Учителят Росен Богомилов: Надписите „мангал”, „черен = виновен” се пишат от хора с комплекси

от -
1 393

Форумът „София казва „не“ на омразата и екстремизма“ трябва  да обсъди наличието на проблема с расизма и екстремизма и до каква степен София като модерна европейска столица е готова  да се справи с корените на тези проблеми. Смятам,че расизмът се поражда от  съществуващите обособени ромски махали (гета). Гетото естествено подхранва стереотипите, свързани предимно с ромското население и задълбочава сегрегацията му. Много е важна ролята на училището. То  трябва да изгражда общност и принадлежност към нея, а един от очакваните резултати е свързан с култивирането на толерантност и уважение към останалите хора. Модерното училище днес би трябвало да ангажира своите ученици с различни социални каузи, с които да изгражда емпатия, емоционална интелигентност и толерантност у тях още от най-ранната възраст.  

Расистките надписи, които ни посрещат всеки ден

Да си учител означава всеки ден да се раздаваш на своите ученици. Поне за мен е така.

Това, което аз съм научил в четиригодишната ми практика като учител е, че децата   чакат само някой да повярва в тях и да им покаже уважение и загриженост.  Веднага щом забележат това,  те показват още по- голямо уважение и доверие.  С влизането ми в училищната сграда, нещото което стопля душата ми е усмивката и прегръдката, с която ме посрещат моите ученици.  Когато така започне деня ми си казвам, че има смисъл да съм там с тях и да се борим със стереотипите, с които се сблъскваме всеки ден.

Растистките надписи по стените на къщите около училището ни, вече  не ни пречат да се чувстваме уверени и да постигаме целите си. Казвам „вече” защото това  в началото не беше така. Едно от най- трудните неща беше да обясня на децата, че тези надписи не са насочени пряко към всеки един от тях и не бива да го приемат лично.

rosen-1

Снимка/личен архив/ – Росен Богомилов

Тези графити, думите „ мангал”, „черен= виновен” са написани от хора,  които  имат нужда просто да мразят някого, или просто избиват комплекси.  Нещото, което първо направихме с класа, е да отговорим на тези надписи с наше послание, изразено в изрисуването на картата на България по една от тези издраскани с омраза стени. Повече от две години тази карта стои непокътната! Когато се сблъскваме с такъв тип проблеми, те влияят на мотивацията на учениците.  Няма как да има процес на учене, ако не изясним нещата, които ни пречат да учим и се развиваме. Точно за това трябва да се говори с децата открито  и да бъдат въвлечени в разрешаването на такъв тип проблеми, така както ние го направихме и продължаваме да го правим – с нарисуваната карта, с включването ни в инициативата „ Да изчистим България за един ден”, благотворителни базари, тренинги.

„ Как да преборим агресията и да съхраним вътрешният си мир

Учениците ми се включват в ритуалите лазаруване, празнуват  Сирни Заговезни в район Подуяне, включват се в честването на Международния ден на мира, инициирано от младежкото ООН в България. Правим още редица дейности, с които децата показват, че могат да бъдат активни и отговорни млади хора.

Оказа се, че малките и по-големи ученици, без значение от етническия им произход, са изключително добронамерени помежду си, те се възприемат напълно нормално без значение от дрехите, с които са облечени, цвета  на кожата. В това се убедих след като тази година в класа ми бяха записани три деца, чийто етнически произход е български, и едните и другите някак си естествено се приеха. Общуват нормално, няма напрежение и се сприятелиха  бързо, а и родителите бързо намериха общ език без излишни драми. Това  ме навежда на мисълта, че проблемът с ксенофобията, омразата и  расизма са проблеми, с които

възрастните обременяват децата

Най- често родителите им предлагат на децата си тези ролеви модели, от които малките възприемат нормите на поведение в обществото. Ако едно дете види своят родител, или друг близък, да изхвърля боклука си в двора на училището, или там да разхожда кучето си, след време най- вероятно и детето би го направило.

За мен най- важното нещо е да помогна на моите ученици да повярват в себе си, да се възприемат като конкурентни и способни, а това не се случва за час или два, това е в резултат на постоянна и усилена работа, не само в учебните часове, но и извън тях- посещение на театър, музей, включването на учениците ми  в ученическа конференция „ От мен зависи” са все неща, които им показва, че те могат.   Ключът към голямата промяна се крие в излизането от сегрегираната общност и вярата в собствения потенциал.

Снимка: /личен архив/ – Росен Богомилов с учители от програмата „Заедно в час“

logoevropa
Проектът „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.