Убийствата на ЛБГТИ хора в Чечения или за репресиите, маскирани като традиция

В руската ЛГБТИ мрежа са постъпили вече пет заявления от представители на сексуални малцинства с молба да им се помогне да се евакуират от Чечения. За това съобщиха на Радио „Свобода“ организации на ЛБГТИ хората. Преди дни вестник „Новая газета“ публикува статия за масови хайки, предназначени да ловят предполагаеми ЛБГТИ активисти в Чечения. По данни на това издание, задържани са повече от сто души, а трима са убити. Ръководителите на Чечения отричат фактите, изложени в публикацията и твърдят, че ако там е имало „такива хора“, то техните роднини сами биха ги „изпратили на адрес, от който никой не се връща“.

По сведения на „Новая газета“ информация за арести в Чечения на мъже с нетрадиционна ориентация са започнали да постъпват преди около седмица. Сега изданието разполага с информация вече за стотина задържани и за трима загинали. Но според сведенията, с които изданието разполага, има основания да се мисли, че жертвите биха могли да са много повече. Вестникът пише, че някои мъже са напуснали републиката след като са ги освободили, а други са го сторили след като са научили за арестуването на свои познати и приятели.

Авторката на статията, журналистката от „Новая газета“ Елена Милашина в интервю за Радио „Свобода“ разказва за мащабите на преследването на ЛБГТИ хората в Чечения и за източниците, които са съобщили за този лов на хора:

Както написахме в „Новая газета“ и по информация на моите източници, а това са хора, които работят за подобряване на хуманитарната ситуация в Чечeния (а те никак не са малко, между тях има и руски правозащитници, и чеченци, живеещи в Русия и В Европа), става дума за повече от 150 арестувани, които ги държат в различни тайни затвори. Ние знаем точното местоположение на един от тези затвори. Адреса му и един неголям разказ за това, колко хора има в него, ще публикуваме в следващия брой на вестника. Точно от това място почва всичко, най-малкото – едно от първите масови задържания на хора в Чечения е станало там, в този град. По наши сведения броят на убитите може да е повече от 50 души. Но засега имаме точно установени лични данни, т.е. трите имена, мястото, където е живял, мястото на работа, само на трима души. Тези лични данни ще дадем само на Следствения комитет на Русия. На основата на тези проверени данни ще изискваме да се направи проверка и да започне наказателно дело, за да се установи причината за смъртта на тези хора или най-малкото, дали те са живи или мъртви.

Всъщност задачата на Следствения комитет ще е много сложна. Роднините няма да помогнат на следствието, защото за тях самият факт, че имат убити такива близки, е компрометиращ. Точно поради това никакви лични данни както на живите, които са успели да си спасят живота в тази ситуация, т.е. на тези, които са били арестувани и после освободени, така и на загиналите, няма да бъдат разкрити от нас. Ние разбираме колко силни са кавказките условности. Съобразяваме се с тях, за да не би по някакъв начин да навредим още повече. Моят опит показва, че щом като имаме такива числа вече, то може да става дума за много по-голям брой на жертвите.

Вие редовно работите с информация от Чечения. Обръщали ли са се към вас лично някакви хора заради това, че ги преследват поради сексуалната им ориентация?

В Чечения това е много разпространено. То винаги е било бизнес за хората от силовите ведомства, защото те произвеждат компромати. И с тях шантажират хората, за да изтръгнат от тях пари. Знам за много такива случаи. Разбира се, задържат ги. Разбира се, за тях винаги съществува заплаха, в това число и смъртна. Но не помня досега да е имало случай на масова кампания. Въпросът е в това, че сега положението в Чечения силно се влоши. И масовите арести, както и масовите екзекуции станаха съвсем обикновено нещо. Моментът на силното влошаване настъпи с убийството на Борис Немцов. Защото всички видяхме как укриха от наказателно преследване хората, чието участие в това убийство беше ясно още от „горещите следи“. Но въпреки тези следи, те не бяха привлечени към отговорност, това се отнася за чеченските участници в покушението, в това число и за управниците на републиката. Хората, които сега управляват тази страна, трябва да са между обвиняемите по това дело. Изобщо, всичко беше публикувано, информацията е достъпна за всеки. Неин източник бяха федералните силови структури. Но за ръководителите на Чечения ситуацията е много сериозна, макар те да се измъкнаха безнаказани. А след убийството се появиха тези постоянно повтарящи се масови арести. Така стана при покушението над Кадиров, когато бяха задържани огромно количество хора. Това покушение също беше отричано, самият Кадиров го правеше. Но има наказателно дело, фактът е установен. По същия начин действаха и когато имаше кампания срещу наркоманите в републиката, арестуваха маса хора, и когато се бореха с нарушителите на правилата за движение по пътищата. При всичките тези случаи ние установихме факти за извънсъдебни екзекуции. Такова беше положението и и в началото на тази година, когато имаше вълна от арести след нападението над Грозни на 17 декември 2016 г. Тогава арестуваха повече от 200 души. Към нас се обръщат техни роднини, защото не могат да установят арестуваните живи ли са, или не. А сега сме свидетели на масови задържания на хора само защото ги подозират в нетрадиционна сексуална ориентация.

Те просто попаднаха в тази вълна от репресии, така ли е?

В Чечения започна да се повтаря ситуацията с масови арести и с извънсъдебни екзекуции, защото Москва изобщо не реагира в тези случаи. Властите на Чечения имат усещането, че ръцете им са съвършено развързани, че могат да правят всичко, което им се прииска. Но в тази конкретна вълна, свързана с преследването на чеченската ЛБГТИ общност, има конкретна причина, всъщност винаги има такава. Та в този случай конкретната причина беше подаването на заявления за провеждане на гей прайдове и шествия в различни места в Кавказ. Това започна от Налчик. Това беше възприето с разбиране и отекна в целия Кавказки регион. А в Чечения нещата приеха тази форма, за която говорим.

Пресаташето на Кадиров в официално интервю каза, че ако в Чечения имаше хора с „нетрадиционна сексуална ориентация“, то самите им роднини биха ги пратили „на адрес, от който никой не се връща“.

Той признава факта, че ако имаше такива, то биха ги убили. Но работата е в това, че тях, първо, ги има, и, второ, това, че ако се разкрият, ако ориентацията им стане публично достояние, тогава заставят роднините им да приложат ужасния древен обичай на „убийство заради честта“, за да се „измие позора, падащ върху рода“. Но всъщност делът на ЛГБТИ хората  в Чечения е толкова голям, колкото е навсякъде по света. Защото този дял е константен, това е норма. Просто в Кавказ към това се отнасят като към нещо ужасно, ако все пак ориентацията на човека стане публичен факт. А иначе всичко се крие. Аз не съм чувала за убити роднини заради ориентацията им. Но сега властите могат да подстрекават роднините към това да се разправят с близките си като по този начин се снемат от себе си отговорността за убийството. Сега установяваме такива случаи.

Като имаме предвид, че тази история стана публична, какви биха могли да бъдат последствията и за тези, които биват преследвани, и за властите в Чечения?

Сигурна съм, че за хората, които живеят там, няма да стане по-лошо. Единственото, с което можем да им помогнем, е публичността. Според моята информация, тя помага. Става дума за конкретните хора, които успях да уговоря да заявят гласно, че роднините им са арестувани, не във връзка с тази, а с други кампании. Наскоро бяхме свидетели на нападението на войскова част в село Наурское. Там след него също задържаха известно количество хора. И някои от роднините се обърнаха към мен. Успях да ги склоня да направят публичен този факт. Те го сториха. Тогава пуснаха арестуваните, между тях беше и човекът, за когото става дума. Това помага. То е единственото, което помага, защото от публичността в Чечения властите се боят. А сега ситуацията е уникална, защото имаме информация за убити хора. Освен това, има още един важен момент: ЛГБТИ общността е организирана – както в страната, така и по света. Връзката в тази общност  работи бързо и точно. Ето защо при нас идва много информация именно от ЛБГТИ общността – за конкретни задържани хора, за хора, които са преследвани. Известни са ни по тази линия и имена на убити. В сегашната ситуация в Чечения, когато всички мълчат и всички са изплашени, убитите могат да говорят. Те могат да разкажат много повече неща от живите. Защото може да почне наказателно дело относно факта, че са убити хора – може да се установи причината за смъртта, ако е насилствена, а тя е. Това е нещо, което няма как да се скрие. Прессекретарят на президента на Русия обеща, че правоохранителните органи ще се заемат с тези неща. Ние ще се възползваме от това обещание и от закона за медиите, както и от други закони на Русия, за да настояваме тези органи да се заемат наистина с разследване и да образуват наказателно дело. Ще настояваме да бъдат ексхумирани труповете, да бъде установено дали тези хора са живи или не, или са „изчезнали безследно“. Ако тези неща не бъдат сторени, ще можем да кажем, че ръководството на правоохранителните структури на Русия и федералните власти с бездействието си прикриват убийства на хора, в това число и на принадлежащи към нетрадиционна сексуална ориентация, казва Елена Милашина.

Хората, влизащи в съвета на руската ЛБГТИ мрежа, изразиха крайното си безпокойство от вестите за отвличанията и убийствата на хора от Чечения само заради сексуалната им ориентация. Съветът също така е възмутен от реакцията на официалните власти на Чечения, които „фактически оправдават убийствата“. Това се казва в публикувана на 2 април в декларация в интернет.

„Никакви национални или религиозни традиции и норми не могат да служат за оправдание на отвличането и убийството на човек“, подчертават активистите. По информация на координатора на програмата за мониторинг на Руската ЛБГТ мрежа Наталия Поплевская, в организацията има вече пет молби за помощ от представители на сексуални малцинства в Чечения, тези хора искат да се махнат от републиката. „Разбира се, тези молби следва внимателно да се проверят“, казва координаторката.

В понеделник, 3 април, прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заяви по телевизия „Дождь“, че правоохранителните органи проверяват информацията за нападенията и убийствата на представители на ЛБГТ общността в Чечения. А два дни преди това, на 1 април, прессекретарят на главата на Чечения Рамзан Кадиров Алви Каримов публично опроверга фактите, изнесени в „Новая газета“.

„Тази публикация“, каза той, „е абсолютна лъжа, защото не може да се задържат и притесняват хора, каквито в републиката просто няма“. Той добави, че „ако в Чечения имаше хора с нетрадиционна сексуална ориентация, то правоохранителните органи не биха имали никакви проблеми с тях, защото самите им роднини биха ги пратили на адрес, от който няма връщане“.

От своя страна, членката на Съвета по правата на човека в Чечения Хеда Саратова заяви, че правоохранителните органи в републиката и „цялата съдебна система“ ще се отнесат с „разбиране“ към убийството на някой хомосексуален от негови роднини и „няма да скачат да защитават такъв човек“. Тези нейни думи предизвикаха буря от негодувание в мрежата. А след това, в едно интервю по радиото, същата тази жена заяви, че „когато е давала интервюто може би е била в известна степен невменяема“.

Членът на света на Правозащитния център „Мемориал“ Олег Орлов в интервю за Радио „Свобода“ разсъждава за реакцията на чеченското ръководство по повод на появилата се в медиите информация за гонения срещу членове на ЛБГТИ общността:

Ние от „Мемориал“ засега не разполагаме с конкретна информация по тази тема. Но като имам предвид това, което знам за режима на Кадиров, смятам, че това е напълно възможно. Видяхме как против едни или други категории граждани, които се не са угодни на този режим, се развихряха масови репресивни кампании: против младежите, които носят бради, подстригани по начин, който властите не харесват, или срещу последователите на разни религии, които просто трябва да бъдат унищожени. Нека си спомним, че Кадиров публично и неведнъж по телевизията държеше речи с подстрекателски призиви към убийства на хора, само защото са от друга религия, например към убийството на уахабитите. Затова по никакъв начин не може да се изключи, че такива неща не могат да се повторят. Това, че има отвличания и убийства на ЛБГТИ хора в Чечения на мен ми изглежда достатъчно правдоподобно.

Разбираемо е, че сега хората в Чечения рядко се обръщат към правозащитниците, защото се боят, че това може да доведе до по-нататъшни репресии към други членове на семейството. При това ситуацията в Чечения е особена. В традиционно общество като чеченското, отношението към проблема със „нетрадиционната ориентация“ е съвсем различно от това в другите части на Русия, да не говорим за Европа.

Защо отношението към тази група хора е такова? Защото в Чечения имаме тоталитарен режим. Не авторитарен, а именно тоталитарен. Да си спомним как преди време другите тоталитарни режими се отнасяха към хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Да си припомним как ги репресираше бившият СССР и какво правеше с тях хитлеристкият режим. Така че никак не бих бил учуден, ако такива неща стават и при тоталитарния режим в Чечения.

Във връзка с това прессекретарят на Кадиров каза, че „ако в Чечения имаше хора с „нетрадиционна сексуална ориентация, то самите им роднини биха ги пратили на адрес, от който няма връщане“. Доколко сериозни са тези думи? В Кавказ има такъв обичай – убийство „на честта“. До каква степен е силен той сега?

За съжаление, „убийствата на честта“ са реалност не само в Чечения, но и в други републики в Северен Кавказ, например в Дагестан. Всичко, което досега знаехме и за което пишехме, се отнасяше до момичета и жени, които от гледната точка на традициите се държат „не както трябва“. Да се държиш „не както трябва“ е твърде широко понятие. Роднини убиваха такива жени. Има такива случаи. Доколкото знаем, много от тях остават скрити. В общия случай, понеже семейството никак не иска това да се изнася навън, то такива случаи остават неизвестни дори на правоохранителните  органи. И затова никой не се занимава с тях. Но понякога се случва такива неща да стигнат до съд и съдът осъжда виновниците. Връщайки се към режима на Кадиров, трябва да се разбира, че когато негови функционери и самият президент говорят за „обичаите на чеченците“, то това трябва да се приема с големи резерви. Защото позоваването на обичаите много често просто е прикритие за дейността на репресивната машина на режима.

Например, сега, като се оправдават с обичая, почват да гонят от селата семейства, членове на които са се оказали в незаконни въоръжени формирования и са загинали при спецоперации, например като са нападали полицията. След това почват да репресират семействата, изгонват ги. Ако доскоро това се правеше съвсем явно – идваха „кадировци“, гонеха хората или ги викаха в кметството и им казваха да се махат в рамките на 24 часа, а къщите им биваха изгаряни, то сега виждаме как, позовавайки се на обичая, властите се прикриват от общественото мнение. Ние прекрасно разбираме, че не самите селяни са тези, които организират митинги против съседите си. Това правят властите и на тези митинги самите хора биват принуждавани да се възмущават и да искат изгонване на семейства. Нещо повече – случват се съвършени диващини! В ХХI в. по държавната телевизия в Чечения се оправдават традициите на кърваво родово отмъщение. И роднини на убити полицаи пред телевизионните камери обявяват кръвно отмъщение на семейството, което се гони. Това е злостно изкривяване на традициите. Защото кръвното отмъщение не се обявява под натиска на властите. И митинги не се правят по този начин. Когато всъщност властта подменя общественото мнение, на което се опира традицията, то това вече не е никаква традиция. Просто под прикритието на традицията властта осъществява репресиите си.

Сега, като се има предвид протестите, които почнаха в Русия, може ли да очакваме, че нещо ще почне да се мени в Чечения на фона на информациите за преследванията на гейовете?

Протестите в Русия и даже в Северен Кавказ са възможни само защото все още страната ни представлява, авторитарен, ако искате, дори диктаторски, но все още съвсем не тоталитарен режим. В условията на тоталитарния режим, който се формира в Чечения, подобни протести просто не може да има. Защо сега виждаме рязък, неочакван за мнозина ръст на въоръжените нелегални акции, при които млади хора, които дотогава изобщо не са били замесени в подобна дейност, и от семейства, които никак не са свързани със сепаратизма или религиозния фундаментализъм, изведнъж взимат оръжие и почват да стрелят? Умират, правят самоубийствени атентати. Струва ми се, това става, защото нямат никаква правна възможност да протестират. Най-обикновено участие в демонстрация би завършило с гибел за тях. И когато нямат никакви други възможности, те лесно се поддават на пропагандата на тероризма. Терористите им казват: можете ли промените нещо, можете ли да критикувате, макар и с една дума, Кадиров? Не, не можете. Тогава, младежи, ви предлагаме най-ефективния начин: вземете в ръцете си оръжие, запашете се с бомбен пояс и напред! Вие нямате друг изход, ако искате все пак да се уважавате. За съжаление, ситуацията, когато всичко се „крие под асфалта“, подпомага терористите.

Интервюто на журналистката от Радио “Свобода” от 2011 г. Наталия Джанполадова, чийто превод ние поместваме, е публикувано на сайта на Радио „Свобода“ на 3 април 2017 г.

Превод: Емил Коен

Avatar

Наталия Джаниполдова

Наталия Джанполадова е журналистка в Радио „Свобода“ от 2011 г. Преди това е работила в други големи руски радиостанции и най-вече в считаната за опозиционна на Путин радиостанция "Ехото на Москва.