Ученици за езика на омразата

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата".
Тази публикация е създадена в рамките на проекта “Смях срещу омразата”.

В рамките на проекта „Смях срещу омразата“ Marginalia предложи на учениците от трите столични училища, които се включиха в проекта, да напишат есе за словото срещу омразата. Учениците имаха за задача да изберат една от следните теми:

„Ставам ли за хейтър и какво е това?” – анализ и/или самоанализ

Колекции от форумите: „Малоумник, дърта крава и изтрещял старец седнали на маса…”

Разпознай ме в медиите, ако можеш: аз съм скрит и анонимен!

Marginalia публикува избрани есета от конкурса.

[quote_center]Разпознай ме в медиите, ако можеш: аз съм скрит и анонимен![/quote_center]

Мина Дичева,

10 клас, 134 СУ „Димчо Дебелянов“, София 

В ежедневието си сме заобиколени от език на омразата – на улицата виждаме грубо отношение към конкретни етнически групи, в училище и на работното място се срещаме с нетолерантни хора, но в обществото ни настъпва сериозен проблем, когато рамката, задавана от медиите, също е изпълнена с език на омразата.

Репортажи от типа “циганин преби”, “турчин открадна” засилват расизма и са част от езика на омразата, тъй като чрез тях се акцентира на етническия произход (когато той бива различен от нашия), който се свързва с някакво престъпно деяние. Чрез тези коментари се създава една силна дистанция между хората, става ни ясно, че “българинът” е това, което приемаме за естествено, а появата на друга националност въвежда смут. Вследствие на това семействата, следящи новини, казват на децата си да странят от хора със споменатите етноси. Ето как анонимната сила на медиите може да създаде предразсъдъци и да изгради погрешни представи у обикновения гражданин. Породеното разделение постепенно се превръща в омраза и много скоро из социалната мрежа започват да се препращат фашистки лозунги.

В Конституцията на нашата държава има текст, забраняваш дискриминацията, но анонимната омраза в медиите често не може да бъде овладяна чрез него. Всички социални мрежи са форма на себеизява, но дават и възможността анонимно да се правят критики на база на първични белези или да се отправят неоснователни обиди. По този начин те се защитават от потенциална санкция. Щетата им обаче се вижда всеки ден – в платформата Тъмблр има множество страници, говорещи за самоубийство, анорексия или булимия. 20% от децата, получаващи негативни коментари в социалните мрежи или в медиите, обмислят да сложат край на живота си, а броят на хората, предприемащи конкретни действия в тази посока, се увеличава всяка година. Анонимното хейтърстово влияе на обществото ни, а обществото ни като че ли не е подготвено в достатъчна степен, за да се противопостави на хората, използващи го свободно в публичното пространство. Всеки от нас трябва да е готов да стои зад думите си и да поема отговорност за последиците от тях. Защото твърде често последиците от употребата на езика на омразата могат да бъдат страшни.

Тази година беше проведен гей парад, което все още не се смята за редовна практика в държавата ни. Милиони хора се опълчиха срещу това, включително и политически формации като ВМРО и Атака. Техни коментари, изпълнени с омраза и липса на уважение към различието, ме нараниха, тъй като един от най-близките ми  хора се определя като хомосексуален. Обикновено говорим за анонимността на хайтърите, но предметът на тяхната омраза също би могъл да бъде анонимен. Когато нарочваме хора според нещо, което те не избират, не знаем кого посочваме. Всички така наречени „моралисти“, които говорят с възмущение за анормалността на еднополовата любов, могат да се окажат братя, сестри, майки и бащи на хомосексуалисти.

Един от проблемите, създаден от словото на омразата, е разделянето на хората в категории според един фактор от тяхната личност, като се пренебрегват всичките им други качества. В миналото тъмнокожите са били лишавани от възможност за културна изява. Днес е много трудно да си представим Майлс Дейвис като “негър”, а не като велик джаз музикант. Макар голяма част от обществото да се съгласява, че подобни обиди са безпочвени, по медиите често се създава напрежение между бежанците и българските граждани. В подобни ситуации разбираме, че речта на омразата може да бъде определена като опит за надмощие, тъй като е практикувана от по-силните. От това и двете страни губят – в посочения пример виждаме, от една страна, страх сред българските граждани, а от друга – отритване на хора, търсещи убежище. Не би трябвало да приемаме като заплаха хора по-слаби от нас, а е хуманно да търсим начин да им помогнем. В противен случай всеки ще се превърне в диктатор на собствения си свят, изграден от  предразсъдъци и страх.

Езикът на омразата е навсякъде около нас и трябва да бъде спрян. В съвременния свят има сериозни проблеми от всякакъв вид – екологични, политически, икономически… и единственият начин да се справяме с тях е да бъдем едно цяло. Не бива да се взираме в различията помежду си, защото се нуждаем един от друг. Имаме нужда от всякакъв вид хора за справяне с тези проблеми и така наречени „странности” на хората или различията между тях могат само да ни помогнат, обогатят и усъвършенстват.

Ако подхождаме с любов и доброта един към друг, много скоро може да се окаже, че хейтърът е неразпознаваем в медиите не защото е скрит и анонимен, а защото е изчезващ вид. Съзнавам, че звучи твърде хубаво и малко утопично, но вярвам, че може да се стремим към това.

[quote_center]Ставам ли за хейтър и какво е това?[/quote_center]

Едуард Логиновски,

10 клас, 134 СУ „Димчо Дебелянов“, София 

Хейтърството или речта на омразата е един модерен и едновременно с това – силно индивидуален проблем. Обидите на хейтърите имат своето очертано „поле”, чиято основа е главно расова, религиозна или сексуална.

Въпреки изследванията, проучванията и проектите по темата, които ангажират широки обществени слоеве, както и специалисти и експерти от различни професионални направления, речта на омразата не може да бъде изкоренена. За да се намали или да се сведе до някакви поносими параметри (което смятам, е реалистичната цел на всяко демократично общество), трябва да се обърне внимание на различните медии и интернет пространството. Това, разбира се, е много трудна за изпълнение задача, защото по закон хората имат право на свободно слово в тези области (чл.39 от Конституцията на Република България постановява, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин). Разбира се, има и закони за контриране на словото на омразата (отново в Конституцията на Република България има нарочен параграф за това; и още документи: Законът за радиото и телевизията, Наказателният кодекс), както и компетентни институции, ангажирани с проблема (Съветът за електронни медии, Националният съвет за журналистическа етика, Комисията за защита от дискриминация, Националният омбудсман). За съжаление те като че ли се оказват безпомощни пред явлението, което е част от облика на съвременното общество. И една от основните причини за това е обстоятелството, че след като се „върти”, т.е. употребява в медиите и в интернет пространството достатъчно дълго, речта на омразата започва да се приема за нещо нормално, просто свикваме с нея. Това е според мен истинският голям проблем! Принос за възникването му дават и всички публични личности – влиятелните хора, политиците, филмовите звезди, певците и т.н. Когато те използват тази реч, тя изключително лесно оказва влияе на нас, тийнейджърите.

В началото на анализационните си наблюдения изказах твърдението, че хейтърството е модерен и едновременно с това – индивидуален проблем. В този летен проект, в който участвам, се формулират теми само за изказаното писмено слово, а не за физическото насилие. И аз се придържам към тази рамка. Още повече, че хората днес са твърде чувствителни точно към словесни нападки и обиди. Преди години (по времето на тоталитаризма) думи като негър и циганин са били напълно приемливи, с неутрален емоционален заряд, а днес те се смятат за обидни и ги отнасяме към колекцията от словоформи, която определяме като реч на омразата.

От друга страна обаче, не бива да подминаваме и още един аспект на проблема – езикът на омразата се класифицира като такъв и в зависимост от психологическата, културната и емоционалната нагласа на всеки човек, като тези параметри определят и индивидуален „праг” на поносимост за всеки отделен човек. Оттук и още един, струва ми се, не по-малко важен аспект на затруднение – нормативните документи не могат да отчетат тези нюанси, свързани с духовната същност на човека като уникално същество и неговата „прагова” поносимост към словото на омразата, от което се определя и различната реакция на всеки човек дори и към една и съща дума.

Утвърдените стереотипи и предразсъдъци за отделни групи хора, например за черни, евреи, араби и азиатци, са най-често обидни. Когато обаче носителят на тези стереотипи и предразсъдъци е имал неприятна среща с представител от съответната група хора, е напълно нормално, даже ако не ги обижда, поне да прояви известна нетърпимост към тях (например, ако са го ограбили, измамили, накърнили личното му пространство по какъвто и да е начин и т.н.).

Израснал съм в Израел и не харесвам арабите, въпреки че знам – между тях има много качествени хора. Но смятам, че няма как да принудим човек да не изпитва неодобрение към дадени групи хора или малцинства, особено ако е провокиран от тях за това. И мен не можете да ме накарате насила да харесвам някого. Естествено, позицията ми може да се промени, както и позицията на всеки друг човек. Това обаче може да стане само в „живия” живот, провокирано от реални ситуации, случки, събития. Обаче аз знам, че нося в себе си културата, знанията и уменията, необходими за правилната (толерантната) ми реакция спрямо външната среда. Убеден съм, че ако някакво неодобрение си остане такова, без да е придружено от нападки и всякакви неприемливи според етичните човешки разбирания проявления, е напълно нормално и естествено. Още повече, че модерните поколения приемат (в по-голяма степен) различията, докато традиционните общества определено са много по-консервативни поради своята териториална затвореност.

Мисля, че хейтърството не може да бъде победено. То определено не може и да се изкорени (нали не можем да си представим съвремието без интернет и глобализацията?). В нашите човешки възможности обаче е да се спре словесното проявление на силната омраза и словесното насилие срещу малцинствата. Това ме мотивира да разсъждавам по проблема с надеждата, че така давам своя скромен принос за решаването му.

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение “Маргиналия”
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.