Ученици за „словото на омразата“: трябва да почнем да работим срещу него

от -
1 048
Снимка: CC BY-NC-SA Ashley Marinaccio.

На 16 юни 2016 година в столичното 134-то СОУ Сдружение „Маргиналия” проведе дискусия на тема: „Как да се противопоставим на словото на омразата”. Тя беше една от проявите в рамките на проекта „Смях срещу омразата. София като топос без „език на омразата“, който „Маргиналия“ изпълнява с подкрепата на Програма Европа 2016 на Столична община.

В нея участваха ученици от горния курс на три столични училища – 23-то СОУ, 134-то СОУ и 51-во СОУ. Преди това с тях бяха водени събеседвания на тема какво е езикът на омразата“

Освен тях участие взеха Тити Папазов – треньор по баскетбол и Митко Новков – литературен критик.

Обсъждането беше модерирано от членовете на екипа на „Маргиналия“ Емил Коен – социолог, журналист и Марта Методиева – преподавател, преводач. 

По-долу може да се прочете съкратен вариант на обсъждането. Пълният текст на двучасовите разговори може да бъде прочетен тук.

 Емил Коен: Добре дошли на всички. Заедно с г-жа Марта Методиева от екипа на „Маргиналия” ще модерираме обсъждането. Но сме уверени, че вие, учениците, ще говорите много повече от нас.

Тук е г-жа Георгиева от Програма Европа 2016 на Столична община, с чиято финансова помощ ние правим проекта „Смях срещу омразата. София като топос без „реч на омразата“. Както знаете, днешната дискусия е част от него.

Тук е и г-жа Юлияна Методиева – главен редактор на „Маргиналия”. „Маргиналия” е сдружение, което издава едноименния сайт той е единствената правозащитна медия в България. В „Маргиналия” 95 % от текстовете са посветени на защита на правата на човека. Ние се гордеем с това. Започнахме този проект с идеята да подпомогнем доколкото можем борбата с ужасното нещо наричано „реч на омразата“. Няма да повтарям определения, защото вие всички сте чули що е „реч на омразата“ от предварителните срещи с нас на обсъжданията във всяко от трите училища.

Между нас са нашите специални гости, активни участници в дискусията г-н Тити Папазов, известен треньор по баскетбол и г-н Митко Новков – журналист, публицист, литературен критик.

Но искам да кажа, че този проект е част от едно много по-мащабно начинание, което осъществяваме и ще продължим да го правим в зависимост от наличните възможности.

Сега думата има г-жа Георгиева за да каже няколко приветствени думи от името на Столична община.

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата".
Тази публикация е създадена в рамките на проекта „Смях срещу омразата“.

Цветомира Георгиева: Здравейте на всички. За мен е изключителна чест и удоволствие да присъствам на едно такова мероприятие, организирано с толкова млади хора, защото, повярвайте, наистина бъдещето е във ваши ръце.

Сдружение „Маргиналия” е една от тези 42 организации, които спечелиха проекти и ги защитиха по Програма Европа 2016 на Столична община. Аз съм изключително радостна, че темата тук е много актуална за днешното съвремие. Тема, която засяга вашия живот, ежедневие, темата за омразата, и затова как ние трябва постепенно и поетапно да се освободим от този негативизъм ако искаме да заживеем в един по-добър свят, а повярвайте бъдещето на света е във ваши ръце. От вас зависи как ще бъде устроен той занапред.

Още веднъж изказвам похвала за това начинание и увереност от името на целият екип на Програма Европа, от името на госпожа Ирина Йорданова, която е председател на Програмния съвет на Програма Европа 2016, от името на госпожа Нина Чанева, която поздравява всички вас и също желае успех в това начинание, общински съветник и член също на Програмния съвет на Програма Европа 2016. Всички ние приветстваме вашата организация и желаем успех и ползотворна работа занапред. Благодаря ви.

DSC_0995

Марта Методиева: Аз също искам ви поздравя. С някои от вас се познаваме, с други не. Искам само преди да започнем, понеже е много модерна думата проект, да излезем от мисълта затова, че изпълняваме проект, който има начало и край и всъщност ние бихме искали да инвестираме в това този проект да има продължение и както си говорихме с учениците от 51-во СОУ, това да е началото, а не края на един проект и това зависи от вас най-вече и от учителите. Така че поставяме начало, а не просто участваме в проект.

DSC_1017

 

Говорят почетните гости

Митко Новков: Здравейте. Казвам се Митко Новков, занимавам се с много неща, първата ми специалност обаче е психолог. Това трябва да се подчертае, защото тук няма да говоря за, така да се каже, книгите, които сеят омраза, те са достатъчно известни, лошото е че нарастват, нарастват, все повече. Ще говоря за хората, които са склонни да оформят поведение на хейтъри. Аз много съм мислил по какъв начин да ги разпределим, да ги категоризираме и си мисля, че има два, или може би три вида хейтърство.

Едното идва от чувството на завист и то тогава се изразява към хора, които в нашият свят, особено медийния, ние живеем потопени в медиите, от всякъде ни атакуват образи, послания, реклами и всичко останало и когато на човека така да се каже в целия този медиен свят започва да се откроява лицето му, започва да се откроява името му, има някой който му завижда, иска да е на негово място и започва да обяснява как този не трябва да е там. Разбира се не казва : „Аз трябва да съм на негово място”, казва: „Той не трябва да е там”.

Втората категория – това са хората с чувството за малоценност. Понеже те нямат самочувствие на нещо, което са постигнали, извършили, направили читаво, стабилно забележимо, те за да проявят така да се каже силата си, каквато предполагат самите те че я имат, търсят онези категории хора в рамките на обществото, които са уязвими, които са слаби. Те затова се движат на тълпи, на „глутници“.

Третото е проекцията. Тук ще го разиграя чрез едно много известно понятие на знаменития австрийски психоаналитик Фройд, вътре в психоанализата, то се нарича проекция. Какво е всъщност проекцията? Знаеш, че нещо не е хубаво, не е добре, подозираш го това нещо, че ти е много присъщо на теб и понеже ти е присъщо на теб, за да го оттласнеш от себе си, да го отмахнеш, ти го точно проектираш или обвиняваш някого другиго в същото нещо.

Марта Методиева: Да чуем и вас, г-н Папазов.

DSC_1064

Тити Папазов: Добър ден на всички. Аз искам да кажа, че всички думи които каза г-н Новков, са изключително важни и са основата на анализа на това, как се проявява омразата и как се появява, но по-скоро според мен ние трябва да вървим в посоката как да не станем подвластни на тази омраза, защото аз имам свое обяснение, което не гарантирам, че е адекватно и че е най-правилното. Всичко е въз основа на психология.

При всички случаи времето, в което живеехме ние, когато аз съм бил на вашата възраст, беше съвсем различно, по много различни начини бяхме възпитавани. Като цяло обществото беше вкупом смазано, беше ограничено, неинформирано, държано далеч от истинския свят, в един друг свят, който за тези хора донякъде беше добър, защото беше на равни начала за масата, като изключим тези, които имаха привилегии и ние само можехме да чуваме за тях, как живеят и какви привилегии ползват. Масата живееше и тази трудност, която имаше и този лимитиран начин на живот, създаваше у хората по-истински взаимоотношения.

Когато дойде лъже демокрацията, като лично го заявявам, защото ние не бяхме узрели за този строй, се появи неравенството в хората и на тази база хора, които до вчера бяха еднакви станаха много различни – някои бяха облагодетелствани от съдбата, чували сте всички за тези прословути куфарчета, облаги и други работи, които трябваше да се случат и трябваше да минем в нов строй за който хората не бяха готови.

В това развитие на обществото, в новия бит и начин на живот, който вие вече се появявате и който вие виждате, хората натрупаха на основата на всичко, което каза г-н Новков, завист. И когато хора, които са били еднакви заради системата, някои от тях пак заради новата система получават от небето привилегии, това води до една елементарна човешка завист, защото е доказано нашата народопсихология, че сме много завистлив народ, и тя се превръща вече в основата на изграждане на този фундамент на омразата.

Другото нещо, което страшно много помага да вирее омразата, са медиите. Защо? Пак на основата на нашата народопсихология. Ние сме клюкарски народ. В развитите европейски страни, да не говорим за Америка, съседите само се познават. Не се интересуват, те имат друг свят, други цели. Това е тяхното мислене, по друг начин е формирано тяхното общество. Ние непрестанно искаме да знаем всичко, да коментираме всичко, искаме да бъдем информирани за всичко. Медиите са тези, които за съжаление продават негативното. Вие сте свидетели, че във всеки един блок на която и да е телевизия започва с катастрофа, с грабежи, с убийства.

Не мислите ли, че как от само себе си вие сте поставени в една ситуация, в която дори и да искате да се борите с омразата, тя е като октопод и около вас съществува. Затова всичко е във ваши ръце, в ръцете на младите хора. Всеки един от вас вечерта да си направи един анализ на това, което сте чули от медиите, от господина, от вашите учители, от вас самите, да намерите самите себе си къде се намирате в това общество и с какво вие може да преборите този въздух на омраза, който живее между нас. Ако искаш да бъдеш позитивен, да намериш добрата страна. Ако искаш да бъдеш негативен да намериш отрицателната. Тук не е толкова за омразата, която естествено при всички случаи може да бъде контролирана. Може чрез такива беседи, чрез медиите които масово ни заливат с информация и подават лошата новина, подават клюката, подават интригата, да започнат да продават доброто. Това е единият път, без него няма как да се случи. Без това няма как да се случи, но самите вие , сами в себе си трябва да си направите самооценка.

Аз мисля, че всички трудности, всички проблеми се преодоляват с амбиция и с доброта, с мотивация.

Марта Методиева: Благодаря на двамата ни лектори. Г-н Папазов както винаги печели сърца. Всъщност и двамата насочиха разговорът към нещо, което вече от тук нататък е във ваши ръце – вашата лична отговорност. Като бих искала само да добавя към подробните слова, изпълнени с личен опит, което е най-важното, лично аз обвинявам Фейсбук и това, което той ни даде, за да разпространява омразата.

Когато говорим за четвъртата власт, някак си прехвърляме отговорността само на журналистите и медиите и казваме, че сме много добрички, а те ни заливат. Смея да твърдя като човек от образователната система, че много допринася Фейсбук затова всеки от нас по повод и без повод да ползва словото на омразата и най-лошото е, че дори не осъзнава че го прави.

От тук нататък давам думата на всеки един от вас да задава своите въпроси към двамата лектори и към когото искате.

Имат думата ученици от трите училища: те питат, гостите отговарят

Росица, 51-во СОУ: Аз разбирам, че навсякъде има омраза в момента. Навсякъде хората са обиждани. Много хора ги карат да се чувстват отвратително, заради това че са си самите себе си, което за мен лично не е правилно. Ако някой например в социалната мрежа, във Фейсбук покаже своя картина, свое клипче, как пее, танцува, веднага хората започват да коментирам. Не отричам, че има позитивни коментари, но също така има супер много негативни коментари, които могат много да наранят някои и да попречат на това той да се развива в дадената област, по която е тръгнал да се развива.

 

Марта Методиева: Вие още по време на лекцията също коментирахте и установихме, че това вече за вас е норма. Смятате ли, че това трябва да продължи да е норма или имате някакви идеи и въпроси как бихме могли да се справим с тази норма, да не го приемаме за нещо толкова като даденост?

Росица, 51-во СОУ: Не смятам, че това трябва да е норма, а просто така е станало и не виждам скоро да има промяна, за жалост. Надявам се с този проект да видим промяна, защото според мен определено не е хубаво това да го има. Просто трябва в един момент да видим ако това продължава, да си наясно и да не го приемаш толкова навътре и да знаеш, че трябва да имаш собствена преценка за самия себе си.

Роберт, 23-то СОУ: Според мен главният проблем в днешно време, и то не само днес, това нещо го има просто откакто съществува света, просто медиите са толкова масови, че може да се разпространява много по-бързо и по-лесно, защото не мисля, че преди 20 години е имало нещо такова. То е нещо ново за това поколение. Според мен като общество трябва да започнем да работим срещу това нещо. Защото много лесно е да кажем: „Ами тя, държавата…, ами институциите…”, обаче не ни ползва това, че ние седим, обвиняваме някой, при положение че ние можем да направим нещо, но нищо не правим и самият факт че сме тук днес показва, че имаме някакво желание и че искаме нещо да направим.

DSC_7798

Марта Методиева: Това беше изказване. Дотук нямаме въпроси, обаче от друга страна толкова много ни казаха лекторите, че може наистина трябва вас да ви слушаме.

Мадлена, 23-то СОУ: Имам въпрос към господата.Не мислите ли, че всеки един от нас използва по един или друг начин езикът на омразата и това всъщност прави ли ни всички лоши по някакъв начин.

Тити Папазов: Колкото и човек да се старае, някъде винаги се засяга неговото достойнство и неговата чест и първоначалната реакция на този човек е да насочва омразата си. Ние много добре говорим и на думи всеки от нас предполага как може да се случат нещата. Истината е, че ние трябва да си подадем ръка. Аз съм съгласен с момчето, че не трябва да се оправдаваме с държавата, а всъщност държавата сме ние. Ние сме тези, които избираме тези които ни управляват. Винаги съм твърдял, че е безумие да се оправдаваме с държавата. Какво е нашето присъствие в държавата? Като станете на 18 години, вие сте малки още, всеки един от нас един дълговете , които има към държавата е да участва в създаване на нейното управление.

Мадлена, 23-то СОУ: Не знам какво да кажа, честно казано. Аз мисля, че цялата тази негативна енергия, която се сипе от всеки един от нас, цялата тази завист е напълно излишна, защото винаги ще има някой, който е по-добър от нас, някой който е по-красив от нас, по-умен. Това не трябва да ни комплексира по никакъв начин, защото най-важното е ние да се харесваме и важните за нас да ни харесват също. Така че просто мисля, че цялата тази история с обиди, с език на омраза е нещо, което не трябва да присъства в нашето съществуване.

DSC_7810

Емил Коен: Вижте сега, когато говорим с думи на омраза, с думи на омраза към цели групи, затова сме говорили вече, това е расизъм или ксенофобия и антисемитизъм. Така изобщо обиждане не на отделни хора, а на цяла съвкупност от хора, които нито знаем, нито познаваме, но намираме, не вие, но по принцип говоря за съвсем лесно да говорим за тях с обидни думи.

Но това не е въпрос само на етика, това е престъпление. В българският наказателен кодекс публичното разпространяване на реч на омразата както и на подбуди към дискриминация (това са близки неща) е наказуемо и то с доста прилични присъди.

Аз го казах в 51-во СОУ, че в чл.162 в Наказателният кодекс (НК) долната граница е една година, горната е 4 години, това не е малко. Обаче както показват многократни проучвания осъдени по този член няма.

Роман, 23-то СОУ: Аз ще се опитам да го задам като въпрос. Росица каза, че познава няколко души, които помагат на бежанци, на хора с проблеми и т.н. И аз, и може би всеки от вас, познаваме по няколко души. За мен, един от основните проблеми и въпрос е, как тези няколко души да станат повече. Тези, които са от ответната страна и тези, които седят и гледат казват: „ето, този е страхотен, много е як, виж какво прави, как си дава от времето, но аз не мога да правя същото нещо”. Първо, мога да кажа, че това не е сложно. Опитвал съм се и се старая да помагам с каквото мога, с организация и т.н.

Искам да попитам, от психологична гледна точка, как можем да направим така, че обществото ни да увеличи няколкото души и да намали хората, които са от другата страна, които казват, че е готино, но не могат да го правят. Защото, по този начин, помагайки, виждайки, че човекът, който е срещу нас, и той има нужди, има мечти и т.н., ние се променяме сами по себе си и това е едно от решенията според мен.

DSC_7810

Митко Новков : Това, за което Вие говорите, мисля че има едно лесно определение – нарича се „гражданско общество”. Реално, и Емил и вие, Роман, поставихте, може би, най-щекотливият, най-важният проблем. Не е въпросът да помагаме на държавата. Трябва да принуждаваме държавата да си върши работата. Това, за което говори г-н Коен, е точно затова, че държавата не си върши работата. Гражданското общество е това, което ще я принуди. И тук има нещо много важно. Аз искам да вметна леко несъгласие по отношение на социалните мрежи. Те, както могат да бъдат поле, пространство, където да се разпространяват обиди, по същия начин, те могат да помагат точно за организиране на общности, които се обединяват около една кауза и тръгват заедно да я реализират на практика. Т.нар. „арабската пролет” тръгна по същия начин. В Южна Корея има също такива неща, в България има подобни примери.

Марта Методиева: Благодаря. Породиха се два въпроса не към Вас лично, а по-скоро към учениците, защото Вие няма да се върнете в училище.

Знаете, че имаше дебат за връщането на религиозното образование в час, къде се е върнал, къде не, но в основата на това стои един много сериозен проблем, че тези, които искат да върнат задължителното религиозно образование изхождат от това, че религията, която ще се преподава е православно християнство. Знаем, че в България това може да е официалната религия, но има и други вероизповедания, най-вероятно в стаята вероятно има и деца, които имат друга религия. Следователно, връщането на религиозното образование не е „пенкилер”. И все пак, без религия не може. Тя ни задава етичния кодекс защо се случва да бъдем добри. Дали ще е Исус, дали ще е Мохамед, дали ще е който и да било текст от Стария завет, във всички тях, на най-високо ниво и с послание от Бога, ни се дава защо трябва да бъдем добри. Добре е да сме вярващи, добре е да познаваме светите текстове, но явно това в училище засега няма да се случи.

Мислите ли, че тъй като религиозното образование, както казах, има конкретен проблем като цяло с атеизма и вярата и скоро няма да се случи, то ако в училищата се въведе предмет за справяне със слово на омразата, вие бихте ли го подкрепили като обединяващ дефицитите, които имаме? Не си го представям точно като част от психология, а би могло.

И отново: говорят учениците

Елена, 51-во СОУ: Преди като малка учех в 20-то училище, където имаше нещо като задължителен час „религия” от първи до четвърти клас. Мисля, че е много важно да кажем тук, че има значение кой ти преподава, защото от най-чистата форма на религията може да премине в пропаганда, което е много опасно. Според мен, ако се въвежда такъв час, трябва да се преподава от хора, които могат да се справят и могат да преподават по начина, по който в най-чиста форма, да направят връзката между Исус, Мохамед и всичките религии, а не да се съсредоточават върху определено религия и да казват, че тази е правилната. Аз съм виждала на много места, както това не се обсъжда и се налага дадена религия и не мисля, че това е правилният начин и могат да станат много по-големи и грандиозни скандали.

Марта Методиева: Как виждате час по реч на омразата, срещу реч на омразата – да са извън религиите, основаваме се на етичния кодекс, но извън религиите, над религиите?

Елена, 51-во СОУ: Всеки има право да изрази своето мнение, трябва да се чуят и двете страни. Т.е. когато се обсъжда примерно въпроса с расизма, трябва да се чуят и двете страни, защото човек винаги мисли, че той е прав. Трябва да се види къде е коренчето, което тормози другия и защо той не може да възприеме твоята гледна точка. От там да се разбере основният проблем и да се започне да се работи срещу него. Но според мен, това е нещо много глобално, в смисъл, много трудно ще станат нещата, защото тук са социалните мрежи и всичко това. На всичко отгоре, това, което забелязвам е, че хората обиждат, примерно с „ти си гаден, мръсен евреин” или нещо от този сорт, има хора, които се възползват от това. Примерно, въпросът беше за шанса – „защо досега не е имало черен мъж, който да е печелил Оскари”, нещо от този сорт и винаги се е стигало до това „защо аз, като съм от отделна религия, защо не съм облагодетелстван както друг” и започват да засягат и да зараждат и други конфликти, въпреки че нещата не са точно така, но хората не са образовани и не могат да направят разликата в границите на омразата.

Мина, 134-то СОУ: Първо, искам да кажа, че според мен идеята, че само чрез часове по религия ще създадем морал в моето поколение, е доста грешна. Познавам много хора, които са атеисти, баща ми е такъв човек и има прекрасен морал и смятам, че самата тази идея е абсолютно невалидна.

Второ, такива часове, според мен, биха били неефективни и непопулярни, защото много голяма част от децата изобщо не подкрепят тази идея и биха ги сметнали като поредния час и няма да добият такъв смисъл. Освен това, мисля, че има много по-добри социални политики, които могат да се проведат – от типа на това да се обръща повече внимание на това как детето се отглежда в семейството му и какви неща насаждат неговите родители, отколкото това да се случва в училище. Лично аз мисля, че влиянието на училището трябва да има известна граница и влиянието на семейството трябва да е доста по-голямо.

Емил Коен: Всички хора са равни и всички хор имат еднакво достойнство, всички. Наистина, едни народи са много по-богати от други, разликите в благосъстоянието са колосални. Има цял континент – Африка, където стандартът на живот е драстично по-нисък отколкото този, който сме свикнали тук, в България, която е една бедна страна по отношение на ЕС. На всичко отгоре, хората, които населяват тази Африка, имат друг цвят на кожата. Най-лесният начин и като имаме пред вид историята на европейската колонизация в Африка е да се каже, че тези хора са такива защото те „ не са в ред”, „непълноценни”, „тъпи” и „то се вижда -я вижте им цветът на кожата им – тя не е като нашата”. Ето ви късо съединение. Ето едно омразно, много лесно обяснение, включително и да речем и за някакви наши кривици – защо се дават толкова много пари на Африка, ако се дават на нас, ние щяхме да живеем много по-добре, примерно. Това, което казах не е много далеч от нещата, които можем да прочетем в медиите

От речта на омразата до действието на омразата, до смъртоносното действие на омразата, има една крачка. В годините на Втората световна война, както добре знаете всички, около 6 милиона евреи бяха унищожени, просто защото просто са такива. Шест милиона престъпници , заслужили смъртно наказание. Всъщност, нито един от тях не е извършил престъпление, или, ако са извършили престъпление, трябва да са спазени нормални законови процедури. Как е подготвено това? С многогодишна, десетилетна, ожесточена, неспираща и неспряна канонада от слово на омразата.

Аделина, 51-то СОУ: Искам да попитам г-н Коен. Защо трябва да има разделение, след като ние сме се родили нормални и всички сме единни в деня на нашето раждане? Защо трябва да го има, че този е черен, този е от монголоидната раса, този от еди коя си раса и защо трябва да го има това разделение? Това не го разбирам. Ние се раждаме равни пред Бог и пред всички. Това го пише и в Конституцията. Ние имаме права и се раждаме равни в целия свят. Защо всички трябва да се делим, защо всички трябва да страним от цялото това нещо?

Митко Новков : Само да допълня. Тук Аделина е права. Делят ни историята и културата. Да, те ни разделят. Получаваме различни роли, момиченцата ги обличат в роклички, на момченцата им слагат панталонки. Ето, още от тук започва разделението. От там насетне, влизаме в училище, учим различни неща. Един се справя по-добре с математиката друг с четенето, с буквара и читанката. Още от там започва тази диференциация, разминавания в способностите и уменията и те в една или друга посока се различават. И тъй, социалното в някаква степен ни прави различни, защото там е и история, и култура, и много други различни неща.

Въпросът, според мен, е следният: нашият свят е сложен свят и няма прости обяснения. Не може да се каже, че всички мъже са виновни за гадното положение на жените или обратното. Това не е решение. Няма да стане. Началото е простичко, всичките сме голички и т.н., с развитието, с порастването ставаме по-сложни и много е важно да не стигаме до първичните решения, а да бъдат по-сложни – вторични, третични, четвъртични и т.н.

Марта Методиева: Преди да дам думата на Владо, само да отговоря на Аделина и да припомня нещо. Проблемът на хитлеризма, на нацизма е, че той обвинява евреите чрез тяхната раса и тяхната различност и той намира в това отговорът на въпроса защо такива, каквито са и ги наказва за това. Но, първичната причина, въобще той да ги забележи, както знаете, исторически е, че евреите са били с много силна икономическа мощ. Един от аспектите на огромните престъпления на Хитлер е, че той уличава тези, които са се развили по-добре икономически и интегрирайки се в едно чуждо общество, като не намира с какво друго да ги неутрализира, превръща в идеология тяхната различна раса.

Всъщност, Хитлер е първият, който ни навира в очите това колко сме различни. С това ви отговарям.

Владимир, 23-то СОУ: Благодаря. Бих искал да кажа за вкарването на часовете по омраза. Всички искаме повече хора да се присъединят към нашата кампания, за да можем да живеем в по-добър свят. Ако вкараме тези часове, ще може повече хора да се присъединят, да им кажем каква е нашата инициатива , да покажем какво можем, защото някои от старото поколение, не конкретизираме никой, правят лоши неща. Някои от новото поколение са готови да заклеймяват защото „той е по-различен, защото той е такова“. Това изобщо не е правилно. Всички сме хора, всички ни е раждала майка. Хората просто се страхуват от това, което не разбират.

Ние искаме да покажем, да променим всичко, да намалим омразата в света, да няма караници, да няма спорове, хората да не са толкова алчни, да не мислят само за себе си, да не се страхуват от различното.

Роман, 23 СОУ: Може би, ще се опитам да обобщя това, за което говорим. Според мен един от главните проблеми не е за това, че сме различни, а за това, че ние, като хора, се сравняваме. Защото, примерно, сега като влезем в тази зала, започваме – ти си такъв, такъв, такъв, аз съм еди какъв си и започваме кой какво го вълнува и всеки си има някакви критерии, по които се сравнява с другите хора. Самото ни общество действа, сравнявайки хората. Примерно, в училище всички изкарваме оценки и по някакъв начин се сравняваш с другите. Например, който изкара двойка, ако не е непукист, ще се сравнява с тези, които имат по-високи оценки. Или пък тези, които изкарват шестици, ще кажат – гледайте ги какви ниски оценки имат.

Според мен, най-големият проблем е не от това, че сме различни, а това, че всеки е тръгнал на своя глава да се сравнява и да се съревновава един с друг. Холокостът е типичният пример за това – от арийската раса са най-добрите, а останалите – леш. Благодаря.

Аделина ,23 СОУ: За часовете за словото против омразата, според мен, трябва да се практикуват в повечето училища в България, а и в света,поради причината, че повечето ученици в момента лепят етикети напред –назад, че този е такъв, онзи е онакъв. Много деца биват смачкани вътрешно, в душите си, от психологическа гледна точка. Това място трябва да бъде като място, в което всички тези ученици, тези помачкани деца вътрешно, психологически, да отидат там и да споделят нещо като пред психолог и учителят, той да им го преподава, той да им каже как да се справят с това другите да ги мачкат или да ги сравняват със земята, както се случва в днешно време. Другото, за което искам да попитам е как да се справим с хората, които ни лепят етикети, с хората, които винаги ни поставят някакви стереотипи.

Симон, 23 СОУ: Според мен или за мен лично, правилното решение е да не обръщаме толкова внимание на хората, които говорят против нас, но не всички могат така. Да, съгласен съм, че не може вечно да се игнорира омразата и затова може би трябва да ги има тези часове, специално за тези хора, които не могат по този начин да се абстрахират от всичките тези негативни неща, които се говорят за тях. Може би се потребни тези часове, аз съм съгласен.

Антонио: Трябва да помислим малко, преди да кажем тези критики и да нараним този човек. Преди да критикуваме трябва да се огледаме какви сме ние, защото като не знаеш ти какъв си, защо трябва да критикуваш и съдиш другия. Да се огледаш преди всичко ти какъв си и след това да критикуваш.

Диана, 23 СОУ: Според мен, решението е хората да се разбират очи в очи, а не в игнорирането. По-скоро, аз бих искала да разбера гледна точка на човека, който ме обижда, да разбера защо смята точно това за мен, да разбера точно какъв проблем има с мен, после аз да разбера неговия проблем и така двамата да направим някакъв разговор. Ако видим, че няма никакъв смисъл, наистина трябва да се игнорира.

Марта Методиева: Благодаря на всички. Давам думата на г-н Коен за обобщаване на дискусията.

Емил Коен: Преди да стане тази дискусия, бях с малко смесени чувства, малко скептик бях. Но сега съм изключително доволен от това, което чухме и казахме. Дълги години съм бил преподавател на студенти и дължа да ви кажа, че в повечето студентски групи там, където съм бил преподавател, дискусиите изобщо не бяха на това ниво, на което беше тази.

Не съм сигурен, че трябва да има часове, за да се учим да не мразим. Трябва да се учим да не мразим непрекъснато, във всички часове, през цялото време, стига преподавателите, особено в по-долните класове да имат съответните нагласи. Вие вече сте големи и сте доста умни, но преди няколко години не беше така, нали? Защото е достатъчно един краен националист или расист да започне да пълни главата на децата в долния курс, например, и той е авторитет и ето ти нови групи които хочват да хейтят.

Така че не са толкова необходими часове по запознава с омразата и с противодействие на омразата. Противодействието на омразата е много просто – ние самите да не употребяваме такъв език, нищо друго. Ние самите да контролираме себе си.

Благодаря на учениците и на гостите.

Марта Методиева: Довиждане. Благодаря ви за участието.

Снимките са направени от Александра Иванова, 9в клас, от 134 у-ще

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение „Маргиналия“