Цветето Дея, или погрижете се за някой човек – малък или голям

10 000 крачки.

Толкова ми казаха, че е добре да правя на ден. Не помня кой, не помня как – дори не помня дали е истина, че е особено здравословно, но преди малко повече от година взех решение, че ще ходя. Колкото се може повече – но поне 10 000 крачки.

И дори не знаех колко като ходене са тези 10 000 крачки. Оказа се, че в един момент 10 000 дори не ми бяха достатъчни. И че ходенето е прекрасно. Намерих нови места в София (намерих си и белята, но това са други истории). И дори осъзнах, че не трябва да правя 10 000, а 15 000 дори 20 000 крачки. Може би за първи път имах хоби…

И дойде март и всичко някак се сгромоляса. И колкото ми се иска да съм в добро настроение и да изпълнявам хобито си, толкова неща ме спираха – дъжд, сняг, вируси, паника.

И вчера си казах  – Максиме, това е несериозно. Ти имаш хоби. За първи път от 33 години. Нито някакъв дъжд, нито някакъв сняг, нито дори генерал майор професор доктор на медицинските науки  ще ти попречи да правиш твоите 10 000 крачки. Просто си намери извинение, че трябва да отидеш спешно някъде. И веднага ми хрумна – отивам за киноа!

 

За тези от вас, които не са се докосвали до тази храна – това е едно подобно на ориза, лещата, ама уж по-здравословно, което съм готвил веднъж в живота си. Но реших, че ако излезна за нещо обикновено – като сирене и домати – ще стигна до магазина на ъгъла и разумът да си седя вкъщи ще надделее над желанието за хоби. Затова тръгнах на лов за киноа.

И се озовах  в един огромен магазин. Пълен с всякакви неща, но и пълен с ужасно много хора, пазаруващи каквото могат, запасявайки се с всичко възможно.

И изведнъж ми присветна – аз не знам какво правя там. Сред тези хора. Осъзнах, че вкъщи имам всичко необходимо. И докато хората се бутаха един друг кой да вземе големите консерви с туршии и пакетите с тоалетна хартия, аз попитах една продавачка – извинете – къде ви е киноата.

 

Тя ме погледна, смръчка вежди  и каза – там при боба и ориза.

Погледнах натам и видях щанда изпълнен с хора. И ме досрамя да ги разбутам за моята киноа. И се запътих към касите. Ей така без нищо в ръка.

И стигнах касите и пак ме досрамя. От всички хора с всичката тоалетна хартия и туршии. И аз, който не си купувах нищо. Който бях ей така. За киноа. Огледах се какво да взема набързо – нещо, което ми трябва или винаги съм искал.

И тогава я видях. Дея.

Беше любов от пръв поглед. Протегнах ръце към нея и възкликнах: Искаш ли да бъдем заедно. И да прекараме следващите карантинни и несигурни седмици заедно.

А Дея не отговори. Най-вероятно защото е орхидея и те не говорят, но приех, че мълчанието е знак на съгласие и смело я отнесох към касата.

Хората ме гледаха странно – да, всички тези с туршиите, тоалетните хартии и дори тези от щанда с киноата ме гледаха и си мислеха – този на туршия ли ще прави тази орхидея и може ли точно това да си купува този човек в това смутно време! А аз се обърнах и леко кимнах на орхидеята – Не им се сърди, те не ни разбират.

И така почаках половин час на касите и с усмивка  и  с Дея в ръка се отправих към вкъщи.

Знаех, че с хобито ми е свършено. Поне за следващите седмици и дори месеци. Едва ли скоро пак ще правя по толкова много крачки. Но имах друго нещо, за което да мисля и да се грижа. Стигнах у дома и я поставих в средата на масата.  Под нея сложих и чинийка. Отидох и от друга саксия ( с едно цвете, което убих от негледане) извадих малко пръст и сложих на Дея. И даже й сложих една ароматна свещ с миризма на орхидеи под нея – за да не й е самотно.

Седнах на дивана срещу нея, а крачкомерът ми почна да пиюка. Бях направил 10 000 крачки.

Пожелавам ни в тези дни, в които повече време ще прекараме у дома, да намерим поне по един за когото да се погрижим. И понеже знам, че вие нямате такава специална Дея, като моята и нямате остра нужда от киноа, може би, отде да знам – погрижете се за някой човек – малък или голям… За да стигнем до момента, когато заедно ще се разхождаме и ще правим много крачки.

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика