Тома Белев: Мръсният капитал и неволите на “зелените”

Тома Белев е лесовъд, магистър  по екология и опазване на природната среда. Твърди за себе си, че е късметлия – 25 години е работил професията си и няма нито един работен ден, през който да му липсвало желание да отиде на работа.  Работил е като експерт в различни структури на горската администрация, Зелени Балкани , Асоциация на парковете, бил е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, НБУ и ЛТУ. Вярва, че днес основната смислена инвестиция на обществото  е тази в гражданите и околната среда. Бил е експерт в различни проекти на Световна банка, UNEP, UNDP, GTZ  и други международни донори.  Гордее се с участието си в създаването на четири природни парка, множество други защитени територии и мрежата “Натура 2000” у нас, както и с няколко  проекта за възстановяване на изчезнали видове.  Намира за силна своята 2012 година, когато получи признание под формата на  наградата “WWF conservation merit”,  наградата “За цялостен принос за опазване на българската природа”, “Човек на годината”, “Човекът който ме вдъхновява” и др. От напрегнатото ежедневие се спасява в природата и сред колекцията си от национални автентични тъкани и бродерии.  Женен с един син.

Как си обясняваш атаките към екологичните организации? Не само по случая „Калиакра“. Отдавна ви наричат „зеленият октопод“. Може да се каже, че вестниците и сайтове, свързвани по някакъв начин с Делян Пеевски, са особено грижливи в дискредитиране на дейността ви! Защо?

Мръсният капитал има качеството да се концентрира по-бързо от законно придобития и да се обвързва лесно с друг подобен. Около 10 години съм обект на черния ПР – започна с един мой отказ да подпомогна незаконно строителство в Природен парк “Витоша” и от тогава към обслужващите един банкер медии почнаха да се прилепват всякакви други, които зелените са спрели да се развихрят по море и планини.  Сега всички, чиито незаконни интереси осветявам и оспорвам, са се обвързали като свински черва – медиите на Пеевски, медиите на банката на Пеевски, медиите на строителите партньори на Пеевски, медиите пряко зависими от ДПС и т.н.

Последната им активност е свързана с усещането, че ако “зелените” продължат, те ще трябва да понесат финансово отговорността за осъждането на България за Калиакра – там ПИБ има 1200 декара, върху които по план за управление не може да се строи, и тяхната стойност от 100 000 евро на декар пада на 500 лева (тези имоти са от заменки на гори, има 270 декара – (пак заменени, но земделски земи) на фирма близка до ДПС, има други над 1000 декара заменени или купени за жълти стотинки навремето от държавата и общините готови за застрояване, има ветропаркове получаващи 70 млн. лева субсидии годишно по разследване на “Бивол”, има голф игрище, дето иска да се разширява. И всички тези планове се срутват защото ЕК ни осъди и защото някакви “еколози” се противопоставят на идеята им цялото общество да плати, за да могат те да запазят построеното в нарушение на европейските директиви.

Естествено тук трябва да отчетем  и интересите на бизнеси като ГБС готвещи се да получат строителството на магистрала Струма и защитаващи измененията в ЗООС, няколко други едри бизнеси които застъпват за антиевропейските промени в АПК ограничаващи достъпа да правосъдие на гражданите и други по-малки крадци на публична собственост и средства.

 

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка Тома Белев: Скалите на Калиакра

Конкретно вицепремиерът Валери Симеонов влезе в атаките срещу теб, при това некомпетентно, с априорно подготвени тези и критики. Има ли „задкулисие“ в казуса със понто-сарматските степи“,наречени от него „хендеци“?

 

20773555_10212888703065246_1563551414_o

Снимки Тома Белев: разораване на понто-сармтаските степи

Не мисля, че има една голяма договорка – по-скоро обвързване на няколко по-малки. Например “Обединените патриоти” в предизборната си кампания обещаха да се разправят с „еколозите“. Към тях се добавиха договорките между лобито на ПИБ в МОСВ, лобитата на Красимир Гергов и няколко по-малки бизнеса, получили куфарчета от Луканово време. Всички те имат интереси в Каликара – строителни проекти, ветропаркове и голф игрища, чието съществуване е поставено под въпрос. Естествено има и интереси на лицата, допуснали всичко това през годините – министри и директори на РИОСВ Варна от кабинетите “Сакскобурготски” и “Станишев”, съдии от съда във Варна и Върховния административен съд отсъдили, че всичко е законно, ресорни зам. министри от кабинетите след тройната коалиция, пропуснали да действат. Всички те има един общ интерес – да прехвърлят разходите и загубите от прилагане решението на европейския съд от себе си върху обществото и малките собственици на местно ниво. Затова всички “пеят в един хор” и по този начин се издават. Например, ако не се беше включил Владимир Каролев – нямаше да се сетя, че ПИБ имат интерес в Калиакра.

Какво не знаят хората за “Натура 2000”, наречен от жълтите сайтове „големият ви удар“? Липса на информация, системно подценяване на екологичната тема в обществения дебат ли, или друго, позволява твърдения обвързващи грижата за редките птици и хабитати с користни цели на граждански активисти като вас?

 

 

 Снимка: Тома Белев – степна трева

Хората знаят и ценят “Натура 2000”. България във всички социологични проучвания на Евростат, излиза в групата на държавите,  чието население най-много е информирано за “Натура 2000” и има най-висока подкрепа за мрежата. Естествено една история на близо 25 години може и да се забрави. След падането на тоталитаризма българската държава, с помощта на БАН, се включи в програмата “Емералд” на Съвета на Европа и определи най-важните си места с високо биоразнообразие. След нашата кандидатура за член на ЕС тези места станаха основа за развитие на мрежата от защитени зони. В периода 2002 – 2006 пет години държавата събираше предложения за бъдещите защитени зони. След първото натрупване на предложения, по възлагане от МОСВ, Българска академия на науки направи преглед и валидиране на всички предложения, коригира ги и ги допълни и ги внесе за приемане в Националния съвет за биологично разнообразие и Министерски съвет. След това бяха изпратени за преглед на Европейския научен център за опазване на природата и след неговото одобрение бяха разгледани и приети на общ семинар на ЕК и България, после официализирани в решение на комисията. На семинара бяха установени много непълноти, които България трябваше да запълни, поради което възложи отново на БАН и отделни нейни институти специализирани проучвания, които финализираха в предложения за нови защитени зони приети от МС през 2010, 2011 и 2013 години. Това което повечето хора не знаят, е че мрежата продължава да не отговаря на всички изисквания на европейските директиви и ще трябва допълнителното и развитие в района на Рила и Черно Море. За съжалени и тези зони, които са определени все още нямат заповеди – за 10 години държавата успя да обяви едва 1/3 от всички зони и това води до загуба на средства за техните собственици. Впрочем средствата определени за “Натура 2000” остават у нас, но отиват вместо за собствениците в зоните, за едрите производители на зърнени култури.

 

 

Снимки: Тома Белев – божур, типичен за района на Яйлата

 

Не разбирам защо обществото стои по-скоро на страната на държавните институции и недолюбва неправителствения сектор. Този сектор и хората, работещи в името на идеални цели, са стигматизирани  като „грантаджии“, „соросоиди“. Има ли потенциал в публичното пространство да се изгради авторитета на НПО?

Не мисля, че това твърдение е вярно. Ние правим от време на време социологични проучвания и данните са категорични – природозащитните НПО и БАН имат в пъти по-голямо доверие от това на държавата и бизнеса. Черният ПР се стреми да разколебае хората и в това успява – все по-често се чуват гласове “може и да има нещо вярно от писаното в медиите на Пеевски”. Ето тук трябва да се каже – медиите на Пеевски успяват, само и единствено защото са подпомагани от МОСВ, общините и прокуратурата. Когато излезе информация, че Тома Белев е взел 500 милиона от МОСВ и министерството мълчи и не казва, че те нямат толкова пари, камо ли да ги дадат на Тома Белев, тогава лишените от критическа мисъл читатели си мислят, че еколозите наистина получават милиони. Същото е, и когато Цацаров заяви, че в твърденията на медиите на ПИБ как еколозите са взели много милиони има нещо вярно и затова ще направят проверка и после пропусне да съобщи резултата от проверката, че да – у нас има „еколози“,и да – у нас има и раздадени много пари от държавата, но между двете няма нищо общо. Впечатлен съм как и хора с аналитично мнение се връзват на подобни неща. Последно дискутирах с Огнян Минчев, който четейки някакво проучване възложено от  АПИ за Кресна, обвини за него “зелените”. И после се чудим защо “соросоиди” и “грантаджии” минават?

 

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка Тома Белев: дребен ирис – типични за понтосарматските степи

И за завършек – наистина съжалявам, че тези милиони не са минали през нашите банкови сметки – с тях можеха да се свършат много добри неща. От пет годни не съм получил нито един лев от държавата, а 13 години преди това получавах невероятната заплата за директор на парк от 500 – 650 лева. Организацията, в чието създаване участвах и където работя от 2012 год. насам, няма нито един договор с държавата и нито един проект финансиран от оперативните програми на ЕС. А като виждам колко успяваме с малките помощи получавани от граждани и международни донори смятам , че с прословутите 500 милиона България щеше да е много по-развита, с по-запазена природа и с по-успяващи граждани.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).