, защото нормите на съюза, които сме длъжни да прилагаме,  не позволяват своеволия.  Олигарсите не обичат да се съобразяват с правото, когато преследват печалба,  и след като не могат да ни преодолеят в административните процедури или в съда, се опитват да обяснят как „еколозите“ са виновни за всичко, или как харчат милиони за напълно ненужно опазване на природата.

Последната атака срещу мен е напълно обяснима – досега природозащитниците успявахме да спрем незаконно строителство в защитените територии или изсичане на гори само с правата си на граждани, осигурени ни от Хартата на основните права на ЕС и няколко международни конвенции и европейски директиви. Но това не променя много нещата при изпълнението на позитивни мерки за природата, като поддържане и създаване на нови гори, поддържане на туристически пътеки или възстановяване на лифтовете на Витоша, мониторинг на замърсяването на въздуха и водите. Затова в много населени места гражданските активисти решиха да участват в местните избори. Нали си представяте в какъв ужас за управляващите и техният обслужващ персонал е гражданският контрол върху това как харчат данъците ни? Ами ако предложим вместо скъпи и прескъпи услуги и ремонти общините да вършат полезни неща  за гражданите, нали това ще им секне приходите. Затова и атаката се интензифицира – страхът на политици и приближен бизнес  от гражданските активисти е голям. Тепърва до края на местните избори очаквам нови и по-големи атаки.

 

Публикувана бе и тази таблица. Какъв е твоят коментар?

Тома Белев: Трябва да знаем, че държавният бюджет на Република България практически не отделя средства за опазването на природата – бюджетът на един природен  парк за дейности варира през последните години е между 0 и 20 хиляди лева. Държавата отделя повече средства в бюджета за тоалетна хартия, отколкото за опазване на природата.

Това ограничаване на разходите за опазване на природата реално не засяга екологичните неправителствени организации. От държавния бюджет за 2019г. в размер на 44,5 милиарда лева НПО ще получат 0 лева, от държавния бюджет за 2018 г. от 39 милиарда лева, екологичните НПО са получили 0 лева, от Държавния бюджет за 2017 г. в размер на 35 милиарда, средствата получени от НПО са 0 лева, така е и през  2016 г., когато бюджета бе 33 милиарда лева и т.н. Нашата организация например е създадена през 2003 година и никога в нея до момента не са влизали средства от бюджета.

Всъщност държавата не обича изобщо идеята за опазване на природата и не желае да се отделят средства за нея, даже и от европейски програми. Ето например преди седмица получихме писмо от ЕК, в което ни информират, че Комисията дискутира спиране на средствата за биоразнообразие по Оперативна програма Околна среда заради слабо изпълнение и непостигане на индикаторите. Настоящото правителство дотолкова мрази природата, че е готово да загуби 200 милиона лева помощ от ЕС , които биха влезли в икономиката на България, само и само да не се опазва природата.

Реално  над 95% от всички разходи за опазване на природата у нас идват или от частни донори или от европейските фондове и програми, където и държавните структури и неправителствените организации се явяваме на конкурентни процедури със стотици участници от целия Европейски съюз. Всеки, който си мисли, че Европейският съюз отделя милиони за гледане на птици или помощ на рибите да плуват, се нуждае или от спешна психологична помощ или от откъсване от България поне за три месеца. Публичната злоупотреба с лъжи представени за факти, осъществявана от правителството и корпоративните медии, създава грешна представа за света и за Европа в лицата неизлизали от България.  Тази отровна атмосфера отравя мозъка на хората и ги лишава от възможността да мислят критично. Да разпространиш информация как някой е дал 650 хиляди лева за строене на гнезда с мидички показва категоричен отказ от рационалния свят и навлизане в селенията на световния заговор, кемтрейлс и норвежките гейове крадящи български деца. Трябва да отчетем, че тези фалшиви светове съзнателно се поддържат от заболелите, от лицата заинтересовани никой да не пита къде отиват милиардите от нашите данъци или защо трите власти не си изпълняват задълженията.

Вестник Труд редовно те нарича “зелен октопод”/вече сме разговаряли тук по тези позорящи квалификации на едно крайно съмнително като журналистика издание/. Днес обаче  вниманието върху теб е дало доста обилен резултат от твърдения. Ето някои от тях: Ти си отговорен за унищожаването на огромна част от смърчовите гори. Отказал си да се изнесат падналите дървета, въпреки предупрежденията на учените от БАН, което довело до разпространението на корояд. Така ли е?

Тома Белев:  Отдавна не чета български вестници – с едно единствено изключение (Сега),  останалите национални ежедневници съществуват само защото са финансирани от мръсни капитали или обслужват корпоративни интереси.  Затова и всички са на командно дишане – малки дози мръсни средства, които ги поддържат да излизат в миниатюрни тиражи.  Вестник Труд е от тази група и той се списва само за онези, които не могат да ползват интернет и да си проверяват лъжите, които им  поднася. В него, както и в останалите вестници, няма лица, които да знаят или да си спомнят какво е журналистика.

Що се отнася до сечта в резерват Бистришко бранище, ще кажа, че и тогава, и сега,  разрешение за сечи в резервати се дава само и единствено от министър на околната среда след съгласие на БАН.  През 2001 година Долорес Арсенова поиска от БАН становище за санитарни мероприятия в резервата и получи становище с вх. номер  04-07-02/18.09.2001 лично подписано от председателя на БАН акад. Юхновски, че не подкрепят сечта в резервата. Оттогава досега няма министър, който да е поискал становище от БАН отново за сечи в резервата над Бистрица или който и да е друг резерват.

Обвиняват те,че “Зелени Балкани”, на която си ръководител, през 2007 година сте получили 9 милиона лева, за да определите зоните по Натура 2000 в България. След експертната ви оценка 34 процента от територията на страната е вкарана в “Натура 2000”, като така са блокирани 700 000 имота и са ощетени над 1 000 000 собственици. Каква е истината?

Тома Белев: Бих се радвал, ако държавата беше отделила за определяне на мрежата Натура 2000 9 милиона лева, но за голямо мое съжаление това не е вярно. Проектите на Зелени Балкани по директивата за хабитатите изпълнявани от над 300 учени от БАН и университетите бяха финансирани в периода 2005- 2007г. с 1 352 750 лева и това бе отчетено като най-ниската стойност в целия ЕС , с която една държава създава мрежата си Натура 2000. Естествено недостигът на средства се отрази върху възможността да се опише природата не в цялата държава, а само върху около 28 % от територията. След това ЕС установи непълнота на мрежата и задължи България да включи още около 3 % в нови защитени зони, последната от които се обяви тази година – Ниска Рила.  Само за сравнение – за да повтори тези изследвания МОСВ плати близо 25 милиона на частна фирма  в скрит опит да докаже грешки в тогавашните изследвания и всъщност накрая доказа, че мрежата трябва да се допълва още.

Тома, ти участваш в предстоящите кметски избори. Днес/вчера – б.а/ ще говориш пред избирателите ти за това, че Витоша е запусната планина, с опасно остарели технически и морално съоръжения, почти неизползваема и за туристи. Има ли шанс за софиянци да си върнем планината?

Тома Белев: За последните 30 години на Витоша се приватизираха всички лифтове, влекове и голям брой от хижите, софиянци загубиха възможността да ползват всеки ден градски транспорт до Алеко и Златните мостове, новите собственици на сгради в планината или ги изоставиха да се рушат или ги ремонтираха и превърнаха в частни вили.

Докато бях директор на парка, а и след това,  влизах в три общински съвета с предложение какво да направи общината, за да осигури достъп на софиянци до планината – безрезултатно. Сега се радвам, че има политическа сила, която да включи всичките предложения в своята програма, а аз, ако ме подкрепят гражданите в София на изборите, да ги внеса лично като общински съветник. Има прости и немного скъпи решения, които можеха да се случат във всяка от изминалите години, като

  • 365 дена редовен градски транспорт до Алеко и Златните мостове,
  • откупуване на това, което не трябваше да се приватизира – туристическите лифтове от Драгалевци и Княжево и подмяната им с модерни съоръжения,
  • отваряне на сградите общинска собственост в планината (общината е най-големия собственик на сгради и те стоят затворени и неизползвани) ,
  • участие на общината в поддръжката на алеите, чешмите и тоалетните, защото е разбираемо, че дирекцията на парка с 20 хиляди лева бюджет годишно не може да направи много,
  • изграждане на канализацията в център Алеко и проработване на отдавна построената пречиствателна станция Брезовица,
  • определяне на санитарно-охранителните зони за питейни води в планината,
  • програма за учениците на София да са максимално много време в планината и да се учат там, и да спортуват,
  • спиране на стопанските сечи в общинските гори,
  • запазване на статута на Бистришко бранище като биосферен парк на ЮНЕСКО

и изобщо едно по-голямо и видимо присъствие на общината в парка.

Благодаря за интервюто! От екипа на Маргиналия ти пожелаваме успех!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).