Ще размисли ли ръководството на БНТ за “Умно село”?

Разбира се, прав е директорът Емил Кошлуков, че БНТ трябва да спестява, за да прескочи тежката финансова бездна, изпречила се пред нозете й. Парите в Националната телевизия винаги са били кът – за разлика от кадрите. И в този смисъл директорът Кошлуков отново е прав, заявявайки, че институцията има човешки ресурс, който да прави предавания, подобни на „Умно село“ – те, тъй да се каже, само срещу заплатата си ще произвеждат продукт. Има обаче само два проблема: първият е, че тукашните нагласи са все някак за спестовност, макар че тази спестовност накрая ни излиза през носа. Сигурно мнозина зная, че когато се взема решение да се създаде Висшето рисувално училище, един от недоброжелателите на идеята е не кой да е, а Алеко Константинов, българският класик. Аргументът – негов и на други като него: защо му е тази глезотия на беден и прост народ като нашия, той цървулите не може да си връзва, ние изящни изкуства му предлагаме?! Слава богу, правителството не им обръща внимание, министър Константин Величков подписва документите и на 14.Х.1896 г. училището е открито. Но, хайде, от тази „спестовност“ чак толкова глава не боли, от друга обаче не само ни е боляла главата, но и още ни боли: за разлика от „съюзниците-разбойници“ през Балканската и Междусъюзническите войни България изобщо не се грижи финансово и лобистки за защита и пропаганда на българските интереси в Европа, затова и от войните излизаме тъкмо ние не само с образа на разбойници, но и на главорези – най-големите душмани за мира на Балканите. Отделно изгубените територии. Вярно, случаите са различни , може би този с „Умно село“ не е толкова драматичен, но аналогията е налице. Идеята ми е, че толкова похвалната иначе пестеливост понякога се оказва с обратен знак и е твърде възможно и сега да се получи така: просто хората в България, вземащи решения, понякога са доста късогледи вместо да видят последиците в перспектива и далекобойност.

Колкото до екипите, ясно е, че не може да говорим за това кой прави даден продукт. И не, не твърдя, че единият ще бъде по-лош, просто ще бъде друг. Което може да бъде стъпка напред, но може да бъде и отстъпление. Извинявам се, че го казвам, но тук малко ми прилича на знаменитата сталинистка максима, че няма незаменими хора. Само че има: никой не е успял да замени Васил Левски, нито Стефан Стамболов, никой няма да замени отишлите си през миналата година Стефан Данаил и Стоянка Мутафова. В съвремието ни сме се надигнали да пазим, възстановяваме и дори да измисляме традиции, а нещо, което е естетическа традиция, сме склонни с лека ръка да го хвърлим в Червената книга. И ако писмото на проф. Емил Попов уцелва десетката, това е с тази си защита на традицията, на паметта. Не трябва да сме безпаметни, не бива!…

Митко Новков е писател, носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Разбира се, прав е членът на УС на БНТ Антон Андонов. Много умни неща са останали в Националната телевизия!  Нека не забравяме, че това е медията с най-добрите централни новини и с най-добрите публицистични предавания от всички български телевизии. Членът на УС на БНТ Антон Андонов отново е прав, че на „Сан Стефано“ 29 са останали много предавания, които влизат под рубриката „Култура“, дори ги изрежда: „1. „Култура.БГ“ – единственият културен сутрешен блок, излъчван всеки ден от понеделник до петък по БНТ 1; 2. „История.БГ“ – проект, посветен на значимите събития и личности от историята на България; 3. „България от край до край“ – впечатляваща документална поредица на Йордан Димитров; 4. „Библиотеката“ – предаването, което кара литературата да „оживее“ всяка неделя от 13:00 по БНТ 1; 5. „БНТ на 60“ – предаване, с което не просто отбелязваме юбилея си, но разказваме и за всичко важно, маркиращо последните десетилетия. Впрочем подобни проекти, разказали и уважили някои от най-емблематичните български артисти, имаше и за 55-ия рожден ден на телевизията; 6. „Вечната музика“ – седмично предаване за джаз и класика; 7. „Иде нашенската музика“ – предаването, в което веднъж седмично Даниел Спасов и Милен Иванов разкриват красотата на българския фолклор; 8. „Олтарите на България“ – документална поредица на БНТ 2; 9. „В близък план“ – седмична поредица на БНТ 2, насочена към интересни и смислени фигури от арт средите; 10. „Линия „Култура“ – информационният блок на БНТ 2; 11. „Рецепта за култура“ с Юрий Дачев; 12. „Домът на вярата“; 13. „Знание.БГ“; 14. „Репетиция“ – седмичното предаване на БНТ 2, посветено на сценичните изкуства.

В това кратко изброяване не влизат десетките документални поредици, филми, заснемания на концерти и театрални постановки, които служителите на Българската национална телевизия реализират на годишна база“. Оплаква се обаче, че трябвало да се плащат авторски права за излъчването на „Умно село“, което на мен ми звучи, извинявам се за думата, някак абсурдно; то е все едно да се оплакваш, че трябва да плащаш за тока, изразходван от пералнята или хладилника, след като вече си си ги купил. Или пък за водата, която ползват, ако искаме да бъдем актуални. Отделно е, поне според мен, почти пълната мешавица с жанровете: „Умно село“ е съвсем различен формат от „България от край до край“, да речем, и още по-различен от „История.БГ“ и „БНТ на 60“. Донякъде се приближава до „В близък план“, но отново не докрай; в „Умно село“ на зрителя се предоставяше възможността да се запознае с фигури от българската култура – хуманитаристика и изкуство, които в момента разнасят името на България по света. За паметта, което е предаването, не искам да се повтарям: архивът му е безценен…

Ето защо смятам отказването от „Умно село“ за прибързано и необмислено. Смятам още, че ръководството на БНТ би могло да размисли за решението си – още не е късно. Защото да вкарваме културата в Червената книга и в периферията – не е добър знак…

Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.