Тормозът в училище

 

 

Франция въведе закон, с който криминализира училищния тормоз. Предвидените наказания са до три години лишаване от свобода и глоба до 45 000 €. Ако жертва на училищен тормоз се самоубие или опита да се самоубие, максималното наказание може да достигне до 10 години лишаване от свобода и до 150 000 €“. Това беше една от новините, която в началото на м. декември 2021 г. предизвика реакцията на европейските медии и достигайки до България постави два съществени въпроса. Първият от тях е необходим ли е подобен подход към училищния тормоз у нас, а вторият – би ли бил той ефективен?

 

 

Какво представлява училищният тормоз?

 Училищният тормоз се определя като нежелано агресивно поведение, изразяващо се в негативно физическо или психологическо въздействие на едно лице спрямо друго, като това поведение е повтарящо се или има потенциал за повтаряемост.

Според Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование на Министерството на образованието и науката, идентифицират се няколко проявни форми на училищен тормоз, а именно физически, психически, сексуален и дигитален (кибер тормоз).

 

Превенция и интервенция при установяване на училищен тормоз

Едновременно с посочения механизъм, българското законодателство предвижда редица разпоредби, чрез приложението на които се цели постигане както на превенция на училищния тормоз, така и на въздействие върху извършителите, насочено към преодоляване на проблемното поведение и превъзпитание към спазване на правилата за училищна дисциплина.

Основният законодателен акт, който урежда дейностите, свързани с превенция и интервенция при тормоз е Законът за предучилищното и училищното образование. С него се възлага на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемно поведение на деца и ученици. Видовете и съдържанието на тези дейности се определят самостоятелно от посочените институции, но следва да са подчинени на общата политика, отразена в Механизма за противодействие на тормоза и насилие в институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Съгласно тази обща политика, всяка детска градина, училище и център за подкрепа за личностно развитие следва да създаде координационен съвет, който да отговаря за планирането, проследяването и координирането на усилията за справяне с насилието и тормоза. Този координационен съвет, както и педагогическите специалисти като цяло имат определени задължения за реакция и уведомяване на различни държавни институции (Дирекция „Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи) при установяване на тормоз. Кой конкретен държавен орган следва да бъде уведомен зависи от нивото на тормоз, което е идентифицирано за всеки конкретен случай.

Механизмът за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование определя три нива на насилие и тормоз.

Първото ниво е свързано с леки нарушения на правилата за училищна дисциплина, като например щипане, драскане, дърпане на коса, хапане, подритване, клюкарстване, обиждане, омаловажаване, показване на неприлични жестове, обидни колажи, снимки, видеа и др. При идентификация на тормоз от това ниво се изисква реакция от класен ръководител или учител, съвместно с родителите на извършителя на тормоза, а мерките, които следва да се предприемат са свързани с индивидуална и групова педагогическа работа.

Второто ниво е свързано с повтаряемост на нарушенията от първо ниво или извършване на насилие с по – сериозни последици. Действията на тормоз от това ниво могат да се изразяват в шамаросване, ритане, плюене, публично унижение, показване на порнографски материали или интимни части на тялото, заснемане и разпространение без разрешение и др. В този случай се предприемат действия от класен ръководител или учител съвместно с психолог или педагогически съветник, представител на координационния съвет и със задължително участие на родител. По преценка се подава сигнал до отдел „Закрила на детето“ или до полицията.

Третото ниво е свързано със системна злоупотреба с училищната дисциплина, както и със ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето на участник с нея. Действия от това ниво могат да бъдат сбивания, изгаряния, намушквания, насилствено отнемане на пари, склоняване към употреба на психоактивни вещества, групово измъчване, принуждаване към сексуални действия и др. В тези случаи задължително се уведомява отдел „Закрила на детето“ и/или органите на полицията.

От друга страна, едно от основните задължения на децата и учениците в предучилищна и училищна възраст, възложено им със закон, е да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие. При неизпълнение на тези задължения, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение (напр. работа с психолог), законът предвижда възможност на учениците да се налагат изчерпателно изброените в него санкции, а именно забележка, преместване в друга паралелка в същото училище, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище и преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение.

Извън мерките срещу насилието и тормоза, които могат да бъдат предприети на ниво училище/детска градина, такива могат да бъдат предприемани и извън посочените институции. Това е така, поради факта, че всяко едно от примерно изброените по – горе деяния може да бъде квалифицирано като противообществена проява, а в някои случаи – и като престъпление. В такива случаи могат да се образуват възпитателни дела срещу малолетни и наказателно неотговорни непълнолетни, както и наказателни дела срещу непълнолетни, за които е установено, че са могли да разбират свойството и значението на постъпките си и да контролират поведението си.

Тук е мястото да се отбележи, че при осъществяване на противообществени прояви или престъпления, законодателството предвижда богат набор от възпитателни мерки и наказания, които могат да се налагат на извършителите на тормоз. Сред тях са обществено порицание, задължаване за участие в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението, поставяне под възпитателен надзор, забрана за посещение на определени места и заведения, забрана за осъществяване на срещи и контакти с определени лица или за напускане на настоящия адрес, задължаване за извършване на работа в полза на обществото, настаняване във възпитателно училище – интернат, лишаване от свобода, пробация, лишаване от право да упражнява определена професия и много други. Важно е да се отбележи, че българското право не позволява спрямо непълнолетни извършители на престъпления да се налага наказание „глоба“ и това е напълно логично, тъй като засягането на имуществената сфера на ненавършилия пълнолетие е недопустимо, а в повечето случаи и невъзможно.

Важно е да се засегне също така и ситуацията, в която вследствие на осъществен училищен тормоз се е стигнало до самоубийство или до опит за самоубийство, както и когато е установено склоняване към употреба на психоактивни вещества.

В годините се е наложила практиката във всички случаи на установено самоубийство или опит за такова задължително да се образува досъдебно производство за подпомагане или склоняване към осъществяването му. Наказанието, когато деянието е извършено спрямо непълнолетно лице, е лишаване от свобода от три до десет години. Това наказание може да се наложи както по отношение на извършител, навършил 14-годишна възраст, но ненавършил пълнолетие, когато се установи, че е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, така и по отношение на член на педагогическия персонал, осъществил психически или физически тормоз спрямо пострадалия. Взаимоотношението учител – ученик може да се тълкува и като отношение на зависимост, като в тези случаи жестокото отнасяне или системното унизяване на достойнството на лице, довело до самоубийство или опит за такова, може да доведе до лишаване от свобода от две до осем години.

Що се отнася до подпомагането или склоняването към употреба на наркотични вещества или техни аналози, когато е осъществено спрямо малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Освен това, който даде другиму наркотично вещество или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

От направения кратък анализ е видно, че българското законодателство и държавните политики в областта на предучилищното и училищното образование теоретично предвиждат достатъчно по брой и ефективност механизми както за превенция на училищния тормоз, така и за интервенция в такива ситуации. А както се получава в мнозинството от случаите, когато се обсъжда идеята за промяна в законодателството и тук липсата на задоволителни резултати в борбата с насилието и тормоза в училище, не е свързан с никакъв законодателен проблем, а е следствие от недостатъчно активните действия на отговорните държавни органи при приложението на действащите законови разпоредби.

Всъщност, многократно съм имала повод да поддържам становището си, че високите размери на наказанията, предвиждани в законодателството, не могат нито да играят ролята на възмездие за извършеното деяние, нито могат да изпълнят превъзпитателната и превантивната функция на наказанието въобще. Това е така най – вече, поради факта, че независимо от предвидената строгост на наказанието, ако то не бъде приложено и изпълнено ефективно, размерът му е без никакво значение.

Освен това, повишаването на ефективността на наказателната репресия и изпълнението на целите на наказанието, основната от които е поправянето и превъзпитанието на дееца, може да постигне и без задължително изолиране на извършителя, особено когато той е непълнолетен.

Ето защо смятам, че по отношение на борбата с насилието и тормоза в училище, българското законодателство предвижда достатъчно ефективни мерки за преодоляване на проблемното поведение на децата и учениците, като правилното им приложение и своевременната реакция на отговорните училищни власти и държавни органи е от естество да доведе както до превенция, така и до правилна интервенция с цел заличаване на негативните последици от осъществено насилие и тормоз както по отношение на пострадалия, така и по отношение на извършителя.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика