Циганска работа или за употребата на средствата за ромско включване

 

Непосредствено икономическо измерение имат митовете, че ромите „живеят от социални помощи“, „не желаят да работят“, „още по-малко да учат“, „женят се рано и раждат много“.

Бюджетът за социална защита регистрира редовни и значителни излишъци, а централният бюджет – ефективни излишъци от средно 1.1 млрд. лв. годишно (приблизително 1% от БВП за 2020 г.). (…) бюджетът за социално включване за 2014-2018 г. по данни на НСИ е 1.4% от общите плащания за социална закрила (или около 20% от годишните излишъци на фиска).

Кр.Ст.

 

През тази седмица, проектът за рамкова стратегия за включване и приобщаване на ромите ще се сдобие с план за действие. Той ще бъде представен на интересуващите се от съответния координатор по ромски правителствени стратегии. Засега няма публичност на проекта за такъв план. Възможно е проектът донякъде да компенсира тринадесетте липси на каквато и да е съществена информация за състоянието, което новата стратегия е призвана на да подобри.

Колко пари е струвало ромското „включване“

Търсенето на информация по този повод е сложно археологическо упражнение.

През лятото на 2019 г. НСИ обяви, че ще въведе нови методи за измерване на „бедността и подобрено включване на уязвими групи“. Нововъведението е за около 2 млн. лв., финансира се от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, провежда се в сътрудничество с Агенцията за фундаментални права на ЕС. Засега последните публикувани данни за „включването“ са за 2018 г. Новата схема на НСИ за уязвимите групи, ако Институтът изчака края на проекта, без да я приложи например при преброяването тази година, ще са известни през пролетта на 2022 г. Известна представа за помощите по „включването“ дават отчетите на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Последният е за 2019 г.

Засега обаче по темата публично се обсъждат повече митове, отколкото данни и информация. Теодор Спасов публикува обстоен преглед на тези митове към 2016 г. и ги опроверга. Това не промени нито обсъждането, нито политическите заклинания за „маргинализирано малцинство“, нито политиките. Непосредствено икономическо измерение имат митовете, че ромите „живеят от социални помощи“, „не желаят да работят“, „още по-малко да учат“, „женят се рано и раждат много“.

Статистическата проверка ще е налична с много голяма точност след преброяването на населението от НСИ. Засега все пак е известно следното.

  • През 2019 г. месечни помощи, според отчета на АСП, по линия на „лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен (от Министерски съвет – бел. авт.) диференциран минимален доход“ са получили в цялата страната средно на месец 23 699 лица и семейства. Сумата е в размер на 28 248 343 лв. Това става по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, който обхваща 11 категории български граждани – от самотни родители (или настойници) на невръстни деца до самотни пенсионери без пенсия.
  • Тези помощи, казва отчетът, са достъпни „след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост“. Не защото бенефициентите принадлежат към някаква група. Иначе казано, ако предположим, че всички облагодетелствани са били роми сумата, която те би трябвало да са получили е малко над 28 млн. лв.
  • След 2014 г. Европейската комисия предвиждаше следните пътеки и размери на финансирането на ромското включване у нас. От общо планираните до 2020 г. трансфери от 7.2 млрд. евро, 5.1 млрд. са от Европейския социален фонд (ЕСФ) и 2.1 млрд. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), като комисия вярва, че „най-малко 28.7% от тази сума ще бъде изразходвана чрез ЕСФ, като поне 20% от тази ще бъде насочена към насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“ и че „последната сума също може да бъде от полза за мерките, свързани с ромите ”. Това означава, че планът за използване на средствата от ЕС преди COVID-19 е равен на общо 290 млн. евро (или 570 млн. лв.) за целия период или 80.8 млн. лв. на година.
  • Освен това споменатите по-горе три страни, финансирали НСИ за периода от 2014 до 2021 г., са заделили по около 10 млн. лв. на година „борба с бедността и насърчаване на местното развитие и подобряване на условията на живот за ромското население“.
  • Поради икономическия растеж, повишаването на временната, постоянната и дори субсидираната заетост и доходите от заплати, разпространената сред ромите временна и постоянна трудова миграция (която впрочем се обърна през 2020 г. и преводите от чужбина намаляха повече от десет пъти) много хора напуснаха групата на лицата, отговарящи на условията за социална помощ и приобщаване. Това обяснява защо според отчетите на АСП през 2019 г. броят на подпомогнатите намалява с 16%.
  • Но това е и една от причините между 2014 и 2018 г. бюджетът за социална защита да регистрира редовни и значителни излишъци, а централният бюджет – ефективни излишъци от средно 1.1 млрд. лв. годишно (приблизително 1% от БВП за 2020 г.). В този контекст бюджетът за социално включване за 2014-2018 г. по данни на НСИ е 1.4% от общите плащания за социална закрила (или около 20% от годишните излишъци на фиска). За периода от приемането на предишната ромска стратегия (2012 г.) общият бюджет за социални дейности се увеличава от 12.3 до 18 млрд. лв. през 2018 г. Повече от половината от тези средства винаги са трансфер към ДОО за пенсии. Социалните помощи са между 125 и 145 млн. лв.

От казаното може да се направи изводът, че разпределението на субсидии към ромите вероятно е незначително, но и че с позоваване на „ромското включване“ могат да се генерират значителни средства за преразпределяне.

В проекта за нова стратегия по този повод, както и в отчетите за изпълнението на старата, няма нито ред отчет за общите изразходвани суми и на ефектите от тези разходи.

Какъв е резултатът[i]

Както стана дума, съставителите на стратегии не обичат да се позовават на български анализи на съществуващото положение. Така е и тази област.

Преди малко повече от година колегата Майя Грекова публикува най-подробното засега изследване на това „какво е сбъркано с политиките за „интеграция на ромите“ в България“. Нейният анализ е най-подробното и обективно изследване на политиките по повод „включването“ на ромите в образованието и благоустройството. Тук, в допълнение на казаното по повод бедността, аз ще посоча само някои факти и текущи развития, които просто не е редно да останат без обсъждане.

Здравеопазване и продължителност на живота
Голям брой роми не са здравно осигурени, последното преброяване на НСИ (2011) констатира, че неосигурените мъже роми са 59%, а жени – 57%. Това е три пъти по-висок процент от средния за страната (19-20%). Няма причина да се смята, че положението се е променило след 2011 г.

Подобна е ситуацията и с пенсионното осигуряване: изчисляваме неосигурените роми с Държавен пенсионен фонд на 65% (докато средният процент е 49%) по данни НСИ за 2019 г.

Продължителността на живота се подобрява. Но експертната оценка е, че ромите живеят между 10 и 20 години по-малко. Това е с 15 години по-кратък живот според оценката на Институт Отворено общество от 2008 г. За същия период средната продължителност на живота в България се е увеличила с около 4.5 години между 2000 и 2019 , от 71.6 на 75.7, средно съответно за мъжете и жените.

  • Работоспособните, по-младите и по-образовани роми напускат страната, за да работят в ЕС, по-малко активните, по-възрастните и по-малко образованите остават в България.
  • Няма данни за етническа смъртност, но данните на НСИ за 2019 г. показват, че най-високите показатели (21-22 на 1000 жители) са регистрирани в областите с концентрация на роми – Видин и Монтана.
  • Ако вземем най-ниската и най-високата оценка на продължителността на живота на ромите спрямо средната за страната (10 и 20 години), „дълголетието“ и трудоспособната възраст на ромите съвпадат – 65 години. Много е вероятно много малко роми да живеят с пенсия. Но те финансират получаващите пенсии от ДОО. Нека напомня: над 50% от всяка пенсия се финансира от данъкоплатците.

Стареенето на населението води до по-малка производителност на икономиката. Всъщност, през последните 8-9 години тя вече стагнира в сравнение с годините преди предишната рецесия от 2008-2009. Нарастващият брой на застаряващото население и намаляващият брой младежи на възраст под 20 години правят неизбежното: здравната и пенсионната системи страдат от отрицателна разлика между пенсионните/здравни вноски и изплащаните обезщетения.

Включването на ромите в работната сила е един от ключовите, ако не и единственият вътрешен ресурс, който може да смекчи предстоящите недостатъци на тези системи, поддържани с данъци.

Заетост и благосъстояние
Според критерия за риск от бедност (60-процентов праг на медианния доход – в края на 2019 г. – 22.6% от населението), броят на „новите“ бедни ще се увеличи с 1.3 до 26.4% от българските граждани (както и при връщането на параметрите на крайната бедност, това пак до нивото на 2015 г.). За ромите това положение ще е поне два пъти по-тежко.

След 2012 г. съотношението на формална – неформална заетост при ромите остават непроменени до началото на 2020 г.: над 40% от трудоспособните роми са наети на работа по дългосрочен договор, 20% нямат официални договори, 12% – сезонни и 2% – договор на непълно работно време.

В резултат на рецесията от COVID-19 някои положителни развития в заетостта ще изчезнат: правителството прогнозира 6-6.5% безработица през 2021 г. (което също е нивото от 2014-2015 г. или 2007 г.). За ромите и може би за българските турци тези печалби ще бъдат почти обезсилени.

В някои ромски области на страната почти 80% от новорегистрираните безработни са роми, равнището на безработица е 45%, а нивата на незастраховане за старост и здраве остават непроменени.

Възрастните роми обикновено са без стабилен дългосрочен трудов договор и е вероятно безработицата сред тях да е около 30% – това е подобрение от 2010 г. (когато безработицата сред ромите е 40%). Това подобрение обаче не е намалило значително процента на ромите под прага на бедността. В споменатите области това се случва въпреки 35-40-процентния недостиг на работна сила (според изследванията на предприятията).

Образование и дигитално изключване
Хората с висше образование много рядко падат под прага на бедността – през 2018 г. те бяха 6.2, а през 2019 г. – 2.4% от населението. Рискът от бедност за хората с основно или без образование е 28 пъти по-висок от риска от бедност при хората с висше образование за тези от българския етнос, 3 пъти по-висок за турската група; в рамките на ромите – 68.8% с основно и без образование са бедни, докато сред ромите с висше образование (0.3%) няма бедни. Според едно скорошно изследване, сред ромите тази група се е увеличила шест пъти до 1.8% за последните 10 години. Иначе казано, вероятно е след 20 години нивото на такова образование сред тях да достигне дела на българските турци.

През 2020 г. и следващите години ще се увеличат политическата конкуренция за субсидирани обезщетения, както и изкушението за опортюнистични решения и разпределения – ромите нямат в това съревнование никакви предимства, поради липса на политическо представителство.

Проучване на Института за изследвания в образованието (ИИО) показа през октомври 2020 г. следните основни разлики в достъпността на устройствата за дистанционно обучение между семействата от трите основни етнически групи:

а) Без компютри са 75% от ромските, 54% от турските и 30% от българските семейства;
б) Без редовен достъп до Интернет са 50% от ромските, 28% от турските и 24% т българските семейства.

Експерти по ромски въпроси смятат, че ромските семейства притежават и използват компютри много по-рядко – не повече от 15% от домакинствата. (Едно засега непубликувано проучване на Световната банка по този въпрос потвърждава тази оценка.)

Изследването на ИИО установи също, че има трудности при използването на интернет и компютри поради материалния статус на семействата. Според данните на НСИ за 2016 г., обобщени от БАН в цитирания от проекта за Стратегия анализ, 25.8% от българите, 38.4% от турците и 80.6% от ромите страдат от тежки материални лишения. (След 2017 г. това положение е потвърдено и за деца – а следователно и за семействата – от различните етнически групи.

ИИО потвърждава и проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикувано на страницата на Европейската комисия, според което над 50% от гражданите на България в положение „NEETs” са роми. Поради пандемията положението им вероятно се е влошило.

За това, какво може да се направи и защо – следва продължение…


*Статията е продължение на една коледна и две новогодишни публикации в ИЖ по повод проекта за „рамкова“ стратегия за ромското включване и приобщаване за периода 2021-2030 година (Коледно четиво за цигани и техните врагове (част I)Икономическият живот без циганите (Новогодишно четиво)Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)
[i] Не предполагах, че този въпрос ще предизвика голям интерес, но едно обсъждане на темата с Николай Кирилов от Постоянната ромска конференция събра много по-голяма аудитория от публичните ми лекции през последните години.

Маргиналия е публикувала двете статии на Красен Станчев. Те са публикувани първо в Икономически живот. Илюстрацията е на автора.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Красен Станчев

Красен Станчев е доцент в СУ, управител на КС2 ЕООД и председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика.